All for Joomla All for Webmasters

Последни статии

  • Новини
  • Интервюта
  • Алтернативни терапии
  • Ветеринарна медицина
  • Био
  • Рехабилитация и СПА
  • Съветник
Декември 14, 2018
0
От 1.1.2019 г. орязват детските надбавки (Familienbeihilfe) за неживеещи в Австрия децаи това ще засегне около 125 хил. деца на гурбетчии от
Октомври 22, 2018
0
Всичко за най-новите трендове в разкрасяването от известната лекарка.-Д-р Цалбрукнер, какви са новостите от последния конгрес по естетична хирургия в
Германският лекар д-р Олаф Кооб от Берлин предлага по-различно тълкуване на една от най-популярните детски приказки на братя Грим. …
Близначета панди, родени и отгледани във Виенския зоопарк, отпразнуваха първия си рожден ден - едното похапваше снаксове пред множество свои
Ноември 21, 2018
0
Дипломата ще бъде издавана от Кросфийлдс институт –Великобритания, където е лицензиран колежът и ще е призната в цял свят, като в началото ще
Д-р Анелия Хохвартер ще представи отново дарителската кампания пред 800 лекари в Шладминг. Известният ски курорт и миньорски град Шладминг в Щирия,
Декември 16, 2018
0
Уникално изследване за физическото създаване на Европа от духовна и масонска гледна точка представя Март Атанасов, писател и езотерик. Според едно
sanusetsalvus.com

sanusetsalvus.com

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Още от самото начало на историята жените „зад кулисите“ са играли роля, която, въпреки че е била често от критично значение, рядко е била добре известна или оценявана истински. По тези причини Анна Бъсктон би трябвало да бъде поздравена за това, че хвърля светлина върху цяла категория от жени „зад кулисите“ – по точно европейките-невести на Османските султани. Тя не само ни представя често удивителните съдби на „европейките-султанки“, но също ни запознава с промените в развитието на Османската империя, съдбите на съпрузите на тези жени, както и на множество второстепенни герои.

Двете султанки българки биха били от голям интерес за българския читател. Едната е Тамара, която се жени за Мурад I около 1371 г. Сравнително малко се знае за нея, но въпреки това Анна Бъсктон успява да събере много и различна информация, която дава на читателя чувството, че познава живота й в османския двор. Другата българска султанка е млада родопчанка, която вероятно се е казвала Соня. Книгата съдържа особено увлекателни детайли за това как тя се връща в родопското си село и там създава полусамостоятелна малка държава.

Анна Иванова Бъкстон е родена и отраснала в Бургас. От 1980 година тя живее във Великобритания. Завършила е Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, следдипломна квалификация в „Colchester Institute“ и магистратура в „Anglia Ruskin University“.

След успешна кариера в британската образователна система, тя се оттегля, за да се посвети на творческа дейностАвтор е на документално-историческа книга, базирана в българското средновековие, за живота на дъщерята на цар Иван-Александър – Кера Тамара Шишман, и нейния брак със султан Мурад I, в която се разглежда възходът на Османската империя и падането на Балканите под османско владичество.

Целта на тази книга е да разкаже историите на голям брой жени от европейски произход, които са играли значителни роли в управлението на Османската империя. Някои от тях са управлявали Империята за дълги периоди от време.
"Моят интерес към тази тема се разрасна по времето, когато изследвах Османската история в контекста на първата книга, която написах – „Тамара Шишман и Мурад I“. Тогава ми станаха ясни какъв голям брой европейки са влезли в османския харем и изключително важните роли, които някои от тях са играли в Империята.
В началото на Османската империя султаните са търсели бракове с принцеси, станали първите султанки, за да се докажат пред народа и съседите си като равностойни партньори на балканските царе. Доказателство за това са доста бракове, най-вече с византийски, български и сръбски принцеси.

Османски съпруги в началото на империята стават византийките Аспорша Хатун, Теодора Кантакузина, българката Тамара Шишман, сръбкините Оливера Деспина Хлебянович и Мара Бранкович. Всички тези принцеси са сключили брак в официални сватбени церемонии – в родината си, в османските земи или и на двете места.
Впоследствие, когато Османската империя става доминиращата сила и вече е асимилирала най-близките си балкански съседи, чиито принцеси досега вземали за съпруги, нуждата от династични бракове отпаднала. Тогава се появява традицията султаните да си намират партньорки из средите на наличните наложници – всичките робини. Причината за това е била, че жените, живеещи в Империята, са били свободни – туркини, християнки и Европейките султанки на Османската империя еврейки, те не можели да стават робини и наложници. Като
свободни жени, те трябвало да сключат официален брак със султаните. (Точно по тази причина новоосвободената бивша робиня Хюрем Султан убеждава Сюлейман Великолепни да се ожени за нея – като свободна жена тя нямала вече право да живее с него без брак.)
Наложниците са били робини, стигнали до харема, след като са били отвлечени от семействата си от нападащи пирати и армии. Те произхождали от различни краища на Европа. Някои от тях са италианки/венецианки, други са византийки – гъркини, украинки, французойки, сръбкини, грузинки и т.н. Дори има и една българка, която не е трябвало да бъде в харема като робиня.
Животът им заслужава проучване по няколко причини: за начините, по които те стават любимки на султаните, за въздействието, което оказват върху тях и империята, и политиката ѝ, за начина им на живот, култура и мода, както и поради взаимоотношенията, които те са поддържали с Европа.
Някои от тези жени са запазили влиянието си не само по времето, през което се били главните партньорки на управляващия султан, но и тогава, когато синовете им ставали султани и те се заемали важната позиция на Кралица Майка/ Валиде Султанка. Някои от тях като Нурбану Султан, Сафие Султан, Хатидже Турхан Султан и особено Кьосем Султан са прекарали 20–40 години начело на Империята. Например Кьосем, партньорката на Ахмед I, става Валиде Султан по време на управлението на синовете си Мурад IV и Ибрахим І, и после става Старша Кралица Майка (Büyük Valide Sultan) по време на господството на внука ѝ Мехмед IV.
И въпреки че са живеели затворени в харема, те са успявали да упражняват огромно влияние върху ръководството на империята. В техните истории ще разберете как са го постигали.
По това време не е имало официални брачни договори. Всяка жена е била приемана за „съпруга“, щом е получила собственост, с която да издържа себе си и децата си. По-късно те са получавали също пари – заплати, определени въз основа на тяхната важност в очите на султана. Някои от тях също са преминали през  сватбени ритуали и церемонии. Живели са в голям лукс, облечени в коприни и брокати, носели са невъобразимо красиви бижута –
някои от тях могат да бъдат все още видени в музея „Топкапъ“ в Истанбул.
Въпреки това дните им са били изпълнени с тревоги – имало е заплахи срещу тях, срещу султаните и срещу децата им. Имало е епидемии от чума и други болести, въстания и конспирации в двореца – всички те са можели да отнемат статута им и да подкопаят властта им. Живели са живот, пълен с несигурност!
Някои от тях са били обичани от народа – като Хатидже Турхан Султан, други като Хюрем Султан са били мразени.
Народът смятал Хюрем за вещица, която омагьосала любимия им султан – как иначе биха си обяснили факта, че той нарушава няколковековната традиция, за да се ожени за нея – робинята!?
Любовта, както и омразата са били в основата на начина, по който някои от султанките са умирали – някои са умирали в леглата си, други като Нурбану Султан и Кьосем Султан са умирали от Мехмед ІІ и Ирина, Пиер Ноласк Бергерет, 1817 г. от насилствена смърт – били отравяни или удушавани. Злополучната Ирина, най-голямата любов на Мехмед Завоевателя, е била екзекутирана пред Улема (Съвет на ислямските духовни лица), за да може Мехмед да демонстрира любовта си към исляма чрез убийството ѝ.

И докато размерите на харема по времето на първите султанки са били сравнително малки, по-късно неговите жителки са увеличили броя си значително. По времето на Кьосем Султан 3000 жени са живели в него. Това също изисквало да има голям брой жени-администраторки и работнички в харема. Броят на евнусите се е увеличил, както и техните отговорности и власт. Черните евнуси са били с напълно премахнати полови органи и затова са
били поставяни да отговарят за харема. На белите евнуси са премахвали само тестисите и те са работели предимно в османската администрация.
Много от султанките са използвали еврейки търговки, които като свободни жени са можели да влизат и излизат от харема и да осъществяват връзките им с външния свят, както и да ги представят в международни преговори с политици и посланици.
Особено ме интересуваха тези султанки, които бяха внесли своята европейска култура, езици, мода и дори религии в сърцето на Османската империя. Някои от тях са кореспондирали с много от монарсите на Европа по времето на живота си и са упражнявали влияние и понякога натиск върху войните, които османците са водели срещу европейските държави.

Руски народни приказки

Богато илюстрирана книга с руски народни приказки. 
Запознайте се с най-обичаните герои от руския фолклор: Василиса Прекрасна и Кашчей Безсмъртни; Жар-птица и Иван царевич; Царкинята жаба и Финист Храбрия сокол; Баба Яга и морския цар... Ще пребродите много царства, ще преминете през дълбоки гори, ще се гмурнете в морските дълбини, ще полетите в безбрежната шир. Ще прочетете вълшебни истории за смели юнаци и прекрасни девойки. Страшни и забавни, те ще ви поведат в свят, в който доброто и справедливостта винаги побеждават.
Приказките са събрани от изтъкнатия фолклорист Александър Афанасиев (1826–1871), а илюстрациите са на забележителния руски художник Иван Билибин (1876–1942).
Приказка за Иван Царевич, Жар-птица и сивият вълк
В едно царство, в едно господарство живеел цар Демян, който имал трима сина: Пьотър царевич, Василий царевич и Иван царевич. Царската градина била толкова хубава, че по-хубава от нея нямало никъде другаде. В нея растели чудни дървета, а едно ябълково дърво раждало златни ябълки. Царят гледал да опази тези ябълки и всяка сутрин ги броял. По едно време забелязал, че някой шета из градината му нощем. Вечер на любимото му дърво висяла чудесна ябълка, зреела, а на сутринта нямало и помен от нея. Колкото и пазачи да слагал, никой не успял да хване крадеца. Всяка сутрин отново и отново царят откривал, че от любимото му дърво липсват ябълки. От мъка спрял да яде, да пие и да спи, а после повикал тримата царевичи и им казал:
– Чуйте, скъпи ми синове! Който от вас успее да издебне и хване крадеца в моята градина, той още приживе ще получи половината ми царство, а като умра, ще получи и останалото! 
Дали му дума синовете и пръв застанал на стража Пьотър царевич. Цяла вечер обикалял, без да види никого, а после седнал на меката трева под дървото със златните ябълки и заспал. А узрелите ябълки пак изчезнали. На сутринта царят попитал:
– Е, любезни ми синко, няма ли с какво да ме зарадваш? Не видя ли крадеца?
– Не го видях, царю господарю! Цяла нощ не мигнах, а никого не видях. Представа нямам как са изчезнали ябълките.
Разбрал царят, че крадецът е неуловим, и още повече се опечалил. Ала се надявал на втория си син. Вечерта на стража останал Василий царевич. Седнал под ябълката и взел да се оглежда да не би някой да се крие в храстите. А в късна доба заспал толкова дълбоко, че нито чул, нито видял нещо. И отново изчезнали безчет ябълки. На сутринта царят го попитал:
– Е, любезни ми синко, няма ли с какво да ме зарадваш? Видя ли крадеца, или не го видя?
