Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври.
Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
-
Октомври 14, 20260 -
Октомври 13, 20260 -
Октомври 13, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Астропрогнозата е на Руслан Борисов- Азарей.
Локалът затвори врати, бил е открит през 1847 г. от аптекаря Хайнрих Гринщайдл и се превърнал бързо в предпочитано място за виенските литератори.
Как протича животът на дете, преживяло травма? Как страхът и насилието влияят върху неговата психика? Има ли път за изцеление, когато си минал през невъобразим ужас?
Психиатърът Брус Пери е лекувал деца, преживели изключително тежки психически и физически травми: жертви на домашно насилие, отвличане, изнасилване и др. В „Момчето, което беше отгледано като куче“ (издателство" Изток.Запад") авторът с любов и разбиране представя техните истории и пътя към изцелението им. Д-р Пери обяснява какво става в мозъка, когато си изложен на краен стрес в тази крехка възраст. Той разкрива иновативните си методи, чрез които облекчава болката на децата, помага им да наваксат изоставането в своето развитие и да пораснат здрави възрастни. Тази дълбоко информативна и трогателна книга по драматичен, но убедителен начин демонстрира способността на човешкия мозък да се възстановява при благоприятни условия. Само когато разберем, че човешкото отношение може не само да наранява, но и да лекува – едва тогава ще можем да изцелим духа и на най-нараненото дете.
Д-р Брус Пери e детски психиатър и невролог, професор по психиатрия и поведенчески науки във Висшето медицинско училище „Файнбърг“ в Чикаго.
„Момчето, което беше отгледано като куче“ е изключително важна книга, получила международно признание и превърнала се в наръчник за лечение на детската травма. Авторът разяснява неврологичните и физиологични промени, които настъпват при тежки травми, и очертава най-успешните терапевтични подходи.
Мая Салавиц е репортерка и журналистка, специализирала в областта на науката, политиката и терапията на пристрастяванията.
Книгата е отлична от всяка гледна точка. Най-напред тя е научно издържана и полезна, най-вече със знанията, които предлага за детския мозък. После с това, че насочва вниманието към един сериозен в световен мащаб проблем, който вероятно е в основата на много други социални проблеми – насилието над деца. И накрая с простото послание, че освен да нараняваме, можем и да лекуваме.
„Момчето, което бе отгледано както куче“ може да обогати практиката на лекарите и да облагороди поведението на всеки един човек, но също и да научи родителите, че поведението им променя детския мозък и те в огромна степен определят неговото формиране. Заради своя заряд, достъпността си, интригуващите сюжети и човечния поглед към детското страдание тази книга е подходяща за много широк кръг читатели.
Днес е трудно да си го представим, но когато аз учех в медицинския университет в началото на 80-те години на ХХ век, изследователите не обръщаха особено внимание на трайните увреждания, които може да нанесе психичната
травма. Още по-малко внимание се обръщаше на начина, по който травмата може да навреди на децата. Това не се смяташе за значимо, тъй като се вярваше, че децата са природно „издръжливи“ и имат вродена способност да „се възстановяват“.
Когато станах детски психиатър и невроучен, моят цел не беше да оборвам тази погрешна теория. Като млад учен обаче започнах да наблюдавам в лабораторията, че стресиращо преживяване – особено в много ранна възраст – може да промени мозъка на малките животни. Многобройни изследвания с животни показваха, че дори видимо маловажен стрес в бебешка възраст може да има устойчиво въздействие върху структурата и химията на мозъка, а следователно
и върху поведението. Помислих си: защо същото да не важи и за хората?
Този въпрос стана още по-очебиен за мен, когато започнах клиничната си работа с деца с проблеми. Скоро установих, че огромното мнозинство от моите пациенти водят живот, пълен с хаос, пренебрегване и/или насилие. Ясно беше, че тези деца не се възстановяват – иначе те нямаше да бъдат доведени в Детската психиатрична клиника! Бяха претърпели травма – например са били изнасилени или са станали свидетели на убийство, – която би накарала повечето психиатри да обмислят диагнозата посттравматично стресово разстройство (ПТСР), ако това бяха хора в зряла възраст с психиатрични проблеми.
Въпреки това тези деца се лекуваха така, сякаш тяхната история на травмата няма значение, а те по някаква случайност са развили симптоми, например депресия или проблеми с вниманието, които често изискват лечение с медикаменти.
Разбира се, диагнозата ПТСР беше въведена в психиатрията чак през 1980 г. Първоначално се разглеждаше като нещо рядко – разстройство, засягащо само малцина войници, които са били опустошени от бойните преживявания. Скоро обаче симптоми от същия тип – натрапчиви мисли за травми- ращото събитие, ярки спомени, нарушен сън, чувство за нереалност, засилено
стряскане, крайна тревожност – започнаха да се описват и при оцелели от изнасилване, жертви на природни катастрофи и хора, които са преживели или са били свидетели на животозастрашаващи инциденти или наранявания.
Днес се смята, че разстройството засяга поне 7% от всички американци, и повечето хора са наясно, че травмата може да има дълбоки и трайни ефекти. След ужасите през последното десетилетиеA – от терористичните атаки на 11 септември 2001 г. до последиците от урагана „Катрина“ – осъзнаваме, че катастрофалните събития могат да оставят неизличими белези върху психиката. Днес знаем – както в крайна сметка показват моите изследвания и проучванията на толкова много други специалисти, – че въздействието върху децата в действителност е много по-силно, отколкото върху хората в зряла възраст.
Посветих живота си на това да разбера как травмата влияе върху децата, и да разработя новаторски начини за оказване на помощ, за да се справят с нея.
Лекувал съм и съм изследвал деца, изправени пред някои от най-ужасяващите преживявания, които можем да си представим: от оцелели жертви на опожаряването на сектата „Клонка Давидова“ в Уако, Тексас, до пренебрегвани сираци от Източна Европа и оцелели от геноцид. Освен това съм помагал на съдилища да се ориентират в последиците от погрешно насоченото съдебно преследване на „сатанинското ритуално малтретиране“, основано на принудителни обвинения от измъчвани, ужасени деца. Правех всичко възможно, за да помагам на деца, които са били свидетели на убийството на родител, и на тези, които са
прекарали години оковани във вериги или заключени в килери.
Макар че повечето деца никога няма да преживеят нещо толкова ужасно като онова, което доста от моите пациенти са претърпели, много рядко се срещат деца, които се разминават с травмата. Според консервативни оценки около 40% от американските деца ще имат поне едно потенциално травмиращо преживяване, преди да навършат 18-годишна възраст : това включва смъртта
на родител или брат/сестра, продължаващо физическо малтретиране и/или пренебрегване, сексуално малтретиране или преживяване на сериозен инцидент, природна катастрофа, домашно насилие или друго престъпление, свързано с насилие. Само през 2004 г. според оценките три милиона официални доклада за малтретиране или пренебрегване на деца са били заведени в държавните агенции за закрила на децата; около 872 000 от тези случаи са потвърдени.
Разбира се, истинският брой на малтретираните и пренебрегваните деца е много по-голям, защото повечето случаи никога не се докладват, а някои действителни случаи не могат да се потвърдят в достатъчна степен, за да се предприемат официални действия. В едно голямо проучване приблизително едно на осем деца под 17-годишна възраст съобщава за някаква форма на сериозно малтретиране от възрастен през предходната година , а около 27% от жените и 16% от мъжете в зряла възраст заявяват, че са били сексуално насилвани като деца.
В национално проучване, проведено през 1995 г., 6% от майките и 3% от бащите дори признават, че физически са малтретирали децата си поне веднъж.
Нещо повече: смята се, че до 10 млн. американски деца са подложени на домашно насилие всяка година , а 4% от децата в САЩ на възраст под 15 години всяка година преживяват смъртта на свой родител. Освен това всяка година около 800 000 деца прекарват време в приемно семейство, а милиони други са жертва на природни катаклизми и пътнотранспортни произшествия
с тежки последици.
