MMag.Eugenia Radoslava: www.eugenia-radoslava.com.

Sobald ich zu spielen beginne, empfinde ich es als einen Teil von mir – als meine Sprache, mit der ich versuche, jeden zu erreichen, der mir zuhört. Wenn meine Hände die Tasten berühren, betrete ich mein persönliches Theater der Seele und beginne ein Monodrama zu spielen, in dem ich mich in verschiedene Rollen verwandeln muss. Ich strebe danach, das „schlafende Werk“ zu wecken und es so authentisch wie möglich darzustellen, indem ich es durch meine eigene Interpretation widerspiegele.

Für mich stand nie außer Frage, dass ich Pianistin werden wollte. Ich begann, im Alter von sechs Jahren, meine Ausbildung an der Musikschule in Sofia bei Prof. Milena Kurteva, die ich anschließend an der Nationalen Musikakademie in der Klasse von Prof. Anton Dikov fortsetzte. Mein Wunsch, mich weiterzuentwickeln, führte mich nach Wien – eine Stadt, mit der mich nicht nur die Musik, sondern auch meine Familiengeschichte verbindet. An dieser Stelle möchte ich kurz darauf eingehen:

Mein Großvater, Eugen Mayrovitch, war Österreicher, wurde aber in Varna geboren, da sein Großvater mütterlicherseits, der Bauingenieur Mario Jona, neben anderen Projekten wie dem Bau des Suez- und des Panamakanals auch am Bau der Häfen von Burgas und Varna beteiligt war. Eugen spielte auch Klavier, und als er nach Berlin ging, um Mineralogie zu studieren, wirkte er bei der Klaviervertonung von Stummfilmvorführungen mit. In Berlin lernte er meine Großmutter kennen, die dort Germanistik studierte, und nach Abschluss ihres Studiums beschlossen die beiden, nach Bulgarien zurückzukehren. Mein Großvater wurde zum Begründer des Bergbaus im Land und Mitglied der Bulgarischen Akademie der Wissenschaften. Er besaß eine der reichhaltigsten privaten Mineraliensammlungen. Auch mein Vater, Ing. Dimitar Radoslavov, hat einen Beitrag für Bulgarien geleistet - er hat eine Reihe von Staudämmen in Bulgarien entworfen und gebaut. Mitglieder seiner Familie waren, vor dem Zweiten Weltkrieg, an der Regierung des Landes beteiligt.

An der Universität für Musik in Wien (MDW), wo ich mein Studium fortsetzte, hatte ich die außergewöhnliche Gelegenheit, in der Klasse von Prof. Noel Flores, der indischer Herkunft war, zu studieren und seine Sichtweise auf die Musik kennenzulernen. In dem von ihm entwickelten System zur freien Beherrschung der Klaviertechnik wendet er Prinzipien an, die aus der jahrtausendealten Kultur Indiens stammen und nicht nur auf die Perfektionierung der technischen Fähigkeiten abzielen, sondern auf das Erreichen völliger Freiheit und Natürlichkeit der Bewegung. Im Mittelpunkt steht dabei die Erkenntnis, dass der Pianist eine organische Verbindung zwischen Körper, Bewegung und Klang finden soll. Indem ich dieses System sowohl beim eigenen Spielen als auch beim Unterrichten anwende, habe ich es weiterentwickelt und verfeinere und bereichere es ständig. Ich schaffe in meinem Bewusstsein verschiedene Bilder und Handlungen, die anschließend meine Bewegungen lenken.

Ich versuche, vor allem in meinen Gedanken, eine vielschichtige Vorstellung aufzubauen, wie jeder einzelne Ton klingen soll, der zusammen mit allen anderen, Stein für Stein die gesamte „Kathedrale“ aufbaut. Pianisten sind Architekten, die ähnlich wie ihre „Kollegen“ ein Werk konzipieren, der jedoch jedes Mal ein wenig anders aussieht, weil es nicht an einem Ort steht, sondern sich wellenförmig durch die Zeit entfaltet. Ein weiterer wichtiger Aspekt für die Interpreten ist es, zuversichtlich zu sein, dass sie das, was sie dem Publikum vermitteln wollen, wirklich beherrschen, denn nur so können sie es überzeugend wiedergeben.

Wertvolle Impulse für meine weitere Entwicklung erhielt ich auch während meines Studiums der Kammermusik und Pädagogik bei Prof. Avedis Kouyoumdjian und Prof. Julika Behar sowie durch die zahlreichen Meisterkurse, an denen ich teilgenommen habe.

 (Foto Ivan Radman, in der Philharmonie in Luxemburg)

Als Mitglied der internationalen Organisation „Art and Education in the XXI Century“, die von Prof. Dr. Eleonora Tkach von der „Staatlichen Musikakademie P. I. Tschaikowski“ in Kiew gegründet wurde, hatte ich die Gelegenheit, mit namhaften Musikern und Vertretern verschiedener internationaler Schulen in Kontakt zu treten, was meine berufliche und persönliche Entwicklung außerordentlich bereichert hat. Hauptziel der Organisation ist der Erfahrungsaustausch zwischen Lehrenden und Lernenden sowie jungen Musikern die Möglichkeit zu geben die Kultur verschiedener Länder kennenzulernen. Zu diesem Ziel organisieren wir Foren, die Konzerte, Wettbewerbe, Konferenzen und Meisterkurse in einer Reihe europäischer Länder, in China und Indien stattfinden. Als Vertreterin Österreichs nehme ich aktiv daran teil – als Jurymitglied, Interpretin, Dozentin und Kuratorin.

Unter den Wettbewerben, bei denen ich als Jurymitglied wirke, möchte ich den inklusiven Wettbewerb „Viva Piano“ erwähnen, der von Prof. Dr. Daniela Dikova gegründet wurde. Sein Ziel ist es, Musikliebhabern aller Altersgruppen eine Bühne zu bieten und sie zu unterstützen, wobei jährlich Hunderte von Teilnehmern aus verschiedenen Ländern zusammenkommen. Veranstaltungen wie „Viva Piano“ tragen zur ganzheitlichen Entwicklung, Verbreitung und Demokratisierung der Kunst bei. Für uns alle, die wir im Saal sitzen und zuhören, wie ein blindes Mädchen makellos virtuose Werke vorträgt oder ein Junge mit völlig beeinträchtigtem Gehör, der die Schwingungen der Töne nur über ein Hörgerät wahrnimmt, es dennoch schafft, ein Stück zu spielen, nimmt dieser Wettbewerb einen ganz besonderen Platz ein. Manchmal hören wir Darbietungen, die großen Konzertsälen würdig sind, ein anderes Mal erleben wir eigenwillige, aber zugleich sehr originelle und überzeugende Interpretationen von Werken, die sich völlig von ihrem allgemein üblichen Vortrag unterscheiden. Dann stellen wir uns die Frage: „Warum nicht auch so?“

Neben meinen anderen vielfältigen Aktivitäten engagiere ich mich auch aktiv für wohltätige Zwecke, denn die Unterstützung von Bedürftigen hat für mich einen hohen Stellenwert. Als Kurator und Interpret nehme ich an Benefizkonzerten teil, wie beispielsweise an dem im „Haus Wittgenstein“ im Jahr 2004 zugunsten des „Heims für Kinder und Waisen“ in Blagoevgrad. Ich bin stellvertretender Vorsitzender der Organisation „Wir sind Musik“, die ehrenamtlich tätig ist, Vereine wie „Superar“ unterstützt und große Musikprojekte wie Musicals und Operetten realisiert, die sich beim Publikum und in den Medien großer Beliebtheit erfreuen.

Es ist für mich eine große Freude und ein Privileg, dass ich die Möglichkeit habe, in verschiedenen Ländern Konzerte zu geben. Die Begegnungen mit dem Publikum und dessen Kultur bereichern mich und bringen mir neue Inspiration. In den vergangenen Monaten gab ich Konzerte in Malta, Luxemburg und Österreich und nahm mit meinen Schülern an den Wettbewerben „Viva Piano“ und „Prima la Musica“ teil. Für die aktuelle Saison sind Tourneen nach Luxemburg, Österreich, Island, Italien, Bulgarien, Mexiko, San Salvador und Costa Rica mit verschiedenen Kammermusikensembles geplant. Außerdem arbeite ich an unserem neuen Projekt – der Inszenierung von „The Sound of Music“, die im Oktober in Klosterneuburg stattfinden wird. Außerdem bereite ich gemeinsam mit meinen Kollegen vom Ensmble „Sapiace“ – Álvaro Collao León, einem der herausragendsten europäischen Saxofonisten, und dem bedeutenden Cellisten Matthias Gredler, langjähriges Mitglied des weltberühmten „Wiener Klaviertrios“ – eine neue CD vor.

Zu den wertvollen Begegnungen, die mir meine intensive Konzerttätigkeit beschert hat, gehören jene mit zeitgenössischen Komponisten. Ich möchte einige Gedanken und Eindrücke aus meiner langjährigen Zusammenarbeit mit einigen von ihnen teilen. Meiner Meinung nach sollte zeitgenössische Musik ein fester Bestandteil des Repertoires heutiger Musiker sein. Sie spiegelt nicht nur die Tendenzen der musikalischen, sondern auch der sozialen und politischen Entwicklung der Gesellschaft wider, greift aktuelle Themen auf und bezieht andere Kunstformen mit ein, um die Ausdruckskraft zu verstärken.

Die Komponisten nutzen elektronische und visuelle Effekte sowie vielfältige Techniken, um experimentelle Werke in unkonventionellen Formen zu schaffen; sie suchen nach neuen Klängen der Instrumente und nutzen dabei deren inneren und äußeren Korpus. Es werden zusätzliche Effekte durch Gegenstände eingeführt, die Töne erzeugen, wie zum Beispiel der E-Bow – ein elektronischer Adapter, der an den Saiten des Flügels angebracht wird und diese durch Magnetwellen zum Schwingen bringt – oder eine tibetische Klangschale, deren Klang, vermischt mit dem der Instrumente, dem Werk einen mystischen Charakter verleiht.

Ein weiteres interessantes Beispiel ist die Verwendung der Bogenhaare eines Streichinstruments, mit denen die Saiten des Flügels gezupft werden, um sie auf ungewöhnliche Weise erklingen zu lassen, oder die Verwendung multiphoner Klangstrukturen. Die oben genannten Techniken werden beispielsweise von den Komponisten Albena Petrovic Vratchanska, Michael Gredler, Rainer Bischof und Álvaro Collao León in ihren Werken verwendet, die unserem Ensemble „Sapiace“ gewidmet sind. Für mich ist es interessant und herausfordernd, zeitgenössische Werke aufzuführen, da ich es liebe, zu experimentieren und unterschiedliche Bilder und Stimmungen darzustellen. Ich habe an Aufnahmen für eine Reihe von CDs mitgewirkt, darunter auch solche mit zeitgenössischer Musik wie „Ways“ und „Golden Lights“, gemeinsam mit der luxemburgischen Flötistin Maria Miteva, die Werke luxemburgischer und bulgarischer Komponisten enthalten. Eine weitere ähnliche Produktion ist die CD „Sanctuary“ mit Vokalwerken von Albena Petrovic Vratchanska und unter Mitwirkung der deutschen Sängerin Anna Bineta Diouf.

Unter meinen übrigen Alben möchte ich „Fantastia“ erwähnen, welches unter anderem, Uraufführungen französischer Werke für Saxofon und Klavier enthält, sowie die Alben aus der Reihe „Piano, Piano“, die zu den zehn meistverkauften Alben in Deutschland im Jahr 2009 zählen.

(Foto Andrey Fomenko - mit Michael Krenn in Stavropol, Russland)

Abschließend möchte ich noch ein paar Gedanken zur Musik teilen. Für mich ist sie etwas, ohne das ich mir meinen Alltag kaum vorstellen könnte. Sie bringt mich dazu, mich ständig weiterzuentwickeln, nach Neuem zu suchen und vor allem ich selbst zu sein. Als Pianistin glaube ich, dass es am wichtigsten ist, neugierig und aufrichtig gegenüber dem zu bleiben, was man tut. Ich möchte weiterhin nach neuen Wegen suchen, meine Gefühle auszudrücken, meine eigene Stimme zu finden und sie mit den Menschen zu teilen. Das ist auch der Sinn der Musik – Verbindungen zu schaffen und etwas hinter sich zu lassen.
Ich danke Ihnen von ganzem Herzen für Ihr Interesse an mir und für die Gelegenheit, mich den Lesern vorstellen zu dürfen.

Das Interview wurde geführt von Svetlana Zheleva und Dessislaw Pajakoff

Визитка: Евгения Радославова (пиано) изнася първия си солов рецитал за пиано на десетгодишна възраст, а първата си изява с оркестър – една година по-късно. Учи пиано в Музикалната гимназия и в Музикалната академия в София в класа на проф. д-р А. Диков, завършва обучението си със златен медал и награди и получава почетната стипендия “Панчо Владигеров”. По-нататъшно обучение: пиано – при проф. д-р Н. Флорес и камерна музика при проф. д-р А. Куюмджиян в Университета за музика и сценични изкуства във Виена, както и музикална педагогика във Виенската консерватория/частен университет и в Музикалната академия в София.

