All for Joomla All for Webmasters
Индия не допуска всеки, но допусне ли те веднъж, пътят ти е отворен завинаги

Пътепис на Юлия Стоянова - биолог, с медицинско образование. 

Едно пътуване към себе си в далечна Индия 

 

Обичам Индия – още от детството си – обичам я като втора родина. Но дори не си и помислях, че някога все ще я видя наистина. Че това може да се случи на мен. 

Започнах от музиката – от ранно детство можех да разпозная нотите на рагата, дори звучащи отдалеч. А такава музика в моето детство определено беше рядкост. Основно любовта към музиката, танците и цветовете ме отведе и в Индия. 

 

В бурните юношески години – дойде езотериката – и тогава – в като забранена литература тайно започнахме от Кришнамурти, Йогананда, Блаватска и Ани Безант. Това също ми даде тласък натам – да видя и почувствам страната, от където произлизат Ведите, йога и след това Теософията. Явно през целия ми живот този порив е останал много силен, защото направо вече тичах натам в последните дни.

 

Определено аз избрах Индия, но който е бил там, казва, че „Индия не допуска всеки, но допусне ли те веднъж, пътят ти е отворен завинаги“. 

 

След като отдавна още преди стотици и хиляди дори години хора са посещавали Индия, очевидно винаги е била притегателна сила. Освен с легендите за древните храмове и екзотичните богатства, така и като люлка на световните духовни учения и практики. 

 

Като отдаден последовател на Антропософията, чийто основоположник е австрийският учен-езотерик д-р Рудолф Щайнер, постепенно се бях запознала с неговите тълкувания върху Бхагавад Гита, йога и Ведите. Този поглед върху древната мъдрост ме привличаше още повече към тази легендарна страна, чието истинско име е Бхарат. 

На какви въпроси лично за себе си исках да си отговоря?
Например ще позная ли местата, на които бях убедена, че съм била родена. 
 
Друг въпрос, който ме терзаеше беше дали има и друга пътека, по която да тръгна в живота, който не ме удовлетворяваше на този етап, въобще какво наистина носи щастие? 
 
И тогава намерих и своя водач – Кирил Стоянов – най-добрият, най-благият и търпелив човек, какъвто отдавна не бях срещала. И щом се срещнахме, разбрах, че всъщност точно това, което той предложи като идея и дестинации на пътуването – е идеалното за мен.
 
Това всъщност се оформяше като поклонническо пътуване, обхващащо редица храмове в Делхи, ашрама на Сай Баба в Бутапарти, Тадж Махал в Агра и Ришикеш в Хималаите. Прекрасно ми звучеше като идея – богата програма, също и духовно осмислена. Но реализацията беше още по-невероятна от плана в началото. И всъщност – по-добър водач не бих могла да имам. 
 
Кирил Стоянов води групи в Индия от повече от десет години, дори по два пъти в годината. Преди да се запознаем, гледах неговите предавания в „Ничия земя“  и като гост на Стойчо Керев в предаването, посветено на Индия и Сай Баба. Моя близка приятелка ме запозна с него, от когото беше получила инициация за Рейки мастър и така узнах и за неговите духовни практики.
 
Той обеща да ни разкаже повече за тях по време на екскурзията и изпълни обещанието си блестящо. Като образци някои от тях са получени направо от Сай баба, чийто ученик е Кирил, а други са с тибетски основи. За пръв път работих по тях и останах много приятно изненадана от ефекта им върху себе си. По принцип малко знаех за медитациите като техника и цел, дори преди ги избягвах, с опасението, че могат да навредят. 
 
Но тук всичко се получи перфектно и сега не бих могла да си представя по-успешен модел поне за себе си. Основните практики правихме в Бутапарти – близо до ашрама Прашанти Нилаям – първият ашрам, построен лично от Сай Баба с негови и средства от дарения. Сутрешни и вечерни медитации правихме и в Ришикеш на брега на река Ганг. 
 
Ашрамът на Сай Баба
С благодарност и преклонение бих споделила няколко думи за легендата Сай Баба, в чийто ашрам /духовен център, в който има храм за медитации и молитви, жилищен комплекс, столова, магазини, библиотеки и др./ всички приехме духовната му подкрепа и невероятното му топло гостоприемство, с което той даряваше всеки присъстващ там.
 
Удивителен феномен беше фактът, че въпреки, че Сай Баба вече не е сред нас от 2011 г, неговата енергия и излъчване, покровителството му към нас, живите се чувстват навсякъде. Получихме вътрешни послания – всеки за себе си, усещане, напътствие и подкрепа.
 
Колкото и невероятно да звучи това /аз самата винаги съм била критична към чудеса, феномени , екстрасенси и подобни, тъй като обичам доказателствата/ той сякаш беше сред нас, посрещаше ни сякаш чувствахме, че лично сме поканени тук, за да предадем на света, в който ще се върнем, основните ценности, за които той се беше борил през целия си живот – любовта, вътрешния покой, равенството и свободата.
 
Не само това – ние се убедихме, как тези ценности могат да се изразят с практически дела! 
 Освен един от най-великите учители за индийския народ, Сай Баба е и един от най-щедрите дарители, които въобще познава човешката история. 
 
Първия си ашрам той, с помощта на свои ученици, построява още като съвсем млад монах. 
Впоследствие ашрамите стават четири по цяла Индия, има построени със собствени и средства от дарения няколко болници, университети, много училища. Помагал е в построяването на водни съоръжения в най-сухите части на Индия. 
 
Лечението във всичките болници, които е построил е безплатно и може да се лекува всеки (на сн. горе). Във всяка една от тях се правят от рутинни прегледи до сърдечни операции. Предлагат и лечение по Аюрведа. Предписаните от тамошните лекари лекарства са безплатни, ако се изпълняват от аптеките към съответната болница. 
 
Посещавайки архивите на болницата в Бутапарти, което преживях като посещение в храм, изпитах дълбока тъга. Защо в България не може да се роди такава структура? Защо сме толкова далеч от идеята за благотворителността? /Та ние за една детска линейка трябваше да събираме пластмасови капачки!/ 
 
Защо, след като сме имали такава плеяда от велики българи, днес у нас не може да се роди един Сай Баба? Дни и нощи наред, нито там, нито тук не можах да получа този отговор. Но – получих много други такива. 
 
В сравнение с други ашрами, този, в който ние отседнахме, беше много добре уреден и битово. Абсолютна чистота и ред. Удобни легла, тихи, проветриви стаи, прекрасна храна.
 
Всяка година тук продължават да се стичат хора от целия свят и дори на по-големи празници не може лесно да се регистрираш тук. Аз се запознах с няколко души – от Англия, от Русия и от Украйна, но най-дълго си говорихме с украинците. Те бяха една малка група, предимно жени. Споделиха, че идват всяка година тук.
 
През годината събират средства и остават тук около месец. Споделиха, че в никакъв случай не биха се отказали от това пътуване. 
 
Фондацията на името на Сай Баба продължава активно да набира средства от последователи от целия свят и с всяка година благоустройствата в помещенията и в храмовете се подобряват. 
Специално място трябва да отделим на храма в ашрама. Ако има приказна, райска красота – това е моята представа за нея.
 
Храмът е построен в типичен южно индийски архитектурен стил, с една основна кула, облицована с множество орнаменти като живи сцени, в розово, лилаво и бяло и синьо, цветове, които настройват за духовно съзерцание.
 
Лечебните киртани
 
Сутрин и вечер се извършват свещените служби – киртани, които представляват медитации върху сакралните текстове с музикален съпровод. В Индия два пъти плаках като малко дете от прилив на екстаз – единият път беше на една от тези служби. С дълбоко преклонение към Сай Баба и Сай Рам – местния поздрав за благопожелание и здраве на всички читатели. 
 
