Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври.
Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
-
Октомври 14, 20260 -
Октомври 13, 20260 -
Октомври 13, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Революционна програма за балансиране на мозъка при деца с аутизъм, Синдромът на дефицит на вниманието с или без хиперактивност (СДВХ) дислексия и други неврологични разстройства.
„Откъснати деца“ излиза в Америка през 2009 г. и бързо се превръща в сензация, а авторът й д-р Робърт Мелило добива национална популярност. Само четири години по-късно, през март 2015, излиза второто й издание. Тезата на автора – изтъкнат специалист по неврологични заболявания при децата, се посреща с истинско въодушевление, а впоследствие става водеща в работата на основаните от него Центрове за баланс на мозъка. В книгата е представено виждането му за причината, довеждаща до редица нарушения в развитието на детето: заболявания от аутистичния спектър, СДВ/СДВХ, дислексия, обсесивно-компулсивно разстройство и други.
Според д-р Мелило в основата им стоят нарушения в синхронното развитие между лявото и дясното мозъчно полукълбо. За да се отстранят, първо следва да се установи в коя мозъчна половина се наблюдава изоставането, като понякога дисбалансът може да засяга и двете хемисфери. Д-р Мелило дава насоки, чрез които тези дисфункционалности могат да се коригират и проблемите да се преодолеят, така че детето да започне да се развива пълноценно. Сред тях, в частност, са поредица от различни дейности, спазване на препоръки за храненето и упражнения, чрез които изоставащото мозъчно полукълбо да навакса в развитието си. С термина „синдром на функционалното откъсване“ д-р Мелило обединява редица нарушения на развитието, чиито наименования стряскат днес все повече родители. Всяка година над един милион деца биват диагностицирани с подобни проблеми. За съжаление, въпреки напредъка на медицината, що се отнася до терапията на тези нарушения, има още много какво да се желае. Докато е така, лекарите ще продължават да обясняват на родителите, че децата им ще страдат от дисфункционалност до края на живота си.
Според автора на „Откъснати деца“ обаче това не е съвсем вярно. В основата на умствените увреждания и поведенческите разстройства е функционалното откъсване, а то може да бъде повлияно. Тази теза връща надеждата на безброй семейства по света. Новаторското схващане, че тези нарушения се дължат на прекъснатата връзка между лявото и дясното полукълбо на развиващия се мозък, е в основата на революционната „Програма за баланс на мозъка“ на д-р Мелило. Към днешна дата Програмата, представена в книгата му „Откъснати деца“, е натрупала значителен брой документирани резултати, доказващи значителното подобряване в качеството на живот при значителен брой деца и техните родители. От 1998 година насам близо хиляда деца са завършили Програмата със забележителни успехи – поведенчески, емоционални, учебни и социални.
Написана в достъпен стил, „Откъснати деца“ показва на родителите как да използват този немедикаментозен подход в домашни условия. Авторът предлага тестове, чрез които те сами да се опитат да установят в коя мозъчна половина е нарушението при тяхното дете, и предлага серия упражнения, чрез които децата да постигнат сериозни физически, сетивни и образователни резултати. Дадени са съвети за промяна на поведението, информация за храни, които следва да се избягват, и последваща програма за постигане на трайни резултати.
„Откъснати деца“ днес е преведена на множество езици. Издадена е на китайски, корейски, иврит, френски, италиански..., а вече – и на български език, благодарение на издателство "Кибеа".
Днес в света има 21 милиона деца, при които са установени сериозни проблеми на вниманието, поведението и обучението. Всеки ден хиляди нови биват диагностицирани със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ ), разстройство от аутистичния спектър, дислексия, синдром на Турет, обсесивно-компулсивно разстройство, биполярно разстройство или друго стряскащо състояние, потвърждаващо, че нещо не е наред в мозъка им.
Това е непознат на историята феномен и най-сериозният здравословен проблем на нашето време. Само преди едно поколение аутизмът се смяташе за рядко срещано нарушение, което се установяваше при около 1 на 10 000 деца в СА Щ. Преди шест години, когато за първи път публикувах „Откъснати деца“, диагнозата аутизъм се поставяше на 1 от 150 деца.
Днес с този проблем живеят 1 на всеки 68 деца, в това число 1 на всеки 42 момчета. Честотата на другите нарушения също достига космически размери. СДВХ се смята за най-разпространения здравословен проблем в детска възраст по целия свят, както и за най-разпространения ментален проблем при деца, а невръстни тригодишни деца получават рецепти за „Риталин“ и „Адерал“. Тези статистики са почти всеки ден в заглавията на новините, но никой не може да обясни защо. Защо се случва това? Как да го спрем? Какво може да се направи?
