Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври.
Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
-
Октомври 14, 20260 -
Октомври 13, 20260 -
Октомври 13, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
В книгата си Юлия Гипенрейтер отговаря на най-актуалните въпроси на родителите и показва как да разговаряме с децата, за да създадем с тях истински близки отношения. Огромният практически опит на авторката, реалните случки от живота, изразителните илюстрации правят от книгата незаменим помощник за всички майки и татковци.
Когато задават въпроси, родителите често искат да получат конкретни препоръки. Там, където е възможно, излагам мнението си, но избягвам преките съвети. Както показва практиката, хората рядко се вслушват в тях. Затова: 1. най-напред споделям знанията си в областта на детската психология; 2. изказвам предположения за възможните причини за възникналите проблеми; 3. посочвам стъпките, които трябва да се предприемат, за да се стигне – не непременно бързо – до хармонични отношения с детето; и 4. давам примери от опита на други родители, тъй като знам, че този опит е далеч по-убедителен от мнението на много специалисти.
Юлия Гипенрейтер е професор в Московския държавен университет, известен учен и талантлив педагог, автор на множество статии, монографии и учебни помагала. Научните интереси на авторката се движат от психологията на познанието до психологията на личността. В последните години Ю.Б. Гипенрейтер усилено се занимава с практическа психология – води тренинги, дава консултации в областта на детските и семейните проблеми.
Откъс от книгата на Юлия Гипенрейтер - „За родителите. Въпроси и отговори“( издателство"Колибри")
Емоциите на детето
Ревност
Валентина (син на 3 години, дъщеря на 6 месеца):
Направих всичко възможно да подготвя сина си за раждането на дъщерята, но той въпреки всичко ревнува, веднъж дори й издра лицето. Как да вдъхна на едното дете обич към другото?
Нека първо си припомним за ревността на възрастните. Всеки родител със сигурност познава това чувство. А у детето тя може да е още по-силна, защото то не може да я овладее нито с разбиране, нито със съзнанието си.
Най-добре ще е да обсъдите с него какво чувства. Без да го упреквате, без да го критикувате, първо назовете чувството – та то е съвсем естествено. Освен това трябва да обградите по-голямото дете с много внимание. Непременно трябва да разберете, че то е в много тежко положение. Изчезнало е вниманието на родителите му, то изцяло е насочено към новороденото. Представяйте си, че детето все едно е леко неразположено и се нуждае от усилени грижи.
Мъдрите родители намират начин да избегнат детската ревност. Една млада майка направи така, че голямата й дъщеря и след раждането на братчето остана „главната“. Малкият според думите й „просто й висял под мишницата“, а с дъщеря си тя излизала и си играела както преди и наред с това общувала с нея като с помощничка. Момичето с удоволствие помагало на майка си и скоро много се привързало към братчето си.
Мария (синове на 5 и на 1 и половина години):
Какво да правя, цялото ми внимание е насочено към по-малкия? Непрестанно мисля само за него и виждам как страда по-големият.
Често се случва за майката по-голямото дете да отиде на заден план. И тя се притеснява, защото излиза така, все едно чувствата й към по-малкото дете са много по-силни. Какво може да й се препоръча в такъв случай? Да е честна пред самата себе си и детето. Тя може да обсъди тази тема с голямото дете.
– Знаеш ли, сега ми е трудно да ти отделям толкова време, както по-рано, но много бих искала. И на мен ми е мъчно за преди. Новороденото поглъща цялото ми внимание, ти сигурно го усещаш. Но ние имаме своите неща, които вършим вина ги заедно.
Важно е да предвидите общи занимания, та детето да знае: мама всеки ден ще му отделя определено време.
БОРБАТА ЗА ВНИМАНИЕ
Наталия (дъщеря на 4, син на 5 години):
Понякога децата ми не могат да си поделят мама. Когато се прибирам, искат да ме разкъсат на части. Всеки в битка за вниманието ми намира повод за плач, за капризи.
Разбирам какво се крие зад това тяхно поведение, но кой знае защо, с татко си те изразяват емоциите си по друг начин и не се стига до подобна ситуация.
Между другото, интересно е да се види какво прави таткото, та с него отношенията са по-различни. Може би мама много бързо и остро реагира на капризите и другите похвати за привличане на вниманието й? Възможно е децата да изпитват недостиг
на индивидуално внимание. Тогава ще е по-добре да остави с някого едното дете и да пообщува с другото, после обратното.
