All for Joomla All for Webmasters
Анна-Люля Симидова- Праун (1906 -2004) – една изключителна българска архитектка, която Австрия помни (част 1)
Съкровеният разказ за нея е на известната виенска архитектка Анета Каменова-Булант по случай 15 г.  от смъртта ѝ през  септември 2019.
Анна-Люля Симидова-Праун (Аnna-Lülja Simidoff Praun) бе моя най-добра учителка в архитектурата, а също и моя най прекрасна приятелка”. С тези думи арх. Анета Каменова-Булант започва съкровените си спомени за тази изключителна жена, с която я свързват десетилетия най-искрено приятелство, проекти, контакти, пътувания.  
 
Анна-Люля е родена в Санкт Петербург през 1906 г. в семейството на руската гинеколожка д-р Александра Баранова (Alexandra Baranoff ) и софийският юрист - Борис Симидов (Boris Simidoff). Родителите й се запознават в Швейцария, където Борис учел право. 
 
През 1908 г. в Moсквa се ражда и втората им дъщеря – Наташа, след което семейството се премества да живее в София, където Борис Симидов става един от основателите и на досега съществуващото издателство „Хемус”. 
 
През 1925 г. , след атентата в църквата „Св. Неделя“ и последвалите репресии от страна на правителството на Александър Цанков, Борис Симидов, заедно с още други известни прогресивни интелигенти, като Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов и др., изчезва безследно. Това трагично събитие оставя дълбока следа в живота на Анна-Люля.
 
„Моята майка, Таня Деянова и нейната сестра – Анна, на една възраст с двете сестри Симидови, Анна-Люля и Наташа, са се сприятелили още от детски години и това приятелство е останало за винаги. И когато аз , като съвсем млада, току-що завършила следването си по архитектура, имах възможност, във връзка с един архитектурен конкурс да посетя Виена през 1969 г., Люля Праун ме прие като своя дъщеря.
/на сн. Анна-Люля Праун и арх. Анета Булант/ 
Тя започна да ме въвежда в тънкостите на професията, запозна ме с водещи виенски архитекти - Холцбауер, Шпалт, Курент, Ахлайтнер, известни художници – Хуттер, Бертони и много други хора на изкуството, културата, на икономическите и благородническите среди на австрийската столица. 
 
Кръгът от хора, в които се движеше Люля, беше безкрайно нов и интересен за мен. Тогава, малко над 60 години, тя беше очудващо жизнена, с голям чар и младежки дух, и стоеше в центъра на голямата група от нейни приятели , които имаха решаващо влияние върху културния живот на Виена. Известни българи като голямата певица Люба Велич или интериорният архитект Саша Недков, както и известните изкуствоведи брат и сестра Увалиеви- Пиер Роув и Дора Валие , бяха също близки приятели с нея. Нейното жилище на Бенногассе в 8 район беше отворено като салон, в който се разменяха виенските културни новини. ”, спомня си арх.Булант. 
 
Животът й отблизо
Анна –Люля, която говори 3 езика (руски, български и немски) избира да учи архитектура в Грац през 1924 г. По това време тя е първата жена, която следва в тогавашния много реномиран и водещ Техническия университет.
 
Нейни учители в архитектурата са имена като Фрийдрих Цотер (Friedrich Zotter) и Вунибалд Дайнингер (Wunibald Deininger), а първите си проекти прави с водещия архитект от Грац – Херберт Айхолцер (Herbert Eichholzer). 
 
Анна-Люля Симидова, още в ателието на арх. Айххолцер, се насочва към интериорния дизайн и проектирането на мебели, и това по-късно я прави име в бранша. Тя е млада, красива, артистична и целеустремена. Има усет, виждане и стил. И бива забелязана в в средите на колегите си. През 30-те години, след полагане на държавния изпит в Грац, тя се премества във Виена и започва да работи в ателието на влиятелния архитект, проф. Клеменс Холцмайстер (Clemens Holzmeister). Тук тя се запознава с арх. Рихард Праун, който по-късно става неин съпруг. 
 
