All for Joomla All for Webmasters
Как професия Betreuer да си спести конфликти и нерви?
Съветите за професията на личния/ социалния асистент са на Диана Димарт, 
(валдорфска) учителка,евритмистка и социален работник.
Грижата за болни и стари хора или за хора с увреждания е много специална и трудоемка професия. За да се упражнява тя, е необходимо професионална подготовка и предварително обучение, особено когато се изпълнява не почасово, а като пълен работен ден или слети смени. В много случаи  обучение липсва, тогава възникват проблеми. 
Въпреки това тези, които я упражняват, трябва предварително да знаят, че така, както лекари и медицински  сестри, рехабилитатори и терапевти се заемат да лекуват болните пациенти и работят за  тяхното излекуване, посвещават знания и умения  и жизнената си енергия, внимание и хуманно отношение, така и тези, които предоставят грижа за болните,  работят в същата сфера, същата категория труд. Предварителна настройка, нагласа, специално отношение дори психическа подготовка е необходима, за да протича нормално и здравословно грижата и да носи добри резултати и за двете страни. Тази грижа - извън или следболнична, понякога е по-интензивна и и към нея трябва да се създаде, ако не същото, то подобно отношение, както това на медицинския персонал  в болницата към пациентите. Разбира се, тази дейност се упражнява в друга обстановка, най-често в дома на самия болен, в чужда страна, а не в болнично заведение, но работата по обгрижването е  подобна на тази на медицинския персонал в смисъл на това , че се посвещава на подобряването състоянието   на болните или поддържане  на жизнените им функции.  
Обгрижването представлява социална услуга. Ако  на тези, които я предоставят им е трудно и тежко в ежедневието, могат да сравнят работата си с тази на медиците, които се борят за техния живот и оздравяване.
Би трябвало да се  повдигне статуса на тази професия и самочувствието на тези хора, които я упражняват – болногледачите, защото тя е необходима, търсена и социално значима, а значението и все повече нараства. Голям брой българки упражняват тази професия в чужбина, за да постигнат финансова стабилност и да издържат семействата си. Те имат принос, така да се каже, в две държави, а поради спецификата на работата, заслужават подкрепа, разбиране и ако се наложи защита.
Какво е особеното и специфичното, какво е различното и защо трябва да се цени и уважава техния труд?  
Тази работа изисква отдаване на много  сили и енергия, ориентиране в чужда страна и обстановка, откъсване от близки, приятели и дома, непрекъснатото адаптиране към неочаквани ситуации и стрес , приемане на различна култура и език. А също понякога на недобро отношение, безсъние и непрекъснат труд, липса на лично пространство, неочаквани промени и спешни ситуации, остро внимание и будност, бързи реакции, някои медицински умения, поддържане на цяло домакинство. Както и свикване с характера и личните особености на болния или стария човек и всичко специфично за неговото положение и заболяване. Не всеки би могъл да свикне с такива необичайни условия на труд, не всеки би приел вътрешно спокойно особеностите на тази професия. Затова пък тези, които го правят понякога с години, може да се каже, че са много силни и специални хора , независимо с какво отношение работят, те жертват нещо от себе си. 
Откъде възникват трудностите и неудобствата, а понякога и сривовете по време на работата?
Първото и най-важното е, че човек е откъснат от родната земя  и среда и се намира в чужда страна, понякога в негостоприемна и недружелюбна обстановка. Второто е, непознаването на езика и културата на общуване, затварянето в себе си и невъзможността за споделяне и отпускане, това създава огромна бариера в упражняването на професията и особено срещите  в човешки план. И трето, напрегната, отговорна и интензивна работа, която изсмуква силите и жизнеността. Не на последно място ,липсата на пълноценна почивка и пълно възстановяване по време на отпуск.
Поради факта, че повечето от болногледачите не са обучени как да обгрижват болни в  тежко състояние, с психиатрични проблеми и тежки травми, хора в старческа напреднала възраст, хора с умствени и душевни увреждания или психични разстройства, се получава сблъсък на голямо изискване за всеобхващаща денонощна квалифицирана грижа за тези пациенти от една страна. И от друга страна - несигурност, неопитност, незнание как да се предостави такава грижа, непознаване на езика, липса на адекватна комуникация, липса на изградено отношение и обучение при екстремални условия. Какви са тези екстремални условия - интензивна денонощна грижа в продължение на седмици без нормална  почивка, понякога и през нощта, в непрекъсната близост до леглото на болния в самия му дом и при липса на дистанция обгрижващ – болен, под контрола на роднините му и работодателя или посредника, зависимост от всички тези фактори и липса на професионална супервизия и подкрепа. Тук иде реч не само за общо хигиенното и частично медицинското обслужване на болния, а също и за отношението към неговата личност и ежедневното общуване с него. Понеже  се акцентира на липсата на предварително обучение като обяснение за  трудностите при обгрижването, трябва да се подчертае, че дори и да има такова,  пак е възможно да е налице сложна и трудна ситуация.
