Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври.
Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
-
Октомври 14, 20260 -
Октомври 13, 20260 -
Октомври 13, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Животът е най-висшата ценност в алпийската република.
Специалистите ще споделят опита си в сферата на хуманната, зъболекарска и ветеринарна медицинска практика.
32-годишният младеж записа да учи биология.
Наречена „една от най-добрите книги за човешкото общуване, писани някога“ и вечен бестселър, „Прагматика на човешките отношения“(издателство "Изток-Запад”) е в основата на голяма част от съвременните изследвания на междуличностното общуване, но освен това полага основите на контекстуално базираните подходи към психотерапията.
Авторите представят простата, но радикална идея, че проблемите в живота често възникват от проблеми в общуването, а не от някакви дълбоки психични разстройства, и подкрепят концептуалните си изследвания с отделни случаи и известни литературни примери. Написана с чувство за хумор и за разнообразна читателска аудитория, тази книга идентифицира простите свойства и аксиоми на човешкото общуване и демонстрира, че всяко общуване в действителност е функция на своя контекст.
Сред представените теми в тази широкообхватна книга са: произходът на общуването; идеята, че цялото поведение е общуване; метакомуникацията; свойствата на откритата система; семейството като комуникационна система; природата на парадокса в психотерапията; екзистенциализмът и човешкото общуване.
Автори на книгата са Пол Вацлавик, Джанет Бивин Бавелас, Дон Д. Джаксън.
Пол Вацлавик (1921–2007) е австрийско-американски семеен терапевт, психолог, теоретик на комуникацията и философ. Като теоретик на комуникацията и радикалния конструктивизъм той пише в областта на семейната терапия и общата психотерапия. Ватцлавик вярва, че хората страдат, опитвайки се да поправят емоционалните си проблеми. Бил е една от най-влиятелните фигури в Института за психични изследвания и е живял и работил в Пало Алто, Калифорния.
Джанет Хелмик Бивин Бавелас (1940 г.) е канадски психолог и професор. Заедно с Пол Вацлавик и Дон Джаксън тя е съавтор на книгата "Прагматика на човешките отношения". В нея основните изводи на междуличностната комуникация са обобщени в пет метакогнитивни аксиоми. Завършва университета в Станфорд през 1961 г. с бакалавърска степен по психология. През 1968 г. завършва и магистърска степен по комуникационни изследвания, а през 1970 защитава докторска дисертация.
Доналд де Авила "Дон" Джаксън (1920–1968) е американски психиатър, известен най-вече с пионерската си работа в семейната психотерапия. От 1953 до 1962 г. работи с Грегъри Бейтсън, Джон Уайкленд и Уилям Фрай, развивайки областта на семейната терапия, кратката терапия, теорията на системите и комуникационната теория. Един от резултатите от това изследване е развитието на теорията на двойното свързване в шизофренията. През 1958 г. основава Института за психични изследвания в Пало Алто, Калифорния, и е първият му директор.
Откъс от Въведението
Тази книга се занимава с прагматичните (поведенчески) ефекти на човешкото общуване, като специално внимание е отделено на поведенческите разстройства. По време когато дори граматическите и синтактичните кодове на вербалното общуване не са били формализирани и расте скептицизмът по отношение на възможността семантиката на човешкото общуване да се постави във всеобхватна рамка, всеки опит за систематизиране на нейната прагматика сигурно изглежда доказателство за невежество или безочие. Ако при настоящото състояние на познанието не съществува адекватно обяснение дори на усвояването на майчиния език, колко по-далечна е надеждата за абстрахиране на формалните отношения между общуването и поведението?
От друга страна, видно е, че общуването е condition sine qua non1 на човешкия живот и социалния ред. Еднакво очевидно е, че от началото на съществуването си човешкото същество е включено в сложен процес на усвояване на правилата на общуването с минимално съзнание за съдържанието на този набор от правила, на този калкулус2 на човешкото общуване.
Настоящата книга няма да надскочи това минимално съзнание. Тя няма претенции да е нещо повече от опит за изграждане на модел и представяне на някои факти, които, изглежда, го подкрепят. Прагматиката на човешкото общуване е наука в зародиш, способна почти само да прочете и да напише собственото си име, и е далеч от притежаването на свой консистентен
език.
В частност, интеграцията ѝ с много други области на научни търсения е задача на бъдещето. Същевременно с надеждата за подобна бъдеща интеграция тази книга е насочена към учените във всички онези области, в които се срещат проблемите на системното
взаимодействие в най-широк смисъл.