Макар да нямам намерение да внушавам, че всички тези деца ще бъдат тежко увредени от подобни преживявания, и най-умерените оценки показват, че в даден момент повече от 8 млн. американски деца страдат от сериозни психични проблеми, които са свързани с травма и подлежат на диагностициране.
Други милиони преживяват не толкова сериозни, но въпреки това дистресиращи последствия.
Приблизително една трета от малтретираните деца11 имат ясни психични проблеми, а изследванията продължават да показват, че е по-вероятно дори привидно чисто соматични проблеми, като сърдечносъдови болести, затлъстяване и рак, да засегнат травмираните деца по-късно в живота им. Поведението на възрастните спрямо децата по време на и след травмиращите събития можеда има огромно значение за евентуалните последици – както в положителна, така и в отрицателна посока.
Дългогодишните проучвания в моята лаборатория и изследванията на много други специалисти значително обогатиха разбиранията за причините за травмата при децата, както и за начините, по които можем да им помогнем да се излекуват. През 1996 г. основах Академията за детски травми (The ChildTrauma Academy) – интердисциплинарна група от професионалисти, отдадени на подобряването на живота на децата в риск и техните семейства. Продължаваме нашата клинична работа и все още има още много да учим, но основната ни цел е да запознаваме другите с терапии, основани на най-добри
В „Момчето, което беше отгледано като куче“, ще се срещнете с някои от децата, които ми дадоха най-важните уроци за това как травмата въздейства върху младите хора. Ще научите какво ние – техните родители и настойници,
техните лекари, тяхното правителство – можем да направим за тях, ако искаме те да водят пълноценен живот. Ще видите как травмиращото събитие бележи децата, как въздейства върху тяхната личност и върху способността им за физическо и емоционално израстване.
Ще се срещнете с първата ми пациентка Тина, чийто опит с малтретирането ми показа как травмата се отразява върху
мозъка на детето. Ще се срещнете със смелото момиченце Санди, което на три години е трябвало да бъде включено в програма за защита на свидетели и което ме научи, че е важно на детето да се позволи да контролира някои аспекти на собствената си терапия.
Ще се срещнете с изумително момче на име Джъстин,което ми показа как децата могат да се възстановяват от неописуеми лишения. Всяко дете, с което съм работил – децата от „Клонка Давидова“, които се утешаваха с грижи един за друг; Лора, чието тяло не порасна, докато тя не се почувства в безопасност и обичана; Питър – руско сираче, чиито съученици в първи клас станаха негови „терапевти“, – помогна на мен и на моите колеги да открием мястото на ново парче от пъзела, позволявайки ни да развием нашата
терапия за травмирани деца и техните семейства.
Нашата работа ни въвежда в живота на хората, когато те са най-отчаяни, сами, тъжни, уплашени и наранени, но в по-голямата си част историите, които ще прочетете тук, са истории за успех – истории за надежда, оцеляване и триумф. Изненадващото е, че често когато бродим из емоционалните опустошения, оставени от най-лошата част от човечеството, откриваме и най-добрите му
представители.
В крайна сметка това, което определя как децата ще оцелеят от травмата физически, емоционално или психически, е дали хората около тях и особено възрастните, на които те трябва да могат да вярват и да разчитат, ги подкрепят с любов и ги насърчават. Огънят може да топли или да изгаря, водата може да утолява жаждата или да дави, вятърът може да милва или да пронизва тялото.
Така е и с човешките взаимоотношения: можем както да създаваме, така и да рушим, да подхранваме и да тероризираме, да травмираме и да се изцеляваме взаимно.
В тази книга ще прочетете за забележителни деца, чиито истории могат да ни помогнат по-добре да разберем природата и силата на човешките взаимоотношения. Макар че много от тези момчета и момичета са имали преживявания, които са доста по-крайни, отколкото в повечето семейства (и слава богу), техните истории съдържат уроци за всички родители, които могат да помогнат на
своите деца да се справят с неизбежния стрес и напрежение в живота.
