Юбилейният 25-и благотворителен Виенски бал в София ще се проведе на 21.02.2026 г. под патронажа на кметовете на Виена и София и посланика на Република Австрия в България, Н. Пр. г-жа Андреа Икич-Бьом.

Васил Христов е български журналист с дългогодишен опит в телевизионната и международната журналистика. Работил е в bTV и БНТ, а значителна част от професионалния му път е свързана с Лондон, където отразява ключови политически и обществени събития като кореспондент.

Той е първият българин, избран за президент на Foreign Press Association (FPA) – най-старата асоциация на чуждестранните журналисти в света, с над 130-годишна история. Освен журналист, Христов има и опит в комуникациите и работата по международни медийни и културни проекти.

Г-н Христов, какъв беше Вашият път в журналистиката? Какво е да успееш в столицата на Обединеното кралство? Имате ли рецепта за успех, а за щастие?
- Пътят ми в журналистиката започна с любопитство и вътрешна необходимост да разбирам и обяснявам света. В България се научих на основите – как се задават въпроси, как се търси смисълът зад новината. Истинският ми професионален шанс обаче дойде в Лондон – град, който не прощава самодоволството.

Успехът не е въпрос на бърз пробив, а на дългосрочно доверие. Никой не се интересува от титли или биографии – важно е каква стойност носиш всеки ден и като личност и като работа. Ако трябва да формулирам рецепта за успех, тя е проста, но трудна за изпълнение: постоянство, почтеност и способност да слушаш.

Но най-важната съставка според мен е любопитството към света. Щастието пък идва тогава, когато не правиш компромис със себе си, но това е урок, който научих трудно и важи както за професионалния, така и за личния живот.

Кога и как избрахте Лондон и Обединеното кралство? Чувствате ли се добре там?

- О, Лондон ме избра, не аз него. Беше любов от пръв поглед и честно казано май ще бъде за цял живот. Това е град, който не те оставя да стоиш на едно място – културно, професионално или човешки. Чувствам се добре тук, защото Лондон приема различността не като проблем, а като възможност. Всъщност това е основната разлика с местата, където съм живял преди това. Дава възможности. Напълно съм съгласен с мисълта, че ако в Лондон на някого му е скучно, значи проблемът не е в града, а в липсата на любопитство към живота.

Трябваше ли да се доказвате в журналистиката в Лондон? Какви бяха трудностите?

- Безспорно, доказването е ежедневно. Акцентът, културните кодове, различният журналистически ритъм, всичко това е предизвикателство. В Лондон попадаш сред журналисти от цял свят, с изключително образование и опит. Най-трудното беше да намеря баланса между адаптация и идентичността.

В лицето на Foreign Press Association, намерих семейство, което ми помогна да се интегрирам в британската медийна среда, без да изгубя източноевропейския си светоглед. Нищо не се случи „от само себе си“. Всяка възможност беше резултат от много труд и търпение.

Вие сте президент на Асоциацията на чуждестранните журналисти в Англия. Чува ли се гласът на асоциацията?

- Това е висока чест и още по-висока отговорност. Асоциацията представлява журналисти от десетки държави и различни медийни традиции. Гласът ѝ се чува най-силно, когато защитава достъпа до информация, свободата на словото и професионалната етика.
Във времена на кризи – пандемии, войни, политически сътресения – международната журналистика е необходимият коректив, който дава контекст и перспектива. Именно тогава ролята на асоциацията става най-видима.

Какво мислите за българските медии зад граница? Как живее българската общност в Лондон? Англия още ли е атрактивна за българите?

- Българските емигрантски медии изпълняват много важна функция – те създават общност, памет и връзка с България. Често те са по-смели и по-близо до хората от някои медии у нас. Българската общност в Лондон е изключително разнообразна – от висококвалифицирани специалисти до хора в социални и обслужващи сектори.

Англия продължава да бъде привлекателна, но вече не е място на илюзии. Тук се живее добре, защото има работещи системи, нещо което не може да кажем за България, но се работи много и адаптацията е задължителна. Ако не успееш да се справиш с това, оставаш заключен в капана на носталгията. Икономическите фактори и излизането от Европейския съюз промениха много нещата и се забелязва тенденция много наши сънародници да се връщат в Родината.

Какви са предизвикателствата пред истинската журналистика днес?

- Основното предизвикателство е шумът – информационен, политически, дигитален. Истината се конкурира с дезинформацията, а проверката на фактите често губи от бързината, а която трябва да се реагира. Журналистиката днес трябва да отстоява смисъла, а не сензацията. Да бъде критична, когато е нужно, и смела, когато се изисква. Истинската журналистика вече не е просто професия – тя е морална позиция.

Какви въпроси Ви задават във Великобритания за България? Кои митове продължават да съществуват?

- Най-често въпросите са свързани с корупция, съдебна система и политическа нестабилност. България често е възприемана през клишета и трагични символи. България отдавна не е убийството на Георги Марков. В британската преса влизаме с шпионски скандали в полза на Русия и източването на социалните фондове на страната.
Въпросът, който бих искал да чуя, е: „Какви добри практики и идеи идват от България днес?“. Защото страната ни има много повече лица от онези, които обикновено попадат в новините.

Какви теми стоят на дневен ред във Великобритания днес?

- Британското общество е в период на преосмисляне – идентичност, социална справедливост, мястото на страната в света, бъдещето на демокрацията и ролята на медиите.
Това е сложно, но изключително интересно време за журналист- време, в което въпросите са повече от отговорите.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков

Съветите са на д-р Елисавета Грънчарова от Кръвния център на ВМА-София.

Шел, която се е снимала в около 70 филма, ще остане в историята на киното най-вече с превъплъщенията си в образите на жени, едновременно уязвими и силни.

Тази година няколко музея в австрийската столица отбелязват годишнини: музеят Леополд и целият Квартал на музеите (MuseumsQuartier) стават на 25, а Албертина отбелязва своята 250-годишнина, съобщават от Международния прес офис на община Виена.