Последни статии

  • Новини
  • Интервюта
  • Алтернативни терапии
  • Ветеринарна медицина
  • Био
  • Рехабилитация и СПА
  • Съветник
Октомври 16, 2026
0
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври. Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
Май 31, 2026
0
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България. От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.  Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.    "През януари 1925
Април 29, 2024
0
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена. Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark). По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
Октомври 11, 2026
0
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
sanusetsalvus.com

sanusetsalvus.com

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Пълното издание на „Задната къща. Дневникът на Ане Франк“ за първи път на български. 
В луксозното издание с твърди корици за първи път се публикува нецензурираното издание на необикновения дневник.
Необикновеният дневник, написан на тавана на една „задна къща“ в Амстердам, където 13-годишното момиче и нейното семейство прекарват две години, укриващи се от нацистите, получава своето заслужено място сред класиките на XX век. 
С „Задната къща. Дневникът на Ане Франк“ споменът за една от най-мрачните епохи в човешката история оживява отново в луксозно издание с твърди корици и в пълния си, нецензуриран вид. 
В най-мрачните времена на миналия век едно на пръв поглед обикновено момиче ден след ден създава своето любовно писмо към живота, младостта и надеждата, своето свидетелство за силата на човешкия дух. 
Ане Франк води дневник от 12 юни 1942 г. до 1 август 1944 г. Пише писмата единствено за себе си, докато през про¬летта на 1944 г. не чува по радио „Оранж“ речта на образова¬телния министър в изгнание Болкестейн. Той призовава след войната да се съберат и публикуват всички документи, свиде¬телстващи за страданията на нидерландския народ по време на германската окупация. 
Години след смъртта ѝ – през 1947 г. –  бащата Ото Франк решава да изпълни волята на дъщеря си и да публикува нейните спомени, правейки съкращения и промени на пасажи и определени формулировки, тъй като в този исторически момент още не е прието да се пише непринудено по сексуални въпроси, особено пък в книги за юноши.  
Но в пълната и нецензурирана версия на „Задната къща. Дневникът на Ане Франк“ Ане отваря прозореца към собственото си израстване, семейството си, първата любов, сексуалността, глада и не губи надежда въпреки лишенията и страха от надвисналата смърт.
Настоящият преработен от Мирям Преслер и одобрен от Фондация „Ане Франк“ текст е с една четвърт по-обемен от досегашната версия и представя много по-задълбочен поглед върху света на едно смело момиче, което умее да вижда красотата и в най-тъмните си мигове.
„Задната къща. Дневникът на Ане Франк“ е историята на всеки тийнейджър… в условия, които малко тийнейджъри познават.
Из „Задната къща. Дневникът на Ане Франк“ (издателство "Сиела")
12 юни 1942 г.
Надявам се, че ще мога да ти се доверявам за всичко, както не съм се доверявала на друг. Надявам се и че ще си ми голяма подкрепа.
28 септември 1942 г. (добавено)
Дотук ми беше немалка подкрепа, каквато ми е и Кити, в която пиша редовно. Този начин на водене на дневник е много по-приятен и едва дочаквам часа, в който ще съм свободна, за да седна да пиша в теб.
Ах, така се радвам, че те взех!
14 юни 1942 г., неделя
Ще започна от момента, в който те получих или по-точно в който те видях да лежиш на масата с подаръци за рождения ми ден (защото купуването, на което също присъствах, не се брои).
На 12 юни, петък, се събудих още в шест и това е напълно разбираемо, тъй като имах рожден ден. Понеже не биваше да скачам толкова рано, удържах любопитството си до седем без четвърт. Накрая не утраях и отидох в трапезарията, където Морчето (котката) ме посрещна и отърка глава в крака ми.
Малко след седем се промъкнах при мама и тате, а оттам – в хола, за да си разопаковам подаръците. Първото, което съгледах, беше ти – може би един от най-хубавите дарове, които съм получавала. После забелязах букета от рози и двата стръка бо¬жури. Мама и тате ми бяха приготвили синя блузка, настолна игра, шише гроздов сок, който имаше донякъде вкус на вино (нали и виното се прави от грозде), пъзел, бурканче с пома¬да, банкнота от два гулдена и половина и купон за две книги.
Получих и друга книга – „Камера обскура“ , но Мархо вече я има, затова я замених, – купа домашни курабийки (изпечени от самата мен, разбира се, защото напоследък съм се усъвършен¬ствала в печенето), много бонбони и ягодова торта от майка ми. И писмо от баба, което пристигна точно навреме, но това, естествено, си беше въпрос на късмет.
После Ханели дойде да ме вземе за училище. През междучасието почерпих учителите и учениците с масленки; след това се върнахме към работата. Прибрах се чак в пет, защото бях на гимнастика (макар че не ми дават да се включвам, понеже си изваждам ставите на ръцете и краката), и реших за рождения ден със съучениците ми да поиграем волейбол. Сане Ледерман вече беше пристигнала. Илсе Вахнер, Ханели Хослар и Жаклин ван Марсен дойдоха с мен, защото сме в един клас. По-рано Ханели и Сане ми бяха най-добрите приятелки и който ни видеше заедно, казваше: „Ето ги Ане, Хане и Сане“. С Жаклин ван Марсен се запознах в Еврейския лицей и сега тя ми е най-добрата приятелка. Илсе е най-добра приятелка с Хане, а Сане е в друго училище, където си има нови дружки.
Те ми подариха чудесна книга – „Нидерландски саги и легенди“ , – но по невнимание взели втората част, затова разме¬них две други книги за първия том. Леля Хелене донесе още един пъзел, леля Стефани – очарователна брошка, а леля Лени – чудна книга, „Дейзи в планината“ . Докато се излежавах във ваната тази сутрин, си представях колко хубаво би било, ако имах куче като Рин-тин-тин . Щеше пак да се казва Рин-тин-тин и всеки ден да ме чака при училищния пазач или до стойките за велоси¬педи, ако времето го позволява.
 