Неврологичните разстройства в детска възраст имат много общи характеристики и често биват окачествявани като обучителни трудности или поведенчески нарушения, подтекстът на което е, че основните симптоми засягат само поведението, а останалата част от развитието върви гладко и безпроблемно. Случаят не е такъв. Всяко разстройство е сложно и често засяга всички системи в организма.
Науката обаче не предприема цялостен подход към търсенето на решение, а се фокусира само върху основния наглед проблем. СДВХ е проблем във вниманието и импулсивността. Дислексията е проблем при четенето. Аутизмът е проблем в социализацията и общуването. Никой не поглежда останалите проблеми на тези деца – проблеми, които биха могли да ни насочат към действителната причина. Аз обаче го направих и видях, че те обхващат всички системи в тялото, не само мозъка. Така се роди Програмата за баланс на мозъка (Brain Balance Program) .
Откъс от книгата
СЪСТОЯНИЯ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЛЕЧЕНИЕ
Установихме, че Програмата за баланс на мозъка може да помогне на повечето деца, диагностицирани с разстройство от аутистичния спектър, СДВХ , дислексия и други обучителни трудности или нарушения в преработването на информация. Програмата може да коригира и проблеми, попадащи в категорията на первазивните разстройства на развитието – набор от комплексни симптоми, характеризиращи се с неспособност за нормално социализиране и общуване.
Според някои учени голяма част от по-сериозните неврологични нарушения, най-вече биполярното разстройство и шизофренията, също попадат под шапката на СФО и следователно, могат да бъдат подпомогнати от Програмата за баланс на мозъка. Макар засега да нямаме много опит при деца с биполярно разстройство и шизофрения, сме убедени, че всяко дете е уникално и може да извлече полза от Програмата. Ето и състоянията, при които постигаме успех:
Синдром на Аспергер. Разстройството е сходно с аутизма, но е съпроводено от отлични вербални умения. Често го наричат „синдром на малкия професор“ поради високата интелигентност на децата и фиксирането им върху определени теми на познание. Въпреки че според новия Диагностичен и статистически наръчник на психичните заболявания това вече не се счита за отделно разстройство, терминът, говорещ за специфичните симптоми, все още е в широко обращение.
Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ). Изключително обширна диагноза, покриваща симптоми от неспособност за концентрация до извънмерна хиперактивност и неспособност за овладяване на импулсите до степен, в която това разстройва семейния живот, приятелските отношения и работата в клас.
Аутизъм и разстройства от аутистичния спектър. Крайна неспособност за нормално общуване и създаване на социални взаимоотношения. Често е съпроводена от сложни поведенчески нарушения като продължително фиксиране върху даден предмет или група думи, както и от липса на говорни умения. Смята се за най-сложното и трудноразбираемо неврологично разстройство в детска възраст. Понякога се разглежда като первазивно разстройство на развитието.
Дислексия и други нарушения в обработването на информация. Неспособност за различаване на звуците на буквите, което силно затруднява писането, правописа и правоговора.
Опозиционно предизвикателно поведение (ОПП). Характеризира се с открито враждебно и предизвикателно поведение, обикновено към авторитети.
Нарушение на преработката на сетивната информация. Това състояние е налице, когато сигналите от сетивата не се интегрират, за да предизвикат правилната реакция. Различните типове сетивна информация се преработват чрез мултисетивна интеграция. Нарушението на преработката на сетивната информация се характеризира със значителни проблеми в организацията на данните, постъпващи от тялото и заобикалящата го среда и се проявява със затруднения във функционирането в една или повече основни области на живота – труд, забавления, игра, ежедневие.
Синдром на Турет. Характеризира се с неконтролируеми, внезапни, повтарящи се и лишени от цел мускулни или вербални тикове.
КНигата" Завръщането на Персефона" е проникновен модерен манифест, насочен към героинята у всяка жена, представящ мощни стратегии за съграждането на по-щастлив и по-пълноценен живот, почерпени от архетиповете в старогръцките митове за Деметра и Персефона.
Героят в теб – станалата вече класическа книга, публикувана в български превод от ИК „Кибеа“, на прочутата изследователка на архетиповете и дълбинната психология Каръл Пирсън помогна на стотици хиляди хора да обогатят живота си, като им показа как да черпят от мощта на архетиповете. Но съвременната епоха на професионално и семейно напрежение, постоянна комуникация и подновен дебат как да „имаме всичко“ изправя съвременните жени пред нови, непознати предизвикателства. Сега Пирсън се опира на фундаменталното си разбиране за непреходната сила на мита като катализатор на вътрешната трансформация и поднася на читателя своята нова визия как да посрещаме днешните предизвикателства и да се издигнем над тях. Дава ни напътствия как да предприемем смело пътуване на себеоткривателство, как да събудим и да впрегнем архетиповете на Деметра и Персефона – също и на Зевс и Дионис – за да ни служат в живота, като ни вдъхва силата да откриваме неподозираните възможности, с които сме заобиколени. Авторката съчетава митове, мъдрост и прецизни психологически прозрения, приложени към живота на съвременния човек за постигането на мощно трансформиращо въздействие. Притежаваме силата да променяме себе си и своя свят.
