All for Joomla All for Webmasters
Да опознаем Тиролските и Швейцарските Алпи
Пътеписът е на астролога Руслан Борисов- Азарей. 
На какво мирише Швейцария?
-Да ти кажа, тук мирише ми планина. 
Така започна едно наше приключение с Мария из рилския клек.
-Е, в Швейцария на какво миришат планините – я попитах, с лека усмивка, шеговито, а може би и малко саркастично.
-На нищо! – получих отговор с много емоция.
-Е! – усмивката ми не слизаше от устата.
-Да, така е, защото има много валежи и те отмиват уханията!
 
Мария беше права!
Тръгнахме. В края на юли, през нощта се запътихме да обходим с погледите си част от швейцарските великани. Когато човек погледне картата на Европа ще открие, че това е най-ненаселената зона от континента.
Защо ли?
Много е високо и ледниците, върховете, планинските вериги и плата са оформили една пустиня. 
Пътят ни даде шанс да се впуснем из Тиролските Алпи (Австрия), да прекосим малката държава Лихтенщайн, да пътуваме покрай големи алпийски езера (едно, от които е Цюрихското), да зърнем Люцерн и да завършим автомобилният ни преход късно вечерта, в крайната ни цел.
Гринделвалд
Бяхме настанени в хижата на местния алпийски клуб. Тя представлява масивна двуетажна постройка в типичния за Алпите стил.
Сутринта станахме около 7:00 часа. Валеше дъжд. Мария ни беше предупредила, че в района редовно вали. Не случайно навсякъде е зелено. Около 10:00 часа дъжда спря и започнахме приготовления за първият ни опознавателен преход. Целта ни бе хижата Берег, в подножието на долния ледник. 
Интересното в случая беше, че пътеката минава и под водопадчета и се вие под скат, който в долната си част завършва с отвесна стена и превръща долината на оттичане на ледника в каньон. 
Хижата е разположена на красива тераса и ни позволи да се насладим на тъй наречения долен ледник и върховете над него. Бяло, мръсно бяло, светло синьо, лазурно синьо, зелено – това бяха цветовете, на които се любувахме. Отвсякъде текат водопади. Планината бучи. Достигането до хижата се осъществява за около 1 ½ - 2 часа. 
Селото Гринделвалд (днес курорт от световно значение) е разположено в долина под исполина Айгер (висок 3976 метра). Той е прочут с изкачването на северната му стена, която е една от най-дългите и трудни за катерене. 
Шварцхорн (висок 2933 метра)    
Алекси и Диана бяха донесли кафеварка (кубинка). Сутрин си правех кафе и гледах към Айгер. Той почти ни бе обгърнал. Селото в долната си част е рзположено на 900 метра надморска височина. Пред мен се изправяше масив с височина от 3000 метра, които очите обхващаха. Гледката е внушителна. 
Вторият ден бе заплануван да изкачим върхът, разположен на северозапад от хижата. В началото се движим по асфалтов път до горната станция на лифта, изграден в този масив. След което, се движихме по маркирана планинска пътека. В първата си част на пътеката пресичаме високопланински пасища, след което траверсирахме стръмния сипей под върха. Финалният участък е скалист, като на един праг е поставена верига. Билото на върха наподобява Кончето и Котешкия чал. 
Шварцхорн е удобно място, за добиване на представа за величието на Бернските Алпи. От тук се виждат – Айгер, Юнгфрау, Мьонх ...
Превишението от хижата до върха е 1800 метра и се взима при добро темпо за около 4 часа. 
Курортната и ски зона се нарича Менлихен, а най-прочутата ски писта и състезание от топ 10 на световната купа е Венген. 
Лаутербрюнен
Третият ден бе посветен на елемента Вода. Посетихме долината на градчето Лаутербрюнен. В района могат да се наблюдават 52 водопада, стичащи се от отвесните скатове на типичната ледникова долина. (Напречният профил на долините от тип „ледникови” се характеризира с формата на латинската буква „U”.)
 
В края на селото може да се насладите на едно „водопадче” с височина от 400 метра!
Бих препоръчал да се посетят ерозионните котли. Това е природен феномен, където може да се наблюдава, как се изсипват 20 тона вода на секунда, която слиза от ледника на Юнгфрау. Банята от пръски е безплатна, за разлика от входа в туристическия обект! Заслужаваше си!
Посетихме и алпийското село-курорт Мюрен, което е характерно с факта, че не влизат коли. Достъпът е посредством лифт, влак или пеша. Интересно, нали?
Така е в Швейцария 
Юнгфрауйох
Четвъртият ден бе посветен на железницата Юнгфрауйох. Тя преставлява чудо на инжинерната мисъл и дело! Построена е преди 120 години.
Влакчето преодолява превишение от 2550 метра (3450 м -900 м = 2550 м), за около 45 минути. Движи се и в тунели прокарани в северната стена на Айгер и завършва на жп станция Юнгфрауйох, която е разположена в основата на скалата Сфинкса.
 
Тя от своя страна лежи на седловината между Мьонх и Юнгфрау. Там може да посетите музей с ледени фигури, зона с информация за строителството на железницата, да се качите на обсерваторията с асансьор, който преодолява 100 метра денивелация за 15 секунди.
Ние се разходихме по ледника до хижа Мьонххюте за около 45 минути.
 
Тя е разположена на една скала под връх Мьонх и е на височина 3650 метра. 
На връщане се спуснахме по една панорамна пътека под северната стена на Айгер.
Петият и последен ден бе за горния ледник и хижата Глекщайн. 
Красота от скали, зелена трева, ледници и водопади!
Швейцария!
АЗАРЕЙ, 2018
Прочетено 535 пъти Последна промяна от Сряда, 13 Юни 2018 10:04
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…