На дванадесетгодишна възраст печели награди на международния “Клавирен конкурс за млади виртуози” в Чехословакия и на Българския национален музикален конкурс, на конкурсите “Светослав Обретенов” /България, Сенигалия /Италия и Усти на Лабен /Чехия. Изнася концерти като солов и камерен изпълнител в Австрия, България, Чехия, Германия, Италия, Украйна, Унгария, Тунис, Израел, свири с филхармониите в Плевен и Пловдив, както и със симфоничните оркестри на София, Савария и др.

През 2014 г. основава камерно дуо с именития австрийски саксофонист Михаел Крен, с когото издава и първия си съвместен компактдиск “Fantastia” с произведения от френски композитори. Дискът е приет с ентусиазъм от публиката и критиката и е излъчван многократноот различни международни радиостанции. Дуото има голям успех и е участвало в различни международни фестивали (като “Варненско лято”, “Аполония”, “Salon der Künste”, “Musikakademie Apollonia” (България), “Trencin Herbst” (Словакия), “Les concerts du Foyer Europeen” (Люксембург), саксофонни фестивали “Gnesina Musikakademie” (Русия), “Alpen Classica SaxFest” и др., както и няколко пъти на международните музикални форуми в Ставропол (Русия), Тренчин (Словакия) и Мадейра (Португалия), и на концерти в Италия, Турция, Чехия, Унгария, България и Австрия. 

През 2020 година към дуото се присъединява челистът Матиас Гредлер и така се поставя началото на Ансамбъл „Сапиаче“. Необичайният инструментален състав събужда интереса на организатори на концерти и съвременни композитори, които му посвещават свои произведения. Ансамбълът гастролира с голям успех в Австрия, Люксембург, България, Исландия, Малта, Франция и Централна Америка. Негови видеозаписи са поръчани и излъчени многократно от австрийските културни центрове в Ню Йорк, Вашингтон, Ню Делхи и Мексико.

В допълнение към преподавателската си дейност в различни музикални институции в Австрия и във Виенския музикален университет, тя е участвала като жури и лектор в майсторски класове и международни конкурси в Австрия, Дания, Украйна, Португалия, Италия, Финландия, Русия и България.

Тя е австрийският представител на международната образователна организация “Изкуство и образование в XXI век”, организира концерти и форуми. Дейността й включва записи на компактдискове, радио и телевизионни изяви, както и премиерни записи на произведения от съвременни композитори. Организира благотворителни събития и участва в благотворителни проекти. Нейни ученици са носители на награди от национални и международни конкурси.

Повече за концертната дейност на Евгения Радославова- на личния й уебсайт: www.eugenia-radoslava.com

 (Сн: Росен Донев, Ансамбъл "Сапиаче", Álvaro Collao Leon, Matthias Gredler und Eugenia Radoslava по време на фестивал Варненско лято)

Музиката навлезе в живота ми още преди да осъзнавам какво означава тя за мен. Майка ми, Цанка Майрович, беше пианистка и преподавателка по пиано, и затова музиката беше естествена част от ежедневието ми още от най-ранно детство. На три годишна възраст започнах да се опитвам да свиря по слух това, което чувах от нейните ученици. Още оттогава започна да ме привлича да пресъздавам различни мелодии на пианото. Последното постепенно се превърна за мен от обикновена мебел, в една малка вселена с необятни изразни възможности.

Щом започна да свиря, го усещам като част от мен – моя език, на който мога да се изразявам, опитвайки се да достигна до всеки, които ме слуша. Когато ръцете ми докоснат клавишите, влизам в моя личен театър на духа и започвам да играя съответната роля в една монодрама, в която трябва да се превъплъщавам в различни образи. Стремя се да събудя „заспалата творба“ и я превъплътя по възможно най-достоверен начин, отразявайки я чрез собствения си прочит.