Как можем да си помогнем и да се подкрепим  вътрешно в тази не лека работа и да създадем една добра вътрешна мотивация, настроение и равновесие, за да се посрещат трудностите и предизвикателствата на тази професия без  рухване, стрес и изтощение?
Най-важното е да се запазят здравето, енергията  и жизнените сили, които най-бързо се изтощават и без които не може да се упражнява тази професия. Почивката и възстановяването са ключът! Добрият сън във всеки възможен час, ежедневна разходка и движение по възможност в парк или в природа, наблюдението  на природата, времето, отправянето на вниманието към красотата, която ни заобикаля – това  ежедневно упражнение може да възстанови жизнените сили за кратко време. 
Ако липсва вътрешна енергия, се изтощаваме бързо физически, изпадаме в мрачни мисли и изпитваме напрежение и раздразнение, изпадаме в лошо настроение, което се отразява на работата. Лесно и напълно възможно средство за повишаване на вътрешната енергия е един час ходене на ден или през ден. Ако не можем да излезем навън, можем на място да направим гимнастика, която да раздвижи кръвта и отпусне мускулите и да спре мислите, свързани с работа. 
Освен това е важно да си представим в тих момент как енергията тече вътре в нас и оживотворява цялото тяло – тази представа реално повдига енергията и в същото време създава защитна обвивка, от която имаме нужда, за да съхраним силите си. Енергията тече в нас в два основни потока – един нагоре и един надолу едновременно, можем да си ги представим как се движат в нас като светлина. Това отнема 1-2 минути, ако го правим редовно, ще сме бодри и в добро настроение. Движение за удоволствие, което не е свързано с работа, е много важно условие да съхраним здравето и психиката – ходене, плуване, тичане, игра, гимнастика, любим спорт.
Много важно е всяка седмица за половин час да говорим по телефона с близък приятел, роднина или колега как се справяме, да споделим добрите страни на живота и работата, но особено за трудните моменти до най-дребните неща, които ни тревожат. По този начин ние споделяме и се освобождаваме от напрежението и мрачните мисли, които иначе биха се  натрупвали в нас и тогава започват да влияят зле на здравето и психиката ни. 
Освен добър сън и движение, важна роля за поддържането на жизнените сили и енергия е качествена и добра храна. Любимата храна създава чувство на комфорт при трудни условия. Пиенето на повече вода и напитки, приемането на повече плодове и зеленчуци също раздвижват жизнената енергия и създават бодрост през деня.
И така, ако се движим повече вътрешно и външно за здраве, отмора и удоволствие, ще създаваме кратки , но качествени моменти в ежедневието, в които ще се откъсваме от грижите и понякога тежките моменти в работата, което е задължително, за да запазим равновесието и душевното си спокойствие . Работата изисква физическо усилие, пълно отдаване и контакт с болния, затова през почивката е необходима пауза от този контакт и връщане обратно към себе си – нещо като бързо отваряне на прозореца, дишане и проветряване на пространството вътре в нас. Това откъсване от проблематиката на професията е изключително важно да се прави за кратко през деня и е здравословно за всички, които работят с хора, особено ако са в болнично състояние. 
Дотук стана въпрос как да запазим добро физическо здраве и да подхранваме жизнената си енергия. Да се обърнем сега към душевното здраве и спокойствие, без които също не можем да обгрижваме пациентите, защото в каквото и да се състоят ежедневните задължения, е необходим контакт с болния. Най-важното е да имаме добър визуален контакт,  да се държим учтиво почти официално и да не изпадаме в лични коментари, да не поддържаме в никакъв случай негативно настроение и отношение и да държим лека дистанция. Това отношение ще ни предпази от нежелани ситуации и конфликти или лошо отношение. Например, да говорим уважително на Вие и да поддържаме това ниво, хем е по-лесно да употребяваме глагола в множествено число, хем вече държим малко уважителна дистанция - това прави добро впечатление. 
Възможно е да говорим на господин и госпожа с фамилията – още по- уважително, ако е необходимо. Всеки път, когато видим болния или стар човек, е добре да го поздравим бодро или да кажем някоя добра дума. Затова е необходимо да научим като начало  учтивите фрази на поздрав и любезност на чуждия език. Според българския обичай това не е наложително, но според западния маниер на общуване е задължително. Желателно е всичко, което казваме, дори с грешки, да е положително! Не бива да очакваме доброто отношение или настроение да се задава от болния, напротив, естествено той би започнал с оплакване или раздразнение, поради характера на заболяването, обездвижването, принудата да бъде обслужван от непознат досега човек. 
Добре е още в началото да се направи добър контакт и да се поддържа едно леко приповдигнато настроение. Дори да повтаряме много често думите: как сте - добре?, заповяйдайте,  благодаря, извинете, здравейте, довиждане, с бодра и приятна интонация, вече променяте ситуацията и атмосферата става по-ведра, по-приятна. 
