Визитка: Феликс-Максимилиан Богориди-Ливен е роден в Русе през 1973 г., а през 1977 баща му е убит във концлагера Белене. През 1987 г. той бяга от България. Завършил е Московската Духовна академия. Бил е свещеник в Гърция, в Кралския дом на Испания, преподавател във Франция, а понастоящем е свещеник във Фрайбург.

По бащина линия (Богориди-Ливен) той е наследник на Възрожденската (Фанариотска) фамилия Богориди, които стават първи князе на остров Самос, Гърция и на Руската княжеска фамилия Ливен (Светлейши князе).

По майчина линия (Сеферадски евреи) свещеник Феликс-Максимилиан е в роднински връзки с Нобеловият лауреат Елиас Канети.

Автор е на множество книги на богословска тематика, и на 400 статии на различни езици. Владее 8 езика. Председател е на Българското общество във Фрайбург.

В Светата земя, в Йерусалим, се намира манастирът „Светият кръст“. Той е разположен в красива долина в западната част на Йерусалим, извън стените на древния град. Манастирът е построен на мястото, където, според преданията, е расло дървото, от което по-късно е бил изработен Господният кръст. Преданията разказват, че то не е израсло случайно.

Историята на Кръстното дърво започва по времето на патриарх Авраам и е свързана с явяването пред него на Светата Троица под образа на трима ангели. Според преданията, след това ангелите са тръгнали към Содом, но са оставили на Авраам своите три жезла.

Според Стария Завет, след разрушаването на Содом и Гомора праведният Лот се скрил с двете си дъщери в пещера. Дъщерите му решили, че цялото човечество е било изтребено и вече няма мъже, които да ги вземат за жени. Затова напоили баща си с вино и съгрешили с него. От техните деца по-късно произлязоха два народа – моавитите и амонитите. Лот беше в отчаяние, когато разбра за постъпката на дъщерите си. По-нататъшната история не е включена в Свещеното Писание, но е запазена в Църковното предание.

Лот помоли своя чичо Авраам да му помогне да измоли от Господа прощение за греха си. Авраам предаде на Лот пръчките, оставени от ангелите, като му каза да ги засади в земята и да ги полива. Ако сухото дърво пусне корени и поникне, това ще означава, че грехът на Лот е простен. Около 33 години Лот се труди: носеше вода от Йордан на магаре и поливаше тези пръчки. Дяволът го изкушаваше, приемайки човешки облик, молеше за вода и изпиваше или изливаше цялата вода. И ето, трите пръчки поникнаха като три вечнозелени дървета: кедър, кипарис и певг (бор) – и се слеяха в един ствол с три върха, символизирайки Светата Троица. Лот разбра, че грехът му е простен.

Пророчествата, че Христос ще бъде разпънат на дърво с три клона, и указанията, че тези три дървесни вида са свещени, намираме в книгите на Стария Завет. Пророк Исая казва: „Славата на Ливан ще дойде при теб, кипарисът и петелът, и заедно с кедърът, за да украсят мястото на Моята святиня, и Аз ще прославя подножието на нозете Си“ (Ис. 60:13). В православната богослужебна практика това пророчество се отнася към Честното Дърво на Христовия Кръст (третата паремия на Въздвижението).

Христовият кръст се нарича кипарис, певег и кедър: „Като кипарис на милосърдието, като кедър на благоуханната вяра, като певег, носещ истинската любов, нека се поклоним на Господния кръст, възхвалявайки на него Избавителя, Който бе прикован“ (Песенна Триодь, сряда на четвъртата седмица, утреня, канон за Преполовението и Кръста, песен 7). Кедърът и кипарисът се споменават сред райските дървета в книгата на Езекиил (31;). При подготовката за строежа на Господния дом. Соломон помоли Хирам, царя на Тир: „Изпрати ми кедрови дървета, кипариси и певгово дърво от Ливан“ (2 Пар. 2.).

Но нека се върнем към нашия разказ. Дървото, засадено от Лот и отгледано с голям труд в покаяние, израсна много необичайно и красиво. Цар Соломон искал да го използва за строежа на храма; имал нужда от голямо дърво, което да постави на покрива на сградата, и точно това дърво било счетено за подходящо. Нарязали го, но така и не успели да го използват, защото то постоянно променяло размерите си — ту се скъсявало, ту се удължавало.

Съществува и предание, запазено в западното християнство, че след това гредата, изработена от това Дърво, е била оставена като пейка в двора на храма (според друга версия е била използвана за изграждането на мост над реката). Известната със своята мъдрост царица от Сава, пристигнала да се срещне със Соломон, седнала на тази греда, за да си почине. Но била изгорена от огъня, излъчван от Дървото. След това, поклонила се на Дървото, тя предсказала, че Спасителят на света ще бъде обесен на него и поради това на юдейското царство ще настъпи разруха и край. Изплашен, Соломон заповяда да заровят гредата.

По-късно на това място беше построена баня за измиване на жертвените животни. Водата тук стана известна с изцеленията си и много болни започнаха да я посещават (според различни предания това е или Силоамската, или Овчата баня). Не много преди страданията на Господа дървото изплува от водите на банята. Когато се наложи да се изработи кръстът за Исус Христос, на този труп най-накрая беше намерено окончателно приложение.

Друга легенда разказва, че първосвещеникът Каяфа е знаел, че това е именно дървото на Лот, и е преценил, че тъй като това е дървото на греха, от него трябва да се изработи кръстът за престъпника, причислен към злодеите, което и е било направено. Въпреки това остава неясен въпросът: коя част от кръста е била изработена от това дърво – вертикалната или хоризонталната – макар че съществува мнение, че е била вертикалната. През византийската епоха в околностите на Йерусалим, на мястото, където според преданията е расло Дървото на Кръста, е бил основан манастир, който съществува и до днес. Той може да бъде посетен от всеки поклонник, който се намира в Светата земя.

Съществуват и други предания и легенди, но като се доверяваме на авторитета на преданието, съхранявано в най-древния манастир в Йерусалим, ние цитираме предимно него, още повече че много от това предание е намерило място в богослужебните текстове и следователно е било признато от Църквата за истина.