За мен никога не е стояло под съмнение, че искам да стана пианистка и затова на шест годишна възраст започнах обучението си в Софийското музикално училище при проф. Милена Куртева, което в последствие продължих в Националната музикална академия в класа на проф. Антон Диков. Желанието ми да продължа да се развивам ме отведе във Виена – град, с който ме свързва не само музиката, но и семейната ми история. Тук бих си позволила да разкажа накратко за нея:

 (Дядо й Евгени Майрович в къщи сред колекциите си от минерали и миньорски лампи)

Моят дядо, Евгени Майрович, е австриец (на сн), но е роден във Варна, защото дядо му по майчина линия, строителният инженер Марио Йона, наред с други проекти, като изграждането на Суецкия и Панамски канал, участва в построяването на Бургаското и Варненско пристанище. Евгени също свири на пиано и когато заминава за Берлин, за да учи минералогия, участва в озвучаването на прожекции на неми филми. Във Берлин се запознава с моята баба, която изучава там немска филология и след завършване на следването си, двамата решават да се върнат в България. Дядо ми става основоположник на минното дело в страната и член на БАН. Той притежава една от най-богатите частни колекции на минерали. Принос към България има и баща ми, инж. Димитър Радославов, който е проектирал редица язовири в България, а членове на семейството му, са участвали в управлението на страната преди Втората световна война.

 (Пианитската с лавровия венец и купата от конкуса, който печели в чешкия град Усти над Лабем.)

Във Виенския университет за музика (MDW), където продължих следването си, имах изключителната възможност да уча в класа на проф. Ноел Флорес, индиец по произход, и да се докосна до възприятието му за музиката. В създадената от него система за свободно владеене на клавирната техника, той прилага принципи, наследени от хилядолетната култура на Индия, които са насочени не просто към усъвършенстване на техническите умения, а към постигане на пълна свобода и естественост на движението. В основата и`стои разбирането, че музикантът не бива да се противопоставя на инструмента, а да намери органична връзка между тяло, движение и звук.

Прилагайки тази система както при собственото си свирене, така и при преподаването си, аз я доразвих и непрекъснато я усъвършенствам и обогатявам. Създавам в съзнанието си различни образи и действия, които в последствие направляват движенията ми. Упражнявам се в начин на мислене и многостранна представа за това, как трябва да прозвучи всеки един отделен тон, който заедно с всички други изгражда, тухла по тухла, цялата „катедрала“. Пианистите са архитекти, които конструират по подобен начин на „колегите“ си, но чиято сграда всеки път изглежда малко по-различно, защото не стои на едно място, а се провежда вълнообразно във времето. Друг важен момент за изпълнителите е да бъдат уверени, че владеят това, което искат да споделят с публиката, защото само така могат да бъдат убедителни и покажат, че творбата живее благодарение на тях.

Ценни импулси за по-нататъшното си развитие получих и при следването си по камерна музика и педагогика при проф. Аведис Коумджиян и проф. Юлика Бехар, както и редицата майсторски класове в които съм участвала.

Като член на международната организация „Art and Education in the XXI Century“, основана от проф. д-р Елеонора Ткач от „Държавна музикална академия П. И. Чайковски“ в Киев, имах възможност да общувам с видни музиканти и представители на различни международни школи, което обогати извънредно много моето професионално и личностно развитие. Основна задача на организацията е обмяната на опит между преподаватели и ученици и даване възможност на младите музиканти да се запознаят с културата на различните страни. С тази цел се провеждат форуми включващи концерти, конкурси, конференции и майсторски класове в редица европейски страни, Китай и Индия. Като представител на Австрия, участвам активно в тях като член на жури, изпълнител, доцент и куратор.

 (Сн: Росен Донев, Ансамбъл "Сапиаче", Álvaro Collao Leon, Matthias Gredler und Eugenia Radoslava по време на фестивал Варненско лято)

Бих искала да спомена, сред конкурсите в които журирам, инклузивния конкурс “Вива пиано“, в който участвам от самото му основаване през 2011 година от проф. д-р. Даниела Дикова. Неговата цел е да даде подиум за изява и подкрепи любителите на музиката от всички възрасти, събирайки ежегодно стотици участници от различни страни. Събития като „Вива пиано“ допринасят за цялостното развитие, разпространение и демократизация на изкуството. За всички нас, които седим в залата и слушаме как сляпо момиче изпълнява безупречно виртуозни творби или момче със напълно увреден слух, усещайки само чрез слухов апарат вибрациите на тоновете, успява въпреки всичко да изсвири една пиеса, този конкурс заема съвсем специално място. Понякога чуваме изпълнения, достойни за големи концертни зали, друг път сме свидетели на самобитни, но в същото време много оригинални и убедителни интерпретации на творби, напълно различни от общоприетото им звучене. Тогава си задавамe въпроса: „защо не и така?“.

