През целия си живот е работил върху лечебните растения. Бил е отначало химик, фармацевт, градинар, а после става антропософ и практикува антропософска медицина.

Ранното си детство Пеликан прекарва в Галисия. Учи химия във Виена и Грац. През 1916 год. е потърсен за военна служба, но сериозно заболяване на белите дробове и сърцето не му позволява да замине на фронта. По време на боледуването си той получава информация за трудовете на Рудолф Щайнер. През 1918 год. присъства на лекция на Щайнер във Виена, по-късно става негов личен ученик и посвещава живота си на Антропософията.

Във Виена работи в златно-сребърна рафинерия. През 1919 год. д-р Ойген Колиско го кани да работят съвместно в Der Kommende Tag -изследователският институт в Щутгарт. Той участва и в Антропософската асоциация за университетски преподаватели, чете лекции в Дармщат и в участва на конгрес във Виена. През 1922 год. Вилхелм Пеликан започва работа в новооткритите лаборатории на Института по клинична медицина в Щутгарт.

През 1924 г. той става ръководител на Веледа, тогава създадена по съвет на Рудолф Щайнер и в сътрудничество с г-н Оскар Шмидел и Фриц Гьоте. Той заема тази позиция в продължение на 40 години. По това време Гьоте е бизнес мениджър и успява да предотврати закриването на Веледа от нацисткия режим. Изключително ползотворно сътрудничество с други антропософски лекари и фармацевти прави възможно да се въвеждат предложения на Рудолф Щайнер за реализация и така се разработва набор от антропософски лекарства. Сред тях са типични лекарства, метални препарати, минерални смеси и билкови препарати. В последствие Веледа добива международна известност.

С помощта на биодинамичния градинар Франц Липерт, Вилхелм Пеликан започва да разработва градина за нуждите на фирмата. С течение на времето те са в състояние да култивират над 200 различни вида растения.
През 1948 г. Пеликан провежда серия лекции за студенти, фармацевти, химици, производители на здравословни храни и персонал в магазини за биодинамични продукти, масажисти и физиотерапевти. По-късно същата година Пеликан прави проучвания на метали и лечебни растения по идеи на Гьоте. Работата на Пеликан се основава и на ценната работа на антропософския ботаник Герберт Грохман, в чиито трудове в два тома се разглежда животът на растенията от антропософска гледна точка.

Пеликан в сътрудничество с Георг Унгрен – член на секцията по математика и астрономия в Гьотеанумаq подобрява и опитите на г-жа Колиско с покълналата пшеница по идея на Щайнер.

През 1963 г., на 70-годишна възраст, той се оттегля от фирмата и посвещава времето си на изследвания със съдействието на Криста Вьорнле, която му помага след смъртта на Мехтилд Венер. През 1965 г. Пеликан и съпругата му се преместват в Aрлесхайм, за да да продължи проучванията си в научната секция на Гьотеанума. Той е активен участник и в живота на Антропософското Общество в Гьотеанума.

Друга книга на на Пеликан е „Тайните на металите”, издадена в Ню Йорк през 1973 г.

Как се стига до написването на тези три тома? В предговора към френското издание, Герхард Шмид пише: „През 1920 г. Щайнер полага основите на антропософската медицина и дава основните й насоки. В своите медицински лекции той казва: „Ние трябва да придобием наблюдения как са свързани човекът и природата, от която той извлича лекарствата.” И в своите медицински лекции той дава и отговора на този въпрос. Настоящият труд на Вилхелм Пеликан се позовава на основните насоки, които Щайнер дава в гореспоменатите лекции.”

„В настоящия труд Пеликан се позовава и на традициите през вековете и трактатите за медицинските растения, такива каквито съществуват чак до средните векове. Тази традиция се е подхранвала от едно древно инстинктивно ясновиждане за връзките между вътрешния човек и света на растенията. По това време лекарят е бил едновременно и ботаник и фармацевт. Той не е имал друг начин да провери своите познания освен чрез самата природа, както е казал Парацелз.”

