Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври.
Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
-
Октомври 14, 20260 -
Октомври 13, 20260 -
Октомври 13, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Това е последният наръчник на астроложката Даниела Евстатиева, която бе автор на поредицата „Астро-лунен календар“ (издателство”Кибеа”). Този за 2019 е последният, защото Дани Евстатиева ни напусна в началото на лятото.
Животът й премина в диалог със звездите. Сега, вече една от тях, помага на едно дете да стъпи на краката си. Буквално.
Ако искате да помогнете и вие, купете последния й астронаръчник за 2019 Издателство „Кибеа” дарява 40% от коричната цена на всеки продаден „Астро-лунен календар – 2019“ за лечението на 13-годишната Кристина Недялкова.
За Кристина Недялкова и кампанията „Криси да стъпи на земята“
Въпреки диагнозата „спина бифида“ Криси е лъчезарно дете, за което сложните животоспасяващи операции започват още на втория ден след раждането й. От породата на хората, които не се предават и заразяват здравите наоколо с оптимизма си. Свири на пиано, изучава усилено математика и английски. Основен участник в инициативата „Към Върха“, подкрепяща деца с двигателни проблеми да се качат в планината. Самата тя е изкачвала на патерици Мусала. Най-голямата й мечта – да стъпва без патерици.
С приходите от продажбата на „Астро-лунен календар – 2019“ ще подпомогнем семейството на Криси за две сложни операции в Германия. Надеждата е след тях тя да стъпва правилно и да се предотвратят по-нататъшните негативни последици за органите й.
Зад кампанията „Криси да стъпи на земята“ стоят дъщерята на Дани – Дарина Цанева, Мариела Филева, Юлия Банкова и Издателство”Кибеа”
Банковата сметка за набиране на дарения е:
BG20BPBI79424005838602,
Титуляр на сметката: Виктория Христова Недялкова
Авторката на книгата Славянка Мундрова-Неделчева, която определя себе си като “полубългарка, получехкиня, жител на София и по душа бургазлийка”. Тя е завършила славянска филология, профил чешки език, втора специалност английски език. Работи и с френски, руски, словашки, украински.
Превела е над 130 книги от различни жанрове. Работила е като редактор, коректор и преводач в различни периодични издания. При своята солидна професионална биография Славянка запазва живи детските спомени от летните ваканции в морския град, запазва и своята любов към Бургас. Затова и написва тази книга, посветена на нейното детство и на любимия град.
Книгата Обичам те, Бургас (издателство” Лира Скорп”) е като цяло лична – спомени от детските години, уловени от любопитните детски очички и запечатали се завинаги в паметта.
“Обичам те, Бургас” носи в себе си, обаче, живия дух на морския град от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век – типичния морски дух и духа на тогавашното време. Изключително прецизно са споменати улици, знакови за бургазлии от онези години места, традициите, детските игри, забавления, разходки (“алончета”), занимателни надприказвания и разказване на небивалици (“дернеци”), плажа, кината, театъра и т.н., и т.н. От страниците лъха носталгия, но също така струи много-много обич към любимия град и любимите места.
"Обичам те, Бургас" се продава в София, в книжарница "Български книжици" - на "Аксаков," под колоните на "Кристал"; може и да се поръча от сайта на "Български книжици".
Славянка Мундрова-Неделчева е автор и на книгата "Карай в насрещното. Способни ли сме да мислим критично?"
Книгата Някога навярно съм вървяла по мека трева („Einmal muss ich über weiches Gras gelaufen sein”) излиза на български в превод на Ваня Пенева и издание на „Персей“.
Романът на Каролина Шути ни потапя в света на главната героиня Мая – свят, в който няма място за любов или безгрижна невинност. След смъртта на майка си Мая е приютена от леля си, която й дава подслон, храна и възпитание, но не й разкрива нищо за миналото й. Двете живеят в едно безименно селце в отдалечен район и се борят за оцеляването си при оскъдни и трудни условия. Всеки опит на Мая да си спомни миналото води до задънена улица. Тя се мъчи да си припомни живота в Беларус, страната, която е напуснала като малка, езика, който не говори, майката и бабата, които вече почти не помни, но с годините спомените все повече избледняват и стават все по-недостижими. Марек, възрастен мъж, който говори странен и загадъчен език и живее напълно сам в отдалечена къща, е единственият човек, който разбира Мая и я кара да се чувства у дома си.
С ясен, но същевременно красив и поетичен стил Шути описва положението на хора, които са били принудени да напуснат дома си и да се приспособят към новата и понякога неприятелска среда. Романът й е пропит от идеята за изгубената памет и непрестанното търсене на идентичността, благодарение на която можем да намерим мястото си в живота и да постигнем вътрешна хармония и спокойствие.
Каролина Шути е родена през 1976 г. в Инсбрук, Западна Австрия. Завършила е немска филология, англицистика и американистика. Докторантската й дисертация разглежда произведенията на родения в Русе носител на Нобелова награда за литература Елиас Канети.
Шути пише романи и радиопиеси. Книгите й са преведени на много езици и донасят слава на авторката както в Австрия, така и извън пределите й. През 2015 г. тя спечели Наградата за литература на Европейския съюз за романа си „Някога навярно съм вървяла по мека трева“.
Каролина Шути, една от най-интересните съвременни немскоезични писателки, пристига в България за премиерата на романа си „Някога навярно съм вървяла по мека трева“, отличен с Наградата за литература на Европейския съюз. Събитието е на 16 ноември (петък), в клуб „Журналист“ в СБЖ, на ул. „Граф Игнатиев“ № 4, 1 ет., от 18 ч.
Елена Дмитриевна Дяконова, известна на света с името Гала. Неустоимата рускиня, останала в аналите на сюрреализма като муза на трима бележити творци, притежаваща неоспоримата дарба да открива таланти и да ги подтиква да разцъфнат в пълния си блясък. Девойката, на която една циганка в Москва предсказва: „Няма да си ти, ще бъдеш винаги другият. Мъжете са лоши спътници за жените победителки… помни, единствено ти би могла да помогнеш на себе си, като направиш така, че те да побеждават чрез теб“.
Гала не е просто извор на вдъхновение, импулс за съзидание и безмълвна сянка. Опиянена от свободата и плътската наслада, от езотериката и парите, обичана до полуда от партньорите си и недолюбвана от обкръжението им, тя неистово се бори да наложи своя облик и глас в мъжкия свят, в който ролята на жената се свързва най-вече със съпружеска вярност и всеотдайно майчинство. И го постига, защото е Гала и за нея силата на женствеността не означава да се облегне на мъжка ръка. А геният Салвадор Дали е нейното „най-сложно творение“, както сама го нарича.
Кармен Доминго рисува психологически достоверен портрет на един увековечен съюз, запечатан в неподражаеми картини с подписа Гала-Дали.
Испанската писателка Кармен Доминго (родена през 1970 г.) неведнъж е номинирана за престижни литературни награди. Известна като изследовател на мястото на жените в историята на XX век, сега тя логично отправя взор към съдбата на жена, покорила не един мъж и положила харизматичния си отпечатък върху емблематично за столетието изкуство.
Откъс от книгата „Гала-Дали“ от Кармен Доминго (издателство "Колибри")
Магът
Днес започва всичко
Москва–Клавадел, 1913 г.
– Ще бъдеш сама за известно време, но ще се върнеш излекувана. Белите ти дробове вече няма да ти създават неприятности – увери я баща ѝ Дмитрий с тон, който отдалечаваше драматизма и потвърждаваше важността на стъпката, която предстоеше да предприеме.
Гала и Дмитрий бяха свързани в особено съучастничество, каквото не съществуваше нито между нея и майка ѝ, нито с братята и сестра ѝ. На всичко отгоре той не ѝ беше кръвен баща, а пастрок. Въпреки това обаче от самото начало тя го възприе като свой истински родител. Беше единственият баща, когото познаваше, и единственият мъж, от когото бе приемала съвети и по някой и друг упрек. Неговото присъствие бе изтрило от паметта ѝ онзи Дяконов, който се наливаше с водка и биеше майка ѝ всяка вечер, докато един ден напълно изостави семейството си на произвола на съдбата и оттогава – ни вест, ни кост от него. Малко след това Дмитрий Илич Гомберг влезе в живота на Антонина, майката на Гала, и на четирите ѝ деца, за да остане там завинаги.
