Г-жо Секуличка, разкажете ни за Вашето детство в Словакия, вие сте родена в България.
- Нашето семейство се премести в Словакия, когато бях на 7. Баща ми работеше за държавната фирма “Монтажи” и беше командирован в Словакия.

Първоначално идеята бе да останем за кратък период, съобразен с проектите, които фирмата имаше, но в последствие родителите ми решиха да останат за още известно време, продължавайки и до днес. При пристигането ми започнах обучение в Българското средно общообразователно училище “Христо Ботев” в Братислава.

Нашето училище бе сред водещите училища в Словакия, радващото се на огромна популярност сред словаците. Качеството на образование беше от най-високо ниво, под ръководството на учители със сериозен опит и желание.

Защо станахте машинен инженер, имаше ли достатъчно работа по специалността в Словакия?

- Насочих се към специалността “Машинен инженер”, тъй като се готвех с математика, повлияна също и от факта, че и двамата ми родители бяха машинни инженери. По време на следването ми в Техническия университет в София започнах да работя през летните ваканции в областта на туризма.

Междувременно баща ми отвори туроператорска фирма в Словакия, а аз му помагах в начинанието, което ме насочи в тази посока. Завърших магистратура “Туризъм”, което ми помогна да се специализирам в професията.

Какво не знаем за словаците. Често отбелязваме, че са невероятно гостоприемни, жените на Братислава са много красиви и пр.

- Словаците са доста възпитани, в голямата си част пламенни католици, вярващи в християнските ценности. Гостоприемството може би не им е най-силната черта, сравнена особено с нашето българско гостоприемство, но това са национални особености, които не е лесно да се определят и сравняват. Жените са наистина красиви и поддържани, макар и малко еднотипни.

Вие сте председател на Българския културен съюз в Братислава и редактор на българското списание „Сънародник“. Как това промени Вашия живот?
- Няколко години подред имах арт заведение в центъра на Братислава, което никога не беше с идеята да бъде точно средище или Клуб на българите.

С течение на времето обаче доста сънародници започнаха да го посещават, създадохме многобройни контакти в рамките на българската общност, която в последствие ми гласува доверие с избирането ми за председател на Българския културен съюз. Поемането на длъжността беше предизвикателство, но с годините натрупах сериозен опит в дейността.

Намерих своето признание в това да допринасям за поддържането на българщината сред българите в Словакия, в запазването и разпространяваното на нашата култура, обичаи, традиции и модерни тенденции. Съюзът ни организира и проведе в последните години десетки мероприятия - театри, концерти, кино прожекции, творчески работилници и т.н. Голяма част от работата ни е насочена и към българските деца, разбира се в тясно сътрудничество с нашето училище.

Паралелно с директорска позиция на БКС, получих и редакторското място на списание “Сънародник”. Позволих си да променя и обогатя визията на списанието, като освен това го направих и двуезично - на български и словашки език. Това разбира се увеличи сериозно читателите, защото освен много смесени бракове има и не малко словаци, които познават българската култура и посещават нашите мероприятия.

Какво не знаем за българската общност в Братислава?

- В Словакия има два паметника, посветени на български партизани, дали живота си за свободата на Словакия от фашистката окупация. Единият се намира в Братислава и на него са изписани думите на Христо Ботев “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”.

Всяка година на втори юни полагаме венци и честваме саможертвата им. Вторият паметник се намира в град Хронски Бенядик, където всяка есен участваме в чествания, организирани съвместно с местното кметство.

Българите в Словакия са известни от десетилетия с градинарите, които пренасят в земите им нашите умения в отглеждането на плодове и зеленчуци, но също така и с нашите лекари и инженери.

Паметникът на българските партизани пък е издигнат в памет на българите, загинали по време на Словашкото национално въстание от края на август и началото на септември 1944 година.
Българската общност в Словакия води началото си от първите години на XX век, когато градинарите от България вече са станали известни в цялата Хабсбургска империя с градинарските си уменията.

Втората вълна българи пристигат в новосъздадената чехословашка държава в края на 30-те години на 20-и век, след като учебните заведения на територията Бохемия и Моравия биват закрити. Към Братиславския университет се пренасочвани студенти и от Белград, и Загреб, като техният брой достига 600 души Само за учебната 1940-1941 в Братиславския университет и Висшето технически училище са записани 386 българи.

За да се отговори на техните нужди, е организирана студентска менза от формираното през 1939 година Българско академическо дружество „Раковски“. Целите на сдружението са пропагандиране на българска народна музика, песни, танци и укрепване на културните и научни отношения със словашката младеж.

Големият наплив на български студенти плаши словашките власти и през 1942 година, с вербална нота до посолството в Братислава, те ограничават броя на учащите до 200 души. Това означава, че 365 души трябва да напуснат страната, като въпреки намесата на български институции, проблемът не е решен С напредването на Червената армия през 1944 година германските войскови части окупират словашката територия, което създава предпоставки за избухване на въстание.

Това се случва на 29 август, а негов център е Банска Бистрица. Сред участниците му има около 40 български студенти и градинари. То бива потушено в края на октомври, като в него загиват най-малко 18 000 въстаници, а изчезналите са 15 000. Сред тях са и българските студенти Еньо Игнатов, Стоян Стоянов, Димитър Тодоров и Сейко Даскалов, присъединили се към партизаните. Бягайки от немските войски, те се удавят в река Хрон.

Освен в Братислава, паметник в тяхна чест е издигнат и в град Хронски Бенядик, за който вече споменах. В Хронски Бенядик освен паметник се намира и гробът на нашите момчета. Вече над 70 години всяка есен нашата общност заедно с Посолството ни и местната власт поднасяме венци и слушаме как словашките баби от вокална група “Делинка” пеят български песни.

Пандемията в последните години не подмина и нашата общност, като голяма част от сънародниците ни решиха да се приберат в родината.

Как близостта до Виена се отразява на живота тук?

- Близостта до Виена се отразява положително с възможностите за туризъм, както и полетите от виенското летище.

Какво е за Вас българското училище в Братислава?

- Горди сме, че БСУ Христо Ботев в Братислава е едно от трите български държавни училища в света. То има сериозна история и присъствие в словашката образователна система. През цялата година празнуваме неговия 75-годишния юбилей. Като негов възпитаник, разбира се аз имам специални чувства и полагам доста усилия да работим заедно по редица съвместни проекти всяка година.

Кои са Вашите любими теми в българското списание" Сънародник", което издавате?

- Списание “Сънародник” отразява животът на българите в Словакия. Стремим се чрез кориците да рекламираме и България - публикуваме снимки на природни забележителности, манастири, народни носии, а на задната корица има информация за български обичаи и традиции, български постижения и т.н.
Автори на статиите са обикновено сънародници от нашето общество.

Публикуваме и интервюта с българи в Словакия, които намирам за особено интересни и информативни.

Какво да разгледаме в и около Братислава извън туристическите атракции, които се предлагат? Защо е толкова обичана Братислава?
- Освен замъка на Братислава и историческия център, интерес представлява крайбрежната алея при търговския център Еуровеа, както и замъкът Девин.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков