Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври.
Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
-
Октомври 14, 20260 -
Октомври 13, 20260 -
Октомври 13, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Лентата е за всички, които се интересуват от история на медицина.
Редът на раждане като съдба
Книгата на Карл Кьониг несъмнено ще предизвика не само любипитството, но и много размисъл. Избираме родителите си, но и избираме и нашите братя и сестри. Какъв е редът на раждането като съдба? Защо сме си избрали да сме единствено дете? Отговорът на тези и други въпроси ще намерите в книгата на АЛПИСТ - Сдружението за Антропософска лечебна педагогика и лечебна терапия.
Кой е Карл Кьониг?
Виенчанинът Карл Кьониг е антропософски лекар и лечебен педагог,„баща” на международното Кемпхил движение
- създаване на селски общности за живот и работа на хората с увреждания.
Австрийският антропософски лекар, педиатър и лечебен педагог Карл Кьониг е оставил ярка среда в съвременната европейска цивилизация. Приносът му към диагностиката и гледната точка към човека с увреждане е важен. Той е и "баща" на международното Кемпхил движението - създаване на селски общности за живот и работа на хората с увреждания.
Ето и съдържанието на книгата „Братя и сестри”:
Предговор: Винаги актуална пионерска творба - A.Линбрунер
Единственото дете
Първото дете
Второто дете
Третото дете
ФРАГМЕНТИ - Карл Кьониг
Две сестри
Брат и сестра
Семейство Кенеди
За поръчка на книгата ТУК:
Eurochicago.com е порталът, който дълги години бе най-цитираното и четено медийно издание зад граница.
Книгата на Анна Ким беше удостоена с Европейска награда за литература 2012! Една от онези книги, за които Франц Кафка някога казваше, че трябва да бодат, за да те заболи.
След края на войната в бивша Югославия в Международния комитет на Червения кръст постъпва информация, че повече от 30 000 души са изчезнали безследно. Едва половината от тях са идентифицирани до момента. Това е предпоставката, върху която стъпва историята в „Замразеното време” (превод: Жанина Драгостинова, 180 стр., цена: 14 лв.), една покъртителна книга за смъртта, паметта, травмата от загубата и утехата на непредвидената близост. Млада жена е отвлечена от селото си по време на Косовската война. След края на военните действия тя не се завръща у дома и съпругът й се заема с издирването заедно със сътрудничка на Червения кръст. Между двамата търсещи пламва греховна любов, за която никой в патриархалното албанско семейство не бива да разбере... „Замразеното време” се фокусира върху мястото на мъртвите в живота ни, представяйки традиционните ритуали от една страна като затвор, а от друга - като опора и начин да сключим примирие с миналото.
Родена през 1977 г. в Южна Корея, Анна Ким от съвсем малка живее с родителите си в Западна Германия. Следва философия и театрознание във Виена. След кратък престой в Лондон се установява в австрийската столица. „Замразеното време“ е вторият й роман, за който получава наградата „Хайнрих Трайхл“ на Австрийския Червен кръст, литературната стипендия „Елиас Канети“ и Наградата за литература на ЕС за 2012 г.
Откъс от книгата на Анна Ким – „Замразеното време” (издателство"Колибри")
Гласът ти, слаб, минава плътно покрай ухото ми, сякаш стоиш до мен и шепнеш, казваш, повече премисляш, отколкото приказваш, те най-после са я намерили
– моята храна: спомен, зестра и изпитание. Означава ли това, че тази храна е нещо самостоятелно, че не може да се сподели? Но аз съм готова да открия безсилието на езика и отстъпвам, отстъпвам пред думите ти, отново и отново, и ставам като теб: уязвима. Невъзможно е нещата да бъдат описани предварително, смисълът се показва после, след отдръпването.
Повтаряш, че те най-после са я намерили. Питам те как се чувстваш. Зле, казваш ти, никакво облекчение. Ето, вече имаш яснота, казвам аз, ти искаше яснота. Напразно се опитвам да звуча бодро и сигурно щях да успея, ако мислех това, което казах. Ти мълчиш. Много съжалявам, казвам аз, ти ме прекъсваш, ще ме придружиш ли, питаш, ще ме придружиш ли до Прищине, не ми се ходи сам. Половин година по-рано: нямаше да те срещна, ако бях предала задачата на друг, на една колежка, доста по-опитна, по-голяма професионалистка от мен; и сега карам по анкетата, игнорирам чувството, че сякаш съм проникнала в дневника ти, в ония страници, които бих прелистила, ако имах избор; в главата ми наставлението заобикаляй болката –
не заговаряй, никога не заговаряй. Избягвай чувствата, търси факти: имена, числа, места. По възможност да няма прекъсвания, вратите да се затварят, помещенията да са сигурни, телефоните изключени. Да не се рискува с влизане в конфронтация, обстоятелствата да се изясняват, да се споменава, че е необходимо време, за да се анализират данните, процесът по идентификацията продължава дълго, по-дълго от очакваното, по-дълго, отколкото трябва да е. В миналото е имало проблеми, не се е работило старателно, гробовете са се разравяли и заравяли, това няма да се случва повече. Да не се забравя: интервютата да се дават доброволно. Ако някой отказва да отговори на зададен въпрос, да не се притиска, да се остави визитна картичка, да се помоли за отговор в подходящ момент. Ако не може да се сети за определени детайли, да се поставят допълнителни въпроси, за да му се помогне да подреди спомените си. Да се повторят въпросите, в по-късен момент да се преформулират и повторят, ще излязат подробности, прекалено важни, за да бъдат забравени.
Февруари, ранен следобед, слънчево, студено, светло, пролетта вече се усеща с цялото същество, карам по Пауланергасе, паркирам до съседната на Червения кръст сграда, бял дялан камък с млечни прозорци, с матови стъкла, в преддверието две пластмасови маси и градински столове, дървена закачалка, коркови табла за бележки; зад завесите стои скрита останалата част от семейството, чадър и един велосипед.
В коридора първата врата вдясно – стаята за интервюта, изцяло бяла, подът може би малко по-тъмен, маса от светло брезово дърво, стол с гумички под краката, за да не се търка по пода, а всеки път да се вдига; на стената директно до входа бяла дъска с цветни магнитчета и флумастери, в другия край на стаята безстопанствен компютър. На масата бутилка вода, три чаши, кутия портокалов сок и чиния с бисквитки, те ще си останат недокоснати целия следобед, след разговора, после ще ги махна, една след друга ще ги хвърлям в кофата за боклук.
Ти закъсняваш с двайсет минути, казваш, че си се опитвал да отвориш входната врата, но тя била затворена, затова си вървял нагоре-надолу по улицата и си ме следял с очи, мен, Нора, стоиш нерешително в рамката на вратата с двете ръце в джобовете на панталона. Преценявам те, че си около четирeсетгодишен, по-късно разбирам, че си на двайсет и девет. Поканвам те в стаята за интервюта, слагам те да седнеш с гръб към прозореца, самата аз оставам вдясно от теб, скрита зад картата на Косово, зад една цветна таблица, една рулетка, носни кърпички, химикалки и куп неизписана хартия. От опит знам, че е добре поне частично да оставам невидима, така вие говорите по-свободно, вие, които сте болни –
последната седмица беше Азра, тъмнокестенява гладка коса с червеникав оттенък, виснали надолу бузи. Тя предполага, усеща, сигурна е, мъжът й бил погребан в масов гроб до З., село до сръбската граница. Казва, знаела го, било увереност, питам я как може да е толкова сигурна, тя казва, било човъркащо чувство, тихо човъркане, родено от желанието да се знае дали най-сетне има право да скърби и да си отдъхне, но пък да си отдъхне, казва Азра, не можела, докато все още е жива надеждата, че той би могло да е жив. Играе си с пръстена на пръста, на който се носят брачни халки, била толкова дълго женена, колкото дълго го търси, светлинен лъч се отразява в тънкото злато, хвърля отблясъци към стената. Никакви спомени вече, казва тя, изгубила съм образите, един след друг се изплъзват от очите ми и се промъкват покрай клепачите в мъртвите ъгълчета.
Още мълчиш, за миг затваряш очите си; гласът ти минава внимателно като гребен през тишината, накрая се спира на думите търся жена си, търся я от седем години.
Как се казвате?
Ти ми подаваш паспорта си.
Луан Алуши.
Издирваната ваша жена ли е?
Ти кимваш, аз записвам времето и мястото на интервюто: Виена, 5 февруари 2005 година.
Кога изчезна жена ви? Ако не знаете точната дата, кажете ми приблизително.
Ти разгръщаш някакъв адресник, изглеждаш як, тефтерчето ляга точно в дланта ти, страниците са опърпани, със златен ръб, в кожена подвързия, с шарки като крокодилска кожа, подвързията кафява до тъмнокафява, кафява или износена?
На 23 декември 1998 година.
Кога говорихте с нея за последен път?
Предния ден, на 22 декември, няколко часа преди ареста.
Кога за последен път видяхте жена си?
Ти поклащаш глава.
Не мога да си спомня, или през октомври, или през ноември, по време на празниците, деня на Вси светии, Архангелова задушница.
Къде я видяхте за последен път?
В моето село Б. в Косова, към шейсет километра северно от Прищинe.
Откъде идва тази разлика във времето между последния разговор и последната среща? По онова време работех във Виена в павилионче за бърза закуска и в строителството, празниците и отпуските прекарвах при семейството си в Б.
Навремето пътуващ насам-натам, сега уседнал във Виена. По-късно разбирам, че още шестнайсетгодишен си почнал да работиш в Австрия, за да изхранваш семейството си. Няколко месеца по-късно избухна войната, на 24 март 1999 година.
Кашляш, пружинираш с краката си. Издишаш дълбоко, прикриваш въздишката.
Този ден тръгнах възможно най-рано.
Кой ден?
На 23 декември, тръгнах на 23 декември в четири часа. Улиците бяха пусти. Трябваха ми само девет часа. Девет часа са малко.
Отново очите ти се преместват от мен към вратата, покашляне, поглед към повърхността на масата. Свиваш очи, несполучлива усмивка.
Изпуснах я за три часа. Три часа.
После гласът ти отказва, трябва да си го върнеш с покашляне. Не ме гледаш, докато говориш. Натискаш устните си една върху друга, покашляш се, пак и пак.
Какво искате да кажете, защо да сте я изпуснали?
Ако бях избързал с три часа, щях да съм там. Може би щях да успея да предотвратя отвличането.
Ти пъшкаш, въртиш се, обръщаш глава към прозореца.
Кой последен я е видял жива?
За момент става тихо с изключение на далечното шумолене, следобедното улично движение.
Семейството ми. Майка ми, брат ми, жена му и четирите деца.
Реши да разказваш, но понякога ръцете се разтреперват, едновременно треперене, сякаш са близнаци, като това на думите, вторични трусове в гърлото; втренчил си се във вратата, като че ли е прозорец с незабравима гледка, после пробуждане, бъркаш в джоба си и слагаш на масата паспорта на жена си, един тънък албум със снимки и брачно свидетелство. Въпросникът Аnte mortem: двайсет и две глави, които описват белезите на обявената за издирване личност, особеностите, които е притежавала приживе, ante mortem, с цел чрез анализ и сравняване на крайниците, парчета кости, данни post mortem тя да бъде намерена. Намереното не е личността, а останките от нея. Най-вътрешното, ако така повече ще се хареса, от друга страна, най-външното, в смисъл на последното, най-последното, и въпреки това те говорят за идентичност, издирваните и дирещите, имат предвид пълно съответствие със, в същото време вътрешно единство на личността, нивата се смесват, изглеждат неделими: няма как да бъде избегнато, трупът се превръща в индивид. Колко дълго може да се задържи тази мисъл, толкова дълго, докато не се види човешкият фрагмент, докато мъртвостта се сдобие с правото да остане абстракция, идея.
На мъртвеца му е безразлично дали самоличността му ще бъде намерена, или не, за него няма никакво значение дали притежава такава, или е била изгубена в последните години; от неговата камбанария тя съществува само за останалите, не за него самия. Ако в края на краищата бъде намерена, тя ще е физическа и случайна; случайна, защото всъщност не става дума за нея, а за вкарването й в базата данни.
Можете да се насладите на здраве, без да разчитате на диета с ниско съдържание на мазнини или бутилки, пълни с хранителни добавки. При това дори не трябва да се откажете от червеното месо! Тайната се крие влечебната сила на минералите, специалните хранителни вещества и микроелементите. От калция и желязотодо есенциалните мастни киселини, минералите са трудолюбиви и задоволяват напълно хранителни нужди. Модерното земеделие и хранително-вкусовата промишленост ограбиха храна откъм ценни хранителни вещества. Но уважавният диетолог, билкар и изследовател Пол Бергнер обяснява стъпка по стъпка как да се възстановят важните минерали и другите хранителни вещества в диетата. Ще научите по колко от всяко хранително вещество имате нужда и кои храни могат да го предоставят. Разберете колко лесно и приятно е доброто хранене, твърди авторът на книгата Пол Бергнер !
Откъс от книгата Чудодейната сила на минералите, хранителните съставки и елементите (издателство”Труд”)
Осъществяване на промени
Сред клиентите си откривам три становища по отношение на хранителните промени. Някои хора са готови да осъществят радикален ремонт на хранителния си режим. Други са склонни да правят само постепенни промени или да променят само няколко неща в диетата си. А някои изобщо не са готови да осъществят промени. Казвам на тези в последната група, че ще работя с тях, използвайки главно билкови лекове, но няма да бъда в състояние да им помогна много в дългосрочен план, освен ако не променят хранителния си режим.
Включвам богати на минерални съставки чайове в лечението им. За щастие много от тях, след като почувстват известно подобрение от билковото лечение, са склонни да направят някои промени в начина си на хранене. Повечето клиенти спадат към втората група и обикновено осъществяват дългосрочен прогрес само в пропорциите на хранителните промени, които правят.
Тези в първа група определено се справят най-добре, при положение че имат истинско желание за радикален ремонт. Ако ли не, обикновено скоро се чувстват разочаровани. Ако упорстват с промяната шест или осем седмици, обикновено се чувстват толкова по-добре, че не проявяват желание да се върнат към старите си хранителни навици. Тук има някои съвети за осъществяването на подобни промени:
Първи етап: Започнете със здравословни добавки, без да се отказвате от нищо, на което понастоящем се наслаждавате.
Втори етап: въведете някои заместители, здравословни, богати на минерали подсладители, вместо захар; домашно приготвени супи, вместо консервирани; прясно приготвени зърнени храни и зеленчуци, вместо преработени; висококачествени меса, карантии и риба, вместо обичайните меса от супермаркета.
Трети етап: Елиминирайте някои нездравословни храни и пристрастявания. Това ще бъде много по-лесно, ако вече сте направили някои промени и сте усетили тяхната полза.
Четвърти етап: Не се превръщайте във фанатици.През ХIХ в. немският природолечител Хайнрих Лахман казва: “Не това, което ядете в неделя, има значение, а това, с което се храните през останалите шест дни”. Той подготвя хубави пиршества със “стимулиращи” храни за пациентите в своя спа курорт един ден седмично. Нашата физиология може да се справи с известно изобилие, стига да не е всеки ден.
