All for Joomla All for Webmasters

Последни статии

  • Новини
  • Интервюта
  • Алтернативни терапии
  • Ветеринарна медицина
  • Био
  • Рехабилитация и СПА
  • Съветник
Януари 19, 2019
0
Известният специалист ще открие изложба на донороството в Парламента, а след това ще има среща с българския здравен министър Кирил Ананиев. Проф.
Октомври 22, 2018
0
Всичко за най-новите трендове в разкрасяването от известната лекарка.-Д-р Цалбрукнер, какви са новостите от последния конгрес по естетична хирургия в
Тълкуването на една от най-популярните детски приказки е на д-р Олаф Кооб, известен лекар в Берлин. До времето на пубертета,
Близначета панди, родени и отгледани във Виенския зоопарк, отпразнуваха първия си рожден ден - едното похапваше снаксове пред множество свои
Януари 21, 2019
0
В Дряново разчупват познатите модули на обучение, дипломата ще бъде издавана от Кросфийлдс институт –Великобритания. Висшият колеж по
Д-р Анелия Хохвартер ще представи отново дарителската кампания пред 800 лекари в Шладминг. Известният ски курорт и миньорски град Шладминг в Щирия,
Януари 17, 2019
0
Има ли нужда от оценки в училище? Какво стимулират те – ученолюбието, дисциплината и упоритата работа, или натегачеството, послушанието и
sanusetsalvus.com

sanusetsalvus.com

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Приказки от планината

19 детски приказки от Иво Сиромахов излезнаха в книга. 
По книжарниците вече е новата детска книга с приказки на популярния сценарист, телевизионен водещ и журналист Иво Сиромахов. Подобно на първата му книга за деца – „Малки приказки” – и „Приказки от планината” (ИК „Сиела”) съдържа множество цветни илюстрации на младата художничка Милослава Найденова.
След като през 2016 г. популярното лице от телевизионния екран изненада малки и големи с първата си книга за деца „Малки приказки”, две години по-късно четем още интригуващи истории за малчугани в новата му книга: „Приказки от планината”.
Този път Сиромахов ни среща с чернокосата принцеса Тилия и белобрадото джудже властелин на магиите Сами, които обитават изолирания стар замък на северния склон на Синята планина и с красивата водна фея Мирея от малкото езеро в Заешката долина, която среща обичащия книги студент Фердинанд. Разказва ни за най-страхливото дете на света – принц Мики, и огнедишащия дракон и за кълвача и еленчето, които решили да изпреварят Дядо Коледа и да изненадат всички животни в гората с подаръци преди Коледа, а на всичкото отгоре ни въвлича и в щурата война на зеленчуците!
„Приказки от планината” е втората книга на Иво Сиромахов, която излиза тази година, след като напролет писателят зарадва феновете си със „Скарлет+Иво=ВНЛ”. Сред другите му книги за възрастни срещаме още заглавията „Шекспир 3D”, „Пълни събрани дневници и нощници”, „Българско радио”, „7 жени”, „Моят таен любовен живот”, сборника с пиеси „Любовни истории” и др.
Откъс от „Приказки от планината”, Иво Сиромахов
ПОДАРЪЦИ ПРЕДИ КОЛЕДА
Месец преди Коледа в гората заваля пухкав сняг и всички пътеки побеляха. Повечето животни се затвориха в хралупите си на топло, палеха печките и изобщо не излизаха навън. А еленчето обикаляше къщичките им и ги разпитваше дали имат нужда от нещо. 
– Имате ли си достатъчно храна, госпожо? – попита eленчето катеричката. – Ако нямате, мога да ви донеса. 
– О, благодаря ти, еленче – каза катеричката, – събрала съм много жълъди и лешници, ще ми стигнат до края на зимата. Но ако можеш да ми донесеш малко дърва за печката, ще съм ти много благодарна. Страх ме е да излизам в това време. Миналата година баба ми се подхлъзна на леда и си счупи крачето.
– Веднага ще донеса дърва – каза еленчето, събра няколко нападали клона, натовари ги на шейничката си и ги закара в къщичката на катеричката. Шейничката на еленчето беше много стара, останала още от дядо му и беше малко счупена, но все пак му вършеше работа.
После еленчето се отби в заешката хралупа. 
– Имаш ли нужда от нещо, Зайо? – попита еленчето. 
– Да – каза заекът – нещо ме боли гърлото тия дни, а ми е свършил чаят. Може ли да ми донесеш малко чай отнякъде?
Еленчето му донесе чай от горски билки, а заекът в знак на благодарност го почерпи с морков.
Един ден кълвачът извика при себе си еленчето и му каза: 
– Скоро ще е Коледа. Искаш ли да направим изненада за животните в гората?
– Искам! – зарадва се еленчето. – Каква изненада?
– Ще направим подаръци за всички и ще им ги раздадем още преди да е дошъл Дядо Коледа. 
– Ихааа. Това е чудесна идея – подскочи елен¬чето.
– Само че трябва да я пазим в тайна – обясни кълвачът. – Никой освен мен и теб не трябва да знае какво сме намислили.
Двамата приятели се уговориха да правят подаръците нощем, докато всички в гората спят.
Започнаха да ги майсторят, работиха здраво по цели нощи и два дни преди Коледа всички подаръци бяха готови. Натовариха ги на шейничката на еленчето и тръгнаха да обикалят из гората. 
На другата сутрин пръв се събуди таралежът. Излезе от дупката си и видя голям пакет, вързан със синя панделка. 
– Я, какво е това? – учуди се таралежът, развърза панделката и отвори пакета. Вътре имаше футболна топка. Таралежът толкова се зарадва, че веднага започна да играе с нея върху снега. 
После се чу весело подсвирване от клона, на който живееше врабчето. Някой беше оставил пред гнездото му топло шалче, с което да си връзва шийката в студените зимни дни. 
Заекът намери пред къщичката си колело, лисицата – нова кукла, а жабата – тромпет. Мечокът получи полицейска кола с истинска аларма, а сърничката – къщичка за принцеси. Бухалът пък като най-учен в цялата гора, получи дебела книга с приказки. 
Животните се радваха на неочакваните подаръци и цял ден се чудеха кой ли им ги е донесъл. А кълвачът и еленчето се бяха скрили зад едно дърво и тихичко се смееха. Бяха работили много по цели нощи, но не се чувстваха уморени, а щастливи.
 

