Г-жо Секуличка-Русева, какво е да сте директор на Българския културен институт в Братислава? Вие поехте поста след спечелен конкурс – каква е Вашата визия за неговото развитие?

- За мен това е преди всичко голяма отговорност, но и възможност да продължа нещо, с което всъщност се занимавам от много години – представянето на българската култура в Словакия. Преди да поема института, повече от десет години бях активно ангажирана с Българския културен съюз, с организирането на фестивали, концерти, изложби, кино, срещи с творци. Работила съм и в словашка медийна среда, така че познавам и двете страни – и българската общност, и словашката публика.

Затова за мен директорският пост не е някакво рязко начало, а по-скоро следваща стъпка.

Визията ми е Българският културен институт да бъде живо място. Не искам да бъде пространство, в което просто откриваме изложба, тя стои един месец и след това идва следващата. Искам хората да имат причина да се връщат – за кино, музика, литература, срещи, разговори, съвременно изкуство.

Много държа и да излезем извън физическото пространство на института. Българската култура трябва да присъства там, където е словашката публика – в университети, музеи, кина, фестивали, концертни зали, обществени пространства, а защо не и на летището, както направихме тази година.

И още нещо – за мен е важно да показваме България не само през традицията и историята ни, с които имаме всички основания да се гордеем, а и като съвременна европейска държава с интересни млади артисти, музиканти, режисьори, фотографи и идеи.

Вие сте отраснала в Братислава – как словаците ни виждат като култура, общност, народ? По кои теми словаците се вълнуват от България?

- Мисля, че отношението към България тук е много позитивно. Има и една естествена близост между двата народа. За много словаци България е свързана с лични спомени – с Черноморието, с пътувания, с приятелства. Но според мен нашата задача днес е да надградим тази представа и да покажем България отвъд познатите асоциации.

Забелязвам например много силен интерес към българската история и археология. Видяхме го и при представянето на древните български съкровища. Има интерес към музиката, фолклора, киното, фотографията, но и към съвременните форми на изкуство.

За мен културният обмен не трябва да бъде еднопосочен. Разбира се, основната мисия на Българския културен институт е да представя България, но много по-интересно става, когато създаваме диалог. Затова търся словашки партньори и проекти, в които български и словашки творци се срещат, работят заедно или застават пред една и съща публика.

Ще търсите ли баланс между представянето на българската и словашката култура? Кое от модерната словашка култура Ви впечатлява най-много?
- Ако трябва да посоча нещо, което ме впечатлява в културния живот тук, това е по-скоро начинът, по който Братислава през последните години все повече се опитва да отваря града за култура. Има много галерии и различни пространства за изкуство, а организации като Братиславския културен и информационен център и самият Стар град полагат видими усилия културата да бъде част от ежедневния живот на града. Харесва ми например превръщането на вътрешни дворове и други градски пространства в места за концерти, изложби и различни културни събития.

Прави ми впечатление и развитието на фестивалния живот. Всяка година има все повече събития, по-разнообразна програма и стремеж да се привлича публика извън традиционните културни пространства. Има усещане за движение и за желание градът да живее с културата.

А на словаците бих искала да покажа България такава, каквато самата аз я виждам – страна с изключително богато културно наследство, но и с много интересна съвременна култура.

Какво бихте казала за екипа, който трябва да има един директор на културен институт? Имате ли наблюдение кои са по-добри директори – мъжете или жените? Какво дава женският поглед към културата?

- Нашият екип в института е много малък и затова в ежедневната работа разчитам много на себе си, но също така и на партньорствата, които успявам да изграждам с различни институции и организации.

Всъщност едно от хубавите неща в Словакия е, че българските институции и организации работим много близко помежду си. Българското посолство, Културният институт, Българското училище, Българският културен съюз – всеки има своята роля, но много често обединяваме усилията си. За мен това е изключително важно, защото с малък екип можеш да постигнеш много повече, когато имаш добри партньори.

А културата отвън изглежда много красива – изложби, концерти, срещи с артисти. Зад всичко това обаче стои страшно много невидима работа. Организация, бюджети, договори, комуникация, техника, транспорт, реклама, понякога решаване на проблеми буквално до последната минута. Именно затова добрите партньорства и хората, на които можеш да разчиташ, са толкова важни.

Не мисля, че добрият директор се определя от това дали е мъж или жена. По-скоро от способността му да създава контакти, да увлича хората около една идея и да превръща идеите в реални проекти.

Колкото до женския поглед – не бих го противопоставяла на мъжкия. Но може би жените често внасяме повече внимание към детайла и към човешката страна на отношенията. А културата в крайна сметка е точно това – отношения между хора.

А за женската харизма ще оставя другите да преценят дали я имам.

Каква е рецептата един културен институт да се превърне в много посещавано място, в притегателен център?

- Не мисля, че има една рецепта. Но има нещо много важно – хората трябва да чувстват, че мястото е отворено за тях.

Може да имате прекрасна програма, но ако тя не достига до хората, ако не разговаряте с публиката и не знаете какво я вълнува, институтът лесно може да остане затворен в собствен кръг.

Аз искам да разширяваме тази публика. Разбира се, българската общност е изключително важна за нас, но Българският културен институт не трябва да бъде място само за българи. Напротив – успехът за мен е, когато на едно наше събитие видя българи, словаци, дипломати, студенти, хора от културните среди и съвсем случайни посетители, които са дошли просто защото програмата им е била интересна.

Има значение и разнообразието. Един човек ще дойде за изложба, друг за концерт, трети за кино, четвърти за дискусия. Ако програмата е жива и качествена, постепенно хората започват да следят не само конкретното събитие, а самия институт.

И най-важното – трябва постоянно да търсим партньорства. Не можем да чакаме всички да дойдат при нас. Понякога ние трябва да отидем при тях.

Започнахте с много амбициозна програма. Какво предстои през следващите месеци?

- Есен 2026 е наистина изключително наситена и това много ме радва.

В момента имаме няколко линии, които вървят паралелно – изобразително изкуство и фотография, кино, музика, българистика и представяне на културното ни наследство.

Тази година отбелязваме и 100 години българистика в Университета „Коменски“, което за мен е изключително важна годишнина. Представяме изложби, свързани с древните български съкровища и българските обекти под закрилата на ЮНЕСКО, и работим много активно с университета.

Продължаваме с Фестивала на българското кино, в който искаме да представим нови български филми и, когато е възможно, да срещаме публиката с техните създатели.

Предстоят още концерти, изложби и гостувания. През октомври очакваме и проекта, свързан с Международното биенале на илюстрацията в Братислава, а през ноември ще бъдем част от Месеца на фотографията.

Предстои ни и един много важен момент – 55-годишнината на Българския културен институт в Братислава. Иска ми се да я отбележим не просто като юбилей, а като повод да погледнем едновременно назад към всичко създадено през тези години и напред към това какъв трябва да бъде институтът днес.

Програмата е много интензивна, но точно това исках – институтът да се усеща като живо и активно място.

Какво бихте казала в заключение?

- Може би нещо, което за мен е много важно – културната дипломация не е само представяне на националната култура. Тя е създаване на отношения.

Една изложба приключва, един концерт свършва, един филм има финални надписи. Но ако след тях останат ново партньорство, приятелство, интерес към България или желание за следващ общ проект, тогава сме си свършили работата.

И точно така бих искала да се развива Българският културен институт в Братислава – като място, което не просто показва българска култура, а създава връзки между хората и между двете държави.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков