Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври.
Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
-
Октомври 14, 20260 -
Октомври 13, 20260 -
Октомври 13, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
За астрологични консултации: + 359 898 623 851, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., facebook: Ruslan Borisov
Изработва следните видове хороскопи: рожден хороскоп, кармичен хороскоп, хороскоп на партньорството, годишни прогнози, влияние на стихиите, значимите промени в живота на личността, нумерологичен хороскоп
Новаторските открития на Петер Волебен разкриват един изумителен свят, за който хората дори не подозират!
Той споделя дълбоката си привързаност към горите и увлекателно обяснява невероятните процеси в тяхното общество. Горите са био свят със свои закони, отношения, сигнали и комуникации. Сред тях има силни и слаби индивиди, борба за оцеляване, превантивни реакции, методи за предпазване от врагове и грижи за младото поколение. Дървесните родители живеят с децата си, общуват с тях и ги подкрепят, споделят хранителни вещества с по-слабите, създават екосистема, която ограничава влиянието на климатичните крайности. В резултат на тези взаимодействия, дървета в една общност са защитени и могат да живеят до дълбока старост.
Петер Волебен е завършил лесовъдство, в продължение на 23 години работи в горското управление в Рeйнланд-Пфалц. През 2006 г. поема грижата за 1200 хектара гора, в която прилага на практика своите възгледи. Той е автор на няколко книги, станали бестселъри.
Волебен предлага обширна информация, задълбочени познания и доказва правотата си с наблюдения, заключения и научно установени факти. Но най-важната роля, най-значимото послание на тази книга е в това, че тя изгражда ново отношение към дърветата като към живи същества – спътници на хората, не само съвременници, а вековни свидетели на бурни и тежки времена, съумяващи да преодолеят всичко.
Петер Волебен е лесовъд, в продължение на 23 години работи в горското управление в провинция Рeйнланд-Пфалц. През 2006 г. поема грижата за 1200 хектара гора, в която прилага на практика своите възгледи. Той е автор на няколко книги, станали бестселъри.
Официален сайт: www.peter-wohlleben.de
Откъс от книгата (издателство" Ера")
В началото на професионалния ми път като лесничей знаех за тайния живот на дървета приблизително толкова, колкото касапинът за емоционалния живот на животните. Съвременното лесовъдство се занимава с дърводобив, т.е. секат се дървета, а после се садят нови фиданки. Ако четете специализирана литература, ще останете с впечатлението, че благосъстоянието на гората се преценява дотолкова, доколкото е необходимо за оптимизирането на дърводобивната индустрия. Това е достатъчно за дейностите, които лесничеите извършват ден след ден, и постепенно този подход изопачава начина, по който хората гледат на дърветата. Понеже работата ми беше да оглеждам стотици дървета всеки ден – смърчове, букове, дъбове и борове – да оценявам дали са годни за дървообработване, както и търговската им стойност, моето отношение
към дърветата се ограничи до тази тясна гледна точка.
Преди около 20 години започнах да организирам тренинги по оцеляване и екскурзии за туристи. По-късно добавих и посещения на места в гората, където хората могат да бъдат погребани, като алтернатива на традиционните гробища, и посещение на резерват с девствена гора. В разговорите с многобройните посетители, които идваха, представата ми за гората се промени. Хората се въодушевяваха при вида на кривите, чворести дървета, които преди бих пренебрегнал поради ниската им търговска стойност. Вървейки редом с туристите, се научих да обръщам внимание на нещо повече от качеството на трупите. Започнах да забелязвам странните корени, особените израстъци или нежните възглавнички мъх по кората. Любовта ми към природата, която ме бе завладяла още от шестгодишен, пламна отново. Внезапно открих безкрайно много чудеса, които трудно можех да обясня дори на себе си. По същото време Университетът „Аахен“ започна да извършва изследователски работи в гората, която стопанивах. По време на тези изследвания много въпроси намериха своя отговор, но и възникнаха много нови за разрешаване.
Животът като лесничей отново стана вълнуващ. Всеки ден в гората се превърна в откривателско пътешествие. Това ме накара да търся необичайни начини за стопаниване на гората. Когато знаеш, че дърветата изпитват болка и имат памет и че дървесните родители живеят със своите деца, вече не можеш просто да ги сечеш и да вилнееш сред тях с големи машини. Понастоящем вече за две десетилетия дърводобивните машини са забранени в моя район и ако все пак от време на време се налага да се изсекат отделни дървета, работата се извършва внимателно от работници с помощта на коне. Една по-здрава, може дори да кажем по-щастлива гора е значително по-продуктивна, а това означава и по-високи приходи.
Този аргумент убеди моя работодател, община Хюмел, и сега това малко село в планината Айфел не взима под внимание никакъв друг стопански подход за управление на гората. Дърветата дишат и продължават да разкриват нови и нови тайни, особено онези от тях, които живеят в новообявените и обособени защитени зони, напълно необезпокоявани от човешка намеса. Никога няма да спра да се уча от тях, но дори това, което дотук съм научил под горския навес, надскача всичко, за което някога съм мечтал.
Каня ви да споделите с мен радостта, с която ни даряват дърветата. И кой знае, може би при следващата си разходка в гората сами ще откриете малки и големи чудеса.
В книгата на Томас Булфинч (издателство „Рива“) оживяват подвизите на крал Артур и рицарите на Кръглата маса, пирове, турнири и смели сражения, възвишена любов към Дамата на сърцето, романтичните предания за Тристан и любимата му Изолда, историята на крал Лир и трите му дъщери, приключенията на Робин Худ и веселите му стрелци, чудесата на магьосника Мерлин и Фея Моргана, подвизите на крал Ричард ІІ и битките на най-благородния сред английските владетели ‒ Едуард Черния принц, а търсенето на Свещения Граал и вълшебството на меча Екскалибур връщат вълненията и страстите от славните времена.
Томас Булфинч (15 юли 1796 – 27 май 1867 г.) е американски писател, роден в Нютон, Масачузетс. Той е син на архитекта Чарлс Булфинч.
Томас Булфинч е известен като автор на „Митологията на Булфинч”, компилация от творбите му (1881), събрани след смъртта му от Едуард Еверет Хейл. Това са истории за Древен Рим, Великобритания и Франция.
Автор е също така и на The Age of Fable, or Stories of Gods and Heroes (1855), The Age of Chivalry, or Legends of King Arthur (1858), Legends of Charlemagne, or Romance of the Middle Ages (1863).
Също така преработва „Книгата на псалмите”, за да илюстрира историята на евреите.
Откъс
Част първа
КРАЛ АРТУР И НЕГОВИТЕ РИЦАРИ
ВСТЪПЛЕНИЕ
С отслабването на властта на Рим, някъде около пет века след раждането на Христа, на практика страните от Северна Европа останали без държавно управление. Многобройните владетели, повече или по-малко могъщи, удържали властта си над територии, чиито размери били според възможностите им. За да достигнат обща цел, понякога те се обединявали, но обикновено били в постоянна вражда. При това положение правата на обикновените хора изцяло зависели от милостта на противника. Било съвсем ясно, че обществото неизбежно би станало варварстко, ако липсвали ограниченията, налагани върху беззаконната власт на управниците. Ограниченията били, първо, съперничеството между управниците, които се отнасяли с подозрение един към друг, и второ, влиянието на църквата, която, водена от искрени или користни подбуди, се стремяла да осигури защита за слабите. И накрая, въпреки егоизма и страстите, хората винаги са притежавали чувството за справедливост и великодушие и това обяснява появата на рицарството, създаването на някаква идеална героична личност, която съчетава непобедима сила и смелост, справедливост, скромност, преданост към висшестоящите, уважение към равните, състрадание към слабите и набожност. Този идеал, макар и да не се срещал в обикновения живот, се възприемал като образец за подражание.
Думата chivaltry, „рицарство”, идвала от френската дума cheval, „кон”. Думата knight първоначално означавала „момче”, „слуга”, после започнала да се употребява за млад човек, когато той получавал правото да носи оръжие. С това право удостоявали млади хора от богати семейства, като основната част от населението не притежавала оръжие. И така, рицарят бил въоръжен конник от знатен произход или на служба при лица от знатен произход, който имал собствен източник на доходи, но често зависел от милостта на хората, при които служел. По време на война рицарят заедно със съратниците си се намирал в лагера на суверена си, участвал в бойните действия и защитавал замъка му. В мирно време обаче той често се появявал в двора на своя суверен и украсявал с присъствието си пировете и турнирите, които запълвали свободното време на благородниците. Търсейки приключения, рицарят можел да странства, като се стремял да наказва злото и защитава справедливостта, а понякога изпълнявал религиозен или любовен обет. Тези рицари се наричали странстващи. Те били желани гости в замъците на аристократите – тяхното присъствие внасяло оживление в уединения живот на обитателите на замъка. Рицарите били приемани с уважение и в манастирите. Голяма част от техните доходи често зависела от щедростта им. Но ако се случело наблизо да няма замък или манастир, можело е смелият рицар, без да вечеря, да прекара нощта до крайпътния кръст.
