Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври.
Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
-
Октомври 14, 20260 -
Октомври 13, 20260 -
Октомври 13, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Интересната история на автомат „Калашников” е проследена в детайли в книгата „АК-47. Оръжието на XX век” (ИК „Сиела”) от изследователя на съвременните конфликти К. Дж. Чивърс. В своето изследване журналистът и военен кореспондент се позовава на множество проучвания на засекретени досега архиви и преки свидетелства от бойните полета, за да разсее – или потвърди – многобройните митове около създателя на легендарния автомат.
Михаил Тимофеевич Калашников e името на 25-годишния старши сержант и бивш командир на танк, на когото се приписва официално дизайнът на най-популярното оръжие в света: АК-47, по-известен като автомат „Калашников”.
След 1945 г. СССР работи усилено в сферата на атомното въоръжаване, като в края на август 1949 г. успява да взриви успешно първата съветска атомна бомба, известна като РДС-1 и изработена от екип отбрани учени начело с известния съветски физик Игор В. Курчатов. Успоредно с този проект, докато на Запад всички се интересуват от случилото се с РДС-1, друга група специалисти по оръжия в Съветска Русия създава най-популярното и широко разпространено оръжие днес: автомат „Калашников”.
Съкращението АК идва от „Автомат Калашникова”, а числото означава 1947-ма – годината, в която техническото бюро в град Ковров, разположен източно от Москва със собствени скрити оръжейни заводи, завършва прототипите.
Днес АК-47 е най-повсеместно разпространеното огнестрелно оръжие в света. Носят го войниците в повече от петдесет национални армии, както и редица полицейски и разузнавателни управления и агенции по сигурността. Но неговото влияние се простира далеч отвъд сферата на конвенционалната мощ. „Калашников” е знаков за партизанските групировки, за терористите, за децата-войници, за диктаторите и за бандитите – всички те са открили, че той изравнява силите срещу морално или материално превъзхождащ ги враг. Списъкът на неговите ползватели е хроника на съвременните конфликти.
Историята на „Калашников” ни разказва изтъкнатият изследовател на съвременните конфликти К. Дж. Чивърс в книгата си „АК-47. Оръжието на XX век”. Трудът на Чивърс, признат като една от най-добрите книги по темата, се базира изцяло на разсекретени документи, изследвания и преки свидетелства от бойните полета.
Кристофър Джон Чивърс (1964) е американски военен кореспондент, изследовател на съвременните конфликти и журналист, чиито текстове са публикувани в престижни издания като The New York Times и Esquire. Носител е на „Пулицър” за специални репортажи (feature writing) през 2017 г. Освен всичко останало, Чивърс е и бивш офицер от морската пехота и ветеран от войната в Персийския залив. Книгата му „АК-47. Оръжието на XX век”, която излиза през 2010 г. в оригинал, е смятана за една от най-добрите книги, посветени на оръжията, а самият Чивърс е изтъкнат специалист по оръжия.
Откъс от „АК-47. Оръжието на XX век”, К. ДЖ. Чивърс
В Завод № 74 на Ижевския машиностроителен, инженерен
и автомобилен заводски комплекс в Руската съветска федеративна социалистическа република
Докато дипломатическите депеши за атомната експлозия летели от посолствата в Москва към западните столици на около 1700 км западно от тестовата площадка, един друг от тайните военни проекти на Сталин набирал скорост в руски индустриален град в Урал.
Зад почернелите тухлени стени на комплекс от огромни заводи един продукт бил подготвян за масово производство. Екипи от инженери, оръжейници и заводски контрольори доусъвършенствали дизайна му. Лидерите на Комунистическата партия настоявали заводите да участват и в производството на автомобили. Но този продукт не бил нито автомобил, нито пък някоя от частите му. Бил оръжие – странна на вид карабина, отклоняваща се от класическите форми.
На пръв поглед новата винтовка била доста необичайна, чудата, направо да свъсиш вежди и да поклатиш глава. Компонентите ѝ били прости, липсвала им елегантност, а по западните стандарти били изработени сякаш от посредствени майстори. Създавала впечатление, че е объркващо въплъщение на някакво компромисно огнестрелно оръжие, смес от дизайнерски решения, с които нито една западна армия все още не искала да се нагърби.
Била средна по размери в някои важни параметри – по-къса от винтовките в пехотата, които щяла да замени, но по-дълга от картечните пистолети на въоръжение от повече от трийсет години. Използвала патрон със среден заряд, който не бил достатъчно мощен за далекобойна снайперска стрелба, но имал достатъчно енергия да убива и да нанася ужасяващи рани на разстоянието, на което се водили почти всички престрелки. Оръжието не било просто средно по тегло. Било истински пробив.
Можело да стреля автоматично, при това със скоростта на онези картечници, които вече били променили начина на водене на бойни действия, но имало и режим на единична стрелба като старите карабини. Нито един от съперниците на Съветския съюз през Студената война не успял да измисли, камо ли да пусне в масово производство оръжие с такава огнева мощ и толкова компактни размери.
Новото оръжие имало и други полезни характеристики. Откатът му бил по-малък в сравнение с повечето винтовки от онова време. Било толкова надеждно, дори потопено в мочурище и посипано с пясък, че съветските изпитатели имали затруднения да го накарат да засече.
Дизайнът му бил апотеоз на простотата, всеки можел да схване основните му операции за минути, а съветските учители скоро щели да научат, че учениците им славянчета можели да го разглобят и сглобят за по-малко от трийсет секунди. Комбинацията от тези характеристики означавала, че щом оръжието бъдело пуснато в производство, дори дребните хора, дори онези без склонност към механика, глуповатите и необучените след съвсем бегъл инструктаж щели да разполагат с лека автоматична винтовка, която можела да изсипе поразяващ огън по дължината на две или три футболни игрища. Това било забележително добре измислен инструмент за конкретната си цел – да позволи на обикновени хора да убиват други хора без продължително обучение или ненужни усложнения.
Армията на Съветския съюз дала име на новото си огнестрелно оръжие: АК-47. Докато съветските физици разнищвали тайните на атома, Главното артилерийско управление на армията избрало АК-47 за основно оръжие след таен конкурс, проведен скоро след края на Великата отечествена война, както наричали в СССР войната срещу хитлеристка Германия. Съкращението „АК“ е от две думи: „Автомат Калашникова“, т.е. „автоматът на Калашников“, признание към старши сержант Михаил Тимофеевич Калашников, двайсет и девет годишен бивш командир на танк, на когото армията и Комунистическата партия официално приписали дизайна на оръжието.
Числото означава 1947 г., тогава техническото бюро в Ковров, град източно от Москва със собствени скрити оръжейни заводи, завършило прототипите. За изминалото време заводите в Ижевск били оборудвани да го произвеждат. След още двайсет и пет години това щяло да бъде най-повсеместно разпространеното огнестрелно оръжие, известно на света.
През това време американското разузнаване щяло да се концентрира, напълно разбираемо и уместно, върху ядрените програми на Съветския съюз. Дейностите в Ижевск щели да бъдат пропуснати.
Докато атомната гъба се извисявала над казахската степ, никой не забелязал появата на новото огнестрелно оръжие на Сталин. Никой нямало да обърне внимание, а заводите за новите щурмови винтовки и другите комплекси из целия Източен блок и из свързаните със СССР или със социалистическия идеал страни щели да избълват незнайно колко милиона от новите автомати през следващите години.
И никой не би могъл да предрече, че докато светът се боял от ядрена война, тези нови винтовки с по-малките им патрони щели да се превърнат в най-смъртоносния инструмент на
Студената война. За разлика от ядрения арсенал и инфраструктурата около него – бойни глави, мобилни пускови установки, стратегически бомбардировачи и подводници, – автоматичната винтовка била оръжие, което всъщност можело да се използва. А нито един от наглед безкрайната и фантастична гама от инструменти за убиване на Студената война не би могъл по-лесно да се изплъзне от контрола на държавата.
Така 1949 г. станала годината на една неравнопоставена, но съдбоносна двойка – РДС-1 и АК-47, а техните наследници щели да работят в синхрон и да оформят бъдещите конфликти. Атомният чадър фиксирал границите и обезсърчил тоталната война между конвенционалните армии, разположени в Европа, но така помогнал за създаването на условия, при които „Калашников“ се пренасял от континент на континент, от държава в държава, от група в група и от човек към човек. Количествата нараствали, автоматът съзрявал и се сдобил с репутация на доминиращ инструмент за насилие в конфликтните зони. Отначало разпространението било неорганизирано, но се разширявало и постепенно станало необуздано.
В началото на 1960-те години, след като Кубинската криза стреснала участниците в нея, а войната във Виетнам се разраствала и набирала скорост, Кремъл и Белият дом схванали, че заради общия им ядрен арсенал в един тотален конфликт няма да има победител. Студената война щяла да се води с локални сблъсъци и с проксита.
Настъпила Ерата на „Калашников“.
И все още живеем в нея.
С тази книга Чизу Саеки, най-прочутата японска консултантка по красота, ще ни посвети в тайните на свежата кожа и ще ни покаже как да извлечем максимума от своите козметични продукти.
„Японската революция в грижата за кожата“ е първото ръководство за жени от всякакви възрасти и раси, които искат да имат красива кожа като на японките, но не желаят да харчат много пари за козметични продукти и процедури.
Читателите ще се запознаят с уникални процедури за овлажняване на кожата, масажи за активиране на лицевите мускули, натурални и лесни лекове против бръчки, пъпки и черни точки, „топла грижа“ и „хладна грижа“ за успокояване на духа и тялото, водни масажи за енергизиране на кожата и още много други.
Със снимки и инструкции стъпка по стъпка Саеки показва как да използвате собствените си ръце, за да масажирате лицето си като професионален козметик. Учи ви как да използвате очите си, за да прецените от какво се нуждае кожата ви, както и да не я претоварвате с твърде много козметични продукти. Води ви към прецизна и разумна програма за грижа за кожата, резултатите от която ще ви изумят. Като следвате съветите й, ще установите, че е възможно да имате хубава кожа на всяка възраст – без да харчите за това цяло състояние.
Книгите на Чизу Саеки неслучайно са продадени в над 3 млн. екземпляра, а революционните идеи, представени в тук, се радват на одобрението на кожните лекари в Япония и по света.
На 24-годишна възраст тя получава лиценз за козметик, работи няколко години в козметичен салон, след което постъпва на работа във френския козметичен гигант „Герлен“.
През 1971 г. а работата на съпруга ѝ я отвежда в Сан Франсиско, където също се включва в козметичния бизнес, като проучва за Япония американския пазар за нови козметични продукти.
Саеки е на 42 години, когато съпругът ѝ умира от рак, тя изпада в депресия, в резултат лицето й се състарява. Заема се да възстанови живота си чрез комплексна програма, която усъвършенства през годините и постига феноменален успех.
Три години по-късно Саеки постъпва в „Парфюми Кристиан Диор“ като международен мениджър в сектор обучение с повече от 600 козметици консултанти на свое подчинение. След оттеглянето ѝ от „Диор“ през 2003 година тя издава първата си книга.
Днес Чизу Саеки е президент на собствената си компания „Корпорация Чизу“, която управлява козметичен салон и школа за красота в Токио.
Откъс от книгата
Извлечи максимума от своите козметични продукти
Подходът ми към грижата за кожата винаги е посрещан с изненада. „Как не съм се сетила за това преди?“, казват хората, когато им демонстрирам моите методи, или: „Каква прекрасна идея!“. А всъщност всичко, което правя, е да добавя някои допълнителни детайли към обичайните техники.
Няма нищо специално в продуктите, които използвам, въпросът е как ги използвам. Така например, вместо да полагам лосиона директно върху кожата си, пръсвам няколко капки на навлажнено памучно тампонче и стратегически го поставям върху лицето си.
Най-простият лосион може да извърши магията на скъп серум, ако се използва по този начин, за да се получи лосионова маска (повече за това по-нататък в книгата). Същото е с пилинга за лице, който някои избягват заради неговата абразивност: продуктът може да се смекчи и да бъде направен два пъти по-ефикасен, като се съчетае със сапун за лице и топла вода.