Зимни приказки

30 празнични разказа за малки и големи.
Най-превежданият детски автор в света излиза отново български език.
За Коледа една малка книжка с невероятни истории се появява за пръв път на български език! 
Най-превежданият детски автор в света според класацията на ЮНЕСКО – Инид Блайтън – кани празничния дух в дома ви с „Зимни приказки“!
Подходящи за деца над 5-годишна възраст, историите в този сборник дават началото на магичното приключение, озарило детството на над 500 милиона читатели по света. 
30-те смешни и неочаквани приказки ще ви срещнат с познати и непознати герои и ще ви направят част от един вълшебен празник.
По празниците наистина стават чудеса, а зимният студ винаги разкрива истинската същност на всеки. Остава само да повярвате в магията!
Инид Блайтън е издавана в над 90 държави. Според статистиката на „Nielsen“ във Великобритания всяка минута се продава една нейна книга. 
Из „Зимни приказки” от Инид Блайтън (издателство"Сиела")
Дядо Време и неговата книга
В Новогодишната нощ Робин се събуди изведнъж. Седна в леглото и се заслуша. Какво ли го бе събудило?
Отвън зад прозореца се чуваха бавни, тежки стъпки и той се зачуди кой ли би могъл да се разхожда в градината посред нощ!
Може би някой се бе загубил в снега? Скочи от леглото и отиде до прозореца. Отвори го и се загледа навън. Беше тъмно, но можеше да различи как нещо се движеше.
– Кой е там? – провикна се Робин и получи най-странния отговор.
– Старият дядо Време! Дойдох да събера тазгодишните шевици.
– Тазгодишните шевици! Какво имаш предвид? – каза Робин изненадан. – И какво правиш в градината ни?
– Дойдох да събера и твоята шевица – отвърна старият човек.
– Нямам такова нещо! – каза Робин. – Сигурно сънувате.
– Може би – каза дядо Време. – Но моите сънища са истински. Студено е тук навън, момче. Ако ме пуснеш да вляза, ще ти покажа някои от шевиците си.
– Може би гостната е все още топла – каза развълнуван Робин. – Ще ти отворя и може да идем там за малко. Да събудя ли мама?
– О, не – каза дядо Време. – Не събуждай никого. Хайде, пусни ме.
Робин изтича на долния етаж. Отвори тихо входната врата и някой влезе. Робин отиде до гостната и светна лампата. Тогава за пръв път видя гостенина си.
Дядо Време беше стар, стар мъж. Брадата му стигаше почти до пода. Лицето му бе мило и замечтано, с весели очи и тъжна уста. Със себе си носеше голяма коса и Робин се изненада, като я видя.
– Това за какво е? – попита той. – Да не си я изкарал от бараката ни? С нея косим дългата трева.
– Тази коса е моя – каза дядо Време. – С нея откъсвам годините една от друга. С нея режа времето.
– Колко странно! – каза Робин развълнуван. – Ще ми покажеш ли шевиците, за които говореше? Къде са? Какво са?
Дядо Време нямаше албум с шевици. Робин си бе представил, че ще види нещо подобно на албума, който майка му получаваше от човека, който продаваше завеси. Но освен косата, дядо Време не носеше нищо друго.
– Моите шевици? – каза той. – Всички са с мен, макар да не можеш да ги видиш сега. Всеки има шевица на живота си. Брат ти също. Приятелите ти. Ще ти покажа всяка, за която попиташ.
– Искам да видя на брат ми от изминалата година – каза Робин.
Дядо Време подпря внимателно косата си. Изгаси светлината. После вдигна ръце в тъмнината и от пръстите му се спусна бляскава широка лента, която трепереше сякаш бе жива. Бе широка колкото масата и се спусна по нея като парче плат, за да може Робин да я види цялата.
