All for Joomla All for Webmasters

Последни статии

  • Новини
  • Интервюта
  • Алтернативни терапии
  • Ветеринарна медицина
  • Био
  • Рехабилитация и СПА
  • Съветник
Юни 18, 2018
0
Д-р Тодор Тошков в първо интервю пред Sanus et Salvus за избора на професия, кариерата и работата си като очен лекар във Виена. Визитка: Д-р Тодор
Декември 20, 2017
0
Българката от Залцбург Лиляна Колечко, която е димпломиран валдорфски педагог обяснява същността на метода. -Г-жо Колечко, как попаднахте в Австрия,
Октомври 24, 2017
0
Разликите между евритмия, лечебна евритмия и паневритмия разяснява Диана Демирева специално за Sanus et Salvus. Г-жо Демирева, как бихте
Близначета панди, родени и отгледани във Виенския зоопарк, отпразнуваха първия си рожден ден - едното похапваше снаксове пред множество свои
Юни 06, 2018
0
Цветята са не само лечебни растения, но и източник на наслада, когато са вплетат в букети. Думата „букет” е от френски произход и
Д-р Анелия Хохвартер ще представи отново дарителската кампания пред 800 лекари в Шладминг. Известният ски курорт и миньорски град Шладминг в Щирия,
Юни 18, 2018
0
  Сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик са четирите типа темперамент, с които работи валдорфската педагогика.Но какво, всъщност,
sanusetsalvus.com

sanusetsalvus.com

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Д-р Тодор Тошков в първо интервю пред Sanus et Salvus за избора на професия, кариерата и работата си като очен лекар във Виена.
 