Работата с травмирани и малтретирани деца ме накара да се замисля повече за природата на човечеството и за разликата между човешко същество и човечност. Не всички хора са човечни. Човешкото същество трябва да се научи как да стане човечно. Този процес – и как понякога той може ужасно да се обърка – е още един от аспектите на тази книга.
В историите, представени тук, се изследват условията, които са необходими за развитието на емпатия, и тези, които могат вместо това да предизвикат жестокост и безразличие. Историите разкриват как мозъкът на децата се развива и оформя от хората около тях. Освен това разкриват как невежеството, бедността, насилието, сексуалното малтретиране, липсата на ред и пренебрегването могат да предизвикват хаос у оформящия се мозък и зараждащата се личност.
Отдавна се интересувам от човешкото развитие и особено искам да разбера защо някои хора, израствайки, стават продуктивни, отговорни и мили човешки същества, докато други реагират на малтретирането, като го причиняват на околните. Моята работа ми разкри много за нравственото развитие, за корените на злото и как генетичните фактори и влиянието на средата могат да доведат до критично важни решения, които на свой ред влияят върху избора по-късно и в крайна сметка върху това какви ще станем. Не вярвам в „извинението с малтретиране“ за насилническо или причиняващо страдания поведение, но съм установил, че има сложни взаимодействия в най-ранното детство, които влияят върху способността ни да си представяме различни варианти за
избор и по-късно може да ограничават способността ни да вземаме най-добрите решения.
Моята работа ме отведе до пресечната точка на психиката и мозъка – там, където правим избор и се влияем от другите, което определя дали ще станем човечни и истински хора. В „Момчето, което беше отгледано като куче“ споделям какво съм научил. Въпреки своята болка и страх, децата в тази книга – и много други деца като тях – показаха голяма смелост и човечност и ми дават
надежда. От тях съм научил много за загубата, любовта и изцеляването.
Основните уроци, които тези деца ми дадоха, са важни за всички нас, защото, за да разберем травмата, трябва да разберем паметта. За да разберем как децата оздравяват, трябва да разберем как се научават да обичат, как се справят с предизвикателствата, как им влияе стресът. А като осъзнаем разрушителното въздействие, което насилието и опасностите могат да имат върху способността
ни да обичаме и да работим, можем по-добре да разберем себе си и да се грижим за своите близки, познати и особено за децата.
Излезна Докладът на Световната банка „Променящата се природа на работата“ - ценен инструмент не само за мениджъри и полисимейкъри, но и за всички участници на пазара на труда.
„Променящата се природа на работата“разглежда предизвикателствата и възможностите на всеки етап от натрупването на човешки капитал - за всяка група държави според тяхното ниво на доход. Няма спор, че силният човешки капитал и ученето през целия живот са ключът към бързото и адекватно адаптиране към промените. Високоразвитите когнитивни умения като решаване на сложни проблеми, рационално мислене, самостоятелност и ефикасност заедно със социално-поведенчески умения като способност за работа в екип са най-ценните качества и умения в дигиталната ера.
Технологиите винаги са били в основата на икономическия растеж и развитие. Те подобряват начина ни на живот и свиват границите на бедността до все по-малка част от световното население. Технологиите едновременно заменят човешкия труд и създават нови възможности за нови групи хора. Но как те променят природата на работата днес? Кои професии са най-силно заплашени от роботизация? Кои умения правят притежателите си конкурентноспособни на пазара на труда? Какво могат да направят правителствата, за да повишат човешкия капитал в страните си? Как да се финансират тези политики в зависимост от дохода на страната и как да се усили социалната защита за най-уязвимите в обществата и в света?
Докладът на Световната банка „Променящата се природа на работата“ дава отговори на тези въпроси и представя за първи път новия индекс на човешкия капитал – връзката между инвестициите в здраве и знание и бъдещата продуктивност на работниците. Новите форми на бизнес обаче продължават да се сблъскват със стари институционални проблеми. Неформалната заетост остава основен риск за работниците по света като ги лишава не само от социална защита, но и от възможности да укрепват и развиват своя човешки капитал. А нивото му е определящо за интегрирането на бъдещи технологии в икономиката. Това изследване информира за бързо случващи се промени и предлага решения с дългосрочен хоризонт.
Откъс от книгата
Никога не е имало време, когато човечеството да не се е страхувало от това докъде може да доведе талантът му за иновации. През ХІХ век Карл Маркс се притесняваше, че „машините не просто действат като превъзхождащ конкурент на работника, във всеки момент са на път да го направят излишен. Но те са и най-мощното оръжие за потискане на стачките“. Джон Мейнард Кейнс предупреди през 1930 г. за повсеместна безработица, произтичаща от технологиите. И въпреки това иновациите са трансформирали стандарта на живот. Средната продължителност на живота се е повишила; основните здравни грижи и образование са широко достъпни; и повечето хора виждат, че доходите им нарастват.
Според едно скорошно проучване на „Евробарометър“ три четвърти от гражданите на Европейския съюз, световната суперсила в категорията „начин на живот“, вярват, че работното място печели от технологиите. Две трети от тях твърдят, че технологиите ще бъдат от полза за обществото и ще подобрят качеството им на живот още повече. Въпреки този оптимизъм, опасенията за бъдещето остават. Хората, живеещи в напредналите икономики, са загрижени от голямото въздействие на технологиите върху заетостта. Те поддържат мнението, че нарастващото неравенство, съчетано с появата на „гиг икономиката“ (в която фирмите се договарят с независими работници за краткосрочни ангажименти), насърчава „състезание към дъното“ при условията на труд.
Този тревожен сценарий обаче е в крайна сметка неоснователен. Вярно е, че в някои развити икономики и страни със средни доходи производствени работни места отстъпват на автоматизацията. Работниците, които извършват рутинни задачи, които са „кодифицируеми“, са най-уязвими към замяна. И все пак технологиите предоставят възможности за създаване на нови работни места, повишаване на производителността и предоставяне на ефективни обществени услуги. Чрез иновации технологията генерира нови сектори и нови задачи.
Някои характеристики на настоящата вълна на технологичния прогрес са забележителни. Цифровите технологии позволяват на фирмите да се увеличават или намаляват бързо, размивайки границите на фирмите и оспорвайки традиционните модели на производство. Новите бизнес модели – фирми за цифрови платформи – се развиват от местни стартиращи предприятия до глобални бегемоти, често с малко служители или материални активи. Тази нова индустриална организация поставя въпроси за политиките в областта на неприкосновеността на личния живот, конкуренцията и данъчното облагане. Способността на правителствата да събират приходи е ограничена от виртуалната природа на производствените активи.
Възходът на платформените пазари позволява ефектите на технологиите да достигнат до повече хора по-бързо от всякога. Физическите лица и фирмите се нуждаят само от широколентова връзка за търговия със стоки и услуги на онлайн платформи. Този мащаб от виртуалност носи икономически възможности за милиони хора, които не живеят в индустриализирани страни или дори в индустриални зони. Променящото се търсене на умения достига до същите хора.
Автоматизацията повишава премията за когнитивни умения от висок порядък в напредналите и нововъзникващите икономики. Инвестирането в човешки капитал е задължително, ако искате да се възползвате максимално от тази развиваща се икономическа възможност. Три вида умения са все по-важни на трудовите пазари: усъвършенствани когнитивни умения като комплексно решаване на проблеми, социално-поведенчески умения като работа в екип и комбинации от умения, които предполагат адаптивност, като например умение за рационално разсъждаване и самоналагане на ефективност. Изграждането на тези умения изисква силни основи на човешкия капитал и учене през целия живот.
Така основите на човешкия капитал, създадени в ранна детска възраст, стават по-важни. Въпреки това правителствата в развиващите се страни не отдават нужното значение на ранното детско развитие, а резултатите за човешкия капитал от основното образование са под оптималните. Новият индекс на човешкия капитал на Световната банка, представен за първи път в това проучване, подчертава връзката между инвестициите в здравеопазването и образованието и производителността на бъдещите работници. Например изкачването от 25-и на 75-ия перцентил на индекса води до допълнителен годишен ръст от 1,4% в продължение на 50 години.