– Леле мале! Каква красота – каза Робин. – Виж ти моят малък брат какво красиво нещо е направил. Как го е сторил?
– Шевицата е направена от всички неща, с които е запълвал дните си – каза дядо Време. – Хубавите моменти, когато е вършил добрини, но и онези моменти, в които е плакал от страх или болка. Всички те са в шевицата.
Ето тази сребриста линия е линията на обичта – той много обича, виж каква е красива. Тази светеща нашивка са веселите му моменти – той е много щастливо момче. А тази бляскава нашивка е една голяма добрина, която е направил по средата на годината. Свети, защото е ярка в паметта на всички.
– Да, помня го това – каза Робин. – Бях си наранил крака и нямаше как да отида на парти. Лени също не искаше да иде без мен и ми донесе всяка една от играчките си, защото му бе жал, и дори ми даде локомотива, който толкова много обича. Няма да забравя колко добър бе с мен. Но какво е това грозно черно петно, което се вижда?
– Тези петна се появяват, когато този, на когото принадлежи шевицата, се ядоса – каза дядо Време. – Трябва да внимава, защото с течение на годините петната ще стават по-големи и ще развалят шевицата изцяло.
– Ах, трябва да го предупредя – каза Робин. – Може ли да ми покажеш шевицата на Хари, дядо Време? Хари Джоунс. Той живее до нас. Имаш ли неговата?
– Да, тази вечер я събрах – каза дядо Време. 
Шевицата, която гледаха допреди малко, изчезна и от пръстите на дядо Време се показа друга, която зае нейното място. Беше грозна и само една-две нашивки светеха по нея. Робин се загледа.
– Не е много красива, нали? – каза той.
– Не. Хари явно не се е справил много добре през неговите триста шестдесет и пет дни – каза тъжно дядо Време. – Виж, тази грозна плетеница означава алчност и егоистичност, а ето я отново и отново как разваля нашивките, които светлите конци се опитват да направят.
– Да, Хари е егоист – каза Робин. – Той е единствено дете и смята, че всичко трябва да е само за него. А какво означават светлите нишки, дядо Време?
Дядо Време се загледа внимателно в тях. 
– Това са хубави, дебели нишки – каза той. – Това е всичката работа, която Хари е свършил. Той работи усърдно и ако продължава така, тези светли нишки ще станат толкова силни, че ще преборят тъмните плетеници. Може би някой ден ще успее да направи една хубава шевица. 
Платът изчезна. Робин се замисли за момент и после попита за още една.
– Може ли да ми покажеш на Елза, моля – каза той. – Тя добро момиче. Харесвам я.
От пръстите на дядо Време се показа шевица още веднъж. Беше светла, красива и равна. Щеше да е перфектна, ако не беше скъсана на места.
– Прекрасна е, но защо е скъсана? – каза Робин. 
–  Да, Елза трябва да е щастливо и умно момиче – каза дядо Време. – Но, уви, виж как скъсаните места развалят шевицата! Това е жестокост, Робин, нещо, което къса живота ни надве. Горката Елза! Трябва много да внимава, защото някой ден цялата ѝ шевица ще се скъса и тя ще загуби щастието си.
–  Колко странно, дядо Време! – каза Робин изненадан. – Това е едно от нещата, които не мога да понасям в нея – колко е груба към животните. Виждал съм я как мята камъни по тях. А инак е много мила.