Моя позната американка имаше пет деца. Когато те всички станаха ученици, тя отиваше в училището за обедната почивка, вземаше едното дете и посвещаваше цялото си време – два часа – само на него. Така зареждаше с индивидуалното си внимание всяко от децата.
КАК ДА СИ ПОДЕЛЯТ ИГРАЧКАТА?
Екатерина (дъщери на 3 и 1 и половина години):
Понякога става така, че и двете искат да си играят с една и съща играчка. Какво може да се направи? Не ми се ще малката да се сърди, но и спрямо голямата ще е несправедливо, ако я убедя да отстъпи.
С малката, разбира се, не може да се преговаря, защото тя не би разбрала. Така че трябва да се говори с голямата. Например така:
– Знам, че не искаш да й дадеш играчката, тя си е твоя и е несправедливо да ти я вземе. Тя сигурно също си мисли, че е несправедливо да не й я дадеш. Затова нека измислим нещо. Виж как може да стане. Играчката да остане някъде отстрани – нали я боли, като я дърпате напред-назад. После ще залисаме с нещо малката и ти ще си поиграеш. А след това ще я дадеш на нея да си поиграе.
Може да се измислят и други варианти на такъв разговор. Важното е да се помъчите да не засегнете „правата“ и чувството за справедливост на голямата с настояване да отстъпи само защото е „голяма“.
ДЕТЕТО МИ РЕВНУВА ОТ БАЩА СИ
Елена (син на 2 години и 4 месеца):
Когато таткото го няма, чудесно си общуваме с детето, но щом баща му се прибере от работа, малкият започва да ме замеря с играчките, крещи: мамо, махай се! С мъжа ми сме в добри отношения. Какво да правим?
На грубото поведение на детето, независимо какъв е поводът, задължително се реагира веднага. Първо трябва да кажете:
– Искаш да удариш мама! Така не се прави! Не обичам така да правят децата!
После може да добавите:
– Нещо не ти харесва. Нещо те мъчи. Кажи ми какво те мъчи.
И го изслушайте.
Добре е и таткото да каже:
– И на мен не ми харесва така да се държат децата!
И леко да се отдръпне от детето.
Синът ви ще разбере, че с подобно поведение няма да заслужи вниманието на баща си.
Чувствителност
НИКАКВО СЪЧУВСТВИЕ
Анна (дъщеря на 8 години):
Вечерта ме заболя главата. Дъщеря ми попита защо съм толкова тъжна. Отговорих й, тя кимна: „Ааа. А ще ми почетеш ли?“. Неприятно ме изненада реакцията й. Защото детето не прояви съчувствие.
Тук трябва да кажа три неща.
Първо. Децата не са с еднакво развита способност за съчувствие.
Някои деца се грижат за животинки, тревожат се за близките – за мама, за баба, а други са по-концентрирани върху своите си интереси. Разликите в тази способност съм описала в новата ми книга за характерите. Може дъщеря ви да е от втория тип.
Второ. В известна степен тя е проявила съчувствие към вас. Не е настоявала: „Не, почети ми, мамо, почети ми!“. Тя е забелязала, че сте тъжна, и ви е попитала. Това донякъде вече е съчувствие. И не ви е натяквала.
И трето. Трябва ли да очаквате от дете същото съчувствие, както от възрастен? Близкият човек ще ви намери хапче, ще ви помогне да си легнете, ще ви направи масаж. За децата е характерна здравословната егоцентричност. На дъщеря ви й е мъчно, че ви боли главата, че сте тъжна. И й е криво, че остава без приказка. Тоест и на двете ви е криво. Защо тогава нейното „криво“ стои по-долу от вашето – не е много ясно.
Нали сте чували шеговития израз, че „егоист е онзи, който обича себе си повече, отколкото мен“. Дали майките понякога не очакват детето да обича тях повече, отколкото себе си?
МАМО, ЖАЛ МИ Е ЗА ЖИТЕНАТА ПИТКА!
Полина (син на 11 години):
Синът ми е много чувствителен, на мен прилича. Когато гледаме филм с тъжен край, и двамата плачем. Преди да прочете нова книга, синът ми пита: хубаво ли свършва? От една страна, ще ми се да му спестя неприятните емоции, но от друга – такъв е животът и той трябва да умее да преодолява трудностите, да надмогва загубите.
Ето именно пример за дете с повишена емоционалност. При подобна деликатна чувствителност децата често са талантливи, проявяват склонност към творчество.
От друга страна, лесно ранимото дете не може да бъде предпазено от света и то трябва да се справя с трудните ситуации, да му се помага да ги възприема. Важно е детето да бъде научено да вижда различните страни на неприятностите, включително и положителните. Не всичко лошо е лошо. „Лошото“ може да кали характера, да вдъхне нови сили.
