All for Joomla All for Webmasters
Българската съкровищница
Луксозно двуезично издание, посветено на България, излезе в навечерието на националния ни празник! Книгата „Българската съкровищница” (ИК „Сиела”) с автори Румяна Николова и Николай Генов разказва за интересни и не достатъчно познати природни и исторически паметници по земите ни и съдържа над 1000 цветни фотографии. 
 
450 страници и над 1000 цветни фотографии са събрани в луксозното двуезично издание с твърди корици „Българската съкровищница”. Новият албум на Румяна Николова и Николай Генов ни повежда на смайващо пътешествие из красиви кътчета в България, запознавайки ни отблизо с вековната история и култура по нашите земи.
 
Сред разгледаните в ценната книга теми са вековните букови гори на резерватите в Национален парк „Централен Балкан” , 18-километровият подземен лабиринт край село Боснек в лицето на пещера Духлата, едно от най-старите живи дървета в Европа – летният дъб в село Гранит, датиращ от 345 г., Рогозенското съкровище, скалните обители в Шуменското плато и др.
 
Авторите отделят специално внимание на 16-те български паметници, природни богатства, обичаи и практики, които попадат в списъка на ЮНЕСКО – от Рилския манастир и Свещарската тракийска гробница до Боянската църква, Национален парк „Пирин”, езерото Сребърна и сурвакарите.
Николова и Генов ни напомнят и за богатствата в многовековната ни история и култура – от жилища от неолита, които можем да видим днес край Стара Загора, най-старото обработено злато в света и най-стария надпис на кирилица в скален манастир край поповското село Крепча до фолклорната пъстрота по поляните на Рожен и мартеницата. 
 
Румяна Николова и Николай Генов са добре познати със заглавията „1000 страници България”, албума „България: природа, човек, цивилизации” и екзотичния пътепис „Спирки под южния кръст”, посветен на Южна Америка. В новата си, седемнадесета съвместна книга, двамата неуморни пътешественици се връщат към вечната тема – България, за да ни напомнят още веднъж колко красива и разнообразна е нашата страна.
 
Откъс от „Българската съкровищница” (издателство "Сиела")
ЗАКЛИНАНИЕ В БЯЛО И ЧЕРВЕНО
Бяло-червените пискюли, с които се окичват малки и големи на 1 март, са оценени като традиция, която заслужава да бъде съхранена в Листата на нематериалното културно наследство на човечеството. Номинацията на мартеницата е колективна – от България, Румъния, Македония и Молдова, където също е разпространен обичаят. В усуканите бял и червен конец е ко¬дирано заклинание за здраве и благополучие в началото на но¬вия цикъл на природата. Червеното символизира кръвта, жиз¬нената енергия, а бялото – чистотата и щастието.
 
Баба Марта е митологичен образ в българския фолклор, а празникът ѝ е своеобразно приветствие към пролетта и носи пожелание за плодородие. Свързаната с него обредност и особено завърз¬ването на усукана бяла и червена нишка според специалисти е присъща още на тракийската и елинската античност. Легенди свързват мартеницата и създателя на българската държава кан Аспарух. Народното вярване ѝ приписва магическа сила и красивото ѝ послание ще я дари с дълъг живот.
 
НАЙ-ВЪЗРАСТНИЯТ СРЕД ГРАДОВЕТЕ
Доскоро се твърдеше, че първите европейски градове са възникнали през бронзовата епоха. Българските археолози обаче успяха да увеличат поне с две хилядолетия тяхната възраст. 
 
Проучванията на Плоската могила край пазарджишкото с. Юнаците се водят с прекъсване още от 1939 г. През 2006 г. археолозите търсят нейния некропол, но вместо на него попадат на огромно за онова време селище с площ 150 декара. Откриват също, че пластовете на селищната могила слизат доста по-дълбоко, а с това възрастта на нейното обитаване нараства значително. В нея могат да се проследят останки от поне 30 селища, изграждани едно над друго. Откривателите попадат и на дебела 5 м добре запазена отбранителна стена от 4700–4600 г. пр. Хр.
 
Укрепената част вътре в града при нужда е приютявала населението му, там е живеел и градският елит. Това е може би най-старата цитадела в Европа, защитавала селището в продължение на половин век, преди мощна вълна от нашественици да го унищожи напълно. 
 
Когато животът на селището се е възстановил през бронзовата епоха, културното равнище на новите му обитатели вече е било много по-ниско.
Прочетено 64 пъти Последна промяна от Петък, 01 Март 2019 23:21
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…