Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври.
Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
-
Октомври 14, 20260 -
Октомври 13, 20260 -
Октомври 13, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Веска Александрова със своя Архангелско -Таро хороскоп за 2018 г за всички нас!
Веска Александрова по повод на Новата 2018 г. подготви един Архангелско -Таро Хороскоп за всички нас!
Любов, Париж, Коледа и книги са основните вкусни съставки на бонбонения роман „Малката книжарничка край Сена” (ИК „Сиела”) на британската писателка Ребека Рейзин.
Няколко месеца преди Коледа две приятелки, които живеят от двете страни на Океана, решават да си разменят градовете и… книжарниците. Французойката Софи, която страда по неверен мъж, иска да избяга от Париж и заминава за САЩ, за да поеме книжарницата на американката Сара. Приятелят на Сара – красивият млад журналист Ридж, пътува по работа из целия свят, затова тя поема към Париж, където има по-голям шанс да се виждат.
Само че във френската столица Сара не намира идилията, която очаква. Тя се изправя пред безброй препятствия – запознава се с различни и не винаги приятелски настроени хора, успява да се пребори с редица непредвидени обстоятелства, налага доста промени, нарушавайки наложените от години правила за работа и разкрива дълбоко пазена от най-големия си съперник в книжарницата тайна.
Междувременно известен писател, който всекидневно прекарва часове наред в малката книжарничка край Сена, се вдъхновява от чантичка със стари любовни писма, която случайно намират заедно със Сара. Кой е авторът на тези писма? Ще успее ли Сара да се справи с всички предизвикателства, които животът сред книгите в Париж ѝ предоставя? Това ще разберем от страниците на романа „Малката книжарничка край Сена” от Ребека Рейзин.
Ребека Рейзин е истински библиофил. Зад гърба си има няколко публикувани истории в антологии и списания. „Малката книжарничка край Сена” е първият ѝ роман, но в библиографията ѝ фигурират още няколко романа, сред които и останалите два от серията, посветена на книгите и Париж – „The Little Antique Shop under the Eiffel Tower” и „The Little Perfume Shop off the Champs-Élysées”. Героите на Ребека обикновено са сърдечни, готови да се притекат на помощ на всеки, вярващи в доброто и в любовта. Персонажите, с които ни среща на страниците на „Малката книжарничка край Сена”, не правят изключение.
Откъс от „Малката книжарничка край Сена”, Ребека Рейзин
Октомври
Поставих надписа на витрината с натежало сърце.
Всички книги с 50% намаление.
Ако скоро нещата не се оправеха, щеше да го замести надпис „Последна разпродажба“. Самата мисъл беше достатъчна, за да ме накара да потреперя. Когато излязох навън да огледам витрината от тротоара, есенното небе беше обагрено в различни оттенъци на лилавото с оранжеви проблясъци.
Под краката ми пукаха листа с формата на звезди. Насилих се да се усмихна. Една разпродажба нямаше да навреди, а може би щеше да помогне на книжарницата да навакса загубите и да излезе на печалба – от което отчаяно се нуждаех. Наемът ми се беше вдигнал. Собственикът на сградата, мъж на четиридесет и нещо, сладкодумен и с орлов нос, напоследък ме притискаше да плащам повече, а също и да разчистя магазина, защото според него безразборно натрупаните купчини от книги увеличавали риска от пожар. Увеличението на наема обтягаше бюджета ми почти до скъсване. Нещо трябваше да се промени.
Телефонът иззвъня и лицето ми светна в усмивка. По това време сутринта можеше да е само Ридж. Въпреки че бяхме заедно вече от година, името му все още ме разсмиваше. Но му подхождаше, защото той беше един истински човек планина . Бях се запознала с майка му – мила и любезна жена, която твърдеше с нежния си глас, че избрала името му много преди да се появи известният му съименник от „Дързост и красота“ . Всъщност тя твърдо настояваше на това и казваше, че въпросният герой от телевизионния сериал изобщо не може да се сравнява със сина ѝ. И аз бях съгласна с нея. Разбира се, и двамата имаха ъгловатите скули на кинозвезди и горещ поглед, който караше много жени да припадат по тях, но моят човек беше нещо много повече от простия сбор от качествата си – обичах го заради ума му толкова, колкото и заради клишираните плочки на корема и мрачния сексапил. А най-хубавото беше, че той ме обичаше заради самата мен.
Ридж беше героят в моята собствена любовна история от истинския живот и се връщаше от Канада след един ден. Не го бях виждала седмици и жадувах за него по начин, който ме караше да се изчервявам.
Втурнах се задъхана вътре и вдигнах телефона.
– Книжарницата на ъгъла.
– Това е жената, която познавам и обичам – изрече той с плътния си, дрезгав глас. Сърцето ми подскочи, представяйки си го на другия край на линията, черната му коса и игривите сини очи. Достатъчно беше просто да ми хвърли един многозначителен поглед и краката ми се разтреперваха и оглупявах от любов.
– С какво си облечена? – попита Ридж.
– Иска ли ти се да знаеш? – Успях да сдържа смеха си, горяща от нетърпение да протакам. Досега връзката ни беше повече от разстояние, отколкото бяхме очаквали, защото той летеше по света заради работата си като репортер. Периодите на раздяла оставяха болка в сърцето ми и вцепененост в дните ми. За щастие, имах книгите си и една или две бурни любовни истории помагаха да не се чувствам самотна.
– Кажи ми или ще се наложи да ти се обадя по скайпа и сам да видя.
Погледнах надолу към дрехите си и направих гримаса – черен чорапогащник, черна тясна пола, син плетен пуловер с издърпани нишки и толкова стар, колкото хълмовете на Ашфърд. Не точно отговорът, който Ридж очакваше, или пък начинът, по който исках той да си ме представи след толкова седмици раздяла.
– Онези чорапи, които обичаш и...
Гласът му отново прозвуча с ръмжене:
– Онези чорапи? С малките жартиери?
– Точно те. – Облегнах се назад в стола и започнах да си играя с бретона си.
– Убиваш ме – изпъшка той. – Направи снимка...
– Не е нужно. Ако си послушен, утре вечер ще обуя червените. – Ухилих се лукаво. Срещите ни след раздяла винаги бяха изпълнени със страст; той беше човек на действието. И имаше късмет, защото само определен тип мъж можеше да ме откъсне от страниците на книгите ми. Когато беше у дома, двамата не се появявахме навън, докато не се наложеше един от нас да отиде на работа. Да обичам Ридж беше откровение, особено в спалнята, където той не бързаше, разтегляйки всяка секунда. Пламнах от желание към него.
Чу се приглушен глас и тихо звънене на телефони. Ридж промърмори нещо на някого, преди да каже:
– Ами, за утре... – гласът му затихна, всяка сричка, изпълнена със съжаление.
Затворих очи.
– Няма да се върнеш, нали? – Опитах се да не въздъхна, но не успях. Притегателната сила на поредното по-важно, по-интересно събитие беше нещо прекалено голямо, за да може да му устои, и напоследък периодите между срещите ни ставаха все по-дълги. Разбирах, че работата му е важна, но го исках целия за себе си, исках да е едно постоянно присъствие в малкия град, в който живеех.
Той изпуфтя.
– Съжалявам, скъпа. В Индонезия става нещо и трябва да замина. Ще е само за седмица-две и след това ще си взема почивка.
Навън листата на дъба бавно се носеха надолу, полюлявайки се леко, докато падаха на земята. Не бях от приятелките, които непрекъснато се оплакват – обаче в моменти като този се изкушавах да стана такава. Ридж бе казал съвсем същото последните три пъти, когато беше отложил идването си. Но винаги се обаждаше някой, който искаше той да тръгне към поредното място на събитието и винаги времето му за почивка се съкращаваше.
– Разбирам – казах аз, опитвайки се да звуча ведро. Понякога ми се струваше, че играя една безкрайна игра на чакане. Винаги ли щеше да е така? – Само ти казвам, че днес следобед имам една много секси среща. – Той си пое шумно въздух.
– Дано да говориш за въображаема среща. – Тонът му беше игрив, но под него прозираше малко ревност. Може би и за Ридж това, че сме разделени, беше точно толкова трудно.
– Един много секси книжен любим... макар и не така възхитителен като истинския ми любим – но заместник, докато той се върне.
– Надявам се, че няма да те държи будна цяла нощ или ще отговаря пред мен – заплаши престорено той, а след това продължи по-сериозно: – Темповете ще спаднат малко, Сара. Толкова много искам да съм с теб, че сърцето ме боли. Но в момента, докато съм на свободна практика, трябва да поемам всичко, което се появи.
– Знам. Просто понякога се чувствам малко изгубена. Сякаш някой е натиснал пауза и съм замръзнала на място. – Прехапах устни, опитвайки се да намеря начин да го обясня. – Не е само това, че ми липсваш, разбирам за работата ти – тя е... всичко. Но продажбите в книжарницата намаляват, наемът скочи, всички се занимават с нещо, докато аз си оставам старата Сара.
Бях на същия този кръстопът, когато се запознах с Ридж, и той ме бе очаровал като истински романтичен герой. За известно време това беше достатъчно, защото в крайна сметка не беше ли любовта отговорът на всичко? Но като изключим любовта, животът ми беше малко муден и аз знаех, че това е заради страха ми от промяна. Въпросът не беше толкова дали трябва да изляза извън страниците на книгите си, а може би по-скоро дали не трябва направо да се втурна навън. Да сграбча живота за яката и да го разтърся. Но как?
Шведското чудо Фредрик Бакман (издателство"Сиела") се завръща с нова, този път коледна история, която ще трогне многобройните му фенове както в България, така и по целия свят непосредствено преди празника.
„Сделката на живота ти” ни среща с два паралелни сюжета, които се преплитат по неочакван начин, за да провокират читателя да се замисли за ежедневните си радости и тегоби, за важните неща в живота, за любимите хора, отношението и прекараното с тях време, което остава неоценено до момента, в който ги изгубим безвъзвратно.
На страниците на новата книга на Бакман ще се срещнем с човек, жертвал семейния уют в името на кариерата, чието единствено желание вече е да стопли отношенията със сина си, който е прекарал по-голямата част от живота си далеч от своя баща-кариерист и е пълна негова противоположност. Междувременно в местната болница едно малко момиче страда от неизлечима болест, която скоро ще отнеме живота й. И макар тя да е напълно наясно с това, девойката се е вкопчила в живота и не се предава и за миг. Как тези двама герои успяват да кръстосат пътищата си? Какво ги очаква, когато срещнат жената със сивия пуловер, която знае какво очаква всекиго…
Тази Коледа Фредрик Бакман ще разчувства дълбоко всеки, който се докосне до новата му книга „Сделката на живота ти”.
Преводът от шведски език е на Любомир Гиздов. Корицата и множеството цветни илюстрации в българското издание са на художника Дамян Дамянов.
Фредрик Бакман е своеобразен феномен в световната литература. В рамките едва на 5 години – първият му роман „Човек на име Уве” излиза на шведски през 2012 г. – писателят успява да спечели милиони фенове във всички краища на света. У нас Бакман е добре познат както с книгата и филма по нея „Човек на име Уве”, така и с останалите си романи, които са начело в класациите за най-продавани книги месеци наред след излизането си: „Баба праща поздрави и се извинява”, „Брит-Мари беше тук” и „Бьорнстад”, а също и новелата „Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг”.
Откъс от „Сделката на живота ти”, Фредрик Бакман
Здрасти. Баща ти е. Скоро ще се събудиш, днес е сутринта на Бъдни вечер в Хелсингбори, а аз убих човек. Приказките не започват така, знам. Но отнех живот. Ще се промени ли нещо, ако ти кажа чий?
Може би не. Повечето от нас искат да вярват, че всяко сърце, което спре да бие, липсва еднакво силно. Ако ни зададат въпроса „всички животи ли имат еднаква стойност?“, повечето от нас убедено ще отговорят „да!“. Но само докато някой не посочи човек, когото обичаме, и не попита: „Ами този живот?“.
Тогава? Има ли значение дали съм убил добър човек? Обичан човек? Със стойностен живот?
Има ли значение, ако е било дете?
Тя беше на пет. Срещнах я преди седмица. В стаята с телевизор в болницата имаше малък червен стол, бе неин. В началото не беше червен, но тя видя, че му се иска да бъде. Нужни бяха двайсет и две кутии пастели, но това нямаше значение, тя можеше да си го позволи. Тук всички ѝ даваха пастели. Сякаш можеше да пребоядиса болестта, да оцвети спринцовките и лекарствата така, че те да изчезнат. Разбира се, знаеше, че това няма да стане, тя бе умно хлапе, но се преструваше заради тях. Така че през деня рисуваше върху хартия, за да зарадва възрастните. А нощем оцветяваше стола. Защото той толкова много искаше да бъде червен.
Имаше плюшена играчка, заек. Наричаше го „Айо“. Когато се учеше да говори, възрастните мислеха, че му казва „Айо“, защото не може да произнесе „Зайо“. Но тя го наричаше Айо, защото той така се казваше. Това не би трябвало да е толкова трудно за схващане всъщност, дори за възрастните. Понякога Айо се плашеше и тогава тя го слагаше на червения стол. Може и да не е медицински доказано, че те е по-малко страх, ако седиш на червен стол, но Айо не знаеше това.
Момиченцето седеше на пода до него, галеше го по лапата и му разказваше приказки. Една вечер стоях скрит зад един ъгъл в коридора и я чух да казва: „Скоро ще умра, Айо. Всички хора ще умрат, само че повечето ще умрат след сто години, а аз може би ще умра още утре“. После добави, шепнейки: „Надявам се да не е утре“.
След това ненадейно вдигна глава и се огледа изплашено, сякаш бе чула стъпки в коридора. Вдигна бързо Айо и пожела лека нощ на червения стол. „Тя е! Идва!“, прошепна момичето и се затича към стаята си, където се скри под одеялото до майка си.
Аз също побягнах. Бягал съм цял живот. Защото по болничните коридори всяка нощ минава една жена, облечена с дебел, сив плетен пуловер. Носи папка. Вътре са записани имената на всички ни.
15-о издание на "Българската Коледа" събра над 2 млн.лв.,„Австрийската Коледа” отбеляза 45-о издание
Над 2 милиона лева събра “Българската Коледа” от началото на петнадесетото издание на благотворителната кампания.
Римокатолическата църква почита паметта на Св. Силвестър на 31-и декември, а православието – на 2-и януари.