Визитка: Феликс-Максимилиан Богориди-Ливен е роден в Русе през 1973 г., а през 1977 баща му е убит във концлагера Белене. През 1987 г. той бяга от България. Завършил е Московската Духовна академия. Бил е свещеник в Гърция, в Кралския дом на Испания, преподавател във Франция, а понастоящем е свещеник във Фрайбург.

По бащина линия (Богориди-Ливен) той е наследник на Възрожденската (Фанариотска) фамилия Богориди, които стават първи князе на остров Самос, Гърция и на Руската княжеска фамилия Ливен (Светлейши князе).

По майчина линия (Сеферадски евреи) свещеник Феликс-Максимилиан е в роднински връзки с Нобеловият лауреат Елиас Канети.

Автор е на множество книги на богословска тематика, и на 400 статии на различни езици. Владее 8 езика. Председател е на Българското дружество във Фрайбург.

Вие сте от славен род, Монс. Богориди-Ливен. Как се почувствахте, когато разбрахте, че във Вашето родословие се преплитат толкова много значими родове – от една страна потомък на княз Стефан Богориди, от друга – племенник на Елиас Канети, а от трета – свързани с благородническия род Ливен?

- За мен това винаги е било повече бреме, отколкото привилегия — не нещо, с което да се хваля, а отговорност, с която се раждаме и която носим. Както е казано: «На когото много е дадено, много и ще се изисква» (Лука 12:48). Днес гледам на себе си просто като на един от хранителите на историята.

Разкажете ни за своите предци. Коя семейна история най-често оживява в спомените Ви?

- Родът Богориди е добре познат в българската история – хора, дали много за съхраняването на българщината и на вярата. 

Канети са сефарадски евреи, заможни в края на XVIII век. В началото на XX век семейството емигрира на запад, където израства големият писател Елиас Канети.

От рода на Светлейшите князе Ливен идва благородническата линия – стара фамилия, дала личности със силно влияние в руската и европейската култура. Когато мисля за всичко това, помня думите на Псалмопевеца: «Поколение на праведните ще бъде благословено» (Пс. 111:2).

Вие сам преживявате емиграцията.

- Да. И по майчина, и по бащина линия произхождам от емигрантски семейства, и съдбата не ме подмина. На 14 години избягах от България. Бягството не беше бунт, а по-скоро търсене на истина и свобода. Както Авраам «излезе от земята си» (Бит. 12:1), така и аз тръгнах към неизвестното.

На какво Ви научи животът в чужбина?
- Научи ме най-вече да бъда човек. Учил съм в най-престижното училище — това на живота. Често си припомням думите на апостол Яков: «С търпението душите си ще придобиете» (Лука 21:19).

Роден сте в Русе и го напускате едва 14-годишен. Какво е за Вас България?
- Израснах в семейството на майчините ми родители – сефарадски евреи – и бях възпитан, че имам две родини: България, където съм роден и отраснал, и Ерец Израел – земята, която Бог е обещал. 

България за мен е място на раждане, детство, болка и обич. Но вярвам, че «нашето гражданство е на небесата» (Фил. 3:20) — човешкият живот е път, а не стоене на едно място.

Говорите осем езика. На кой език най-обичате да пишете?
- Използвам всички езици, които владея, но най-близък ми е латинският — езикът на Църквата, на западната цивилизация, на огромна духовна традиция.

Автор сте на над 400 статии по различни теми.
Да. През годините съм написал множество богословски, исторически и обществени текстове, както и повече от дванадесет книги.

Често съм се водил от думите: «Пишете, защото това свидетелствува» — защото писаното слово остава и служи.

Кои са най-големите заплахи за душата на съвременния човек?
- Най-голямата е опитът да бъде убито човешкото у човека — да бъдем отчуждени от традициите си и преди всичко от Бога.
А Свещеното Писание казва ясно: «Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди душата си?» (Мат. 16:26).

