Последни статии

  • Новини
  • Интервюта
  • Алтернативни терапии
  • Ветеринарна медицина
  • Био
  • Рехабилитация и СПА
  • Съветник
Октомври 16, 2026
0
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври. Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
Май 31, 2026
0
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България. От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.  Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.    "През януари 1925
Април 29, 2024
0
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена. Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark). По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
Октомври 11, 2026
0
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
sanusetsalvus.com

sanusetsalvus.com

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Музата на Виена

Една книга на  Каролине Бернард на издателство Емас. 
 
Надали има в историята друга жена, вдъхновявала, любила, съпътствала живота на толкова гениални мъже, както Алма Шиндлер-Малер-Гропиус-Верфел. 
 
Густав Климт, Александер фон Цемлински, Макс Буркхарт, Густав Малер, Оскар Кокошка, Валтер Гропиус, Франц Верфел - художници, композитори, театрали, писатели, поети, архитекти - едни от най-великите творци на Виенския сецесион са били завладени от нейната красота, чар и интелект.
 
Но дали това е донесло щастие в живота на тази необикновена жена, дали е удовлетворило копнежите на нейния неспокоен дух?
Книгата разказва историята на една от най-възхитителните жени на Виена от края на XIX - началото на XX век
 
Романът, превърнал се във феномен на немскоезичната литература, рисува трагикомичен портрет на Европа и Балканите през втората половина на XX век.  
Първата книга на д-р Джейсън Фънг „Код – затлъстяване“ предизвика истински фурор. И неслучайно – тя предложи научно обосновано и приложимо решение на проблема с излишните килограми.
 
Откритието, че причината за наднорменото тегло е хормонална, насочи вниманието към централната роля на инсулина в регулирането на телесното тегло и  последиците от инсулиновата резистентност. Оказва се, че д-р Фънг е написал рецепта не само за здравословно и трайно отслабване, а и за лечение на диабет тип 2.
 
Защото  затлъстяването е хормонално разстройство, при което високите нива на инсулин са причинени от приемането на определени храни. А диабет тип 2 може да се излекува напълно именно с промяна на хранителните навици.
 
В новата си книга „Код – диабет“ /Jason Fung -"Diabetes code"/ д-р Фънг споделя опита и резултатите от създадената от него лечебна програма и дава на читателите едно напълно ново разбиране за болестта. Диабет тип 2 е болест на храненето, при което високите нива на инсулин (и инсулиновата резистентност) са свързани с наличието на твърде много захар в организма, посочва авторът.
 
Д-р Фънг ни показва начините, по които можем да я елиминираме. Без лекарства. Без медицински разходи. Написана разбираемо, съпричастно и не на последно място – с чувство за хумор, – тази революционна книга ни насърчава да се преборим с „нелечимата“ природа на диабета. За да направим първата крачка към изцелението обаче, е нужно да знаем какво се случва в собственото ни тяло, когато страдаме от диабет тип 2. 
Д-р Джейсън Фънг предлага на пациентите си, а сега и на нас – читателите, метафорично обяснение за случващото се:
(Откъс)
Представете си, че живеете на улица „Черен дроб“ в град, наречен Диабетвил. Всички са приятелски настроени и оставят вратите си отворени и отключени. Три пъти на ден г-н Инсулин минава по улиците и доставя малка чашка глюкоза до всяка къща, за да ѝ се насладят обитателите. Животът е хубав и всички са щастливи. 
 
Постепенно с времето г-н Инсулин започва да минава все по-често и скоро започва да оставя цели препълнени ведра с глюкоза. Необходимо е да изпразва камиона си с глюкоза всяка нощ, или ще изгуби работата си. За известно време съхранявате глюкозата у дома и животът си продължава. Но в крайна сметка домът ви се препълва догоре с глюкоза, която започва да се разваля и да мирише.
 
Опитвате се да вразумите г-н Инсулин, но без резултат. Всяка къща на всяка улица има същия проблем. Какво да правите сега? „Не я искам тази токсична глюкоза! И бездруго си имам твърде много, не искам повече.“ Заключвате входната врата, за да не може г-н Инсулин да пробутва повече токсично вещество в дома ви. Малко глюкоза не беше проблем, но това количество започва да става абсурдно. Дозата прави отровата. Вие чисто и просто защитавате дома си, като се съпротивлявате на токсичния товар на г-н Инсулин. Това е инсулиновата резистентност! 
 
