Последни статии

  • Новини
  • Интервюта
  • Алтернативни терапии
  • Ветеринарна медицина
  • Био
  • Рехабилитация и СПА
  • Съветник
Октомври 16, 2026
0
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври. Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
Май 31, 2026
0
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България. От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.  Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.    "През януари 1925
Април 29, 2024
0
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена. Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark). По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
Октомври 11, 2026
0
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
sanusetsalvus.com

sanusetsalvus.com

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Магически истории

Магическите истории на Годфроа (издателство" Кибеа") са невероятен синтез от вдъхновяващи истории, които ни изпълват с ентусиазъм, правят ни по-щастливи, помагат ни да бъдем господари на живота си и да реализираме мечтите си. 
Често, без дори да подозираме, сами се ограничаваме във всяко отношение. Целта на тази книга е постоянно да ни напомня, че притежаваме способности, които само чакат да се проявят.
Превърнете живота си в шедьовър. Събудете се! Отвъд слабостите и недостатъците си, осъзнайте удивителната сила, която притежавате, и чудото на настоящия миг.
Кристиан Анри Годфроа е роден през 1948 г. в Париж, в семейство на потомствен механик. От баща си научава, че всичко на този свят може да се поправи и че за всеки проблем може да се намери решение. Не се проявява като блестящ ученик по предметите, за които трябва да се зубри, но нерядко се случва да бъде ненадминат по френски и математика. Отрано се интересува от методите за личностно развитие като средство да преодолее стеснителността и чувството си за неудовлетвореност и да реализира своето убеждение, че животът крие много възможности за постигане на щастие, богатство и успех. Спечелва стипендия и започва да учи икономика, но я изоставя, за да се посвети на виртуалния маркетинг. Основава собствена фирма, но тя фалира и поглъща всичките му средства. Тогава, заедно с двама приятели, създава дружество за усъвършенстване на ораторските способности, личностно развитие и ментална динамика. По-късно основава издателска къща „Годфроа“, която бързо се разраства, но я продава и се установява в Швейцария, за да се посвети изцяло на писането на книги.
Умира на 12 ноември 2012 година.
Научете как да разбирате за хората повече, отколкото те самите ви казват или биха искали да знаете. 
Първата част на книгата "Разкрийте тайната на личността" (издателство "Асеневци") е посветена на физиогномиката. Това е познато от древността учение за определяне на психо-емоционалното състояние, характера, болестните предразположения, общото здравословно състояние и дори съдбата на човек по изражението на лицето и очите. Физиогномиката изучава формата и чертите на лицето, отделните негови елементи (чело, вежди, очи, уши, нос, уста, устни, брада, бузи), както поотделно, така и в комбинация. В тази книга е засегната топологията, като дял от физиогномиката. Описани са осем основни морфологични типа хора, обособени въз основа на формата на лицето, характера и темперамента. Разгледани са и някои комбинации, получаващи се от смесването на основните типове. Счита се, че топологията е най-съществената и достъпна част от физиогномиката. В нея няма нищо „мистично“, нищо „загадъчно“ - разглежда онова, което всеки може да види, да пипне, да провери.
Във втората част на книгата ще се запознаете с основните принципи на френологията - учение за разкриване на умствените способности, душевните качества и характера на човека по формите на черепа. Френологията, като учение се основава на многобройни наблюдения и факти, като в значителна степен помага за разкриване характера на събеседника и тайната на неговата личност.
Откъс от книгата 
МАРС ( марсиански тип)
Главата на марсианците е като тялото им-квадратна по форма.Черепът им има здрава, дебела кост и хоризонталното му сечение е широко. Анатомите наричат тази форма „ брахицефална”, т.е широкоглава. Брахицефалният череп на марсианците, както и на земляните създава т.нар. „корави” глави и много се различава от удължения отпред назад (долихоцефален) череп, какъвто имат овалните типове. 
Косата на марсианския тип човек е кестенява. Тя е изобилна, ако марсианецът не е твърде артитричен. Последният случай тя е рядка или съвсем окапала. Артитричните марсианци са плешиви. Косата започва ниско над челото, та се получава обикновено неголямо чело, по- слабо интелектуализирано, отколкото това на слънчевия тип човек. Челните издатини горе са средно развити. Колкото по са развити, толкова е по-интелигентен марсианецът. 
Веждните дъги на марсовите типове – една твърде съществена черта за отбелязване са мощно изпъкнали. Те са обрасли с гъсти, груби вежди, изписващи над очите една дебела черта, която може да се представи схематично като хоризонтална. Това разположение на веждните дъги и на веждите у марсианците издава основната, господстваща черта на тяхната психика: енергията. Колкото повече енергия обладава марсианецът, толкова по-надолу свежда веждите си, същото е и когато ги сбере или сближи една към друга, та между тях се явяват една или две вертикални бразди: дълбочината на браздата или браздите дава мярка за юмрука на марсианеца.  Упоритите марсианци така навъсват и свеждат веждите си, че да могат да ги видят изпод око в цялата им дължина. 
Погледът на марсианците  е съсредоточен, твърд, дързък, прям, честен, проницателен. 
Скулите на лицето са широки: носът силен. Обикновено той е прав ( правият тип носове върви ръка за ръка с право чело). Експерти посочват, че носът на марсианците  е заорлен. И тази форма съществува, среща се у евреите марсианци.  Устата е силна, голяма, устните – стиснати. 
Брадата на марсианеца е къса, четвъртита и издадена напред. Тя великолепно хармонира с една силно развита долна челюст с изпъкнали ъгли. 
Психологически господстваща черта на марсианците е енергията: те я носят изразена в линията на веждите, в стиснатите устни, в четвъртита брада, в издадените навън ъгли на челюстите. Колкото са по-рязко изразени тези особености, толкова е по-непреклонна тяхната воля. Най-чистият и най-добре сложен тип марсианци са способни да посрещат най-големите опасности „да се пожертват за слава за някое блестящо дело”. Те са самоуверени и самодоволни, оптимисти,  горди,  често високомерни, говорят високо, ясно и чисто, обичат да командват и бързо кипват, когато някой не сподели възгледите им. Те са горди, буйни, но гневът им е кратковременен. Интелигентните марсианци ( с по-голямо чело) от другите са великодушни и обичат правдата. Те обичат да закрилят слабите, заповедите им са правдиви. Ужасни са, когато застанат срещу врага, бият се честно, и никога не нападат нападеля без оръжие. Отличават се с рицарска храброст. Верни са на дадената дума, отечеството. Честни в делата си. От тях стават добри съдружници, верни на дълга си войници, почтени глави на семейства. Голямата им енергия ги подбужда към плътска любов. Те смятат последната като дълг или като лек, който трябва да се глътне набързо. Те са слабочувствителни. Във всеки случай сантименталните мотиви не играят при тях главна роля: тяхната пружина е дългът. Те предпочитат интензивният труд пред въздуха и слънцето, пред пасивното задоволяване, което носят съзерцателния живот и изкуство.
Недоверчиви по природа, те често са материалисти, нещо, което не им пречи да проявяват понякога най-суеверен фанатизъм. 
Сборник със знакови материали на Ориана Фалачи е на пазара
Ключовите събития от повратната в съвременната световна история 1968 година, видяни през погледа на известната италианска журналистка Ориана Фалачи, са публикувани в сборника „1968. Дневник на една преломна година. От Виетнам до Мексико” (ИК „Сиела”). В оригинал книгата излезе с логото на италианските издатели на Фалачи „Рицоли” по повод 50-годишнината от една от най-значимите години в историята на XX век.
В книгата „1968. Дневник на една преломна година. От Виетнам до Мексико” четем авторските текстове на видната журналиста Ориана Фалачи (1929–2006), писани от различни краища на света през 1968-ма и засягащи редица ключови процеси, променили хода на историята на човечеството. Сред тях са разговори с очевидци на убийствата на Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди, интервюта с Далай Лама и министър-председателя на Южен Виетнам Нгуен Као Ки, коментари за брутално потушената Пражка пролет в Чехия и др.