Чудесна е книгата на Алън Маршъл „Мога да прескачам локви“: за момче инвалид, което успява героично да преодолее недъга си. Вашият единайсетгодишен син може спокойно да прочете тази книга, тя ще му е от полза.
ЗАЩО ДЕЦАТА ОБИЧАТ ДА БЪДАТ ПЛАШЕНИ?
Децата понякога изпитват недостиг на силни емоции. Те интуитивно чувстват, че трябва да се научат да преодоляват страховете си. Затова си играят на „страшни“ неща. Спомнете си разните истории за черната стая или за страшната ръка, които се разказват в детските компании.
Децата се сплашват помежду си, за да изживеят с пълна сила страха, да го преодолеят и да „оцелеят“. Когато вкъщи прекалено ги предпазват, те си търсят „приключения“ тайно от родителите – влизат в изоставени постройки, качват се по тавани, слизат в мазета, по селата ходят на гробищата. Това е много добре описано от Мария Осорина в нейната книга.
Новородени, родени с цезарово сечение, имат по-високи нива на хипотермия след раждането, сочи проучване.
Кабинетите се намират в 23-и район на Виена, на Oberlaaer Straße 300.
Един от най-популярните специалисти споделя практики за постигането на хармонични взаимоотношения със себе си и другите.
Каква е психологията на жената и какви са различията с тази на мъжа? Как да намерим пътя към щастието? Как да се справим с кризите, които разклащат съзнанието ни?
Популярният психолог Магдалена Ангелова дава отговор на много от тези въпроси в книгата си „Възможно щастие”(издателство"Сиела").
„Възможно щастие” засяга някои аспекти от необятната тема за женската и мъжката психология, партньорските взаимоотношения и връщането на личната сила.
Магдалена акцентира върху подсъзнателната динамика на женската душевност, основните мъжки и женски типажи, както и техните силни страни, страхове и възможности.
Описаните в книгата практики, медитации и съвети ще ви помогнат в справянето със страховете, конфликта с партньора, с раздялата. Упражненията целят хармонизирането на трудните любовни връзки, травмите от детството, освобождаването от тъгата, вината, обидата и гнева.
Книгата е базирана на теорията за архетипите и Сянката на К. Г. Юнг, на познанието и техниките по НЛП на Р. Бандлър, на знанието за семейните констелации от школата на Идрис Лаор за връзката и влиянието на рода върху нас и на идеята за петте езика на любовта, описани от Г. Чапмън, а богатият опит на Магдалена Ангелова в индивидуалната и групова терапия с деца и възрастни, както и с провеждането на семинари по темата, ще убеди и най-скептичният читател в ефективността на съветите ѝ.
Знанието води до резултат само когато е осъзнато и е превърнато в действие. И не забравяйте: вие сте възможното щастие!
Магдалена Ангелова e квалифициран клиничен психолог. Опознавайки човешката опитност и нужда, тя избира да комбинира в своята работа класическата психология със знанието за източните методи и практики, въвеждайки нов подход за преживелищна терапия във всекидневния живот. Създава активна подпомагаща връзка със своите клиенти и изгражда модел за домашна терапия и самоусъвършенстване. Тя е водещ лектор на семинари за преодоляване на личните кризи и реализиране на личния потенциал.
Откъс от книгата „Възможното щастие” от Магдалена Ангелова
ТИПАЖ 4: НАДЕЖДА
Този типаж жени са грижовни, раздаващи се, подкрепящи, приемащи, спасяващи и обърнати към семейството.
За тях домът и семейството е светиня и те бранят името и целостта му. Обичат уюта, подредбите в дома, заедността и сплотеността.
Готови са да оставят работа и приятели настрани, за да се отдадат на мъжа и децата. Харесва им да готвят, знаят как да създават семейните традиции.
По-спокойни са като натура и не са кариерно ориентирани, лесно се посвещават на другите. Те се чувстват комфортно да организират семейните ваканции и събития, обичат природата, животните и са социални. Ако работят, то това не е приоритет, а поради нужда, защото е свързано с тяхно хоби или им носи удоволствие. Работата като цел и отдаденост не може да измести семейството при тях.
Приятелски са настроени към другите и с готовност откликват на всеки зов за помощ. Чувствителни и емоционални са, умеят тактично да избягват конфликти. Отдадени и моногамни. Трудно си представят отделяне от семейството и се страхуват да не загубят своя мъж. Лесно правят компромиси и са чувствителни. Умеят да се посвещават на децата и да са търпеливи към тях. Дават знания и игри, като влизат в света на децата и се стремят да са им постоянна подкрепа. Имат нужда и търсят отговорите на различни въпроси за духовността и надеждата за светлото бъдеще.