Но как се постига това? Най-важното е да учим всеки ден езика,  дори няколко нови думи, дори една фраза на ден и да я повтаряме със същата интонация. Добре е да имаме речник и да търсим в него винаги непозната дума и да я запишем, защото зрителната памет е много силна, ръката също помни какво е записала, малък учебник и разговорник – това е минимумът, за да започнем да учим нов език. 
Радиото и телевизорът също помагат, защото чрез тях заучаваме мелодиката на езика и постепенно започваме да чуваме и разпознаваме някои думи и фрази. Възможно е в по-спокойно време да се направи игра или приятна раздумка с човека, за когото се грижим, и той ако желае да повтаря и обяснява за нас непозната дума или израз, по този начин ще създадем добро впечатление, защото имаме желание и искаме да научим неговия език – важно е да покажем интерес към човека и неговия език, а също и културата. Какво знаем за културата на държавата, в която работим! 
Най-общо трябва да се запознаем с най-известните градове, музиката, кухнята, празниците, някои от забележителностите в центъра на града, парковете, транспорта и много други. Но и затова е необходимо малко да разбираме и  да четем на чуждия език. Изисква усилие на интелекта и време, за да научим всичко това. Но не е ли по-добре да използваме времето за този тип любознателност, отколкото да се затворим в стаята си, в себе си, да усещаме само умората, самотата или негативните преживявания. 
Чужденците изпитват уважение, ценят хора с такава любознателност и интерес към тяхната култура. Ключово условие, за да имаме нормален и добър контакт, за да можем да изразим себе си и да разберем какво се изисква от нас във всеки момент, е да учим езика, колкото и трудно да ни се отдава. Така се създава една нормална ситуация на общуване, тогава се уважаваме взаимно и по този начин запазваме спокойствието си, напрежението от неизвестното се стопява и можем да се отпуснем и да бъдем себе си. Бариерите отпадат, изграждаме добра връзка с местните хора, те започват да ни харесват, да ни забелязват и да оценяват труда ни. 
Ние правим най-доброто за пациента и се грижим за него, в същото време не допускаме негативното мнението и отношението на болния и неговото семейство да ни безпокои и тревожи. Винаги да запазим място в душата си, където се чувстваме добре и сигурни в себе си и продължаваме да се мотивираме да правим най-доброто. Ако попаднем наистина в унизителна и физически агресивна ситуация за нас и ние чувстваме вътре в себе си , че е прескочена границата на нормално отношение е важно  да кажем „Не“, за да спрем това неприемливо поведение. Ако ситуацията не се подобри, трябва обезателно да се защитим сами и да се чувстваме напълно свободни да напуснем работата, ние не сме модерни роби. За да избегнем такива крайни ситуации, добре е от началото сами да изясним какви точно са нашите задължения и какво не е наша работа. Границите са поставени и затова можем всеки ден да имаме спокоен и приятен разговор с нашия пациент.
Ето няколко леки и забавни теми за разговор, които можем да поддържаме всеки ден с нашия пациент: климата и неговата смяна, какво е днес времето навън, как се чувствате – в положителен аспект – винаги ще става по-добре, какво е добре да се пие или яде след малко, колко хубаво е, че имате посещение, хубаво ли е времето за разходка и кога ще се случи. Повтаряме дневния режим, за да е ясно какво ще се случи днес и ако има важно събитие, подготвяме болния няколко дни преди това за него и му напомняме колко е добре това за него. Ако е възможно, винаги използваме лек уместен хумор, ако познанието на езика го позволява, шеговито, с лека усмивка задаваме приятна тема, по най-прост за нас начин, дори и да говорим с грешки, това не е проблем, стига да е с бодър и добронамерен тон. Не се застояваме дълго, бодро и бързо правим обслужването и се оттегляме – щадим силите си. Ако пеем добре, може тихо да си тананикаме, дори и да ни е тежко или тъжно, да издаваме добро настроение, ако сами си създаваме приятна атмосфера около нас, ще бъдем недосегаеми за забележките и раздразнението на страдащия човек.
Опитваме се да не спорим, да не влизаме в конфликт, да не отговаряме по никакъв начин на обида или лошо отношение – в тази работа не приемаме това отношение лично! Или веднага сменяме темата, отклоняваме вниманието с подходящ хумор, или напускаме помещението. Прибираме се в себе си и си казваме: няма нищо по-важно от моето душевно спокойствие и здраве, нищо от това не може да ме докосне и нарани, дори и да съм допуснала грешка, аз направих най-доброто в момента, утре ще се опитам да направя всичко по-добре, утре всичко ще е различно!
 
Прочетено 2603 пъти Последна промяна от Вторник, 16 Януари 2018 16:56
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…