Фалачи, която обикаля цялото земно кълбо, за кратко време се превръща в икона на военната журналистика. През повратната 1968 г. италианската журналистка коментира конфликта между Израел и Палестина, противопоставя се на американската инвазия във Виетнам, пише за бурните промени в Латинска Америка, Китай на Мао Дзъдун и т.н.
Сред материалите й, публикувани в „1968. Дневник на една преломна година. От Виетнам до Мексико”, са текстове, свързани с възхода на Ричард Никсън по пътя му към победата на президентските избори в САЩ, с особеностите на Студената война, расовите борби и движенията за граждански права, както и със социалните протести в Европа – все актуални за времето си теми, които продължават да оказват влияние върху развитието на света и до днес.
Част от статиите в сборника са препечатани за първи път от броевете на „Л`Еуропео” от 1968-ма, които са своеобразен дневник на тази преломна година.
Самата Ориана Фалачи обобщава: „Помня лятото на 1968 г. Бях се завърнала от Ню Йорк 12 часа след убийството на Робърт Кенеди. През април – Мартин Лутър Кинг, през юни Робърт Кенеди. Снимките на децата, които умираха от глад в Африка, войната между араби и израелци, съветските танкове в Прага, вандализмът на буржоазните ученици, които смееха да цитират Че Гевара, а в същото време да се прибират от училище със скъпите коли на родителите си.”
Откъс от „1968. Дневник на една критична година. От Виетнам до Мексико”, Ориана Фалачи
Ето ме сред гвардейците на Мао
Повечето от американските войници в отпуск напускат Виетнам, за да си починат в Хонконг – „едно от най-красивите места на света“. На връщане от войната Ориана също спира в обсадения от Културната революция на Мао град. После, на час път с корабче на подводни криле, е в Макао – вече в ръцете на китайските комунисти.
Хонконг, март
Гледаш от самолета и ти се струва почти невъзможно, че едно малко място може да вдъхва толкова страх, да се превърне в още една искра за война. Не е страна, а островче. Ако се замислиш, дори не е островче, а закотвен в пристанище кораб, банка, където работят четири милиона и половина души. Над половината от населението на Ню Йорк, над два пъти жителите на Рим. Пристигат хора от цяла
Азия; богатите – за да станат по-богати, бедните – за да престанат да са толкова бедни, мнозинството са пристигнали ненадейно от Китай след победата на Мао. През 1946-а е имало само петстотин хиляди жители, през 1949-а вече са били два милиона и половина. През 1962-ра, когато в Китай е имало голям глад, правителството в Пекин отваря границите и оставя хиляди изгладнели селяни да избягат. Напредват с бръмчене, на гъсти облаци като скакалци над житата. За три дни се изсипват повече от десет хиляди. След две седмици ужасените англичани ги отблъскват с пушечни изстрели. Това е английска колония от 1847-а, последната трошичка от необятната британска империя. Но каква трошичка. Бълва злато като златна мина. Даже и името на града изпълва устата като обещание: Хонконг. Означава Бисерното пристанище.
И е красив, едно от най-красивите места на Земята. Неговите зелени хълмове се снижават към едно море, по-синьо от небето. Нощем, когато къщите се осветят, ти се струва, че звездите са паднали от небето на земята. Джонките с червени или лилави платна винаги се поклащат от лекия ветрец, зиме никога не е прекалено студено, през лятото не настъпват големи жеги, хотелите са отлични, храната е превъзходна, цените са достъпни – дори на бижутата. Заслепяват те нефрити, брилянти, розови, сини и черни бисери. Опияняваш се от коприни, бродерии, брокати, изкушението е на всеки ъгъл. Ако търсиш греха, тук сексът е в продажба
като дрогата. Можеш да си купиш опитни или недокоснати момичета, да се ожениш за някое с договор и да го скъсаш, щом ти омръзне. Можеш да се натъпчеш с хероин, кокаин, опиум. От поколения Хонконг е мечтата на отчаяните, авантюристите, на туристите, търсещи екзотика или изненади. Тук са пристигали средно по милион посетители годишно, да се намери стая, е било проблем. Сега е много лесно. Като нищо може да откриеш бомба в асансьора, днешният вестник е със следното заглавие: Тази сутрин само една бомба в цял Хонконг!
Разбира се, че забравяш за нефритите, бисерите, жените, падналите от небето звезди и прочиташ следния плакат: „Чужденецо, 98.5 процента от жителите на Хонконг са китайци. Английските пирати са откраднали Хонконг от Китай. Ние ще
се борим, докато Хонконг се върне на Китай“. Отпечатали са го комунистите, между две бомби. Присъствието на комунистически Китай е повсеместно.
Разказват с фигурки като за рождественски ясли за разстрела на предателя
Стряска те като плесник по очите, веднага щом пристигнеш в Коулуун, полуострова, свързан с истинския Хонконг чрез ферибота. Пред морската гара, точно където се е издигал „Метропол“ – поетичният хотел на колонизаторите, сега има небостъргач, приютил постоянната изложба на Китай. Червени знамена се простират под слънцето, гигантски портрети на Мао Дзъдун се издигат над надписите: „Революцията не е покана за обяд. Революцията е акт на насилие, с който една класа събаря друга“. Вътре продавачи и продавачки със значки на Мао ти продават стока, дошла от Пекин, Шанхай, Кантон, и осем плочки нефрит от десет пресъздават сцени от революцията. Войници с насочени автомати, патриоти, разкъсващи веригите, червени гвардейци с книжката на Мао.
Осем от десет бродерии възпроизвеждат мислите на Мао, фразите на Мао, поезията на Мао, песните на Мао. В залите, където се виждат мостри ориз, хирургически инструменти, селскостопански машини, стените са изцяло покрити с портрети на Мао, бюстове на Мао, фотографии на Мао, а сценки, направени като рождественска ясла, разказват за ареста на един шпионин, за разстрела на предател. И колко ли трябва да са богати и те, щом си позволяват лукса да продават гривна от злато и нефрит за четиринайсет хиляди лири, костюм от брокат с бродерии за три хиляди и петстотин лири, копринена блузка с ръчна бродерия за хиляда и двеста лири, великолепна огърлица от слонова кост за осемстотин лири?
Стигаш дотам, че с колебливи жестове купуваш даже бюст на Мао, понастоящем на мода в Хонконг, с думите: „Никога не се знае“.
Никога не се знае, защото комунистическите магазини в Хонконг са трийсет и осем, комунистическите училища – трийсет и три, комунистическите вестници – пет, записаните комунисти – двеста хиляди, а активните симпатизанти – около милион. Държат в ръцете си синдикатите на транспорта, електричеството, на най-важните фабрики; контролират хамалите на пристанището, селскостопанските работници,
зидарите, таксиджиите, водачите на рикши. Масите са с тях не заради икономически сметки или идеологически избор, а от патриотизъм. Тук комунизмът не се подхранва от Маркс, а от ксенофобията. Постави се на мястото на някой кули, те от сто и двайсет години са били връщани обратно с надписа: „Вход забранен за кучета и китайци“, и ще разбереш защо неговата родина е Китай – с онези войнствени блокчета нефрит, с онази първокачествена стока, с червените знамена. За него ние сме „белите кучета“, в най-добрия случай – „чуждестранни дяволи“. Влизаш в скромен ресторант, поръчваш едно лястовиче гнездо и келнерът се провиква към готвача: „Едно гнездо за чуждестранния дявол!“. Нашите деца никога няма да видят познатия ни Хонконг: удобен, несправедлив, покварен, вълнуващ и очарователен. Ден след ден корабът вдига котва с милиметър, може би със сантиметър. Погледни тази луксозна сграда на Куинс Роуд: това е Банката на Китай, покривът й се издига над всяка друга постройка и тъй като е бил равен, асфалтиран, там са кацали хеликоптери. За да не кацат повече, комунистическите функционери излели железобетонни цилиндри. Виж и броя на английските войници в Хонконг: няма и 8000. Затова пък на границата има 270 000 китайски
войници. Хонконг не може да бъде защитен. През четиресетте години японците го завзели за четири дни и половина, през шейсетте години на китайците ще им стигнат четири часа и половина, освен ако американците не се намесят откъм морето. Но за какво би послужило? Стара шега е, че Китай може да завземе Хонконг без оръдия, като просто му спре водата. Почти три четвърти от водата тук идва от Китай. В новите територии, тоест в ивицата земя, наета от англичаните през 1890-а за деветдесет и девет години, има три водни резервоара, но в година с до-
бри валежи те могат да предоставят вода по четири часа на ден, всеки четвърти ден. Строят се и инсталации за обезсоляване на морската вода, но когато бъдат готови, Хонконг ще продължи да зависи от Китай почти за половината употребявана вода: шейсет милиона галона в денонощие.
Пекин е толкова наясно, че миналата година е предложил на английското правителство да снабдява с вода гратис, но то отказало този дар заради страх от изнудване и сега плаща на Китай един милион лири стерлинги годишно за водата. Отделно за допълните количества, необходими през лятото. По време на майските безредици Китай прекъснал водоснабдяването и в Хонконг умирали от жажда.
Цената на яйцата скочила петкратно за един ден
Но да предположим, че по някакво чудо добрият Бог превърне морската вода в питейна: за да завладее Хонконг, Китай само трябва да спре доставките на храни. Деветдесет и пет процента от изяжданата в Хонконг храна идва от Китай. Всички пресни зеленчуци, плодове, яйца, пилешко, свинско, дивеч, ориз, алкохол, подправки, чай, риба: и то на толкова ниски цени, че са почти смешни. Само богаташите на Хонконг биха могли да преживеят с купените в Австралия или Нова Зеландия храни.
Миналия юни, по време на стачката на железниците, свързващи Хонконг с Кантон, цената на яйцата в Хонконг е скочила петкратно за едно денонощие и след три дни не можело да се намери никакво яйце. И все пак, въпросът не е в това. Въпросът е дали Китай иска, или не иска да подложи Хонконг на глад и жажда. Защото, ако отказва да продава вода и храна на Хонконг, Китай все едно реже клона, на който седи. Китай всъщност получава от Хонконг половината от наличната си чуждестранна валута: шестстотин милиона американски долара годишно. Равни на
375 милиарда италиански лири. С други думи – Хонконг е нужен не само на англичаните, но и на китайците. Цялата търговия, развивана от Китай със западните страни, минава през Хонконг и парите не се внасят в Пекин, остават в сигурната Банка на Китай в Хонконг. Тук са всички китайски кантори за внос-износ. Благодарение на тях през 1967-а Китай е продал на Италия стоки за двайсет и четири милиона американски долара, на Австралия – стоки за трийсет и шест милиона, на Япония – за сто деветдесет и четири милиона. Стоки от всякакъв вид: химически продукти, храни, тъкани, машини, бижутерия, килими, автобуси, бродерии, локомотиви, хирургически инструменти. Наистина, дали на Китай е изгодно да изгуби толкова пари, за да освободи четири милиона и половина китайци, израснали в капиталистическа обстановка?
Изданието е предназначено за медицинските специалности „Медицински сестри“, „Акушерки“, „Кинезитерапевти“, „Лекарски асистенти“, „Здравен мениджмънт“ и др.
 Учебният материал е структуриран в петнадесет тематични единици. Всяка от тях съдържа граматически фокус с акцент върху най-използваните падежи в медицинската терминология: Nominativus и Genitivus. Граматическият материал е илюстриран с термини, разделени на А (анатомична терминология), В (клинична терминология) и С (фармацевтична терминология). 
В отделните тематични единици са включени подробно гръцките дублетни форми на латинските названия. Това позволява да се проследят разликите между анатомичната и клиничната терминология. Учебникът съдържа и тематична единица „рецептура“, в която синтезирано са изброени съвременните принципи при изписването на рецепта. 
Кратка история на латинския език 
Легендата разказва, че град Рим е основан през 753 г.пр.Хр. от Ромул, който заедно с близнака си Рем били отгледани от вълчица, след като били изхвърлени от дядо си в река Тибър, за да намерят смъртта си. Според археологическите находки това място било обитавано от племето латини, които имали отделни селища. На север от тях живеели етруските, а в Ломбардия обитавали галски племена. През VІІІ в.пр.Хр. латините основали колония за защита от етруските и я нарекли Рим, известен още като „градът на седемте хълма“. През следващите векове етруските постепенно се претопили след римляните, а останалите племена на полуострова
били покорени от римляните. Установяващата се държава преминала от управлението на т.нар. царе към републиканско управление със сенат и консули, избирани всяка година.
От началото на ІІ в.пр.Хр. Римската република осъществила широка завоевателна политика в западния край на средиземноморието, а по-късно и в източния.
През 211 г.пр.Хр. римляните окончателно завладели Картаген, основен техен съперник в областта на търговията, а по-късно и източното и южното крайбрежие на Иберийския полуостров. През следващите два века завоювали Македония и Гърция, областите в северната част на Балканския полуостров, Сирия и Египет, Галия и част от Британия. След убийството на Гай Юлий Цезар през 44 г.пр.Хр. и идването на власт на Октавиан Август (27 г.пр.Хр.) републиканското управление било заменено на практика от управление на император и това поставило началото на императорския период в историята на римската държава. При управлението на император Траян (98–117) империята достигнала най-големите си размери.
На територията на римската държава официален език бил латинският, а след завоюването на Гърция (146 г.пр.Хр.) гръцкият език станал вторият официален език и неговото литературно владеене било белег за висока култура и престиж.
След този период в латинския език навлезли гръцки заемки както в ежедневната реч, така и в научната лексика. Заемките получавали окончания, характерни за латинските дума, като съвсем малък брой запазили някои гръцки окончания. Научната терминология се базирала на двата езика.
След падането на Западната Римска империя под ударите на варварите през 476 г., латинският разговорен език престанал да се използва, но станал основа на романските езици: италиански, румънски, френски, испански, португалски. Английският език, който е германски език, бил силно повлиян от латинския още по времето на римското владичество. По-късно латински думи навлезли чрез френския език след завоюването на Англия от Вилхелм Завоевателя през 1066 г., а последният пренос на латински заемки бил през Ренесанса, когато се оформяла терминологията в научните области. 
През Средновековието латинският език останал език на католическата църква, науката, правото и дипломацията. На него се преподавало и в университетите, които възникнали след ХІ в., като първият европейски университет е Болонският университет, основан през 1088 г. По-късно се учредили университетите в Париж, Оксфорд, Кеймбридж и др. От ІХ в. води началото си медицинската школа в Салерно (Италия), а през ХІІ в. е основан медицинският университет в Монпелие (Франция).
През ХІV в. започва Ренесансът, период на бурни промени в областта на науката, литературата и изкуствата, белязал прогреса във всички сфери на живота.
След изобретяването на книгопечатането от Йохан Гутенберг (1400–1468) започва издаването на множество трудове в различни научни области, преводи на антични трактати и литературни съчинения. Традицията научните съчинения да се пишат на латински език останала до средата на ХІХ в., което изисквало отлично владеене на езика.
И до днес научната терминология се състои от лексика, създадена на базата на гръцкия и латинския език, като и новосъздаваните термини следват тази традиция поради факта, че „мъртвите езици“ не търпят промени и са подходящи за ползването им като неутрална международна терминология.
Опитвали ли сте мечи пунш, стар виенски пунш, а пунш от дренки?
В най-святото време на годината можете да се потопите в един по-различен свят.
Страница 412 от 563
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…