„Наблюдавайки света на растенията със свръхсетивно зрение ясновидецът виждаше и вътрешния свят на човек, страданията и болестите му. Картините на растенията му разкриваха оздравителните процеси. Ето защо този древен терапевт е имал нужда да рисува и оцветява медицинските растения, които е използвал, за да може да обрисува формиращите етерни сили. В наши дни това не е така. Дисциплините са се разделили до степен, че се познава само външността на растението и на човешкото тяло. Линей, воден от този нов метод успя да създаде нова систематика, валидна и до днес, но тя не отразява взаимовръзката между човек и растение. Лекари като Хуфеланд или Йоханес Мюлер направиха от физиологията и патологията чисто физикални наблюдения и никога не стигнаха до езотеричната същност. Дори Ханеман който успя да разкрие динамиката в съвремието ни между човека и растението не отиде много далеч. Оттогава алопатичната фармакология, която е наука за материята, клон на аналитичната химия, въпреки своите забележителни постижения не може да разреши проблема за връзката между растение и човек. И как и защо дадено растение е лечебно. Фармакологията като специалност остава отделена от медицината и от ботаниката. На конференцията за лекари през 1923г., Щайнер нахвърли задачите на една нова фармакология. Това е тази нова фармакология, изложена тук под формата същевременно на систематиката на растенията по Линей.

Тази хубава природа, която виждаме навън в действителност е само имитация на различни болестни процеси. При човека има вътрешни болестни процеси, а навън има прекрасна природа. Но трябва да се разбере тази връзка и да се знае как може да се въведат в човек външните сили, всъщност патологични, които са способни да лекуват болестите на неговите свръхсетивни съставки. Това е една амбициозна цел и ние сме още далеч да я реализираме напълно и стойностно. Все пак тази книга е смела крачка която е в състояние да отвори дълбоко забравени пътища от миналото. Този труд е важен конструктивен дял за новата фармакология и ще отговори на нуждите на съвременната медицина и земеделие.”

В предговора си към френското издание, Пеликан пише: Изкуството на лечението при древните се базираше най-вече върху използване на лечебните свойства на растенията. С прогреса на синтетичната химия този процес се измести и се разви науката фармакология. Но интересът на науката наскоро отново се обърна към природата благодарение на откриването на антибиотиците и свойствата на непознати доскоро растения - Ammi visnaga и Rauwolfia, например. Може да се каже, че съществува връщане към фитотерапията, но отново всичко опира до химичното извличане на активни вещества. Все пак има една тенденция към разширяване на светогледа в медицината, който да има за основа връзката между човек и растение.

Възможно е вече за нашето съзнание да се направи паралел между растителния свят и човек и по-специално съвкупността от всички патологични процеси има в областта на лечебните растения свой аналог – своя проекция.

Целта на тази книга е да изложи основните черти на това познание. Тя не почива само на индивидуални авторови експерименти, но е базирана на насоките и опита на Рудолф Щайнер. Изложението е резултат от развитието на една нова медицинска ботаника, чиято основа е поставена през 1921 г. в един много тесен кръг с изучаване на Гьотевата доктрина за метаморфозата и продължава благодарение на гениалната личност на д-р Ойген Колиско и беше подпомогната от книгите на важния ботаник д-р Устери. Решителните крачки към една нова фитотерапия не биха били възможни освен благодарение на лекциите, изнесени от Рудолф Щайнер към лекарите.

Един кръг от лекари се събра в Щутгард , заедно с фармацевти и химици - неговата работа е истинският извор на идеи, от които този труд произлезе. Това са д-р Гюнтер Вахсмуд, д-р Герберт Грохман, д-р Симонис и други сътрудници на фирмата Веледа.

В трите тома на книгата си „Човекът и медицинските растения” Пеликан дава нов поглед върху лечебните свойства на растенията като излиза от емпиризма на науката. Позовавайки се на традициите на използване на лечебните растения от човека още в древността, Пеликан обогатява това основно познание със свойствата на етерните сили, които формират лечебните свойства. Това е качествено нов път в познанието за лечението и лечителското изкуство.

Из монографията в три тома „Човекът и медицинските растения”, Вилхелм Пеликан

Превод от френски д-р Борис Жеков

Подготвила Юлия Стоянова (Назаем от https://med.anthrobg.net/)