Ето защо аз съветвам хората да инвестират не пари, а грижа и внимание за кожата си. Също така ги насърчавам да използват максимално дланите и пръстите си. Затоплянето на продукта в ръцете ви ще помогне той да проникне по-добре в кожата, което ще удвои и дори ще утрои неговата ефикасност.
Като обвиете лицето си с ръце, козметиката и собствената ви топлина ще действат съвместно като парна ютия и ще направят кожата ви удивително гладка. Може да използвате пръстите си да приложите натиск, за да изтласкате частици през порите, та те да навлязат по-дълбоко в кожата и да се подобри кръвообращението, или за да масажирате. Това са все техники, които не ви струват нищо като пари.
Колкото и бързо действащи да са днешните продукти за красота, ще бъдат пропилени, ако се използват небрежно. Така че моят съвет към вас е: Вложете сърце във всяка капка продукт за кожата, който използвате. Когато подхождате към рутинните грижи за кожата си с ентусиазъм, прогонвате кафявите петна и предотвратявате провисването на бузите, ще имате много по-добър ефект, отколкото ако на сляпо пръскате цяло състояние за козметика.
Поемай красотата с всичките си сетива
Покойният ми съпруг ми казваше, че трябва да се излагам на въздействието на неща с истинско качество. Двамата често посещавахме музеи, разглеждахме исторически шедьоври, вечеряхме два пъти в месеца в луксозни ресторанти или пътувахме в чужбина, където се любувахме на невиждани дотогава природни гледки и градски пейзажи.
Когато си активен и изживяваш нови усещания, чувстваш се, сякаш клетките на цялото ти тяло се насищат със същността на красотата, и това те прави по-красив. Лицето на някой, който по цял ден е затворен в мрачна стая, ще е унило и безстрастно, докато на онзи, който излиза и се наслаждава на красивите неща наоколо си, естествено ще излъчва по-голяма експресивност и задоволство.
Кое е това, което отрича на жената красота? Има такива, които не ме впечатляват с женствен чар въпреки миловидните си лица, и други, които изпъкват сред множеството, макар да няма нищо ослепително у тях. Мисля си за актрисата Одри Хепбърн, на която винаги съм се възхищавала като на точно такава жена със специално присъствие, което надхвърля природната ѝ красота. Тя доказа, че дори бръчките и отпуснатата кожа, съпътстващи напредването на възрастта, могат да са привлекателни, ако принадлежат на жена с характер и увереност в себе си, която е изживяла живота си добре. Бръчките на такива жени се възприемат не като белег на остаряване, а като свидетелство за достойнство.
Не се вайкайте за всяка пъпчица и бръчка по кожата си. Не тяхното присъствие намалява стойността ви като жена. Повечето кафяви петна и бръчки може да се отстранят с търпение, но във всеки случай общото излъчване и блясък на лицето ви са далеч по-важни във впечатлението, което създавате.
Разбира се, добре е да имате хубава кожа – тъкмо затова с такова внимание се грижих за лицето си през всички тези години. Но имайте предвид, че безупречната кожа не е всичко. Красотата не е нещо, което може да бъде лепнато отвън, тя е фалшива, ако не блика отвътре.
И до ден днешен съм благодарна на съпруга си, че ме научи да ценя качеството. Днес отделям време да заобиколя дома си с цветя, които са моя страст. Понякога релаксирам при упойващия мирис на тамян или под звуците на вода, или пък се наслаждавам на любима музика, носеща се из стаята. Тогава усещам как лицето ми се отпуска, колкото и да съм уморена, и се чувствам красива.
Така че идете в музей или парк или дори просто пообикаляйте да разгледате витрините или секциите в мола. Без значение колко сте заети, а особено ако сте толкова натоварени с работа, че се чувствате изнервени, отделете време за себе си – дори да е един час на месец, – за да се полюбувате на красотата на живота.
Направи огледалото свой съюзник
При всеки козметичен щанд и във всеки салон за красота има огледало. Но на много жени им липсва куражът да посрещнат отражението си вероятно защото присъствието на други хора ги смущава. И дори когато се осмелят да се погледнат, набиват им се на очи дефектите: бръчките по лицето, сухата и лющеща се кожа.