Често плачат на филми и са романтични. Интересуват се от здравословен начин на живот и хранене. Обичат да посрещат гости. Рядко предприемат излизане сами или пътуване по женски с приятелки, обичат повече семейните събирания с приятели. Изпитват вина, ако се отделят за по-дълго от семейството си. Имат силно чувство на преданост и отдаденост.
Те разпознават себе си през семейството и за тях е важно хармонията и щастието в него, което ги прави компромисни личности. Тези жени са сръчни, организирани при изпълнението на задачите, планират си времето, интуитивни са и разпознават бързо нуждите на другите. Те са устойчиви, имат висок праг на търпимост и болка. Оставят усещане за магичност, мекота, думите им като приказка се нижат и поуки винаги намират. Този тип жени избират удобни дрехи, естествени материи, практични са и могат да бъдат добри в приготвянето на вкусна храна. Интересуват се от здравословен начин на живот, хранителни навици, връзката с природата, животните и грижата за живота като цяло.
Жените от този типаж обичат да участват в различни благотворителни каузи и инициативи. Те са като пазителките на семейните традиции. Имат натрупана мъдрост и осъзнатост, с която са подкрепа за близките си. Правят нещата докрай, носят отговорност. Те са Богинята Майка и будят почит и уважение. Имат сила, която кара другите да ги уважават и да търсят от тях подкрепа и съвети. Те са позитивни и учат другите на търпение и сплотеност. Осъзнават значението на рода и силата на корена.
Сянката на този типаж
Тези жени могат да се фиксират в децата и мъжа, като отхвърлят Азовите желания и цели. Желанието на другите замества техните. Стават обсебващи, меланхолични, хистерични.
Най-големият им страх е, че децата ще пораснат и ще трябва да напуснат дома, за да следват своя различен път. Това може да ги направи по-обсебващи и с подсилено чувство за вина, опасяват се да не натоварват другите с търсене на помощ. Могат да спрат да се грижат за себе си и да засилят търсеното удоволствие през храната или да залепват за семейството. В Сянката си са склонни да стават хипохондрични, привличайки по този начин внимание, грижа и това им дава илюзията, че държат контрола.
Преживявайки се несъзнателно като жертва, са склонни да казват на децата си: „Живота си дадох за вас... Няма нищо по-важно от вас... Живея заради вас, ако ви няма, защо да ме има мен... Искам да ви помагам и нищо друго не ме интересува... Аз ви мисля най-доброто...“. Това е доста обсебваща и създаваща зависимост обич. Децата на такъв тип жени се чувстват в капан между чувството за дълг и отдаденост на родителя и правото да са отделени и свободни, без да изпитват вина за това.
Други жени в този архетип обявяват своя мъж за Бог до степен на вманиаченост. Това ги прави невротични, критични, ревниви и драматизиращи. Създават си вярването, че трудно биха могли да живеят без него, обсебват го и все мислят, че извън дома той прави нещо нередно. Веднъж избран, той става единствен за тях, идеализират го, започват да правят много неща за него, но в същото време и много изискват, чак до „задушаване“. Той се превръща в смисъл на тяхното съществуване, което в началото му харесва, но след време мъжът осъзнава тази изкривеност на любовта. Те дори пренебрегват децата заради неговите интереси. Децата могат да се превърнат в конкурент за вниманието и любовта на мъжа. Мъжете на този тип жени или приемат модела жертва, или се опитват да избягат от този задушаващ контрол. Те стават груби и изневеряват на жена си, но тя е склонна на още по-голяма жертва, като дори приема изневерите само за да го задържи. В Сянката може да се види вътрешна рана от детството: „Аз не съм значима и нямам право на моето „не“ и различност...“. Този вътрешно неосъзнат процес ги кара да повтарят модела на непозволението към себе си спрямо другите и те трудно приемат отказите от тях. Изпитват чувство за малоценност и в желанието си да бъдат значими и обичани, стават обсебващи.
Честит празник на хората в бели престилки - 7 -ми април ! А вие, мили читатели, бъдете здрави!
Днес здравният сайт на българите в Австрия Sanus et Salvus става на 2 години!
Изключителният й лечебен и възпитателен ефект се упражнява в училища, организации на хора с увреждания, болници, клиники, колежи, фирми, казва евритмистката Диана Димарт.