Как избрахте свещенството?
- Свещенството не е професия, а служение. И то не се избира, а се приема. «Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах» (Йоан 15:16) — тези думи ме съпътстват през целия ми път.

Каква е мисията на свещеника днес?
Да бъде сред хората и за хората. Да утешава, да насърчава, да подкрепя. Да бъде пастир, който следва Христовите думи: «Пасете Моите овци» (Йоан 21:17).

Как дойдохте във Фрайбург? Защо точно там?
- Фрайбург е родният град на баба ми по майчина линия — баба Фермоса. Аз дойдох като преподавател във Факултета по теология. Градът ме прие, а и аз приех него.

Вие сте и новият председател на Българското дружество във Фрайбург.

.
- Да. Бог ми даде още един товар — но и още едно служение. Радвам се, че мога да бъда полезен на своите сънародници. «Носете един другиму теготите» (Гал. 6:2).

(Българското дружество във Фрайбург BG681 e неправителствена организация (НПО) с идеална цел, която се грижи за културния и обществен живот на българите в района на града. Създадени сме през 2012 г. и от тогава до днес ежедневно подпомагаме интеграцията на всички свои членове. Работим активно за изграждане на сплотена общност от сънародници, които да споделят заедно различни интереси, да си подават ръка и да разчитат на подкрепа в трудни моменти. С желание заставаме зад добрите идеи за развитие на българската диаспора и подпомагаме всички инициативи, свързани с родния бит и култура.)

Какви са Вашите цели като председател?

- Да работя за разпространението на българската култура, история и духовност в Европа, да укрепвам връзките между хората, да създавам общност. Защото «където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз» (Мат. 18:20).

Какво бихте казали в заключение?
- Скъпи братя и сестри, българи разпръснати по всички краища на Европа,
Нека Божият мир бъде над вас и над домовете ви. Нека Господ ви укрепва във всяко добро дело, да ви пази по пътищата, по които животът ви е отвел, и да озарява стъпките ви със Своята светлина.
Нека не забравяме, че макар далеч от Отечеството, ние оставаме едно семейство — свързано с корена, с паметта, с езика и с вярата на нашите предци.
«Господ ще пази излизането ти и влизането ти от сега и довека» (Пс. 120:8).
Моля Бог да ви обгражда с благодат, да изпълва сърцата ви с надежда и да ви дарява мъдрост, за да устоявате на трудностите и да вървите с изправена глава.
Да благославя труда на ръцете ви, децата ви, делата ви и всичко, към което се стремите.
Нека там, където живеете, бъдете светлина и сол — носители на доброта, честност и българско достойнство.
Нека никога да не угасва вярата, че Господ е близо до всеки, който Го призове.
«Господ е моя светлина и мое спасение — от кого ще се уплаша?» (Пс. 26:1).
Бъдете благословени — във радост и във скръб, във успехи и изпитания, през всички дни на живота ви.
Нека Божията милост да ви придружава и Божията любов да ви обединява, където и да се намирате.
Бъдете здрави, бодри и благословени, и нека Господ пази всички българи — у дома и по света.
Амин.
Mgr. Dr. F.-M. Bogoridi-Liven

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

В рубриката ни "По стъпките на българските градинари" ви срещаме с Мариянка Тотева, наследник на едни от първите български градинари, дошли в Клагенфурт, която разказва за своя род.

Продължаваме интервюто си с Йоанна Хараламбова, която прави втория си бакалавър „Медии и комуникационни науки" в Alpen-Adria-Universität -Клагенфурт.

До 2040 г. Виена ще бъде единствената федерална провинция в Австрия, където броят на хората в трудоспособна възраст ще нарасне с 13 процента, сочат данни на австрийската статистическа служба.

Глобалното проследяване на потребителите е било възможно чрез пробив в сигурността, който вече е отстранен.

Високопоставени представители на икономиката, политиката и дипломацията се срещнаха на 22-рия Виенски икономически форум – Виенски диалог за бъдещето 2025 във Виена, в Райфайзен Банк Интернешънъл (RBI).