Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври.
Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
-
Октомври 14, 20260 -
Октомври 13, 20260 -
Октомври 13, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Архиепископът на Виена и примас на католическата църква в Австрия ще се подложи на операция за рак на простатата.
Политици и видни представители на икономиката отново заедно на 20-и май 2019 г.
Разказът е от сборника „Фламинго за обяд” на Любомир Николов.
Фройд, на когото в дима на лулата се привиждали всички тъмни сили, движещи човека, се преродил като много други простосмъртни, започнал новия си живот в Америка и се хванал на работа като осветител в едно киностудио в Холивуд.
Знаел кой е бил преди, имал спомени от предишната си реинкарнация, но за нищо на света не бил готов да го признае.
Една стара слава, решил той, не бива да бъде помрачавана от плебейската съдба на осветител. Носел пак очила, за да прикрие хитро святкащите си очи, и виждал немислими неща. Виждал как киностудиото си играе с най-съкровеното у човека и го опошлява в сменящите се картини.
Във филмите имало всичко: смразяващият страх да бъдеш наръган, когато си под душа и си най-беззащитен, еротични фантазии, разцъфнали в малолетни нимфи и жени, каквито не се намират на улицата, надежди за безметежност и семеен живот с деца, щъкащи по поляните, безкрайни обяди, офицери и алпийски върхове по тапетите и разни други сцени, произведени в павилион. Виждал, че хората, вместо да търсят своя път, имали във филмите готови първообрази за подражание и това ги задоволявало напълно.
Модерните хора хич не му били интересни. Само незадоволените и прикрити личности имат психика, заключил той.
Днес протагонисти и антагонисти колкото щеш, формулирал новото си откритие Фройд, който, вече като осветител, се научил да се изразява по-човешки. Всички роли отдавна са играни.
В онзи първия му тъй плодотворен живот нещата били съвсем различни. Хората били заредени с напрежение като мехур на бираджия и подсъзнанието им било в пъти по-голямо от съзнанието им. За тях повдигната фуста, показваща глезен, била гледка, която можела да ги държи будни цяла нощ, а тук в студиото снимали такива сцени, че му се искало веднага да си затвори очите, но работата му била най-чинно да освети актьорите. Той трябвало да е в центъра на събитията, да е на фокус и да осветява в близък план неща, които здравомислещите считат за табу.
Фройд се запознал с една акробатка, с която си представял, че започва дълъг и тъмен любовен роман, изтъкан от недомлъвки, а тя още на първата им среща му се разкрила до дъно, свалила без време трикото си и показала непремерени акробатични умения, без той дори да й намекне, че обича цирка.
– Зарежи тия глупости – й казал Фройд, като запалили по цигара след гимнастиката.
– Кои глупости? – попитала акробатката.
– Шпагатите в леглото, възклицанията, конвулсиите, движени от мускули, а не от страст.
– Слушай, очилатко – сопнала му тя, – ти, виждам, си от ония смотаните и хич не ме учи. Аз, която ходя по въже и мога да се пребия всеки миг, знам как да си живея живота.
– О, Ерос и Танатос – отвърнал й Фройд, – разбирам ги тези работи.
– Я се разкарай с твоите глупости! – акробатката ско¬чила от леглото като пружина и започнала да се намъква в трикото си.
– Никакъв Ерос – казал й Фройд, – ами чиста простотия. Никакво бельо не носиш, а си само по едно трико. Как да фантазирам!? Цирк, истински цирк.
– Какви са тия купешки глупости. Я се отпусни, бе! – рекла жената по-приятелски.
Това хич не успокоило Фройд, дори се напрегнал още повече:
– Евтини хора, евтини удоволствия, евтини идеи и аз самият, само ако и аз съм евтин, всичко ще е наред, така ли?
Жената кимнала в одобрение.
– Само така ще заживея с другите – продължил Фройд, – като ползвам същата девалвирана валута. Да стана и аз роб на деволюцията. Защо ни е еволюция!? Тя иска такива усилия, че кой е луд да се захване да еволюира, като онто¬генезата не стига, за да надскочиш вида си; така сме си мно¬го добре. Искаме все повече и повече от това, което вече имаме.
Забравихме, че оскъдицата не е проклятие. Обратно, оскъдицата винаги е била гувернантката на човешката цивилизация преди нас. Наричаме оскъдицата мизерия, а тя е единствената ни опора и здрав смисъл. Въздържание и оскъдица – това е решението за модерните времена! – завършил бравурно, като вдигал ципа на панталона си.
"Фламинго за обяд”(издателство "Сиела") съдържа 50 кратки истории, които ни запознават със свежи, нестандартни герои и ни пращат в най-различни краища на света – от България, през Словакия, та чак до Куба.
Дядо Време и месеците в човешки образ населяват страниците на „Баба Марта и месеците”.
Тематичният сборник с притчи и легенди са вдъхновени от българския фолклор, „Баба Марта и месеците” (ИК „Сиела”). В книгата си преводачът и писател Слави Ганев разказва за годишните времена, за месеците и за всевъзможните чудати създания, скитали по земите ни в древността.
Колоритни образи и причудливи създания от българския фолклор обитават страниците на първата авторска книга на Слави Ганев „Баба Марта и месеците”.