За г-н Инсулин става все по-трудно и по-трудно да се отърве от товара си с глюкоза и се тревожи, че ще го уволнят. Затова моли братята си за помощ. Те разбиват входната ви врата и набутват вътре ведра с глюкоза – докато не подсилите съпротивата си при входа със стоманени греди. Настава състезание между това г-н Инсулин да намира още взломаджии и нарастващата ви съпротива. Повече инсулин води до по-голяма съпротива, а по-голямата съпротива води до повече инсулин. 
 
При толкова много глюкоза, натъпкана в къщата, вие я превръщате в мазнини, пакетирате я и я изпращате на приятелите си на авеню „Панкреас“, улица „Скелетни мускули“ и на други места. (На този етап в клетките ни кръвната захар е стимулирала инсулина и е заляла черния дроб, който е активирал ДНЛ (процес за създаване на нови мазнини), за да преобразува глюкозата в нови молекули мазнини.
 
Излишните мазнини се акумулират в черния дроб и причиняват увреждания, така че раздутият черен дроб се разтоварва, като прехвърля мазнините към панкреаса, скелетните мускули и около коремните органи. Междувременно инсулинът все още се опитва да натъпче глюкоза вътре, а чернодробните клетки се защитават, като увеличават инсулиновата резистентност.)
Обратно в Диабетвил: всички врати са заключени с по три резета и се пазят от кучета – големи кучета. Братя Инсулинови сега не са в състояние да разтоварват огромното си количество глюкозен товар.
 
Глюкозата започва да се разлива по улиците. Без идея как да се справи, специалистът Д-р Ендокринов се намесва. Решава, че глюкозата наистина е токсична и улиците трябва да се почистят незабавно. Въпреки пълчищата мутри от бандата на Инсулинови, които дебнат наоколо, д-р Ендокринов решава, че най-доброто решение е да се използва още повече инсулин. Той наема още инсулинови мутри, които да набутват още повече глюкоза в съпротивляващите се къщи, почиствайки улиците. После сам се потупва по рамото. „Вижте – казва той, – улиците отново са чисти и хубави.“ 
 
Но накрая къщите отново се препълват и започват да оказват съпротива. Дори и допълнителните подкрепления на Инсулинови не могат да набутат вътре още глюкоза. Дали д-р Ендокринов се е отървал от част от глюкозата? Спира ли глюкозата да навлиза в града? Не! Той е научил само едно решение на всички проблеми: да дава още инсулин. На човек, въоръжен с чук, всичко му прилича на гвоздей. 
 
Излишната захар в телата ни е довела до производството на твърде много инсулин. И все пак приетото в момента решение е да се предписва още повече инсулин. Ако нивата на инсулина и бездруго са високи, защо ще ви е да внасяте още? Вместо да елиминира захарта, инсулинът просто я разнася из цялото тяло, до всички органи. По-високите дози инсулин само пораждат по-голяма инсулинова резистентност. Въпреки че симптомът на високата кръвна захар се облекчава, заболяването диабет тип 2 се влошава. 
 
Приемаме, че високите нива на кръвната захар са вредни. Но ето един въпрос, който рядко си задаваме. Ако тази висока кръвна захар е токсична в кръвта, защо да не е токсична и вътре в клетките? Докато глюкозата навлиза в клетките по-бързо, отколкото може да бъде използвана за енергия, тя се натрупва вътре в тях. Причината инсулиновата резистентност да се развива във всички органи у хората от всички нации в света е точно за да ги защити от токсичния товар на захарта. Това е хубаво нещо, а не лошо. 
 
Инсулинът всъщност не елиминира глюкозата от тялото; той просто взема излишната глюкоза от кръвта и я набутва насила в клетките – някъде, където му падне: в очите, в бъбреците, в нервите, в сърцето. С времето всички органи просто започват да гният заради твърде многото глюкоза.
 
Използването на лекарства като инсулина, за да се скрие кръвната захар в тъканите на тялото, в крайна сметка е разрушително. Ключът към правилното лечение на диабет тип 2 е да се отървем от излишната захар, а не просто да я разнасяме из тялото. Проблемът е едновременно в твърде многото глюкоза и твърде многото инсулин.
 
В края на лятото се настройваме отново на работен ритъм. Работещите в Австрия могат да разчитат на безплатни правни консултации на български език
Съкровеният разказ за нея е на известната виенска архитектка Анета Каменова-Булант по случай 15 г.  от смъртта ѝ през  септември 2019.
Съкровеният разказ за нея е на известната виенска архитектка Анета Каменова-Булант по случай 15 г.  от смъртта ѝ през  септември 2019.
Страница 365 от 563
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…