Визитка:
Д-р Андрей Младенов е роден в София през 1967 г. Завършва Първа немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ и медицина в Медицински Университет – София. Специализира в Клиниката по детска хирургия към УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и Университетската клиника по детска хирургия в град Кьолн. През 1997 придобива клинична специалност по обща хирургия.
От почти 30 години д-р Младенов работи в областта на клиничните изпитвания, медицината и лекарствените регулации. Бил е на различни експертни и ръководни позиции в компании като Софарма, GlaxoSmithKline, Parexel, BioNtech, IQVIA, Tillotts и Formycon. Занимавал се е и с проектен мениджмънт в областите организационно оптимиране, бизнес развитие, регулаторни стратегии и лекарствено развитие. Понастоящем е мениджър по медицина, лекарствена информация и регулации към фирмата Dr.Falk Pharma, Фрайбург, Германия.
Д-Р Младенов има магистърски степени по бизнес администрация и мениджмънт на здравеопазването, както и докторантура в областта на болничното управление. Носител на престижния експертен сертификат RAC на Асоциацията на професионалистите по регулатнорни дейности RAPS.
От 2014 е активен член на Българското дружество във Фрайбург, като през годините заема последователно постовете зам.председател, председател и ковчежник.
Д-р Младенов е човек с широки интереси и посвещава свободното си време на маратони, катерене, водолазене, мотоспорт, ски и туризъм. Обича да готви, да чете книги, да прекарва време със семейството и приятелите си и да се отдава на благотворителност. В хората цени качества като искренност, вярност, взаимност и признателност. Зодия Козирог.
Д-р Младенов, Вие сте сред членовете, които са най-дейни в Българското дружество във Фрайбург. Заедно с отец Богориди полагате много усилия за българската общност във Фрайбург. Какво искате още да има в българската общност, която се развива?
- Действително, през последните 10 години се занимавам интензивно с обществено-полезна дейност, свързана с българската общност във Фрайбург - града и региона. Като заместник-председател и трикратен председател на Българското дружество във Фрайбург имах възможността значително да развия активността на нашата диаспора. Сред по-големите заслуги - мои и на целия управителен съвет, отчитам българското православно богослужение, което се провежда вече редовно в града, българското ни училище „Азбуки“ с над 30 възпитаника през миналата учебна година, трите български събора с участие на изпълнители като Валя Балканска и Петя Панева, и на Северяшкия ансамбъл за народни песни и танци- Плевен. А също и Дните на българската култура, провеждани съвместно със Славянски семинар на Алберт Лудвиг университета на Фрайбург, на които ни гостува и Георги Господинов, и много още. През тези всички години дружеството ни се изгради като надежден партньор на институции и неправителствени организации с популярност далеч извън границите на града.
В края на миналата година реших да предам председателската щафета на многоуважавания от мен отец Фелиск Богориди-Ливен. Все пак останах в управителния съвет на дружеството като негов помощник, който да осигури приемственост на делото ни.
С отеца в момента съвместно работим над идеята за единение на всички българи в нашата диаспора. Много ни се иска да създадем организация за всички, в която няма да делене на две фолклорни групи или две български училища например. Както често казва нашият председател „Няма две Българии, защо тогава трябва да има винаги поне две групи на българите в чужбина?“. Дано да успеем с тази доста амбициозна за нашата народопсихология цел.
Как се преборихте в по-малките градове, какъвто е Фрайбург да има избирателна секция?Много неща от подготовката на изборния ден остават скрити за хората, какво бихте споделили?
- Както всичко, което постигна Българското дружество във Фрайбург за тези 14 години, това е също резултат от упорита и последователна работа. След един почти 5-годишен период, през който германските власти не даваха разрешение за разкриване на изборни секции извън регламентираните за това консулства и посолство, стартирахме през 2019 година с една малка секция от пет човека. Впоследствие се оказа, че поради географското положение на града към нас се стичат избиратели от голям регион, заключен между съседни места с изборни секции – Карлсруе, Страсбург, Базел, Офенбург, Констанц. С тази мотивировка ни разрешиха за известно време да разкриваме по две секции, а след това се спряхме на варианта 7-членна избирателна комисия. През годините работихме изключително качествено, изпипвахме си изборните документи, кооперирахме много добре с нашия принципал – Централната избирателна комисия (в чужбина няма районни комисии) и с основния ни организационен партньор - Генералното Консулство на България в Мюнхен. Така си създадохме репутацията на добра изборна секция, затова ни канят отново и отново за участие.
Хората не си дават сметка каква голяма организация се крие в разкриването на изборна секция. Чувал съм какви ли не странни отзиви от типа, че се чакало дълго (всъщност рядко повече от 15 минути!), нямало предварителна информация за секцията (при условие, че изобилства с такава на страниците на СИК и МвНР) и какво ли още не. Все пак успяваме да намерим и нашата мотивация – на последните избори на 19 април 2026 година успяхме да организираме в двора на секцията мобилен ресторант за бързо хранене с българска скара и напитки. Хората можеха да се видят по приятелски, да седнат заедно под чадъра и да побъбрят за политка с една българска напитка. Отзивите бяха изключително възторжени, а през секцията минаха рекордните за Фрайбург 600 човека.