Може да се твърди, че книгата пренебрегва важни изследвания, които са пряко свързани с нейната предметна материя.
Оскъдността на явното позоваване на невербалното общуване, както и липсата на препратки към общата семантика също могат да са обект на критика. Тази книга обаче не може да е нещо повече от въведение в прагматиката на човешкото общуване (област, която досега е получила подозрително малко внимание) и следователно не може да сочи всички съществуващи връзки с други области на изследвания, без да се превърне в енциклопедична в лошия смисъл на думата. По същата причина трябваше да сложим ограничение върху позоваването на многобройни други трудове върху теорията за човешкото общуване, особено когато такива произведения се ограничават до изучаване на общуването като еднопосочно явление (от говорещ към слушащ) и не го разглеждат като процес на взаимодействие.
Интердисциплинарните последствия на предметната материя се отразяват в начина на нейното представяне. Примерите и аналогиите са избрани от широк спектър от предмети, които изглеждат приложими, макар че преобладават тези от областта на психопатологията.
Спазвайте ритъма на ставане и лягане дори и през почивните дни, съветват валдорфските педагози.
Кои сме ние и накъде отиваме? Какво се иска от нас, за да бъдем щастливи? Има ли рецепта за успеха? Животът има ли смисъл или изтича като вода между пръстите? Има ли Бог? Можем ли да станем господари на съдбата си – да я променяме и моделираме като пластелин? Дали душата съществува, въпреки че никой не я е виждал? И след този живот чака ли ни друг? Какво се случва със света, в който живеем? Какво бъдеще чака нас и децата ни?
Питаме себе си и другите, докато някой ден уморени не погребем въпросите в задния двор на съзнанието. Докато не се примирим, че можем да живеем без отговори. И всеки ден се будим с пресъхнала уста, защото в нас има една неутолена жажда.
„Нектар за душата” (ИК"Изток-Запад") е книга, която утолява тази жажда за знание, за смисъл, за да ни направи сетне по-жадни от преди. Това е книга, която ще ни провокира да учим, да чувстваме и да вървим напред без да изпитваме страх и без да се съмняваме в себе си. И вече сигурно разбирате – това не е точно книга, а инструмент, който ни освобождава от оковите на навиците, убежденията и илюзиите. „Нектар за душата” е приятел, който дава безценен съвет, а именно, че щастието започва там, където свършва невежеството.
Владимир Дубковски и Валерия Дубковска събират купища вековна мъдрост и съвременно знание, за да ни доближат до истината за Вселената и законите, които я управляват. Те ни напомнят, че ние сме част от нея и тя е част от нас и затова е важно да трептим на една честота с планетата, където се пази информацията за това, което е било и за онова, което ще бъде. Ще разберем колко мощ има във всяка наша мисъл и дори ще стигнем до прозрението, че „свръхестественото” си е съвсем естествено, когато знаем отговорите. На страниците на „Нектар за душата” има квантова физика, астрономия, астрофизика, естествена история, археология, естествознание, философия, религия, нова наука и езотерика. От нас не се очаква да ги изучим изведнъж, а да съберем куража да тръгнем по безкрайния път на познанието. Докато вървим по този път, ще усетим как малко по малко чувството на безсилие изчезва. Безсилието в борбата с несправедливостта, старостта, бедността, самотата, болестите. На негово място се появява вяра. Вярата, че всичко, което мислим, говорим и правим може да стане реалност. Вяра в нас самите.
Не оставяйте скептицизма да ви завладее преди да отпиете от „Нектар за душата”. Тази книга е помогнала на хиляди хора по света да открият своето признание и своята истина. Сега те обичат повече, радват се повече, печелят повече и преодоляват невъзможни препятствия. „Нектар за душата” е продължение на идеите на Ронда Бърн в „Тайната” и помагало за пълноценен и щастлив живот.
Откъс от книгата
Източна притча
Източен владетел искал да узнае историята на човечеството и един мъдрец му донесъл петстотин тома, но понеже бил презает
с държавните дела, заръчал му да сбие съдържанието им и двайсет години по-късно мъдрецът се върнал – историята му
сега била не повече от петдесет тома, само че остарелият вече сатрап не можел да прочете толкова много, при това дебели
книги и му наредил отново да ги съкрати; минали още двайсет години и мъдрецът, стар и посивял, донесъл една-единствена
книга, съдържаща знанието, което владетелят търсел; но владетелят вече бил на смъртно легло и нямал време да прочете дори
тази единствена книга, затова мъдрецът му разказал историята на човека в един-единствен ред, който съдържал тези думи:
роди се, страда и умря.