Сангвиник, холерик, флегматик и меланхолик са четирите типа темперамент, с които работи валдорфската педагогика.
Това е най-големият бял фест на Източна Австрия.
Историята на мисията на Божия служител без расо оживява в книга. 
Труден и възвисен, но и противоречив и странен за мнозина. Отшел¬нически, но в същото време близо до хората. Грешен, но наричан светец от народа. Възхваляван, но и обругаван. Тачен от непознати, но неразбран от близки – това е дядо Добри, аскетът, посветил половината си живот в служба на Бог и на религията и дарил стотици хиляди за ремонт и изграждане на няколко български църкви и манастира.
„Дядо Добри – светецът от Байлово” от журналиста Борислав Радославов възкресява историята на столетника, който развълнува хиляди души. Личност, която мнозина искат да бъде канонизиран за светец и да бъде почитан на 13 февруари, деня на кончината му.
Без да влиза с взлом в душата на белокосия старец или да търси скандални подробности и клюки, Борислав Радославов проследява истински случки и истории с най-близките му хора – тези, на които самият дядо Добри обрича живота си в последните години.
В три части „Дядо Добри – светецът от Байлово”  събира спомените на най-близките хора, които в продължение на десетки години крепят и доизграждат светлия образ на светеца от Байлово – неговият довереник Цонка Пантелеева, кметицата на село Горно Камарци Мария Гърбова, кметицата на село Гара Елин Пелин Вяра Вучкова и други.
Да помним живота на човек, извървял своята Via Dolorosa от „Осанна“ до „Разпни го“ и обратно. Да повярваме в доброто и да поканим светлината в домовете си. 
„Направи добро и тогава очаквай добро! Продадеш ли съвестта си, продаваш и душата си!“, казва дядо Добри
Из „Дядо Добри – светецът от Байлово” от Борислав Радославов
ПРЕД СЪДИЯТА
„Дядо Добри – светецът от Байлово“ е първата от навярно много бъдещи книги със спомени, разкази, преживявания. Светостта му неустоимо ще ни привлича. Като че ли той със своята пластмасова чашка продължава да стои, но вече не пред входа на храма, а  пред входа на сърцето ни и все така смирено ни моли да се сетим за Бога. Имаме нужда от неговата кротост, от неговата странна външност, от неговата тиха и гальовна ненатрапчивост. В този смисъл книгата на Борислав Радославов добросъвестно и с обич разказва за светеца от Байлово. Разказва без наставления и без размахване на пръст, а със сърдечна топлота. 
И аз тук искам да разкажа една случка, на която станах свидетел.
Малко след средата на Преображенската служба в храма „Св. Александър Невски“ влезе известен политик от доскорошната управляваща коалиция, започна да се покланя, да се кръсти, да целува наред централната икона за празника, олтарните икони, чудотворната икона на Богородица... Политикът, в чийто джоб са тарикатски и бандитски откраднатите наши пари, като ревностен християнин целуваше и се покланяше на иконите, пред които и ние, окрадените от него, също се прекръстваме и покланяме...
Малко е да кажа, че изпитах гняв в този момент. Казах си – не, не трябва да се гневя, не трябва да му обръщам внимание, не трябва да мисля дори за него, това е храм, това е църква, не бива да се поддавам на изкушението. Но погнусата и омерзението ми не намаляваха.
Но политикът толкова демонстративно и показно обикаляше иконите, толкова дълбоко се покланяше по три пъти преди да ги целуне и след това, толкова дразнещо демонстрираше вярата си и християнското си прилежание, че нямаше как да не бъде забелязван, впрочем, убедена съм някак, това беше и главната цел на посещението му в храма. Защото то се свеждаше именно до това, да се поклони една по една на всички икони.
Сигурна съм, че на много хора се е случвало това – да не успееш да се съсредоточиш по време на служба, да не можеш да се концентрираш, да блуждаеш, да се разсейваш, да се дразниш от щяло и нещяло. В такива случаи е най-добре да си тръгнеш, а тръгнеш ли си от богослужението преди то да е свършило, задълго се чувстваш нецялостен, непълноценен и потиснат.
И докато тези мисли тъжно се преплитаха в главата ми, в храма влезе дядо Добри. И той застана пред празничната икона на Преображение, и той се поклони, прекръсти се и я целуна. И в него всички приковахме погледите си. И него всички гледахме – но с нежност, с усмивка, с притаен дъх. Като че ли всички поискахме да отидем да го прегърнем, да му целунем ръка.
Как любовта прочиства въздуха, как измества неусетно суетата, как прави смешна, ненужна, нелепа помпозността.
После дядо Добри взе причастие и кротко застана с пластмасовата си чашка на обичайния си стол до входа. И на всеки, който се доближаваше до него и го целуваше, подаряваше малка брошурка с молитва към св. Богородица.
„Радвай се, Владичице, защото ти си Майка и Дева. 
Радвай се, защото си родила пресветлия Цар на царете. 
Радвай се, защото от Тебе изгря светлина на земята. 
Радвай се, Марие, защото си радост и спасение на целия свят. 
Радвай се, Марие, защото чрез Тебе се избавихме от смъртта и от страшния сърп Божи. 
Радвай се, защото си стена на християните. 
Радвай се, защото си помощница на всички, които умират чрез вярата в твоя Син. 
Радвай се и за нас, Твоите слуги поради Христа. 
...О, пресвета господарке, Владичице Дево и Богородице, приеми моята недостойна молитва и ме запази от внезапна смърт, дай ми преди смъртта да се покая и да се причастя и после да умра в мир.“
Чрез  тази молитва, която сложи в ръката ми, чрез детската кротост, която излъчва, благият старец ме избави от угнетителните мисли, които бяха нахлули в съзнанието ми и които нямах сили сама да пропъдя. И така излязох от храма с благословение, а не угнетена и подтисната.
Пред очите ми в този празничен ден се беше разкрила като реална действителност притчата за митаря и фарисея. Не бихме могли да стоим в храма, ако там срещахме само праведни фарисеи. Не бихме имали сили да понасяме тяхната праведност. Глътка божествен аромат и утеха, и мир, и надежда ни дават единствено грешните митари. Не само нашето отношение е такова. Със същото отношение ни разказва притчата и Христос, същото чувство е изпитвал и Той, когато е влизал в храма и е срещал там и едните, и другите. Чрез притчата ни е предупредил, че и пред нашите очи няма да бъде по-различно. Предупредил ни е не само, че не бива да бъдем като фарисеите, но и да се пазим от фарисейския квас. А ни е предупредил, защото знае, че той е навред около нас и защото знае неговата опасна сила.
Словото става действено, когато сам човек се преобрази. Тогава преобразеният човек става и преобразяващ. Това е, което прави дядо Добри толкова потребен за нашата немощ. В неговото излъчване виждаме живо Евангелие. Чрез него фарисейския гнет става поносим. В самите себе си усещаме как благата кротост побеждава триумфиращото самодоволство.
Като разказвам тази обикновена история, искам да кажа, че Евангелието е живо, то е винаги пред нас, всичко, което четем в него, се е случило не само там някъде и тогава някога, а се случва винаги днес, пред нас и в самите нас. Не зная колко оправдан ще бъде този политик, който така церемониално се покланяше пред иконите, както не зная колко оправдан си е отишъл онзи фарисей от евангелската притча – това Бог ще отсъди. Но аз благодаря на Бога, че ме помилва с ръката на дядо Добри  и ме избави от непосилното бреме аз да бъда съдията.