В професионален план какво искате да постигнете още?
- Намирам се в зрелите години на моята кариера, като за добро или лошо изкатерих цялата стълбица в лекарствените регулации. Започнах на времето като медицински директор в локално представителство, минах през българската фармацевтична индустрия, а после излязох в международни води. От 2012 година, работейки на пъпа на Европа смених общо осем позиции, като имах честта да работя като старши експерт в компании като BioNTech, Tillotts AG и IQVIA. Пробвах различни области – ранна и късна фаза клинични проучвания, разрешения за употреба в Европа, Америка, Близък и Далечен Изток, управление на продуктов жизнен цикъл, медицинско авторство - при това в разнообразна работна среда - стартъпове, биоподобни развойни компании, договорни изледователски организации или фармаконцерни. Освен това съм дългогодишен консултант на международен проект за регистрация на българското лекарство за отказване от тютюнопушене Табекс в САЩ.
В този ред мисля, че професионално съм постигнал по-голямата част от всичко, което бранша предлага. Вероятно не бих се отказал от още една-две кариерни стъпки във фирмата, където работя в момента – Dr. Falk Pharma, но не си го поставям като самоцел. Вероятно след оттегляне от активна работа ще си направя малка консултантска фирма за управление на регулаторни проекти. Бих се отдал и на подпомагане на българи, желаещи да се лекуват в чужбина, защото нуждата там е много голяма, за съжаление. Впрочем това го правя и сега – срещу скромно дарение в полза на дружеството ни.
Кое от Фрайбург може да се приложи в България и обратното: кое от България може да се приложи във Фрайбург?
- Често ме питат, какво търси един столичанин трето поколение в провинциален град като Фрайбург. Отговорът не е сложен – в града, който възприемам отдавна като втори роден, има хармония с природата. Излизаш от вратата и вече си в сърцето на Шварцвалд. Кола не ти трябва, защото всяко разстояние тук може да измине с колело. Градът е много красив със своята богата зеленина и уникален климат – според метеорологичната статистика целогодишно най-топлото място в Германия. Това дава допълнителни екстри като чудесните местни вина.
В България можем да възприемем тази хармония като екологичен образец как може да се изгради зелен град, лишен от тежка индустрия, вредни газови емисии и претоварен трафик, в който можеш да водиш здравословен начин на живот с ежедневно движение, спорт, туризъм и много други. България на свой ред ни дава идеи за колорит сред целокупната мигрантската общност с присъствието ни като много дружелюбна и жизнелюбива диаспора. Така например инициативата „На мегдана на другата България“ събира на видни места в големите градове фолклорни групи от цяла Ервопа за радост и удивление на местните хора.
Кои от забележителностите на Фрайбург и региона най-много Ви впечатляват?
- Вероятно няма да ми стигне цял роман да опиша всичко, което ми харесва тук. Все пак, ако трябва да отворя в едно изречение – най-много ме впечатлява планината Шварцвалд. Тя предлага за всеки вкус по нещичко – туризъм, термални извори, мотоспорт, дегустации, къмпингуване, археологически обекти, музеи на открито и какво ли още не.
Ако някой иска да се премести да живее и работи в Германия, какво бихте го посъветвали? Разликата между големите метрополи и Фрайбург. Какво от немския темперамент човек трябва да има предвид?
- В дружеството често получаваме запитвания от сънародници, които желаят да се устроят в Германия, респективно да се заселят във Фрайбург. Като цяло мога да кажа, че пред нас, мигрантите, се изправя винаги голямото предизикателство да постигнем не просто физическо преместване от България тук, а интеграция в германското общество. Това означава много - да намериш подходяща работна среда, да създадеш приятелства и контакти, да се научиш да живеем като германец – с много движения, спорт, прекарване на открито, благотворителна дейност, взаимопомощ, зачитане на личното достойнство и дълбок респект към различните. Този процес не става за няколко месеца, а всъщност продължава с години. Неслучайно времето за придобиване на гражданство тук е определено като 5 последователни години живот.
За съжаление много наши сънародници не съумяват да разберат тази парадигма – окопавайки се в гето-средата с типичните български характеристики – хапване и пийване, игра на карти и табла, маркови коли втора употреба, интриги, драматични конфликти и хитруване на дребно. В това отношение имаме какво да научим от германците – на първо място трябва да зачитаме правилата на тяхното общество и да спазваме установения от десетилетия ред. Много от сънародниците го научават по трудния начин – през солени глоби, съдебни дела, разправии с работодатели и съседи и т.н.
Обратният пример са българите, които са успели да се интегрират – те се чувстват добре тук и се устройват във всяко отношение – с добри доходи, недвижима собственост, работна среда, приятели, бъдеще за децата и т.н. Именно този стандарт, а не гетото трябва да бъде пътеводител за живота ни в Германия.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков
