пътуваха като мене от началната гара на влака: една грозна жена 

на ръст господин с резки движения, който седеше настрана, още 

искрящи очи, които бързо се местеха от предмет на предмет.

Той беше облечен със старо, шито при скъп шивач палто, с яка от агнешка кожа и носеше висок агнешки калпак. Под разкопчаното палто се виждаше елек и руска везана риза. Друго особено в този господин беше, че от време на време издаваше странни звуци, които приличаха на изкашляне или на прекъснат смях.
През цялото време на пътуването този господин старателно избягваше общуването и запознанството с пътниците. Ако го заговореха съседите, той или отговаряше кратко и рязко, или четеше, или загледан през прозореца, пушеше; също вадеше провизии от старата си чанта и пиеше чай или си хапваше.

Струваше ми се, че самотата му тежи, и аз няколко пъти исках да го заговоря, но всеки път, когато очите ни се срещнеха – което се случваше често, тъй като седяхме напреки един срещу друг – той се извръщаше и вземаше книгата да чете или зарейваше поглед през прозореца.

По време на престоя на една голяма гара, привечер на втория ден, този нервен господин слезе за вряла вода и си попари чай. А господинът със спретнатите нови дрехи, адвокат, както научих по-късно, отиде да пие чай на гарата заедно със съседката си, пушещата дама с полумъжкото палто.

Докато отсъстваха господинът и дамата, във вагона влязоха няколко нови лица и между тях един висок бръснат старец с набръчкано лице, явно търговец, с шуба от американски пор и сукнена фуражка с грамадна козирка. Търговецът седна срещу мястото на дамата и адвоката и начасà заприказва с младия човек, наглед търговски служител, който влезе във вагона също на тази гара.

Аз седях напряко и тъй като влакът не се движеше, чувах откъслечни части от разговора им в минутите, когато никой не минаваше. Най-напред търговецът каза, че отивал в имението си само на една гара оттук; после заприказваха за цените, за търговията, говореха, както винаги, какъв е сега пазарът в Москва, сетне заприказваха за Нижегородския панаир.
Търговският служител почна да разказва за гуляите на някой си познат на двамата богат търговец по време на панаира, но старецът не го остави да довърши и почна сам да разказва за някогашни буйни гуляи в Кунавин, в които бил участвал и той.

Очевидно се гордееше с участието си в тях и с явна радост разказваше как заедно с този същия познат веднъж в Кунавин, пияни, направили такова нещо, което трябваше да се разкаже шепнешком, пък търговският служител се разсмя гръмогласно, та да го чуе целият вагон, а старецът също се засмя, така че двата му жълти зъба лъснаха.

Понеже не очаквах да чуя нещо интересно, станах, за да се разходя по перона, докато тръгне влакът. На вратата срещнах адвоката и дамата, които вървешком разговаряха оживено за нещо.