Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври.
Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
-
Октомври 14, 20260 -
Октомври 13, 20260 -
Октомври 13, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Очакват се над 140 изложители от страната и чужбина в Messe Wien, които от 26-и до 28-и април 2018 г. ще покажат актуалните си продукти и услуги.
Книгата е на най-популярния германски лесовъд Петер Волебен, който припомня, че:
• Листопадът влияе на въртенето на земята.
• Дъждовните червеи регулират броя на глиганите.
• Иглолистните гори произвеждат дъжд.
• Докато най-добрата човешка техника успява да превърне 85 процента от електричеството в светлина, светулките постигат квота от 95 процента.
• Голям буреносен облак може само за минути да излее върху един квадратен километър площ до 30 000 кубични метра вода.
Природата крие неподозирани изненади!
Най-популярният немски лесовъд Петер Волебен ни потапя в любопитния свят на природата и описва удивителното взаимодействие между растения и животни. Как различните видове си влияят един на друг? Има ли комуникация между тях? И какво ще стане, ако тази отлично балансирана система излезе извън контрол? На базата на последните научни открития и собствените си дългогодишни проучвания, Волебен отваря очите ни за съвършено нов поглед към феноменалните способности на природата.
„Социалната мрежа в природата“ не само дава знания, тя ги представя с интригуващи факти и явления, разкрива неочаквани взаимовръзки в природата и пробужда интерес към екологията и опазването на околната среда.
Петер Волебен е завършил лесовъдство, в продължение на 23 години работи в горското управление в Рeйнланд-Пфалц. Той е автор на няколко бестселъра, сред които и „Тайният живот на дърветата“, преведена на над 20 езика. Докато в нея той се посвещава на конкретна област от света около нас, сега във фокуса на вниманието му е цялостното взаимодействие и взаимозависимостта на флората и фауната.
Официален сайт: www.peter-wohlleben.de
Откъс от книгата (издателство"Ера")
ВЪЛЦИ ПОМАГАТ НА ДЪРВЕТА
Вълците са чудесен пример колко сложни могат да бъдат взаимовръзките в природата.
Звучи невероятно, но тези хищници наистина са в състояние да променят течението на някоярека и да преместват брегове.
Историята с речните течения се случва в Националния парк „Йелоустоун“. През ХIХ век там започва системно изтребване на вълците. Убиват ги главно под натиска на фермерите от околността, които се страхуват за стадата си. Около 1926 г. изчезва последната глутница. През 30-те години на ХХ век са наблюдавани само отделни животни, но скоро и те загиват. Другите
видове в парка, например елените, живеят необезпокоявани, даже им се оказва активна помощ.Ако зимата е много сурова, рейнджърите ги снабдяват с храна. Последствията не закъсняват:
незастрашавани от хищници, стадата елени непрекъснато се увеличават и големи области в парка са обезлесени. Най-силно засегнати са речните брегове. Сочните треви по краищата им изчезват, младите дръвчета са изгризани. Опустошената земя вече не предлага храна за птиците и спектърът от видове непрекъснато намалява. Бобрите също са от страната на губещите. Те са
зависими не само от водата, а и от дърветата, растящи в близост до брега. Върбите и тополите са любимата им храна. Бобрите повалят дървета, за да се доберат до богатите на хранителнивещества клони и да похапнат с удоволствие. И когато младите широколистни по речните брегове стават жертва на гладни елени, бобрите остават без любимата си храна и си отиват.
Бреговете опустяват, няма вегетация, която да предпазва почвата, и честите наводнения отнасят все повече земя – ерозията бързо напредва. Последствието е засилено образуване на меандри: речните корита образуват произволни извивки през местността. Колкото по-беззащитна е основата, толкова по-силен е този ефект, главно в равнинните области.
Това ужасно положение продължава десетилетия, по-точно казано, до 1995 г. Тогава започват да ловят вълци в Канада и да ги заселват в Йелоустоун, за да възстановят екологичното равновесие.
Случилото се през следващите години (впрочем то продължава до днес) е обозначено от учените като „трофична каскада“. Понятието означава промяна в цялата екосистема през хранителната верига, започваща отгоре. В случая горе стои вълкът и причиненото от него може да се оприличи по-скоро на трофична лавина. Той прави каквото правим и ние, когато сме
гладни: набавяме си нещо за ядене. В случая вълците си похапват елени – многобройни и лесни за улавяне. Изходът е ясен: вълците ядат елени, броят на елените намалява драстично и младите дървета могат да пораснат спокойно. Значи решението е вълци, а не елени? За щастие в природата не се срещат подобни драстични акции на земяна. Колкото повече намаляват
елените, толкова по-дълго се налага вълците да ги търсят, а ако останат съвсем малко, вече не си струва усилията – тогава хищниците се преместват на друго място или умират от глад.
В Националния парк „Йелоустоун“ обаче се случва нещо друго: вълците предизвикват промяна в поведението на елените. Поражда се страх. Елените започват да избягват откритите места по речните брегове и се оттеглят на закрито, където се чувстват защитени. От време на време, естествено, отиват на реката, ала не се задържат дълго и са постоянно нащрек, за да
зърнат сивия ловец сред тревите. Не им остава много време да гризат младите върби и тополи и дърветата израстват необезпокоявани. И двата вида принадлежат към така наречените дървета пионери и растат по-бързо от повечето други. Нерядко годишният им прираст е около метър. Само за няколко години бреговете отново укрепват, реките текат спокойно в обичайното
си русло и не отнасят пръстта. Вече не възникват меандри; извивките в релефа обаче се запазват.
Особено важно е, че отново има храна за бобрите и те пак започват да строят диги, с което течението на реката се забавя. Образуват се голям брой вирчета, истински рай за амфибиите. В цялото това процъфтяващо многообразие се увеличава и броят на видовете птици. На страницата на националния парк „Йелоустоун“ ще намерите впечатляващо видео, посветено на
този процес.
Много хора критикуват това обяснение. Изтъкват, че по същото време, когато се завръщат вълците, приключва дългогодишна суша: силните дъждове благоприятстват развитието на дърветата. Тополите и върбите обичат влажна почва. Ала тази аргументация не взема под внимание бобрите. Където живеят бобри, колебанията във валежите не оказват сериозно
влияние, най-малкото в близост до брега. Дигите на бобрите задържат речната вода, крайбрежната растителност се овлажнява добре, дърветата се снабдяват с вода дори когато не вали месеци наред. Тъкмо това взаимодействие заработва отново със завръщането на вълците: по-малко елени в близост до брега = повече върби и тополи = повече бобри. Всичко е ясно, налиЗа съжаление се налага да ви разочаровам – историята може да стане много по-сложна. Някои учени виждат проблема само в броя на елените, не в поведението им. След завръщането на вълците в парка останали по-малко елени (защото вълците изяли страшно много), значи е логично по бреговете да се мяркат само отделни животни.
Май се объркахте напълно, а? Не е чудно. Трябва да призная, че от време на време и аз се чувствам като петгодишното момче, споменато в предговора. В случая с „Йелоустоун“ обаче часовниковият механизъм постепенно започва да тиктака равномерно, защото посегателствата върху природата са спрели. И макар че учените все още не са вникнали в процеса до последния
детайл, сама по себе си това е радваща констатация. Обаче: колкото по-добре разбираме, че дори най-малките смущения могат да доведат до необозрими изменения, толкова по- убедителни аргументи трупаме, за да обявим обширни области за защитени територии.
Интервюиращ е популярният езотерик и автор на книги Андреас Нусбаумюлер.
Наръчникът има за цел да се намалят излишните медицински инвазивни интервенции и операции, за да може раждането да се доближи максимално до естествения му ход.
Ценната книга „Христо Ботйов. Опит за биография” (ИК „Сиела”) от Захарий Стоянов излиза в ново луксозно издание с твърди корици в навечерието на националния празник на България 3 март!
Броени дни преди отбелязването на 140-тата годишнина от Освобождението на България по книжарниците е луксозното издание „Христо Ботйов. Опит за биография”, написана от известния български революционер, политик, журналист и писател Захарий Стоянов.
Ценната книга е един от най-важните източници както за живота и делото на великия български поет, така и за духа и атмосферата в България и сред българската емиграция в навечерието на Априлското въстание. Със своето характерно чувство за хумор, което познаваме и от „Записки по българските въстания”, авторът създава една детайлна и достоверна снимка на епохата и то не само в България, а и в цяла Европа.
Захарий Стоянов не издига Христо Ботев на пиедестал, не го описва като светец, а го представя като човек с неговите силни и слаби страни и – въпреки симпатиите си към него – не скрива от читателите някои доста противоречиви черти от характера на своя герой, както и някои доста спорни негови действия.
Авторът базира своя труд на разкази на очевидци и на близки приятели на Ботев, а също и на написаното от самия поет, което публикува дословно. В „Христо Ботйов. Опит за биография” ще откриете немалка част от личната кореспонденция на Ботев, някои от неговите ключови публицистични творби, някои от стиховете му, както и документи, свързани с организацията на революцията.
Авторът отделя специално внимание на личността на бащата на Ботев, на неговата учителска и просветителска дейност и на сложните им отношения. Захарий Стоянов разказва и за характера и живота на Ботевата майка, включително и за живота ѝ след смъртта на поета.
Подробно е изследван също и пътят на Ботевата чета, както и въпросът за смъртта на Христо Ботев. Отделено е внимание и на отношенията на Ботев с Васил Левски и с Любен Каравелов, както и на подготовката му за Априлското въстание. Трудът на Захарий Стоянов завършва с пълен списък на Ботевите четници.
Книгата е написана увлекателно, подобно на роман, а новото й луксозно издание е с корица от художника Дамян Дамянов.
„Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество.”
Христо Ботев
Откъс от „Христо Ботйов. Опит за биография”, Захарий Стоянов
„Радецки”
Дошла година 1876, тая страшна, велика и историческа го¬дина, тая забележителна епоха от нашето робско минало. Тя беше крилата, вълшебна, обаятелна и идеална. Пукванието на нейната пролет, цъфванието на минзухара плениха с някаква си невидима сила покорния и мирния рая. Той си въобрази като никога, че е в състояние да си премери силите със старата им¬перия, че може да дели с нея мегдан на живот и на смърт, че няколкото кремъклии пушки, които се падаха на 30-40 души по една, сърповете, косите, кръклигите78 и брадвите ще да на¬правят чудеса! Защо не? Нали са разказвали стари хора, че шопите превзели Цариград със сопи? Че те щели да турят на престолнината царска и свой цар, но хитри гърци ги излъгали, пресушили им водата, пуснали вместо нея вино – и победата рухнала! А само това ли беше? Ами черешовите топове, за ко¬ито така също се знае, че Кара Георги освободил с тях Сърбия? Малки ли работи бяха тия?
Сестра Сърбия се моли на нож и на пушка, храбър черно¬горец наднича като сокол, хвърковатият Тотю чака на Дунава с 500 души, Панайот е отдавна по Балкана, Търново ще да пусне огнена конница, от която ще да избяга всичко, щото не вярва в кръста; от Враца пишат вече писма с кръв: сливенци отдавна са прогласили своята Стара планина за независима; в Цариград се въртят 300 души черногорци, които ще да го запалят на три¬ста места; Турция се объркала и не знае нито що прави, нито що мисли; пашите си дават оставката; аскерът бяга; Европа не дава вече пари – чукнал е знаменитият оня час, че всеки българин трябва да въстане, турско ще царство да пропада, което предвижда и самата 1876 година, като се преобърнат цифрите в черковна азбука! А велика Русия? О, тя чака и се преструва, че не знае нищо, но щом види, че са издигнати на¬шите байраци – големите й топове сами ще да се поклатят.
Да, годината беше такава, каквато раята не беше дочаквала и не помни никога в разстояние на 500-годишното си робувание. Който българин не вярваше... не, чакайте, който си помислеше даже, че българите няма да надвият и да възтържествуват в бъде-щата борба, тоя българин се считаше за предател, за прокажен, за черна душа. Тоя въпрос беше влязъл в такава фаза, щото кри¬тика го не досягаше вече. Всичко знаеха в Румъния за оня огън, който гореше във вътрешността на България, който се беше раз¬духал от смелите ония проповедници, наречени апостоли. Кога¬то те пишеха в Букурещ, Гюргево и пр., когато пращаха своите куриери за туй и онуй, то не говореха и не съобщаваха новини и сведения за тоя или оня окръг, но просто и определено четяха ултиматуми с такава самоувереност, като да пишеха проект за С. Стефанския договор. Един от тях пишеше, че е не в състояние вече да задържи своя окръг, своите подчинени патриоти, кои¬то искат да си премерят силите с пропадналата Турска империя. Втори го надминаваше и уверяваше, че месец има вече, откакто е блокирал града издалеч-издалеч и е завзел всичките по-важни стратегически местности по Балкана, отгдето юнаците като со¬коли трептят и искат да се хвърлят върху тиранина и пр., и пр. Особени пратеници с по 800, 1000 и повече лири непрестанно пристигнаха в Румъния да купуват за своя окръг оръжия. Пия¬цата изведнаж почувствува тоя алъш-вериш и побърза да доста¬ви из Австрия и Германия най-простите и най-евтините пушки, особено револвери, които се купуваха незабавно и прекарваха в България. Много търговци тая година, писари при търговци, так¬силдари и др. обираха касите на своите ортаци или чорбаджия и преминуваха в Румъния. Един врачански търговец, М. Цветков, задигна много лой от един турчин и дойде в Гюргево да го прода¬ва и сумите от него се броиха за пушки. Кризата беше страшна.
Който е бил по онова време в България, т.е. който на мястото е наблюдавал тия чудни движения, иди-дойди – не са му правили дотолкова впечатление. Но който е стоял отстрана и е бил сви¬детел всеки ден на приготовлението и известията из България, той непременно е бил длъжен да дойде до такива заключения, че целият български народ, който се считаше дотогава за 7 000 000, ще да въстане като един човек. Имаше и такива някои от апо¬столите и бъдещи главнокомандующи, които си бяха поръчали скъпа униформа в Букурещ. Всички истински българи и патри¬оти в Румъния бяха в течението на работите, беше възвряла и тяхната кръв, разделяха и те общото настроение на своите от¬самшни братя. Няма съмнение, че нашият герой от всички най-много е знаел и най-много се е вълнувал. От всички румънски градове събирал пари, оръжия, церове и други военни потреб¬ности, а млади момци бързали да се записват. Тия приготовления ставали за всеки случай, че щом се приеме радостното известие от България, че народните байраци са се развили, да има с какво да отидат на помощ на своите братя и румънските българи.
Неда Антонова за Плевенската епопея във втрото издание на романа "Войната свърши в четвъртък" :