През последните години броят на безвъзмездните кръводарители продължава да нараства – знак за висока обществена отговорност и съпричастност към хората, нуждаещи се от кръв и кръвни продукти.

В условията на повишена заболяемост от грип обаче е важно желаещите да дарят кръв да знаят кога моментът е подходящ и кога кръводаряването трябва временно да бъде отложено, за да се запази здравето им и да не се стига до излишни посещения в кръвните центрове.

Грипът и всички остри заразни заболявания са абсолютна временна контраиндикация за кръводаряване – както по време на боледуването, така и в периода на възстановяване. Това важи и за хората, които са били в контакт със заразно болни – при тях кръводаряването се отлага за срок, равен на инкубационния.

Даряването по време на активни грипни симптоми не е безопасно за самия дарител. Имунната система е ангажирана с инфекцията и кръводаряването може да удължи боледуването или да доведе до усложнения. Макар грипът да не се предава чрез кръвта, активната инфекция може да повлияе и резултатите от лабораторните изследвания на дарената кръв, което налага временно отлагане.

Кога може да се дарява след грип?

при леко протичане – най-рано две седмици след пълно отшумяване на симптомите и при добро общо състояние;
при по-тежко протичане или усложнения – необходимо е да се изчака поне един месец;
при проведено антибиотично лечение – кръводаряване се допуска 14 дни след приключване на терапията.

Този период е необходим, за да се възстанови напълно организмът и да се избегнат нежелани реакции след кръводаряване. И още нещо, което е много важно: ако в дните след даряване кръводарителят развие грипоподобни симптоми или висока температура, той трябва своевременно да уведоми кръвния център. Това е важна стъпка за защита на пациента, който ще получи кръвта, казва още д-р Грънчарова.

Тя отбелязва, че кръводаряването е ценен жест, но най-важното е то да бъде направено в точния и безопасен момент: Да бъде съобразен със здравословното състояние на дарителя. Спазването на медицинските препоръки гарантира както безопасността на самите кръводарители, така и сигурността на пациентите, за които кръвта е животоспасяваща.