Разбира се, ние сме християни. Може ли някаква друга религия да ни впечатли дотолкова? Може, ако е по-стара от християнството – Ведите. А освен един от най-дълбоките тълкуватели на Ведите, Сай Баба е признавал Христос, говорил е за Него и за Християнството много пъти в своите беседи. Безкрайно малко и недостатъчни са тези думи за Сай Баба, могат още да се напишат не една, а томове книги. Но – за съжаление се налага отново да отпътуваме от ашрама.
 
За да летим от Бенгалуру /Бангалор/ до Дехрадун – сега вече Северна Индия – откъдето да стигнем до Ришикеш – легендарен град на брега на река Ганг – в най-чистата й хималайска част – градът на древните Риши, един от градовете, в който има освен няколко ашрама, също и йога-университет. 
 
Ришикеш – легендарен град на брега на река Ганг
В Ришикеш може да се практикува също рафтинг, туризъм, скокове с бънджи, сафари и хималайски туризъм. 
Тук се случи едно от чудесата в живота ми. С относително малко усилия успях – разбира се, с помощта на приятелите, също и на Кирил и Асен – втория ни водач – едно доста високо и стръмно място, въпреки колянната травма, която не ми даваше спокойствие от години. Така отново добих увереност в себе си и осъзнаването, че със силата на волята и с по-малко намеса от страна на медицината може да се мине!
 
Освен медитациите, които правихме тук – те дадоха доста скоро своите резултати, оттук взех и съприкосновението със школата на Аюрведа – една истинска природонаучна школа, запазила автентичността си от древни времена. Тук имах възможността да поговоря със специалисти и да подбера най-подходящите за моето семейство продукти. Въобще в Индия Аюрведа лечението е достъпно и за обикновения човек, и за туриста, за всеки.  
 
Тук, и в Делхи намерих и много богата литература върху Ведите, докоснах се и до трудовете на Сатгуру, който слава Богу е още жив и здрав, както и да посетя една екзотична огнена церемония, извършена на брега на река Ганг за поклонение пред богинята Ганга – сестрата на богинята  Парвати. 
 
На фона на посетените храмове – храмът на Шива в Бангалор, ашрама в Бутапарти и музея на всички религии, построен с участието на Сай Баба, храмът на Лакшми в Делхи и храмът Акшардам – също в Делхи, Тадж Махал не ме впечатли чак толкова. Очаквах да има повече помещения и артефакти за разглеждане, освен белия мрамор и двата саркофага. Но – все пак – това е огледало на друга религия! Едно е неоспоримото, че е вековен апотеоз на любовта. 
 
…Не можах да стигна до местата, където предполагах, че съм се раждала. Не можах да стигна до Кашмир, не можах да видя легендарните градове Варанаси и Вриндаван – в които е проповядвал самият Буда, не можах да стигна и така желаните от мен Джайпур и Удайпур. Не можах да видя люлката на Аюрведа – Керала, също и Гоа, а знаех, че си струва.
 
Разбира се, Индия е необятна. Ако мога, бих се върнала пак. Всеки, който е бил там вече, ще каже, че един път не стига – когато вдишаш веднъж въздуха й, се привързваш завинаги. 
Щастлива съм, че слушах любимата музика, която е още по-красива, когато се възпроизвежда на живо. Пях на киртаните, колкото ми беше възможно и това ме направи щастлива. Тази вътрешна топлина нося и досега. И тя ме стопля в студената зима, заедно с трите ми безценни книги, които успях да пренеса и с които заспивам всяка вечер.
 
Интересна и малко известна подробност е, че в Делхи има училище с името Шри Георги Стойков Раковски Джи - те са го смятали за голям приятел на Индия, защото е подкрепял борбата на Индия за независимост от Английската корона. Знаел е хинди и санскрит и е правил и дарения за това училище.
 
 
Прочетено 128 пъти Последна промяна от Понеделник, 16 Януари 2023 22:02
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…