Създаването на официални работни места е най-добрата политика, според програмата за достойни условия на труд на Международната организация на труда, за пълно възползване от предимствата на технологичните промени. В много от развиващите се страни повечето работници продължават да работят на места с ниска производителност на труда, често в сивия сектор с ограничен достъп до технологии. Липсата на качествени работни места в частния сектор оставя талантливи млади хора с ограничен достъп до наемане на работа на заплата. Висококвалифицираните висшисти в момента съставляват почти 30% от безработните в Близкия изток и Северна Африка. По-добрите възможности за обучение на възрастни дават възможност на онези, които са напуснали училище, да се преквалифицират в съответствие с променящите се изисквания на пазара на труда.
Необходими са и инвестиции в инфраструктура. Най-очевидни са инвестициите в достъп до интернет за хора в развиващите се страни, които остават несвързани. Също толкова важни са повече инвестиции в пътната, пристанищната и общинската инфраструктура, на които фирмите, правителствата и индивидите разчитат, за да използват технологиите в пълния им потенциал. Приспособяването към следващата вълна от работни места изисква социална защита. Осем от 10 души в развиващите се страни не получават социално подпомагане, а 6 от 10 души работят в сивия сектор, без осигуряване.
Дори и в развитите икономики застрахователният модел, базиран на работната заплата, е все по-атакуван от работните споразумения извън стандартните трудови договори. Какви са новите начини на защита за хората? Социален минимум, който осигурява подкрепа независимо от заетостта. Този модел, включващ задължително и доброволно социално осигуряване, може да достигне до много повече хора.
Социалната защита може да бъде засилена чрез разширяване на цялостния обхват, което дава предимство на най-нуждаещите се хора в обществото. Поставянето на здравните работници в общността на държавни заплати е стъпка в правилната посока. Безусловен базов доход е друга възможност, но тя е неизпитана и фискално непосилна за нововъзникващите икономики. Засилените системи за социално подпомагане и застраховане биха намалили тежестта на управлението на риска върху трудовото законодателство. Тъй като хората стават по-добре защитени чрез такива системи, регулирането на труда би могло, където е уместно, да бъде по-балансирано, за да се улесни движението между различни работни места.
За да могат обществата да се възползват от потенциала, който технологиите предлагат, те ще се нуждаят от нов социален договор, съсредоточен върху по-големи инвестиции в човешки капитал и постепенно осигурявайки универсална социална защита. Въпреки това социалното включване изисква фискално пространство, а много развиващи се страни не разполагат с финанси поради неадекватни данъчни основи, големи неформални сектори и неефективно администриране.
И все пак има много възможности за подобрение – например чрез по-добро събиране на данъци върху имуществото в градските общини или въвеждане на акциз върху захарта или тютюна. Последните също биха имали преки ползи за здравето. Налагането на косвени данъци, реформирането на субсидиите и намаляването на избягването на данъци от глобалните корпорации, особено сред новите платформи, са други възможни източници на финансиране. Всъщност традиционната структура на световния данъчен ред предоставя възможности на мултинационалните корпорации за ерозия на данъчната основа или пренасочване на печалбата, т.е. някои фирми разпределят повече печалба към свои свързани фирми, регистрирани в страни с нулев или много нисък данък печалба, без значение колко малко бизнес се прави там. Според някои оценки средно 50% от общия доход на мултинационалните компании се отчита в юрисдикции с ефективна данъчна ставка под 5%.
Луксозно двуезично издание, посветено на България, излезе в навечерието на националния ни празник! Книгата „Българската съкровищница” (ИК „Сиела”) с автори Румяна Николова и Николай Генов разказва за интересни и не достатъчно познати природни и исторически паметници по земите ни и съдържа над 1000 цветни фотографии.