– От малка… от съвсем малка боледува така – вайкаше се майката на Гала, гледайки безпомощно дъщеря си и не знаейки какво още да стори.
– Може би трябва да я заведем в централната болница.
Направиха го. Гала също бе изморена от честите боледувания, от стоенето вкъщи от малка, защото всяко движение отключваше задух. Наскоро бе навършила осемнайсет години и не минаваше месец без криза, а това изостряше още повече болестта ѝ. В Москва лекарите я подложиха на основен преглед и разтревожени, че белодробното ѝ страдание може да прерасне в смъртоносна туберкулоза, решиха, че здравето ѝ би се повлияло най-добре от лечение в Швейцария. След известен период в санаториума в Клавадел състоянието на дробовете ѝ несъмнено щеше значително да се подобри.
– Ще пътуваш сама – обясни баща ѝ. – Ще те посрещнат на гарата.
– Не се притеснявай, няма да съм сама. Те ще дойдат с мен – уверено отвърна девойката и посочи етажерката, където стояха любимите ѝ книги. – Всичко ще бъде наред.
Беше убедена в това. Открай време книгите бяха единствената компания, която ѝ бе нужна. Беше отраснала сред тях, заобиколена от поети, художници, преподаватели, приятели на родителите ѝ… Изолирана от своите връстници, Гала обичаше да е между възрастни, те не усложняваха нещата, знаеха какво искат… На техните събирания тя сядаше в единия край на хола и слушаше разговори, дето невинаги разбираше, но ѝ доставяха голямо удоволствие и разтваряха ума ѝ към други светове, които жадуваше да достигне. Още тогава, в бащината си къща, Гала започна да чете леки романи, да опознава Европа, да се възхищава на културата ѝ и да мечтае да е като онези образцови момиченца, живеещи някъде във Франция. Девойки с накъдрени на масури коси, които слушаха майките си да рецитират поезия и въздишаха с копнеж по съпруг, който щеше да ги направи щастливи до края на живота им. Момичета, които никога нямаше да бъдат като нея, ала прекарваха живота си на място, където тя би искала да живее.
По онова време Гала откри удоволствието, изпълващо я, когато гали някоя книга, насладата да прокарва пръсти по страниците, да вдъхва жадно мириса на корицата, да си представя неизреченото в стиховете дори отвъд онова, което самият поет бе искал да каже. Не, с книгите нямаше да има време да се чувства самотна. Както и с един от вечните си приятели – картите таро. Каквото и да станеше, книгите и тарото щяха да ѝ дават усещането, че си е у дома. Все пак тя умишлено не спомена таро, за да избегне иронията на братята и сестра си – видеха ли картите в ръцете ѝ, те мигновено я обявяваха за луда.
* * *
Първото прекачване бе на гарата в Ландкварт. Беше навършила осемнайсет малко преди да замине и при все че у дома често си мечтаеше да напусне Русия, сега за пръв път се чувстваше истински свободна. Призори, току-що пристигнала с влака от Москва след продължителното пътешествие, прекосявайки Европа, тя си каза, че би било прекрасно да поседне в малкото кафене на цюрихската гара. Преди да прекрачи прага, пристегна с ръка дългата черна кожа, за да се предпази от студа, огледа се наляво и надясно, да се увери, че никой не я наблюдава, и влезе в заведението с уверена стъпка. Седна на стол до маса с бяла покривка и поръча на един от сервитьорите с дълги престилки чай с мляко и препечени филийки. Докато чакаше, погледна часовника, поставен на централно място на стената, който ѝ напомни, че след по-малко от два часа тръгваше следващият ѝ влак за Давос. Това беше крайната цел на пътуването ѝ – швейцарският санаториум в Клавадел.
Свърши със закуската и преди да излезе, направи знак на някакъв носач в униформа да ѝ помогне за куфара, понеже видя, че влакът вече е композиран. Мъжът с изрядна синя фуражка незабавно се отзова на повикването на девойката. Тичешком забърза с тежкия товар към перона, където чакаше солидната алпийска композиция, готова да тръгне след малко, проправяйки си път в изпълнени с грохот и пушек тунели. Когато стигна до купето, носачът нагласи куфара на мястото за багаж и се сбогува с Гала, навеждайки глава и тихо изричайки нещо на немски с протегната ръка. Девойката разбра жеста му и затърси в малката си черна чантичка, намери няколко монети за бакшиш и ги пусна в дланта му, без да я докосне.