Не се предавайте!

Да имаш куража да продължиш, когато вече си обречен – разказ на журналистката Сузана Медоус.
Истински истории на хора, които са се сблъскали със страшни диагнози, но не са се предали и са успели да намерят лек, описва журналистката Сузана Медоус в книгата си „Не се предавайте!” (ИК „Сиела”).
Как опасността за здравето на нашите близки може да промени живота ни изцяло? Колко тънка е границата между разума и желанието да надвием действителността на всяка цена? Защо не бива да се отказваме, дори когато всички смятат, че е невъзможно да победим? Журналистката с дългогодишна практика Сузана Медоус отговаря на тези и редица други въпроси в хитовата си книга „Не се предавайте!”.
На страниците на международния бестселър авторката разказва личната история на болния си син, за да вдъхне кураж и да покаже, че невинаги краят е толкова очевиден, колкото изглежда. Напротив! Освен примера в собственото си семейство, Медоус добавя и историите на други, диагностицирани като нелечимо болни хора, които не сломяват дух и търсят всевъзможни начини да преодолеят заболяванията си. Това им непримиримо желание и готовността да направят и невъзможното, за да помогнат на обичните си хора, биват възнаградени.
„Не се предавайте!” е книга за всеки, който има нужда да си върне вярата и да намери сили да продължи напред.
Сузана Медоус е журналист и автор на хитовата книга „Не се предавайте!”. Първата й работа, свързана с писане, е като колумнист в ежедневника на Hilton Head Island в Южна Каролина, където пише материали за изкуство и забавления. След като се премества в Ню Йорк започва да пише статии за козметика за сп. GQ, а впоследствие работи и за Newsweek Magazine. Именно там израства в кариерата си на журналист, отразявайки най-разнообразни теми – от атентатите в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., през урагана Катрина до материали за Хилъри Клинтън и Серина Уилямс. През 2004 г. отразява кампанията за президент на САЩ, като е сред избраните журналисти в самолета на държавния секретар на САЩ във втората администрация на президента Барак Обама Джон Кери, а след това работи и по статии на политическа тематика в Newsweek.com. С дългогодишния си опит като ревюиращ книги за New York Times, през 2010 Медоус стартира рубрика за изкуства. Именно там публикува през 2013 г. авторския материал „The Boy With a Thorn in His Joints”, посветен на сина й. Тази статия я подтиква да опише случилото се подробно в книга, където да разкаже и други подобни истории. Така се ражда бестселърът „Не се предавайте!”.
В предговора на книгата си Медоус обобщава: „Аз съм човек, който вярва в науката; който е убеден, че децата трябва да се ваксинират; който разчита – и зависи – от грижата на способни лекари. Но в моята книга става дума за практики, за които няма научни доказателства. В известен смисъл това е книга за непознатото и за упорството. Това е книга за моментите, в които скокът в неизвестността е единственото, което ти остава. Тя е за хората, които просто отказват да се предадат. В нея има лични истории как се отразява по¬редицата проба–грешка върху техните семейства – за конфликтите, объркването, персоналното свръхнапрежение, за страховете, но и за надеждата.”
Откъс от „Не се предавайте!”, Сузана Медоус
Науката за нашите черва
Повишена чревна пропускливост и възпаление
Едно от нещата, които не знаем за нашето тяло, е, че съществува връзка между червата и възпалителните процеси. За тази връзка сме наясно от известно време. Д-р Каан ни разказа – между другото, докато водеше сериозни разговори за Батман с Шепърд („Щом Батман не може да лети, тогава защо му е наметалото?“) – за свой колега, д-р Хозе Шер, който изследва как си взаимодействат червата и възпалението.
Обадих се на д-р Шер, началник на Клиниката по ревматология към Нюйоркската специализирана болница за ставни заболявания, и той набързо ми изреди четири различни вида артрит, свързани с възпалителни процеси в червата. Един от тях е причинен от цьолиакия, или с други думи непоносимост към глутен. Каза също така, че наблюдавал състоянието на някои от пациентите с автоимунен артрит да се подобрява, след като премахнали глутена от храната им.
Кръвният тест за цьолиакия на Шепърд, който бяхме правили по-рано, беше негативен. Дали обаче беше възможно той все още да е чувствителен към глутен – нещо подобно на цьолиакия – и това да предизвиква същия възпалителен процес? Едно ограничено изследване от 2006 г., публикувано в сп. Gut (вероятно сте абонирани за него), подсказва възможен положителен отговор. Изследователите откриват значително повишени нива на антителата – протеини, произвеждани от имунната система, за да атакуват нашествениците – в храносмилателната система на страдащи от ревматоиден артрит, но не и в кръвта им. (Ревматоидният артрит не е ЮИА, но си приличат.) Тези антитела атакуват различни храни. Изследването не само показваше, че много от пациентите с артрит имат някаква степен на непоносимост към определени храни, но и че този проблем не се проявява задължително при кръвния тест.
Значи в края на краищата излиза, че пропускливото черво не е единствено предположения и догадки. „Много лекари и пациенти може би си мислят, че пропускливото черво е някаква ексцентрична алтернативна концепция – казва д-р Санфърд Нюмарк, професор в Клиниката по педиатрията към Калифорнийския университет, Сан Франциско, и медицински директор на клиниката на Центъра за интегративна медицина „Ошър“ при Калифорнийския университет. – Точното наименование е „повишена чревна пропускливост“ и това е категоричен научен факт.“
Изглежда, припознаването на пропускливото черво от последователите на алтернативната медицина е опетнило неговата репутация също както имиджът на рок звездите страда, когато феновете им не са на ниво.
На свой ред алтернативните лечебни средства също имат репутацията, че само претендират да са ефикасни, без това да е доказано, а също и че причиняват неблагоприятни последици в някои от случаите. При хиропрактичните манипулации може да се разкъса артерия; иглите за акупунктура водят до сериозни инфекции и се случва да прони¬жат и органи; установено е, че високите дози витамини могат да причинят рак, както пише д-р Пол Офит във Вярвате ли в магии?. 
Докато пропускливото черво е реален факт, все още няма доказателства, че то причинява автоимунни състояния, включително ЮИА, пропускайки в организма нежелани протеини и бактерии. Някои учени обаче имат известни основания да смятат, че едното е свързано с другото. Най-малкото защото пропускливото черво е характерен елемент от много автоимунни заболявания.
Едно от главните основания е формулирано през 2000 г., когато д-р Алесио Фасано, директор на Центъра за изследване и лечение на цьолиакия при Главната болница на Масачузетс и гастроентеролог, установи как може да бъде променена чревната пропускливост. Той и неговият екип изследователи откриват, че при отделянето на определен човешки протеин обикновено здравите клетъчни връзки на чревните стени се нарушават. Този протеин, който учените наричат зонулин, служи като ключ от портите на укрепен средновековен град.
Има съвсем основателна причина за подобно нещо: способността на чревните стени да променят своята пропускливост ни предпазва от нежелани бактерии.
Ето как работи системата. В резултат на еволюцията си човешкият организъм държи бактериите далече от тънкото черво, защото, ако попаднат там, те ще ни крадат храната. Д-р Фасано, който е и гостуващ професор по педиатрия в Медицинското училище в Харвард, обяснява: „Ние си имаме уговорка с нашите бактерии: може да останете в тялото ми, но ще стоите най-накрая на дебелото черво. Дотогава ще съм усвоил всички полезни за усвояване вещества. Така за вас остава онова, което за мен е неизползваемо“. Той говори за фибрите, за които нашите бактерии, изглежда, направо си умират. „В замяна на това, че ви давам подслон – продължава разговора си с бактериите д-р Фасано, – вие ще ми осигурите нещо от вашата прехрана, което да ми е полезно.“ (Така в действителност печелим повече от първоначално сключената сделка.)
Въпреки сключения с бактериите пакт – получавате вечеря, ако стоите в дебелото черво – ние сме развили множество защитни сред¬ства, като стомашната киселина и жлъчката например, за да ги убием, ако проникнат в тънкото черво или стомаха и започнат да крадат ценни залци, от които иначе бихме се възползвали. В случай че някоя по-издръжлива бактерия оцелее след изпитанието със стомашна киселина и жлъчка, „ние имаме още един последен шанс да се отървем от нея“, казва д-р Фасано: това е отделянето на протеина зонулин, който увеличава разстоянието между клетките на чревната лигавица. Тогава водата вече може да проникне в тънкото черво и да отмие бактериите оттам, където не им е мястото. „Все едно отивате до тоалетната и после пускате водата“, обяснява д-р Фасано. Същата тая верижна ре¬акция ни предпазва и от вредни инфекции. Нашият зонулин пропуска водата в червата ни, за да отмие нашествениците, което на популярен език се казва диария.
 
Страница 1 от 121
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…