На такива жени предлагам следния съвет: В самотата на собствения си дом всеки ден разглеждайте внимателно лицето си. Освен за да решите кои продукти да използвате днес, за да подобрите състоянието на кожата си, също и за да си направите комплимент.
Например, ако сте се подложили на процедура вчера и кожата ви е в отлична форма, полюбувайте ѝ се. Като похвалите сами себе си, ще сторите много за красотата си. И пак ще кажа, не бъдете твърде критични към недостатъците на лицето си. Често се случва тъкмо онези черти, които най-малко харесвате у себе си, да бъдат намирани за очарователни от околните.
Така че вместо да криете онова, което смятате за свой дефект, приемете го като ваше уникално качество и го изтъквайте.
Представете си закръглена жена, която носи торбести дрехи, за да прикрие извивките си – усилията ѝ само привличат повече внимание към пълнотата ѝ. От друга страна, ако същата тази жена облече дреха по тялото, тя ще подчертае привлекателността на ханша и гърдите.
Много жени коментират колко биха искали да имат нос като тази актриса или да са родени с очите на онази знаменитост. Това са само празни желания. Прекрасно е да има жена, на която се възхищавате, но нея я правят привлекателна начинът ѝ на живот, поведението, думите и делата ѝ. Всяко лице е различно и е пилеене на време мечтаенето да изглеждате като някоя друга.
В крайна сметка, както аз виждам нещата, красив човек е онзи, който познава себе си отвътре и отвън и се чувства удобно в кожата си.
За добро или зло, огледалото вярно предава вашия образ. Направете го свой съюзник в търсенето си на самоусъвършенстване, като го държите подръка по всяко време, като се разглеждате обективно, както бихте погледнали отражението си във витрина.
Назначи час за себе си, не за салон по красота
Онзи ден някой ме попита: „Третирате кожата на клиентките си всеки ден в салона като козметичка, но кой се грижи за вашата?“.
Отговорът е: никой.
Никога не съм била в козметичен салон като клиентка и причината е, че сама умея да се грижа за кожата си. Може да си кажете, че съм специално изключение. Все пак съм работила като управител на салон на „Кристиан Диор“ в Токио и още всекидневно работя с клиентки в собствения си салон. Истината обаче е, че и вие можете да третирате сами кожата си точно както го правя аз, ако усвоите
някои умения. Всеки го може.
Жените често се извиняват за запуснатата си кожа с липса на пари и време. Предлагат всевъзможни оправдания.
„Толкова съм заета с децата, че не ми остава никакво време.“
„Не разполагам с пари, че да посещавам салон.“
Истината е, че като прочетете моята книга, ще си дадете сметка как можете да постигнете красота, без да влагате много време и пари, и че изобщо не ви е нужен салон за тази цел.
В тази книга ще споделя с вас техники как сами можете да подобрите кожата си със собствените си ръце – хитринки, които не изискват специално оборудване, лесно може да се направят в банята или дневната и са също тъй ефикасни като третирането в козметичен салон. Единственото, което ще ви е нужно, е памук, прозрачно фолио, лед и няколко основни козметични продукта. А най-добрият инструмент, то се знае, са вашите длани и пръсти.
Започнете, като отделяте само пет минути за себе си всеки ден, за да освободите сетивата си и да се погрижите за кожата си. Ще усетите много по-дълбока релаксация на ума и тялото си, отколкото в скъп козметичен салон.
Укроти топката в проблемен период
Ето нещо, което повтарям отново и отново на пристрастените към козметични продукти: Ако искате добра кожа, имайте куража да се отдръпнете от козметичните продукти.
Първата ми книга – „Не разчитайте на козметични продукти“, е с подзаглавие „Спрете да си миете лицето!“. На пръв поглед при това подзаглавие мнозина биха се усъмнили в здравия ми разум, особено в Япония, където се смята за необходимо лицето да се измива два пъти – първо с почистващ лосион, после със сапун за лице. Та какви ги приказвам аз, по дяволите?