КАРЪЛ ПИРСЪН, доктор по философия и доктор по богословие, е световноизвестен авторитет в областта на архетиповете и тяхното приложение във всекидневния живот и работа. Чрез развиване на наративната интелигентност нейната работа подпомага хора по цял свят да открият своето предназначение и да живеят по-пълноценен и успешен живот, както и организациите – да осъществяват по-висшето си предназначение. Най-известна е с класическите си книги Героят в теб. Шест архетипа, с които живеем; Да пробудиш героите в теб. Дванадесет архетипа, които ни помагат да намерим себе си и да преобразим нашия свят.
Като уважаван учен и администратор в областта на висшето образование, доктор Пирсън заема длъжността изпълнителен вицепрезидент, а след това и президент на Пасифика Граджуът Инститют – институт за магистърски и докторски програми в областта на дълбинната психология. Преди това преподава лидерство в Школата по публични политики при Университета в Мериленд и е директор на Академията по лидерство „Джеймс Макгрегър Бърнс“.
Понастоящем доктор Пирсън е автор, говорител, водещ семинари и консултант с частна практика. В тази своя роля тя служи като партньор за размисъл на лидери и лидерски екипи на организации в нестопанския, образователния, политическия и правителствения сектор, както и вътрешната героиня.
www.herowithin.com.
Можете да следите доктор Пирсън и в LinkedIn
(www.linkedin.com/pub/carol-pearson/21/81a/a4a);
Facebook: Carol S. Pearson, PhD; и Twitter (@carolspearson).
Млад български лекар ще отговаря за обучението и специализациите на гастроентеролозите в цяла Европа
Д-р Радослав Наков с втора позиция в Европейското обединение по гастроентерология (UEG).
Съветите за професията на личния/ социалния асистент са на Диана Димарт,
Поредно българско участие в Залцбург на специализираното ловно изложение „Die Hohe Jagd & Fischerei” („Големият лов и риболов”).
„Призрачната гондола“ на синьор Родари ни отвежда във Венеция.
Страховити пирати, избягал неаполитански затворник, венециански търговец-скъперник и кльощав несретник на име Арлекино се впускат в шеметно и комично приключение из страниците на „Призрачната гондола“ (ИК „Сиела“) от големия разказвач Джани Родари. Книгата не е издавана на български до момента.
Небивала комбинация от (не)бивали събития среща група колоритни герои, които се втурват в средиземноморско приключение край бреговете на Италия в навечерието на Коледа през „хиляда шестстотин и някоя си година“. На страниците на непубликуваната у нас досега комедия дел арте „Призрачната гондола“ от Джани Родари се натъкваме на повече от разнообразна палитра от образи, кой от кой по-пъстроцветен!
Докато търси какво да сложи в празния си стомах изгладнелият Арлекино попада случайно на маскирания венециански търговец Панталоне, който търси сина на багдадския халиф, за когото се очаква да е избягал от венецианския затвор Пиомби. Същият е издирван и от прочутия пират Али Бадалук, който наближава Града на гондолите на борда на кораба „Султанска брада“ в компанията на страховития си екипаж. Междувременно известният италиански капитан Тарталя поема към Ориента на борда на своя „Сан Марко“ – най-красивия кораб из Средиземноморието – също по следите на принца!
Кой капитан ще успее да стигне до избягалия принц пръв? Ще се оправят ли героите в бърканицата от разменени самоличности? И ще успее ли Арлекино да се измъкне невредим от пиратите… и да сложи в джоба си несметното съкровище, обещано от халифа на спасителя на сина му?
А когато в историята се намесват още прислужницата на Панталоне – Коломбина, неговият наскърбен племенник Линдоро, непрестанно преживящият хляб юнга на борда на „Сан Марко“ Маняпан, неаполитанският просяк Пулчинела, обърканият директор на затвора и няколко тъмничари, които намират удобно оправдание да не идат на работа – тогава венецианският карнавал наистина е в разгара си! Читателят трябва само да сложи маска и да се гмурне в тази непревеждана досега книга от любимия детски автор на поколения наред не само в Италия, но и по света.
Откъс от „Призрачната гондола”, Джани Родари
Първа глава,
която започва близо до Моста на въздишките
Течеше хиляда шестстотин и някоя година и течеше толкова бързо, че почти стигна края си: по-точно беше Бъдни вечер и слабичкият дрипав младеж, сгушил се унило под един балкон във Венеция, за съжаление, го знаеше.
– Утре е Рождество – мислеше си Арлекино, вперил поглед във водата на канала, черна като неговите мисли – и аз непременно ще съм по-гладен, отколкото в другите дни. В стомаха ми сигурно има календар: в празнични дни роптае много повече, отколкото в делнични.
Прекара деня на площад Сан Марко, опитваше се да хване един гълъб, който му се струваше съвсем подходящ за празничното печено. Но гълъбите го познаваха отдавна. Когато го виждаха да идва на площада, си предаваха един на друг:
– Тревога! Идва онзи гладник. Да му оставим просото и да си спасим перата.
И като излитаха, намираха сигурно убежище на върха на камбанарията. Арлекино се навеждаше и се преструваше, че си връзва обувките, но пълнеше джобовете си с просо и натрошен ориз. Тогава се намесваха стражарите и му пречеха да тлъстее за сметка на град Венеция, който харчи купища пари за храна на своите красиви гълъби.
– Хей, ти, защо не отидеш да се разхождаш другаде?– му казваха.
– Чудесна идея! – отговаряше им той. – Не знам как не съм се сетил по-рано! Вие, стражарите, наистина мислите за всичко.
Като му видеха гърба, гълъбите отново планираха над площада и гукаха помежду си, вероятно хвалеха добрите стражи.
В отсъствие на нещо по-добро (и на просо) клетият младеж предъвкваше няколко грозни думи по адрес на онези невинни животинки, когато странна гледка привлече вниманието му. Една гондола плаваше покрай брега и навлизаше в прочутия канал, в който се оглежда и трепери от страх Мостът на въздишките. Да видиш гондола във Венеция, не е странна гледка: има ги с хиляди, управлявани от умелия си гондолиер, изправен на кърмата като мачта без платно. Но тази гондола нямаше гондолиер, беше пуста като ковчег без мъртвец и все пак се плъзгаше бързо по водата, движена от невидима и неведома сила.
– Я виж ти – каза си Арлекино. – Може би я теглят рибите, за да се забавляват.
– Младежо – избоботи някой зад гърба му. – Искате ли да спечелите хиляда дуката?
Арлекино изненадано се обърна. Мъж с маска, загърнат в широко черно наметало, се беше надвесил отгоре му.
– Хиляда дуката?
– Не губете време да ги броите сега. Бързо ме вземете на борда и следвайте онази лодка.
Арлекино се изправи на крака, хукна по брега и скочи в близката гондола. Тайнственият чужденец го последва, седна на носа и отново избоботи:
– Напред, безделнико.
Докато отвързваше въжето от кола, Арлекино внезапно си спомни, че никога през живота си не е бил стопанин на гондола, а още по-малко на тази, която крадеше в момента.
„Трябва да съм луд, та да му кажа, че не съм гондолиер! – помисли, за да се успокои. – Сигурно ще се ядоса много. По-добре да си мълча: все пак става дума за хиляда дуката. Колкото до гондолата, ще я взема назаем.“
В същия този миг капитан Тарталя, командващ кораба Сан Марко, предназначен за превоз на подправки и платове между Венеция и Ориента, излизаше от една кръчма, където беше провел дълга и приятна беседа с готвача на борда – който му служеше и за телохранител, когато се намираха на брега – и с доста бутилки ракия от Фриули.
– Дже… Дже… Дже… – каза изведнъж капитан Тарталя, който не беше от бързите оратори вероятно за да не опровергава своето име. Докато той се напъваше да завърши започнатата дума, аз ще го изпреваря и ще ви информирам, че изречена докрай, тя е „Дженовефа“. Историята не разяснява защо един корабен готвач е стигнал дотам да отговаря на това странно име: ние не си избираме имената, слагат ни ги както брадавиците върху носа. Затова бъдете добрички с готвача Дженовефа и не му се смейте.
– Дже… Дже… – продължаваше в това време капитан Тарталя, сочейки с пръст канала. И искаше да каже: „Дженовефа, да не близна никога повече ракия, ако това не е призрачна гондола. Гледай, в името на всички делфини на Адриатика: носи се самичка, ни гребла, ни платно. Единственото възможно обяснение е, че това е гондолата на Харон, който превозва душите в ада“.
Когато капитан Тарталя привърши словото си, Дженовефа разбра, че трябва да се обърне и погледне към канала. Но видя само една нормална гондола, управлявана от по-скоро несръчен в движенията си гондолиер: вътре седеше маскиран човек, навярно се връщаше от танцова забава. Призрачната гондола вече беше изчезнала.
Затова каза:
– Капитане, може би се чувствате зле от стотната чашка. Не ви ли предупредих, че са достатъчни деветдесет и девет?
На капитан Тарталя му се искаше да настоява, но поредният сблъсък със стената изби от главата му това странно видение.
Засега нека оставим тези двама господа да издирват своята странноприемница. Що се отнася до нас, ще се върнем малко назад. Направихте ли го? Къде се намираме?