След като се настани във вагона, се огледа, дирейки нещо, което да привлече вниманието ѝ, сякаш за да прикове погледа си за няколко секунди. В купето имаше други пътници, но нито един не изглеждаше особено интересен и тя реши да избягва разговорите с непознати. Така, седнала на края на седалката, зарея очи през прозореца. Със сгънато на коленете си кожено палто и с тежка астраганена шал-яка около врата, тя силно притисна малката чантичка към гърдите си. В крайна сметка не задържа поглед върху никого, но ѝ се стори, че забеляза как другите я наблюдават. Това усещане не беше ново. Беше слаба, с много бяла кожа и белезите на болестта я отличаваха от останалите момичета на нейната възраст, предизвиквайки изумление в погледите на хората. В този момент остро изсвирване оповести тръгването на влака и прекъсна мислите ѝ. Грохотът на локомотива потвърди, че се движеше. Гала се загледа през прозореца и усети как колелата се завъртяха. С отдалечаването си от гарата влакът започна да набира скорост. Не след дълго локомотивът се озова сред пейзажи, охранявани от тъмни борови гори, езера и заснежени планини. Безкрайни гледки приближаваха с отмерено темпо, изниквайки някъде отвъд местата, до които погледът стигаше. Безбрежни картини, засилващи усещането за безгранична свобода, обхванало Гала, когато пристигна на гарата в Цюрих. Никога дотогава не бе виждала нещо подобно, нито бе изпитвала насладата от независимостта.
Само три дни след началото на пътуването, което на моменти ѝ се струваше безкрайно дълго, Европа ѝ отваряше широко вратите си към един нов живот. Тя още не знаеше, че този влак открива пътя към една нова Гала. Пейзажът щеше да се запечата завинаги в паметта ѝ като символ на първата ѝ победа и на нейното преобразяване.
Казан беше хубав град, ала нищо повече от обикновено провинциално селище. Дори Москва не я задоволяваше. С улици, покрити със сняг през дълги месеци от годината, това беше град, където много рядко човек решаваше да се поразходи просто за удоволствие и където бе принудена да живее затворена у дома. Съдбата ѝ беше в Европа, разбра го наскоро след като пристигна в Клавадел, въпреки че дойде с дробове, сковани в лед. Години по-късно, установила се на топлото средиземноморско крайбрежие, когато чуеше да се говори за студ, тя щеше безмълвно да се усмихва. Студено край Средиземно море! Нямаха представа какво говорят, ето това тук беше студ, но студ, който щеше да я излекува и да я насочи към новия ѝ живот в една страна, където, както в някакъв неин сън като малка, никога нямаше да има сняг по улиците. Затвори очи, облегна буза на прозореца, здраво притискайки чантата до гърдите, и отпусна главата си да се полюшва до стъклото в такт с клатенето на влака; замисли се за родителите си. Едновременно изплашена и развълнувана от пътуването, предприето от дъщеря ѝ, Антонина се бе разплакала на раздяла при мисълта за онова, което подобно дълго пътешествие би могло да стори на разбитите бели дробове на девойката, и изпълнена със страхове, че може повече да не я види. Дмитрий обаче беше различен, не обичаше хленчовете. Той беше сигурен, че Гала ще устои на трудностите, и знаеше, че ще пристигне в санаториума и ще се завърне от него невредима. Прегърна я, за да ѝ вдъхне вяра, и прошепна в ухото ѝ съвет:
– Свободен, Гала, човек трябва да бъде свободен. Трябва да осъзнаваме собствената си свобода, да се ползваме от нея, тъй като Бог ни я дарява и тя е само наша. Би било грях да не го сторим. Възползвай се да си свободна, без да мислиш за другите.
Гала се усмихна с благодарност при спомена за тези думи.
Раздаването на новите здравно-осигурителни пластинки стартира от есента на 2019 г., като до края на 2023 г. процесът трябва да е приключил.
Излезе от печат книгата „Жените на Доктора” , посветена на големия български учен проф. д-р Георги Лозанов.