15 юни 1942 г., понеделник
Празнувах в неделния следобед. Съучениците ми много харесаха филма с Рин-тин-тин. Получих две брошки, един разделител и две книги. Сега ще ти разкажа това-онова за класа и за училище, като започна от децата.
Бети Блумендал има бедняшки вид и сигурно е бедна. Живее на Ян Класенстрат в Западен Амстердам, но никой от нас не знае къде е това. В училище се справя много добре само защото се старае – от време на време резултатите є спадат. Тя е доста кротко момиче.
Жаклин ван Марсен ми се води най-добра приятелка, но всъщност никога не съм имала истинска приятелка. Въобразявах си, че Жаки ще ми стане такава, но не.
Д. К. е много нервозна, все забравя нещо и всеки път когато не си напише домашното, получава още домашни за наказание. Страшно е добра, особено към Х. З.
Е. С. приказва толкова много, че ти се отщява да си наоколо. Ако те попита нещо, все ще се заиграе с косата ти или с копчетата на дрехата ти. Разправят, че не ме понасяла, само че мен не ме интересува, защото и на мен тя не ми е особено симпатична.
Хени Мец е весело и лъчезарно момиче, обаче не говори, ами крещи, и на улицата измисля все бебешки игри. Много ми е жал за Хени: тя си има приятелка на име Бепи, която є влияе зле и е ужасно мърлява.
Й. Р. – за нея мога да изпиша цели страници. Й. е надута, подмолна, противна и лицемерна интригантка, която си дава вид на по-голяма, отколкото е. Върти Жаки на малкия си пръст, което е тъжно. Й. плаче за най-дребното нещо, докачлива е и е най-вече ужасяващо предвзета. Все тя трябва да е правата. Къпе се в пари и има цял гардероб с бонбонени роклички, с които повече прилича на леличка. Въобразява си, че е много красива, а е тъкмо обратното. С Й. направо не се понасяме.
Илсе Вахнер е весело и симпатично момиче, но е голяма педантка и може да мърмори с часове. Илсе се привърза към мен. Много е умна, но я мързи.
Ханели Хослар или Лис, както я наричаме в училище, е малко своенравна. Навън е свитичка, а у дома си е ужасно наперена. Каквото и да є споделиш, тя ще го доложи на майка си. Но е искрена и напоследък ми е много свидна.
Нани ван Прах-Сихар е забавна, дребничка и умна. Харесвам я. Сече є пипето. За нея няма какво толкова да се каже.
Ефи де Йонг е страхотна. Само на дванадесет е, но е истинска дама. Обгрижва ме, сякаш съм є сестриче. Обича да помага и затова я харесвам.
Х. З. несъмнено е най-красивото момиче в класа. Има миловидно лице, ала в училище не я бива за нищо. Затова си мисля, че ще повтаря, но, разбира се, не є го казвам.
(добавено)
За моя изненада Х. З. все пак не остана в същия клас.
 