Девизът ми е, че прекомерните грижи увреждат кожата. Кожата е жива и е снабдена със самопочистващ механизъм, а многото третиране само отслабва тази способност. То се знае: основните грижи са много съществени – неща като предпазване от ултравиолетовите лъчи преди излизане и охлаждане на кожата с лосион след ден, прекаран в спорт и потене. Но да си миете лицето по няколко пъти само защото имате мазна кожа, или да го мажете обилно със скъп крем, защото е суха, просто е лошо за нея.
Ако кожата ви крещи за помощ, сега е моментът да седнете и да я погледнете с трезва преценка – като лекар, интервюиращ пациент, – за да решите какво ѝ е нужно и какво не. Макар хората с проблемна кожа да са изкушени да пробват всякакви лекове, онова, което трябва да сторят, е да ѝ дадат почивка. Понякога с по-малко се постига повече. Наричам подобна грижа „постене за кожата“.
Същината е проста: не правете нищо. С това нямам предвид изобщо да изоставите кожата си. По-скоро отделете един ден седмично, в който не правите нищо, освен да наплискате лицето си. Това ще пробуди вътрешните сили на кожата ви и ще възстанови здравето ѝ.
Предлагам постене за кожата, защото, след като видях кожата на много жени, установих, че тя е в много по-лошо състояние при тези, които прекаляват с козметиката, отколкото при тези, които не правят нищо. Накратко, това е идеалният начин да се освободите от пристрастието към козметиката, на което толкова много жени стават жертва.
Както вече сте разбрали досега, основните принципи на грижата за кожата са съвсем прости. Няма нужда да се преминава през безкрайно дълги процедури.
В допълнение към третирането на кожата в моя салон предоставям консултации на клиентките. Понякога ги карам да ми донесат да погледна продуктите, които употребяват в момента. Повечето са натрупали купища козметика, която не им е нужна – би им свършило работа половината от каквото притежават.
Опитайте се да направите ревизия на тоалетната си чантичка и да реорганизирате инвентара си. Можете да употребите парите си за по-добри цели от това да набавяте безразборно козметични продукти.
Паметник на д-р Людвик Заменхоф има във Виена.
Обучението ще се проведе от 2 до 4 септември 2019 г.
Виена посрещна участниците в 64-та международна дунавска регата, сред които 13 българи.
Астропрогнозата е на Руслан Борисов- Азарей.
На 8-ми юли 2019 година, в 2:16 часа Меркурий ще започне да се връща назад в зодиакалния знак Лъв до 1 август 2019 година. От 19-ти юли планетата ще се върне и в знака Рак.
Няма страшно! Нужна е почивка. Времето, през което този палавник се връща назад е подходящо да си отдъхнем от препускането на нашите мисли по отношение на темите, засегнати в следващите редове.
Не се препоръчва подписване на важни договори и споразумения, свързани с деца и спорт. Покупко-продажбите на недвижими имоти през периода 19-ти юли – 1-ви август са нежелателни. Има вероятност да се натъкнете на забавяне и допускане на грешки.
Внимавайте с любовната си кореспонденция и документация, свързана с вашата недвижима собственост. Удачно е времето за предоговаряне на условията по договорите.
Очаква се засилване на желанието за подмяна на лични документи – лични карти, шофьорски книжки и задгранични паспорти. Необходимо е да бъдем внимателни, когато управляваме моторни превозни средства, за да избегнем нежелателни срещи с органите на реда – КАТ.
Ретроградното движение на Меркурий ще ни подтикне да направим ревизия по отношение на нашите любовни мисли и авантюри, спортната ни активност, децата и тяхното възпитание.
Ако сме пътували по-интензивно през изминалите месеци, време е да отделим внимание на нашия дом – да го почистим, подредим и изхвърлим излишните вещи.
Това е период на почивка, през който ние се вглеждаме навътре с цел да изчистим безполезни модели или навици! Вярвам, че ще се справите и ще излезете по-силни, и с по-голяма вяра в себе си!
Руслан Борисов- Азарей, консултант-астролог
+ 359 898 623 851
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
facebook: Ruslan Borisov