Наред с моите други многостранни дейности, се ангажирам активно и в благотворителни такава, защото да подкрепям нуждаещите се, заема приоритетно място за мен. Като куратор и изпълнител участвам във благотворителни концерти, както например този в Дом „Витгенщайн“ през 2004 година в полза на „Дом за деца и сираци“ в Благоевград. Заместник-председател съм на организацията „Wir sind Musik“, която работи безвъзмездно, подкрепя асоциации като „Superar“ и осъществява големи музикални проекти, като мюзикъл и оперета, които се радват на голяма популярност сред публиката и медиите.

За мен е огромна радост и привилегия, че имам възможност да концертирам в различни страни. Срещите с публиката и културата им ме обогатяват и носят ново вдъхновение. През изминалите месеци изнасях концерти в Малта, Люксембург и Австрия и участвах с мои ученици в конкурсите „Вива пиано“ и „Прима ла музика“. През настоящия сезон са запланувани турнета в Люксембург, Австрия, Мексико, Сан Салвадор и Коста Рика с различни камерно-музикални състави. Работя и върху новия ни проект – продукцията на „The Sound of Music“, която ще се проведе през октомври в град Клостернойбург. Подготвям и нов компактдиск, съвместно с моите колеги от Трио „Сапиаче“ – Алваро Коллао Леон, един от най-изтъкнатите европейски саксофонисти и бележития челист Матиас Гредлер, дългогодишен член на световно известното „Wiener Klaviertrio“.

Сред ценните ми срещи, които интензивната ми концертна дейност ми подари, са тези със съвременни композитори. Бих искала да споделя някои мисли и впечатления от дългогодишната ми съвместна работата с някои от тях. Според мен, съвременната музика би трябвало да е неделима част от репертоара на музикантите днес. Тя отразява тенденциите не само на музикалното, но и на социалното и политическо развитие на обществото, засяга актуални теми, включва и други изкуства, с цел засилване на изразителността. Композиторите използват електронни и визуални ефекти и разнообразни техники, създавайки експериментални творби, написани в нестандартни форми, търсят ново звучене на инструментите, използвайки техния вътрешния и външен корпус. Въвеждат се допълнителни ефекти от предмети, който произвеждат звуци, като например E-Bow – електронен адаптер, който се поставя на струните на рояла и чрез магнитни вълни предизвикват вибрирането им, или тибетска купа, чието звучене, смесено с това на инструментите, придава мистичен характер на творбата.

(Albena Petrovic Vratchanska, Anna Bineta Diouf und Eugenia Radoslava)

Друг интересен пример е използването на космите от лъка на струнен инструмент, с които се дърпат струните на рояла за да прозвучат по необичаен начин или интегрирането на мултифонични звуци. Гореизброените техники използват например композиторите Албена Петрович Врачанска, Михаел Гредлер, Райнер Бишоф и Алваро Леон в произведенията си, посветени на нашия ансамбъл „Сапиаче“. За мен е интересно и предизвикателно да изпълнявам съвременни творби, защото обичам да експериментирам и пресъздавам музикално и визуално различни образи и състояния. Участвала съм в записи на редица компактдискове, измежду които и такива със съвременна музика като „Ways“ и „Golden lights“, съвместно с флейтистката от Люксембург Мария Митева, съдържащи произведения от люксембургски и български композитори. Друга подобна продукция е авторският диск „Sanctuary“, с вокални творби на Албена Петрович Врачанска и участието на певицата от Германия Ана Бинета Джуф.

Сред останалите ми дискове, бих искала да спомена „Fantastia“, съдържащ и премиерни творби за саксофон и пиано, записан съвместно с Михаел Крен, както и тези от поредицата „Пиано, пиано“, които се нареждат сред десетте най-продавани албума в Германия за 2009 година.

Бих искала да завърша, споделяйки още няколко мисли за музиката. За мен тя е нещо, без което трудно бих си представила ежедневието. Тя ме кара постоянно да се развивам, да търся нови неща и най-вече да бъда себе си. Като пианистка вярвам, че най-важното е да останеш любопитен и искрен към това, което правиш. Искам да продължавам да търся нови начини да изразявам това, което чувствам, да търся своя собствен глас и да го споделям с хората. Това е и смисълът на музиката – да създава връзки и да оставя нещо след себе си.

Сърдечно Ви благодаря за интереса към мен и предоставената ми възможност да се представя пред читателите.

Eдно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

Тазгодишното издание на най-значимия филмов форум в Австрия ще премине под знака на "чудовището".