Човек все по-често обръща поглед към природните лечебни средства, с които ни дарява майката земя. Сред тях многобройните видове сол заемат едно от челните места. Влиянието и полезното действие върху човешкия организъм на солта и различните препарати от нея нарастват значително, когато човек е въоръжен със знания за лековитите й свойства. В това отношение настоящата книга може да се превърне в добро помагало и сигурен пътеводител.
В нея са дадени многобройни сведения за използването на солта в най-новата народна и в традиционната медицина за лекуването и профилактиката на различни заболявания и е разкрита огромната й лековита сила, която ни помага да запазим здравето и да удължим живота си. Включените в книгата препоръки са естествено продължение и допълнение на това, което знаем от предшествениците си относно лековитите свойства на солта.
Николай Даников е роден 6 юни 1941. Той има богат опит в областта на изследванията, медицинските и образователни дейности. Автор на повече от 150 нововъведения в областта на практическата медицина. От началото на 90-те години напълно се посвещава на теоретично и праютическо обучение на лечебните свойства на билките.
Специалист е в използването на лечебни растения в лечението и профилактиката на редица заболявания на тялото, като различни онкологични заболявания, астма, диабет, ревматизъм; и други заболявания, а именно: доброкачествени тумори на женското тяло (матката, гърдата, фиброиди), камъни в черния дроб, бъбреците, заболявания на гастроинтестиналния тракт, сърдечно-съдовата система и други. Автор на повече от 60 публикувани книги за лечебните растенияв над 5 милиона тираж.
„Чудодейната сила на солта“( издателство” Труд”) е за здрави и болни, за млади и стари. Съветите в нея са лесно изпълними и по силите на всеки.
Откъс от книгата "Чудодейната сила на солта"
Френска сива сол Sel Gris, наричана още келтска
Сивата келтска сол е ароматна морска сол, която се добива по атлантическото крайбрежие на Франция. Тя се получава в околностите на град Геранд на Бретанското крайбрежие, по технологии, проверени през вековете.
Чистата морска вода от Атлантическия океан постъпва по специални канали в изкуствените солени езера. През горещите дни под влияние на слънцето и слабия вятър в тях се образуват кристалите сол. Тънкият горен пласт от солни кристали внимателно се събира на ръка, преди солта да се е утаила. От този пласт се получава солта Фльор де Сел, която представлява много ситни и нежни кристали, образуващи се на повърхността на солените лагуни. Тя притежава ясно изразен аромат на водораслите от водната повърхност. Тези зрънца са едни от най-скъпите кристали сол. Високата им цена е напълно оправдана. Първо, въпросната сол притежава уникални свойства – с нея е почти невъзможно храната да се пресоли. Второ, кристалите є се събират на ръка. Трето, от 40 кг груба сурова сол се получава само половин килограм Фльор де Сел.
Между другото тя трудно се намира на пазара. Повечето сол, произвеждана за една година,се поръчва предварително от елитните ресторанти и за свободна продажба в най-скъпите гастрономи по света остава съвсем малко. В списъка на производителите на елитна морска сол Франция безспорно заема първо място. Измежду ценените от познавачите марки може да отбележим Фльор де Сел Камарг, буквално: “цветът на солта от Камарг” – солта, която се събира на ръка в малките солени лагуни в региона на Камарг в делтата на Рона, в югоизточната част на страната. С нея обикновено солят ястия от месо, птици и картофи непосредствено преди да ги поднесат. По-едрите кристали, които са се утаили на дъното, се събират на ръка или машинно и от тях се получава келтската сол Сел Гри. Тези кристали съдържат частици утаечна океанска глина, които придават на солта сивкав цвят, и микроводораслото Dunaliella salina, което съдържа голямо количество антиоксиданти.