450 страници и над 1000 цветни фотографии са събрани в луксозното двуезично издание с твърди корици „Българската съкровищница”. Новият албум на Румяна Николова и Николай Генов ни повежда на смайващо пътешествие из красиви кътчета в България, запознавайки ни отблизо с вековната история и култура по нашите земи.
Сред разгледаните в ценната книга теми са вековните букови гори на резерватите в Национален парк „Централен Балкан” , 18-километровият подземен лабиринт край село Боснек в лицето на пещера Духлата, едно от най-старите живи дървета в Европа – летният дъб в село Гранит, датиращ от 345 г., Рогозенското съкровище, скалните обители в Шуменското плато и др.
Авторите отделят специално внимание на 16-те български паметници, природни богатства, обичаи и практики, които попадат в списъка на ЮНЕСКО – от Рилския манастир и Свещарската тракийска гробница до Боянската църква, Национален парк „Пирин”, езерото Сребърна и сурвакарите.
Николова и Генов ни напомнят и за богатствата в многовековната ни история и култура – от жилища от неолита, които можем да видим днес край Стара Загора, най-старото обработено злато в света и най-стария надпис на кирилица в скален манастир край поповското село Крепча до фолклорната пъстрота по поляните на Рожен и мартеницата.
Румяна Николова и Николай Генов са добре познати със заглавията „1000 страници България”, албума „България: природа, човек, цивилизации” и екзотичния пътепис „Спирки под южния кръст”, посветен на Южна Америка. В новата си, седемнадесета съвместна книга, двамата неуморни пътешественици се връщат към вечната тема – България, за да ни напомнят още веднъж колко красива и разнообразна е нашата страна.
Откъс от „Българската съкровищница” (издателство "Сиела")
ЗАКЛИНАНИЕ В БЯЛО И ЧЕРВЕНО
Бяло-червените пискюли, с които се окичват малки и големи на 1 март, са оценени като традиция, която заслужава да бъде съхранена в Листата на нематериалното културно наследство на човечеството. Номинацията на мартеницата е колективна – от България, Румъния, Македония и Молдова, където също е разпространен обичаят. В усуканите бял и червен конец е ко¬дирано заклинание за здраве и благополучие в началото на но¬вия цикъл на природата. Червеното символизира кръвта, жиз¬нената енергия, а бялото – чистотата и щастието.
Баба Марта е митологичен образ в българския фолклор, а празникът ѝ е своеобразно приветствие към пролетта и носи пожелание за плодородие. Свързаната с него обредност и особено завърз¬ването на усукана бяла и червена нишка според специалисти е присъща още на тракийската и елинската античност. Легенди свързват мартеницата и създателя на българската държава кан Аспарух. Народното вярване ѝ приписва магическа сила и красивото ѝ послание ще я дари с дълъг живот.
НАЙ-ВЪЗРАСТНИЯТ СРЕД ГРАДОВЕТЕ
Доскоро се твърдеше, че първите европейски градове са възникнали през бронзовата епоха. Българските археолози обаче успяха да увеличат поне с две хилядолетия тяхната възраст.
Проучванията на Плоската могила край пазарджишкото с. Юнаците се водят с прекъсване още от 1939 г. През 2006 г. археолозите търсят нейния некропол, но вместо на него попадат на огромно за онова време селище с площ 150 декара. Откриват също, че пластовете на селищната могила слизат доста по-дълбоко, а с това възрастта на нейното обитаване нараства значително. В нея могат да се проследят останки от поне 30 селища, изграждани едно над друго. Откривателите попадат и на дебела 5 м добре запазена отбранителна стена от 4700–4600 г. пр. Хр.
Укрепената част вътре в града при нужда е приютявала населението му, там е живеел и градският елит. Това е може би най-старата цитадела в Европа, защитавала селището в продължение на половин век, преди мощна вълна от нашественици да го унищожи напълно.
Когато животът на селището се е възстановил през бронзовата епоха, културното равнище на новите му обитатели вече е било много по-ниско.
Предложението идва от Съюза на собствениците на аптеки.