От кората на брезата може да се добие заместител на захарта – ксилит  (E 967), който не покачва нивото на кръвната захар. 

Настоящият том ( издателство” Изток-Запад”) събира вече публикувани материали, които авторът е обединил, за да засвидетелства несекналото внимание, започнало от първоначалния интерес към историографията. Възникнал още в университетските години, към философията, естетиката и средновековната семиотика. Обединени са изследванията в областта на средновековната естетика, в частност тази на Тома от Аквино, както и проучванията в областта на семантиката върху дървовидния модел на Порфирий; върху средновековния късмет на Аристотеловата трактовка на метафората, многостранни търсения върху езика на животните, фалшификацията, техниките за рециклиране през Средновековието, текстове на Беатус от Лиебана и литературата на Апокалипсиса, Данте, Раймонд Лулий и лулизма, модерните интерпретации на томистката естетика, включително върху текстове на Джойс от младите му години. Втората част включва не толкова строго академични студии, така че да се даде възможност и на неспециалисти да оценят средновековната мисъл и нейните отблясъци в модерната епоха. Те съдържат разсъждения върху ембрионите според Тома от Аквино, естетиката на светлината в Дантевия „Рай“, творбата „Милионът“ на Марко Поло, ирландската миниатюра и тази на Късното средновековие, които са документирани визуално на няколко страници. Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

Умберто Еко е роден в Александрия през 1932 г. Той е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. На сцената на белетристиката излиза през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който, през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010). Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят: „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“.