Сестра ѝ Наташа и майка ѝ живет в Париж. По време на едно посещение при тях започва Втората световна война. Този факт я принуждава отново да се върне в България. Анна-Люля живее в София до 1942 г., когато отново по молба на Рихард Праун, се прибира във Виена и се омъжва за него. Още същата година се ражда единствената им дъщеря Свила (Svila). 
 
През 1943 г. семейството заминава да живее в Щирия, докато свърши войната и минат първите следвоенни години. След това фамилия Праун отново идва в австрийската столица. И двамата съпрузи започват пак да упражняват професията си. Рихард работи по реставрирането на важни сгради, повредени от войната - дворецът Белведере, Щаллбург, Карлскирхе. Заедно със съпруга си Люля Праун проектира и обзавежда с мебели по свой проект залите на кафенето и зимната градина в Хофбург. 
 
VIP клиенти
Бракът на съпрузите Праун им се разпада през 1952 г., а Люля отваря самостоятелно ателие във Виена. Тя се занимава с обзавеждане на домове, магазини, проектира мебели, осветителни тела, включително и керамика , заедно с известната керамичка Гудрун Баудиш ( Gudrun Baudisch). Проектиран от тях  двете керамичен сервиз спечелва награда на Триеналето в Милано, а през 1955 г. Люля получава златен медал от това Триенале за своя стол „FLP”. 
 
От 1953 г. до 1959 г. тя, заедно с Lea Calice - Kallmar  управлява основаната  през 1925 г. от едни от най-модерните за това време архитекти Франк и Влах (Josef Frank, Oskar Wlach), легендарна мебелна къща "Haus und Garten". В нея двамата архитекти предлагат не само функционални модерни мебели, но и многоцветни текстилни изделия, които стават източник на един жизнерадостен и ориентиран към бъдещето стил на живот. 
 
След войната голямата заслуга на двете дами, Праун и Каличе, е че спомагат за възраждането и разпространяването на модерния, станал типичен, виенски стил на обзавеждане. Освен модели от Франк и Влах, Люля проектира и излага с голям успех и много собствени мебели, посочва още арх. Булант. 
 
Постепенно Люля Праун набира клиенти, главно сред нейните приятели и познати, някои от които, още от годините на следването ѝ в Грац. Още в началото на кариерата си тя се оформя като интериорна архитектка и дизайнер на мебели и през 1956 г. Анна-Люля прави едно обзавеждане за виенското жилище на диригента Херберт фон Караян. За него тя проектира канапе, известно като т.н. Karajan Bank, което става едно от най-известните ѝ мебели, които по-късно тя повтаря в различни варианти и изпълнения. 
 
Сред първите ѝ клиенти е и нейният познат от Грац, индустриалецът и дизайнер и търговец на автомобили Волфганг Денцел. „ От първата поръчка, едно нощно шкафче от началото на 60-те години до последният обект, една, подобна на замък къща в чифлик край Арл, в Южна Франция, Люля работи около 40 години за този клиент, който беше омагьосан от нейното умение да придава особени качества на пространствата и предметите, които тя проектираше.”, казва Анета Булант. 
 
Люля Праун проектира за Волфганг Денцел обзавеждане за неговата къща и за къщата на сина му, Петър Денцел във Виена, а също и тяхна къща в зимния курорт Санкт Антон, жилище в Цуг, Швейцария, две яхти, построени в пристанищата на Кил, в Германия и Майами във Флорида, където тя наблюдава монтажа на проектираните от нея мебели, приемния салон на фирмата във Виена. И накрая, до 90 -те години на 20-и век, тя работи по сградите и обзавеждането им в имението край Арл. 
 
„Процесът на сработване с всеки нов клиент не беше лесен нито за взискателната архитектка Праун, която изискваше пълно разбиране и подкрепа на нейните идеи, нито за клиентите, които до тогава не са познавали мебели и интериори, изпълнявани с толкова голяма прецизност, високо качество на ръчна изработка от най-добрите виенски занаятчии и високи архитектурни изисквания. Който от клинтите веднъж устоеше на тези условия, ставаше като зависим от архитектурата на Люля Праун и започваше да измисля все нови и нови задачи за архитектката”, отбелязва още арх. Булант.
 Статията подготви: Светлана Желева
Прочетено 414 пъти Последна промяна от Вторник, 03 Септември 2019 20:53
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…