– Не го видях, царю господарю. Усърдно пазих, не мигнах, но никого не видях и представа нямам как са изчезнали златните ябълки.
Още повече се опечалил царят. На третата вечер на стража застанал Иван царевич. Взел да обикаля около ябълката, боял се дори да седне, да не би да заспи. Пазил час, пазил два часа, а на третия час така му се приспало, че взел да мокри с роса очите си. Минала половината нощ и изведнъж в далечината се появила светлина. Тя се носела право към него и в градината станало светло като ден. Долетяла Жар-птица, кацнала на ябълковото дърво и взела да къса златни ябълки. Иван царевич се спотаил, прокраднал се, издебнал птицата и я хванал за опашката. Жар-птица взела да се дърпа с такава сила, че колкото и здраво да я стискал царският син, тя успяла да се отскубне и да отлети, а в ръцете му останало само едно перо от опашката ѝ. На сутринта, щом царят се събудил, Иван царевич му разказал кой е крадецът, и извадил перото на Жар-птица.
Зарадвал се царят, че най-малкият син му е донесъл перото, и го скрил в покоите си. Оттогава насетне Жар-птица не се появила в градината и царят както преди спокойно пиел, ядял и спял. Любувал се на перото и Жар-птица не излизала от ума му, затова решил да прати синовете си да му я доведат. Повикал ги и им казал:
– Чуйте, скъпи ми синове! Оседлайте бързите си коне и тръгнете по белия свят, намерете Жар-птица и ми я доведете, че иначе може пак да долети и да краде ябълки!
Поклонили се по-големите синове и се стегнали за път; оседлали бързите си коне, сложили си богатирски доспехи и поели по
широкото поле да търсят Жар-птица. Оставил царят най-малкия си син у дома поради младостта му, ала Иван царевич със сълзи
на очи взел да го моли да пусне и него, докато накрая не го склонил. Яхнал царският син богатирския си кон и потеглил. Много ли препускал, малко ли? Приказка бързо се разказва, а работа бавно се върши. Накрая юнакът стигнал до място, от което тръгвали три пътя. Там имало побит каменен стълб, а на него пишело:
„Тръгнеш ли направо от стълба, ще мръзнеш гладен. Тръгнеш ли надясно, ще останеш жив и здрав, ала конят ти ще умре. Тръгнеш ли наляво, тебе ще убият, а конят ти ще остане жив.“
Прочел Иван царевич надписа, дълго мислил по кой път да тръгне, и накрая поел надясно, за да остане поне той жив. Яздил ден, яздил два дни, на третия ден стигнал до непроходима гора. Стъмнило се, изведнъж от гъсталака изскочил огромен сив вълк и се хвърлил върху коня на Иван царевич. Преди царският син да размаха меча си, вълкът разкъсал коня на две и отново изчезнал в гъсталака.
Натъжил се юнакът – как ще я кара без бърз кон? Тръгнал пеша. Вървял ден, вървял два дни, на третия ден започнал да усеща глад. До смърт се уморил и седнал на един пън, за да си почине. Изведнъж кой знае откъде се появил сивият вълк и казал:
– Защо си унил, Иван царевич? Защо си увесил нос?
– Как да не съм унил, сиви вълко? Доникъде няма да стигна без бързия си кон!
– Сам избра този път. Ала ми е жал за тебе. Кажи накъде си тръгнал, къде отиваш?
– Прати ме царят господар да му намеря Жар-птица, дето ни крадеше златните ябълки.
– И на бързия си кон во веки веков нямаше да стигнеш до Жарптица! Само аз зная къде може да я намериш. По-добре седни на
гърба ми и се дръж много здраво. Разкъсах бързия ти кон, ала сега ще ти служа честно и почтено.
Седнал юнакът на гърба на сивия вълк, а той полетял с все сила. Под краката му се мяркали долини и планини, с опашката си замитал следите, които оставял. Много време ли изминало, малко ли, накрая стигнали до иззидана с камъни стена. Спрял вълкът и рекъл:
– Е, Иван царевич, слез и прескочи този зид. Зад него има градина, а в градината в златна клетка живее Жар-птица. Всички
стражи спят. Вземи Жар-птица, само остави златната клетка, че ще стане лошо.
Послушал царският син сивия вълк, прескочил каменния зид, спуснал се в градината и видял Жар-птица в златната ѝ клетка. Извадил я от клетката и тръгнал да се връща, ала размислил. Казал си: „Защо да нося Жар-птица без клетка, в пазвата си ли да я пъхна? А и клетката много струва, цялата е обсипана с елмази.“
Забравил думите на сивия вълк, върнал се и тъкмо вземал златната клетка, когато из градината се чуло тракане и звънтене. От клетката тръгвали скрити жици с всякакви звънчета и кречетала. Събудили се стражите, дотичали в градината, хванали царския син, извили му ръцете и го завели при своя цар, който се казвал  Афрон. Цар Афрон изпаднал в силен гняв и се развикал на юнака:
– Кой си ти? От кои земи идеш? На кой баща си син, как се казваш?
А Иван царевич му отвърнал:
– Аз съм Иван царевич, син на цар Демян. Твоята Жар-птица имаше навика да долита в градината ни и да я опустошава. Всяка
нощ късаше златни ябълки от любимото дърво на моя баща. Затова той ме прати да я намеря и да му я заведа.
– Ако ти, Иван царевич, беше дошъл да ми поискаш честно Жар-птица, честно щях да ти я дам или да я разменя – рекъл цар Афрон. – А сега ще разпратя вестоносци до всички краища на земята, до всички царства, за да се разчуе лошата ти слава: че си царевич, а си станал крадец! Е, от мен да мине! Ако ми свършиш една работа, ще ти опростя вината и ще ти дам Жар-птица съвсем драговолно. Ще идеш през девет земи в десета, в царството накрай света, и ще ми доведеш златогривия кон на цар Кусман. Натъжил се Иван царевич, отишъл при сивия вълк. Разказал му всичко, което се случило при цар Афрон, а вълкът рекъл:
– И защо, Иван царевич, не изпълни заръката ми? Нали ти казах: ако вземаш клетката, ще стане лошо!
– Виновен съм пред тебе, прости ми! – примолил му се царският син.
– От мен да мине. Сядай на гърба ми и се дръж много здраво, бързо ще те заведа, където трябва да стигнеш!
Седнал Иван царевич на гърба на сивия вълк и той се понесъл като вятър. Под краката му се мяркали долини и планини, с опашката си замитал следите, които оставял. Много време ли изминало, малко ли, през нощта стигнали до земите на цар Кусман.
Спрял се вълкът пред белокаменните царски конюшни и рекъл на юнака:
– Промъкни се в конюшните, Иван царевич, вземи златогривия кон и бягай. Само че внимавай: на стената виси златна юзда.
Не я пипай, че ще стане лошо.
Прескочил Иван царевич зида, промъкнал се в белокаменните конюшни. Всички стражи спели. Хванал царският син коня за гривата и тръгнал да се връща, ала видял на стената златната юзда. Казал си: „Не бива да водя коня без юзда, трябва и юздата да взема!“ Едва докоснал юздата – и в конюшните се чули гръм и звънтене. Събудили се конярите, които били на стража, дотичали, хванали царския син и го завели при цар Кусман. А цар Кусман взел да го разпитва:
– Кой си ти? От кои земи идеш? На кой баща си син, как се казваш? И как дръзна да ми откраднеш коня?
– Аз съм Иван царевич, син на цар Демян...
Уникално изследване за физическото създаване на Европа от духовна и масонска гледна точка представя Март Атанасов, писател и езотерик.
От 1.1.2019 г. орязват детските надбавки (Familienbeihilfe) за неживеещи в Австрия деца
Коледният празник е много стар. Коледният празник е познат навсякъде в най-древните мистерии на всички религии и винаги е бил празнуван.
16-то издание на благотворителната инициатива е насочено към децата с тежки заболявания и увреждания. 
Страница 1 от 158
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…