–  Разкажи ѝ за нейната шевица – каза дядо Време. – Защото един момент на жестокост разваля цялата година и понякога повече.
–  Нека да видя на Лесли – каза Робин. – Много смешно момче е той, дядо Време, тих и срамежлив като мишка! Иска ми се да видя неговата шевица!
В тъмнината отново проблесна шевица и тя бе много странна! Едвам се виждаше. Не светеше и нямаше почти нищо за гледане. Само размазани, бледи цветове.
–  Горкото момче! – каза дядо Време. – Страх го е от всичко. Няма нищо весело и нищо мило в неговата шевица, само страх и свенливост. Робин, ще трябва да му помогнеш да направи по-хубава за следващата година. Кажи му да събере кураж и да не се страхува да бъде добър и мил. Тогава шевицата му ще засияе.
Платът изчезна. Дядо време отиде да светне лампата. 
– Трябва да тръгвам – каза той. – Имам още много шевици да събирам за моята книга.
– Чакай малко! – каза Робин. – Моля те, дядо Време, може ли да видя моята?
– Да, можеш – каза дядо Време. 
Той не светна лампата, а отново вдигна странните си пръсти. От тях се спусна шевицата на всички изминали дни през годината – шевицата на Робин.
Робин се загледа в нея наполовина уплашен и наполовина развълнуван, чудеше се какво ли щеше да види. Пред него се простря чудна плетеница, цялата от ярки цветове, които танцуваха и блестяха. Бе обляна от сребриста светлина, но от време на време сиви петна разваляха прекрасната картина.
– Ех, Робин, добре си се справил тази година – каза доволен дядо Време. – Бил си щастлив, виж как свети шевицата. Работил си усърдно, защото цялата е здрава и постоянна. Бил си добър, сребърната светлина свети, както светиш в спомените на приятелите си.
– Но дядо Време, какви са тези сиви петна? – попита объркан Робин. – Не ми харесват.
– На мен също – каза дядо Време. – Показват, че си развалил деня си, като не си казал истината. Истината винаги блести, докато неистината замазва със сиво. Виж, тук не си казал истината, както и тук, а вече към края на годината става все по-лошо. Оставил си този лош навик да ти развали шевицата.
– Да – каза засрамен Робин. – Все повече неистини говоря, знам. Мама все това ми казва. Не знаех, че ще ми развалят шевицата обаче. Ще бъда много внимателен следващата година и няма да кажа дори една неистина. Ще направя наистина красива шевица.
– Внимавай и нещо друго да не я развали – каза дядо Време. – Ще дойда следващата година да ти я покажа пак. Сега довиждане, трябва да тръгвам. Вече се стоплих и наистина ми беше приятно да си поговорим.
– И на мен също! Беше хубаво – каза Робин. – Много благодаря, дядо Време!
Старият човек се измъкна от къщата и Робин се върна в леглото. Цяла нощ сънува миналогодишните шевици и когато се събуди, не можа да реши дали всичко е било сън, или действителност.
– Нищо, ще разбера на следващата новогодишна нощ – каза си Робин. – Ще се оглеждам за стария човек и тогава ще науча. Надявам се шевицата ми да е красива.
Вие искате ли да видите вашата? Каква мислите, че ще е? Аз бих искал да знам. 
Астропрогнозата е на Руслан Борисов- Азарей. 
Проектът е на сдружение Био-Б-Еко и се подкрепя от дарителската кампания „Избери, за да помогнеш" на Райфайзенбанк-България.
Вълшебни ски курорти очакват начинаещи и напреднали скиори, както и малки и големи.  
Астропрогнозата е на Руслан Борисов- Азарей.
Страница 5 от 165
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…