Последни статии

  • Новини
  • Интервюта
  • Алтернативни терапии
  • Ветеринарна медицина
  • Био
  • Рехабилитация и СПА
  • Съветник
Октомври 13, 2026
0
Едно ФБ есе на Явора Стоилова, оперна певица, поетеса и праплеменница на големия български поет Пейо Яворов и наследница на забележителния български
Май 31, 2026
0
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България. От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.  Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.    "През януари 1925
Април 29, 2024
0
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена. Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark). По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
Октомври 11, 2026
0
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
sanusetsalvus.com

sanusetsalvus.com

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Инициативата бе на младежите от пещерен клуб „Под ръбъ“,

Mit Inserts von: Alisa Omelianceva, Michael Bachhofer, Anna Narinskaya.

Минна Антова: В „Парадоксът на Тезей“ се изследва дали един обект остава същият обект, когато всичките му оригинални съставни части с течение на времето, обикновено една по една, са били заменени с други – тук по примера на архаичната лечителка/магьосница Медея, която още в античността е трансформирана в „чуждата“  per se и в убийца на децата си.

Касандра, Антигона, Електра, Пенелопа, Коре – нека разгледаме тяхното екзилирано тяло като вид движение между ред и безредие, тялото и закона, вътрешното и външното, себе си и другия, тъканта от пъпна връв на живото и обкръженото от мухи разложение на войната...

 

(Bild: Inbetween/Kore…)

Марсий_she
Марсий _ТЯ в притча за профанното и сакралното, за безвластието и
властта, за контрола и свободата, за убежището в изгнанието/изгнанието в убежището и за символичното „себеизтриване/Nichtung“ в творческия процес, което прави въобще трансцендирането възможно.


(bild: Die Spitzenklöpplerin, Insert: Alisa Omelianceva…)

 

Olga Shparaga, Philosophin https://de.wikipedia.org/wiki/Wolha_Schparaha : В серията си #Marsyas_she Мина Антова свързва емпатията с радикалното отнемане на защитната обвивка или кожа, чрез което телата придобиват нова и творческа свързаност. Според нея именно емпатията като форма на физическа чувствителност и реактивност е носител на човечността, която Холокостът отрича.


 

(Bild: Nachts die Bleibuchstaben…)

 

Mинна Антова: Дали Медея, вещата изцелителка, като олицетворение на „чужденката”, никога не намира своето място, или Касандра, предвиждащаta бедствията, завинаги остава без глас в полиса, дали Антигона иска да даде гроб на мъртвия си брат и да следва висшия закон на боговете, или Другият брат, който натрупва богатство с помоща на убийците на баща си, убива майка си по недостоен начин и насилва сестра си, обект на разяждащата го ревност, ограбвайки и обезправявайки я от всички блага, до които той може да се докопа – всичко това се случва не само в митовете на архаиката – тези изпълнени с насилие фалически фантазми на архаиката продължават да живеят и днес – в глобалната актуалност на некрофилното разложение на братя и сестри- убиващи войни, в които и с които ние живеем, в освободеното от емпатия срещи между човек и човек, между човек и природа.

 

(Bild: Kassandra mit Totentanz der Fliege)

 

Клара Котай-Сарка, Управленско консултиране: Откриване на изложба – впечатляващите творби на Минна Антова могат да бъдат видяни в Българския културен институт – Дом Витгенщайн. Не пропускайте да ги видите! Темата на картините и инсталациите е животът, ролята и съдбата на жените, представени чрез митологични женски фигури, като паметници срещу насилието.

 


(Bild: Back to Athens/Medea)

 

Олга Шпарага: Във Виена, в къща, проектирана от философа Лудвиг Витгенщайн за сестра му Маргарет Стоунборо-Витгенщайн и спасена от разруха от българската държава през 1975 година чрез закупуването й – именно поради тази причина днес тук се намира Българският културен център – бе открита, предлагайки безкрайни възможности за тълкуване и разбиране. прекрасната изложба на Минна Антова „Theseus’Paradoxon on Medea&Co # Marsyas_she”.

(Bild: Contaimer, Nabelschnurgewebe…)

 

Много се радвам, че Мина Антова стана героинята на моя текст за „съседството“ в публикация, която скоро ще излезе в издателство Pflaumbau. Този текст от своя страна вдъхнови Минна Антова да ме покани да напиша текст за новата й изложба.

 

Работата по текста за новия проект на Минна Антова беше за мен интелектуално предизвикателство и приключение, врата и много пътища към нови светове / в нови светове. В ума ми се появи метафората за Тунел – точно така виждах всяко произведение от изложбата, сякаш ме отвеждаше на семантично приключение, като предизвикателство да дешифрирам тези значения (най-добре в диалог с Минна) и да преживея самата трансформация. Разбира се, в феминистки смисъл, защото героините в творбите на Минна Антова са жени, които придобиват стари-нови качества, които утвърждават тяхната субектност.


(Bild: Minna Amtova: Safe Space, Insert Michael Bachhofer: AI-Mapping „Die Puppe“)

Концептуалната живопис и по-специално нейното изобразяване в изложбата за мен отново придобиха своята основателност. Затова се радвам на продължението на тази съвместна работа с Минна Антова!

 

Mинна Антова: Парадоксът на Тезей за Медея и компания #Marsyas_she: 25 ноември 2025 г. до 9 януари 2026 г. в BKI Haus Wittgenstein, Виена.

https://www.calliope.at/minna-antova

 

 

Часовете преди обяд в първия ден на Новата година по традиция са запазени за Новогодишния концерт на Виенската филхармония.

Образите на Снежанка

Едно ФБ есе на Явора Стоилова, оперна певица, поетеса и праплеменница на големия български поет Пейо Яворов и наследница на забележителния български художник Васил Стоилов.

Албена Данаилова – концертмайстор на Виенската филхармония и професор по цигулка в MDW (Университет за музика и сценични изкуства – Виена) бе удостоена с най-престижното държавно отличие на Австрия – Ehrenkreuz der Wissenschaft und Künste der Republik Österreich.

Страница 39 от 563
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…