Сборникът съдържа 34 притчи, вдъхновени от богатата и разнородна палитра на българския фолклор и множество черно-бели илюстрации от художника Дамян Дамянов, който е автор и на корицата.
Познавате ли вечно младия хубавец Дядо Време и чудната девойка Баба Година, които се срещнали още когато земята не била в порядък и годишните времена не съществували? А царя на великаните, който с боздугана си можел да превърне всяка планина в купчина пясък? Чували ли сте за добрия рибар Никола, в чиято къща Баба Година завършва пътя си и поема по него отначало? А за неземно красивата Снежна царкиня и четиримата побратими ветровете, които влезли в жестока разпра заради нея? Знаете ли, че месеците имат човешки образ? Че Януари препускал на вихрения си жребец, докато Февруари обичал да похапва сладки зимни гозби, а пък Марта била колкото красива, толкова и проклета? Познавате месеците като периоди от годината, но не и като хора с характерния си външен вид, говор и привички, заради които ще се разсмеете с глас, ще се удивите, пък може и да си вземете поука, стига да не сте толкоз твърдоглави, колкото е Баба Марта…
В „Баба Марта и месеците” Слави Ганев ни запознава с тези и редица други (не)познати герои от пъстрия български фолклор. Притчите – поучителни и издържани в напевен приказен стил, са подходящи и за деца.
„Баба Марта и месеците” е първата авторска книга на Слави Ганев, който придоби популярност с първия пълен превод на „Дракула” на Брам Стокър и с превода на „Монахът” от Матю Грегъри Луис. На него дължим и двата тома с български народни приказки – „Български народни приказки” и „Български народни приказки от Македония”, на които е съставител и разказвач.
Откъс от „Баба Марта и месеците”
Силата се ражда сред враждебност, споменът твори надежда
Дойде време да ти разкажа за самите месеци, понеже тъкмо в тия времена, когато снегът царствал над почти цялата земя, Баба Година родила първото си дете. Тъкмо преди отново да поеме по всевечния си път, го дарила с живот. Била с Време в къщата на добрия Дядо Кольо. Там проплакал Януари и за първи път вдигнал ръчички към майчиното лице.
Студът веел вихрушки вън, сипел сняг, покривал стени и кепенци с лед. Фучал яростно Влах, свистял в голите клони, дето от много лета не се били раззеленявали. Сгушила Баба Година малкото си отроче, притиснала го към гърдите си, за да го стопли. Тъй могъща била зимата, че топлината на игривите пламъци в камината почти не стигала до нея. Една-едничка сълза се стекла по страната на Година и засияла от блясъка на огъня. Нея загледал Януари и тъй хубава му се сторила, че я запомнил за цял живот. Ех, още оттогава.
Съблякъл тогава Никола кожуха си и го дал на Година да повие в него детето. Не бил случаен той, нали знаеш, че всяка зима Дядо Кольо пътува с шейна през снеговете и студ не усеща. Не бил обикновен тоя кожух. По-топъл от него нямало на света.
Пораснал Януари голям и силен младеж. Дори баща му Време изглеждал дребен край него. Кой знае откъде били дошли силата и юначността му. Най-дълго той живял сред снеговете. Братята и сестрите му се родили много по-късно и малко видели от царството на въглечерния Влах.
По това време Януари, най-големият сред месеците, не бил студен, любезни читателю, дори нека да ти подшушна нещо тайно: ами че той никога не е бил студен, но станал такъв. Обичал редките мигове, когато немощно подухвал слепият Лодос, възхищавал се на бледата зеленина, която избивала изпод снега след него. Януари предпочитал да се разхожда сам в горите, сред дъхавите борове. Понякога спасявал животни в беда, лекувал раните им, помагал им да търсят храна сред снега. Не бил студен Януари, ала живеел сред студ, нали Влах владеел целия свят и го обгръщал в зима. Потърпи малко и ще разбереш защо хваща студ, като настъпят дните на най-възрастния сред месеците, ей сегичка.
Януари не другарувал с братята и сестрите си. Нали ти споменах, че те се явили на бял свят дълго след него. Задето прекарал много лета съвсем самичък, пък и задето възмъжал преди всички останали, заобичал тишината. Гледал той отдалеко детските лудории на Февруари и Марта, гледал как расте найденият Април, гледал и как красавецът Май твори първите си цветя, ала сам не ги наближавал дори. Само гледал и заговарял при нужда: ако го питат нещо или пък сам реши да се намеси. В тежки векове отраснал бил, в леденото царстване на Влах, любезни читателю, и тъкмо това го направило разумен, направило го зрял. Януари не познавал капризите на пролетта, не познавал жарката страст на лятото, не познавал дори тъгата на есента, която плачела с листа. Познавал само суровата зима и нейния мраз.
Познавал скрежа, познавал висулките по къщите на людете, познавал яростните вихрушки и лютия нрав на Северния вятър. Колко години само не бил виждал друго... А за да останеш силен, да останеш здрав в тия тежки мигове, нужен е порядък и послушание пред мъдростта.
Ординацията е в 23-и район.
Това не е просто „фургон” на колела, а луксозна къща с много екстри.