Ясно било, че правосъдието, което раздавали, имало груб характер. Силата, призвана да възстанови справедливостта, можела лесно да причини зло. Въпреки измислените истории, в рицарските романи правдиво се изобразявали нравите по онова време. Често рицарският замък е пораждал ужас в околността. В неговата тъмница се измъчвали господа и дами в очакване на някакъв герой, който можел да ги освободи или да даде откуп. Въпреки законите, много от васалите винаги били готови да изпълнят заповедта на своя повелител. Правата на невъоръженото мнозинство не влизали в сметката. Това противоречие между реалността и теорията станало причина да се появят противоположни мнения за рицарството. И докато едни страстно превъзнасяли заслугите му, толкова други го осъждали. Като разсъждаваме обективно, ние не можем да се поздравим, че на смяна на епохата на рицарството са дошли времена на законност и ред, и съдията, макар и да не е такава колоритна фигура, е заел мястото на рицаря в доспехи.
[…]
Турнирите
Великолепните драматизирани рицарски турнири с ярките одежди на участниците, красивата конска сбруя и рицарският кодекс (сборник рицарски закони) се появили във Франция. Църквата неведнъж осъждала провеждането им, може би защото често се превръщали в кървави касапници със смъртни случаи. Рицарските двубои се различавали от рицарските турнири. В двубоя рицарите използвали копия и целта била да се свали противникът от седлото. На турнирите рицарите демонстрирали изкусното владеене на различните видове оръжие и ездата, при това били длъжни да спазват установени правила. Например забранено било да раняват конете, с меча да се нанасят прободни рани, да се напада противникът, когато е с вдигнато забрало. По време на турнира дамите поощрявали рицарите, връчвали награди, а майсторството на победителите ставало тема на романи и песни. За трибуни за зрителите служели кули, тераси, галерии, висящи градини, украсявали ложите със скъпи тъкани, гоблени, цветя. Всеки от участниците в турнира обявявал името на дамата на сърцето си. Рицарят обикновено хвърлял поглед към трибуната, където тя седяла, и погледът на блесналите очи, които го гледали отгоре, усилвал храбростта му. Рицарите прикрепвали към шлемовете, щитовете и доспехите панделки, воали, гривни, катарами, с една дума – детайли от женска дреха, получени в знак на благоволение от дамата на сърцето. Ако по време на двубоя рицарят изпуснел или загубел този подарък, очарователната дарителка му изпращала нов, особено ако била доволна от поведението му по време на турнира.
Съвети на валдорфската педагогика за възрастта, наречена Рубикон.
Да накараме някой да се влюби в нас, да се доберем до по-висока заплата, да направим така, че да ни слушат с интерес, да вдъхнем доверие на всеки, да накараме децата си да свършат нещо, без да се ядосваме... Мисията е направо невъзможна, нали? Единствената причина за това обаче е, че ние просто не знаем как да общуваме.
Често точните думи не са достатъчни. Необходим е и убедителен глас, съответстващ на онова, което се опитваме да изразим – глас, който знае как да предава емоции. Гласът има невероятна сила, тъй като говори направо на подсъзнанието. Само за миг може да породи емпатия и съпричастност – както и да разруши всичко постигнато, ако се използва неправилно.
Книгата „Гласът. Силата да въздействаш” (издателство”Изток-Запад”) има за цел да „препрограмира“ вашия глас с помощта на FourVoiceColors® – първият революционен метод, прилаган успешно от хиляди хора, чрез който можете да подобрите изразителността си. Чиро Импарато учи как да използвате гласа си, за да създадем положително впечатление още от първия миг и да поставим началото на успешна връзка, като използваме прости похвати, чиито резултати могат да се усетят незабавно. Ще се научим как да изразяваме четирите основни емоции (симпатия, доверие, авторитет, страст) и как да избягваме двете отрицателни емоции (апатия и гняв), за да докоснем сърцето на околните и да изразим най-доброто от себе си.
Чиро Импарато, актьор с повече от 20 години опит в дублажа, води курсове по сценична реч, които се ползват с небивал успех. Обединявайки изследванията си върху гласа с психологията, през 2005 г. създава метода FourVoiceColors®, благодарение на който можем да постигнем по-адекватна употреба на гласа и по-добри комуникативни умения както в професионални ситуации като преговори, медицина, продажби, говорене пред публика, така и в личния си живот – при отношенията с партньора си, с децата, приятелите и познатите.