sanusetsalvus.com

Четвъртък, Окт 08 2020

sanusetsalvus.com

font size decrease font size increase font size

Станимир Златев , българи в Австрия

Българин с голямо сърце спасява улични котета

Станимир Златев живее от години в едно селце, близо до Толедо и разказва за емигрантския живот, за трансплантацията и за любовта си към животните.

Имах доста трудно детство. След отбиване на военната си служба, работих на няколко места, но парите не стигаха за нищо. Бях млад с много мечти, но безперспективността ме убиваше. След като майка ми почина, нищо не ме задържаше в България и бях по-смел от всякога.

Исках да замина където и да е. Заплатата ми беше 140 лв. като главен машинист (2003 година) във фабрика. Много печеливша фабрика.. Това беше подигравка!! Едва събрах 100 € и реших да замина.

Исках в Германия, защото я чувствам като моя държава, но един познат ми каза, че може да ме уреди в Испания срещу 400€. Казах му, че нямам парите, но той настоя, че може като взема първата заплата, да му ги върна.

Нов живот в Испания

Казах му, че няма проблем и тръгнах с него към Испания. Работата беше на полето. С работно време, от изгрев до залез, почти без почивка. Беше ми много трудно, защото съм 190 см. висок, но издържах 8 месеца. Забравих да спомена, че, за да влезеш в ЕС тогава, се изисваше да имаш 500 или повече евро.. (вече не си спомням).

КПП-то беше в Австрия. След като ми прегледа багажа, дежурният митничар поиска да види, че имам пари. Извадих 2 по 50€, той ме погледна в очите, и ми каза “Минавай“. Беше най-добрият човек на света. Малко след като минахме, се смениха дежурните. Имах голям късмет.

След като приключих с работата на полето (напуснах), този път с над 1000€ заминах за Мадрид с един от българите там. Парите свършваха, но имах надежда, че нещо добро ще се случи. Спахме една вечер на улицата, една вечер на хостел.

Така, докато срешнах Светльо. Един от малкото добри българи, с които съдбата ме събра. Той ни чу, че си говорим на български, и дойде при нас, за да ни каже, че ако имаме нужда от нещо, да му се обадим. Казах му, че си търсим работа и квартира.

Той ни упъти към една църква, където се събират българи и има обяви за квартири и работа. Отидохме там и видях една обява за квартира, закачена на едно дърво, далеч от църквата. Обадих се и се срешнах с хората, които ни приеха, въпреки, че нямахме работа.

След няколко дни хазаинът каза, че търсят хора в едно издателство. И... това ми промени живота занапред. Понеже обичам да съм точен, отивах по-рано на работа. Научих се да работя на машините, и бързо се издигнах във фирмата.

След това следваха няколко години, които мога да нарека най-хубавите в живота ми. Купих си кола с която ходих всякъде, надлъж и нашир. Отидох на Формула 1, MotoGP, като си мислих, че никога няма да се случи в живота ми. Беше страхотно до 2011 г.

Тогава фирмата реши да затвори и да печата всичко в Китай. Последваха трудни години заради рецесията. През 2015 г. започнах пак в печатница. Много се радвах, но от ден на ден се чувсвах по-зле. През отпуската си отидохме в България със съпругата ми на почивка, но аз се чувсвах все по-зле.

Трансплантация на бъбрек

Отидох на лекар, взеха ми кръв, и ми казаха, че ако не започна веднага хемодиализа, че умра до 2 седмици. Настоя да лягам да ми прелеят кръв. Аз му казах, че тръгвам за Испания, защото там съм осигурен.

„Два часа полет, три часа до София, ако хванеш първия самолет ...Не, не става. Много е опасно в това състояние. Всеки час е пагубен”, отсече той. Казах му, че тръгвам с кола. Лекарят каза, че това е безумие, но аз тръгнах.

Ден преди това намерихме едно котенце до един дюнер в Гълъбово. Беше в ужасно състояние. Тръгнахме с него...Направихме всичко възможно да го спасим, но то живя само 1 година и после почина от бъбречна недостатачност. Оказа се че е имало моя проблем, но за него нямаше лечение, за съжаление. Поживя си добре, и имаше всичко на света за което си е мечтало...

След 2 дни път, стигнахме до испанската болница. Тръгнах към Спешното, но едва се движех. Като стигнах до рецепцията, паднах на земята. Приеха ме и чакаме резултатите.

През това време ме питаха от какво се оплаквам, а аз отговарям, че не ми работят бъбреците. Те се подсмихват: “Как не ти работят. Знаеш ли какво означава това изобщо?“ Казах им да изчакат резултатите. След половин час, гледам един лекар тича към мен, викайки “Много зле, много зле“.

Така ме приеха в болницата, после изкарах на хемодиализа 2 години, и вече 3 години съм с трансплантация. Чувствам се добре, но знаете ли? Ако преди време, мечтата ми беше да излезна в чужбина, сега мечтая да се върна в България. Наистина няма по-добро място от дома!!

Още една история с мое котенце

Представям ви моя Зайко. Някой беше ми го оставил при уличните котета, които храня. Отидох да нося храна, и го видях да лежи. Беше се докопал до водата. С последни сили излял купичката и ближеше, колкото може. Едва се движеше.

По-късно стана ясно, че едно момиче го намерило на полето, ветеринарната клиника била затворена и го оставила при уличните. Беше като слаб като вейка. Лежеше на една страна, едва си надигаше главичката, а кракът му беше счупен. Занесох го вкъщи и като помириса храна, направо полудя.

Малко по малко го захраних, но забелязах, че не може да стои прав. Надявах се, че е от глад, но по-късно разбрах, че от удара, който е преживял, или от нещо друго, има проблем с равновесието. Имаше атаксия (липса на равновесие).

Давах си и последните пари, за да проходи, но ветеринарите ми казаха, че няма лечение. Малко след това се пенсионирах по болест, и почти целодневно съм с него.

Продължавам да храня петдесетина улични котки, и няколко домашни. Помагам му да ходи до тоалетната, храня го и играем игри. ...и много го обичам, разбира се.

Проходилката я купихме от Китай. Преди това съм правил аз. Беше от пластмасови тръбички и не беше добра. Сегашната количка е много добра. Регулира се за всякакви размери. Даже е за малки кученца, но става и за котки. Струва само 50€.