Много болести възникват поради недостиг на  алкалоземни соли (минерални вещества). С помощта на обоснованата от д-р Вилхелм Шуслер (1821–1898) биохимия тези заболявания често се повлияват благоприятно. Самият Шуслер работи с дванадесет основни соли, които по-късно се допълват с още дванадесет, а накрая и с нови три минерални съединения. Тези средства увеличават значително възможностите за лечение.
Този основополагащ "Наръчник по биохимията на д-р Шуслер" (издателство" Кибеа") ще ви запознае с теорията и практиката на биохимията според д-р Шуслер. Наред с терапевтичните основи са представени подробно възможностите за приложение и  начините на въздействие на всички Шуслерови соли. Изчерпателното описание на симптомите улеснява избора на най-подходящото средство. Препратките към други терапевтични методи (хомеопатията, цветята на д-р Бах и т.н.) дават възможност за цялостно лечение.
Терапевтични основи и съвременни възможности за приложение
Задълбочено представяне на физиологичните взаимовръзки и начините на действие
Материя медика на 12 Шуслерови соли, 12 допълнителни средства и три нови допълващи вещества
Реперториум с препратки към допълващи терапевтични възможности и нови индикации
Изчерпателната и изпитана специализирана книга с всичките 27 минерални соли
Елизабет Мандл е родена през 1937 г. във Виена. Работи като библиотекарка до брака си с д-р Лотар Мандл, от когото има две деца. От 1974 г. е сътрудничка в Института по хомеопатия „Л. Болцман“ към болница „Лайнц“ във Виена. Консултант е по хомеопатична литература в курсовете за усъвършенстване на лекари хомеопати към Австрийското дружество по хомеопатия в Баден край Виена. Въз основа на успешните си лекции и семинари тя се профилира в областта на хомеопатията и учението за минералните соли на д-р Шуслер.
 
 

Валдорфските учебни дъски са истински произведения на изкуството. 

Книгата е на Славянка Мундрова-Неделчева. 

Много изводи за днешния български живот събрах и организирах в моята книга „Карай в насрещното!“ – само да има кой да се поинтересува… 

Други също стигат до тях. Например Любомир Халачев, професор по изкуствознание, който сигурно не е чел „Карай в насрещното!“, но би могъл да научи нещо от тази книга , казва авторката на книгата : Славянка Мундрова-Неделчева. 
Статията му в „Стандарт“ от 26 септември започва така: „Може дълго да търсите етимологията на думата „мол“ в речниците, но няма да я намерите.“ Напротив, господин професоре! Етимологията я има в английско-българския речник. Ето и преразказ в главата „М.О.Л.“ от „Карай в насрещното!“: 
„На английски думата „mall“ означава „алея“ („The Mall“ – „Алеята“ - дори означава една точно определена алея в лондонския парк „Сейнт Джеймс“). В американската действителност тази дума обозначава най-напред алея за пешеходци на булевард, откъдето се развива и второто американско значение - търговски център, в който посетителят влиза пеша.“
До какви сходни изводи стигат „Карай в насрещното“ и проф. Халачев? Професорът вярно е доловил в какво се състои желателността на моловете: „Това, което прави моловете комплекси без конкуренция с другите магазини, е несъмнено чистата, приятна, прохладна през лятото и топла през зимата жизнена среда.“ И така нататък. 
А ето какво написах аз в „Карай в насрещното“ – пет (5) години преди професора: „Полза от новите „покупкосредища“ има. Намериш си „парцалки и патъчки“. Изтеглиш пари от банковия клон, ако ресурсите не ти стигнат. Отбиеш се в аптеката за новата доза хапове за кръст, за пръст и... и за всичко, каквото държиш да си влачиш, защото само така си свикнал да си напомняш, че си жив. Хапваш нещо вкусно, пържено в цял гюм мазнина, в кътчетата за бързо хранене (уупс! - във „фаст фууда“), децата те теглят към витрините с играчки, бъбриш си с приятели на закрито и галещо очите място, ушите ти глъхнат от неангажираща (замайваща) мозъка музика. Щом работният цикъл свърши, идва времето за нищонеправене. Има ли по-удобно място за тази цел от мола? На всичкото отгоре той е и абсолютно защитено пространство. Няма опасност обувките ти да се подхлъзнат в крайречна трева, не е възможно да те навали дъжд от облак, току-що преплувал над планински връх, не те заплашва никаква доза полски въздух, така наситен с кислород, че замайва и изостря сетивата повече от кока-кола или „Ред Бул“. Атмосферата на този социален пашкул така омайва сетивата, че се получава като при един герой на Робърт Силвърбърг - намирал свежия въздух за „някак... ненужен“., обобщава авторката.

Книгата се продава: 
- в София в книжарница "Български книжици" на ул. "Аксаков" 10, 
- в страната - в книжарниците на "Сиела", 
- в интернет чрез store.bg. 
Можете да я поръчате и с лично съобщение във Фейсбук до авторката Славянка Мундрова-Неделчева. 

В миналото го наричали плод „древен, мистичен и много различен”. 
Уникалният хор на слепите „Акад. Петко Стайнов“, създаден през 1935 г. e за първи път в Австрия,
Страница 418 от 563
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…