All for Joomla All for Webmasters
Анна-Люля Симидова- Праун (1906 -2004) – една изключителна българска архитектка, която Австрия помни (част 2)
Съкровеният разказ за нея е на известната виенска архитектка Анета Каменова-Булант по случай 15 г.  от смъртта ѝ през  септември 2019.
Общи проекти
„ Аз съм щастлива и особено облагодетелствана от съдбата, че  Люля ме допусна да работя заедно с нея по някои от най-интересните ѝ задачи, които бяха свързани на само с интериорно и мебелно проектиране, но и с архитектурно преоектиране по самите сгради, за което ѝ сътрудничих  и така можах много да науча от нея. Аз се преместих във Виена 1981 г. и до края на живота на Люля работих с нея, паралелно с работата в самостоятелното ми бюро, което споделях с моя съпруг Клаус Вайлцер след 1997.
 
Постепенно Люля прехвърли и много от клиентите си към мен и Клаус. Имах изключителното щастие да работя с хора, възприели архитектурната култура чрез Люля Праун. Тези клиенти – напр.  галеристите на антични килими  Ингрид и Франц Сайлер, за чиито проекти за две галерии - във Виена и Залцбург - аз сътрудничих на Люля, след което имах възможност, заедно с моя съпруг, Клаус Вайлцер да направя една ексклузивна стъклена пристройка към къщата им в Залцбург, реновирана и обзаведена преди това от Люля Праун.
 
С тази иновативна зимна градина спечелихме най-високи награди, като регионалната архитектурна награда на Залцбург, наградата „Къща на годината” за немско говорящите страни, и световната награда за архитектура с ламинирано стъкло, дадена ни от Американския архитектурен институт, Световния съюз на архитектите и фирмата ДюПонт”, подчертава още арх. Анета Булант. 
 
„Подобна награда от Американския архитектурен институт и от фирмата Солуция от САЩ получихме и за стъклена пристройка към къщата на Петър Денцел, за която къща аз работя различни обзавеждания, преустройства и дострояване още от 1992 г. досега. За семейство Франц и Ингрид Сайлер проектирахме напоследък и една не много обичайна къща на Майорка.
 
Един от най-интересните клиенти на Люля Праун беше световно известният модерен композитор Гьорги Лигети (György Ligeti). Освен множеството негови творби, от него е и музиката във филмите на Стенли Кубрик „2001.A Space Odyssey“, „ Shining“ и „ Eyes Wide Shut“.
 
През 70-те години Люля беше преустроила и обзавела къщата на композитора и неговото семейство във Виена, а в средата на 80-те години аз работих заедно с нея по достройка на тази къща. Когато композиторът почина през 2006 г. и Люля не беше вече жива, съпругата на композитора, д-р Вера Лигети възложи на нашето бюро да направим надгробния му паметник с надеждата, че най- добре, както в духа на Люля, така и най- подхождащо за композитора, можем да се справим със задачата.
 
Ние направихме много необикновен стъклен паметник, който се променя спрямо светлината и околността. Той получи също най-високи награди. След това построихме и едно музикално студио в Йоханесбург за сина на композитора, Лукас Лигети, също известен композитор и музикант”, спомня си още арх. Булант.
 
„При всички тези проекти, плод на щастливото ми приятелство с Люля Праун, аз бях изключително стимулирана да постигна високото качество на нейната работа и с това да бъда продължителка на нейното дело. Много полезна се оказа поддръжката на клиентите, които вече знаеха от Люля колко време, усилия и прецизност трябва да вложи един архитект до получаване на желаното качество.
 
Независимо от всичките по-нататъшни награди за изброените проекти, за мен най-голямата награда беше, когато Люля Праун, малко след построяването на зимната градина на Сайлер, ми се обади от Залцбург, за да ми каже колко много ѝ харесва тя. Понеже това се случи по Коледа, аз казах, че нейната похвала е най-ценният коледен подарък, който мога да получа през живота си.”
 
По думите на архитект Булант, Люля Праун е била един изключително откликващ на потребностите на другите човек. Чрез нейното познанство и приятелство с много влиятелни хора, тя е помагала дори на почти непознати българи да намерят подслон и работа, поемала е грижата да намери лекари за нуждаещи се хора, дошли от България да търсят помощ тук. В това отношение хирургът д-р Паруш Чолаков, клиент на Люля Праун, се е отзовавал често на нейните молби за подкрепа, както сега по семейна традиция прави неговият син, рентгенологът д-р Димитър Чолаков. Може да се каже, че архитектката е била като институция и притегателен център за много българи във Виена.
 
При всичките си способности и качества, Люля никога не е изтъквала своите заслуги като архитект. Винаги се е гордеела със своите приятели, известни архитекти, художници и интелектуалци, а за своята работа е говорела много малко. 
 
Анета Булант разказва по-нататък: „Когато видях мебелите и интериорите на Люля Праун бях учудена, че тя е по-известна като дама от обществото, но не и като архитектка. През 1985 г., по случай 80-тата годишнина на Люля ,аз уговорих дъщерята на Волфганг Денцел, Дани Денцел, тогава студентка по архитектура да организираме изложба с работите на Праун, за да ги покажем на виенската общественост. По този повод помолих известният архитект и архитектурен критик проф.Ахлайтнер да напише статия за Люля.
 
Той беше много смутен от това и каза, че отдавна е добър приятел с Люля, но не познава нейната работа.... Изложбата организирахме сами с Дани Денцел, заснехме работите на Люля, които бяха частно притежание, успяхме от нейните клиенти да получим за изложбата много мебели и когато всички тези ценности бяха събрани в прекрасната галерия Вюртле, публиката беше възхитена и дълбоко изненадана от скромността, с която Люля дотогава е държала нейното творечество настрана от обществеността.”
 
 
Люля Праун е започнала активната си дейност като архитект, когато е била вече над 50-годишна, но любовта към професията са ѝ давали енергия да работи почти до края на дългия си живот.
 
Едни от последните мебели е направила за швейцарската фамилия Мучлер , когато е била на 96 години. Въпреки това е наблюдавала сама изпълнението им при занаятчиите. За последния проект, едно обзавеждане за една къща в Мюнхен, проектирано съвместна с Булант и Вайлцер, тя е давала съвети от …леглото.
 
През последните години от живота си арх. Праун е получила няколко високи отличия, наградата на град Виена за вътрешна архитектура, когато е била… на 75-годишна възраст. Тя е получила званието Почетен член на университета по изкуство в Линц, когато е … на 90-годишна възраст, както и Почетен Кръст на Австрия, на 95 годишна възраст. А също и доктор хонорис кауза от Техническия университет в Грац, който Анна-Люля получава лично.
 
„ Анна -Люля Праун беше не само прекрасен, талантлив, артистичен човек, но и най- елегантната жена, която познавам”, завършва разказа си Аната Булант – Каменова. „ До последния момент на живота си Люля излъчваше и създаваше красота и елегантност. Облагодетелствани са всички, които я познаваха отблизо и сега тя им липсва. На мен всеки ден ми напомнят нейните мебели, с които сме заобиколени в нашето жилище. Те ни дават вдъхновение и радост”. 
Статията подготви: Светлана Желева
 
Прочетено 233 пъти Последна промяна от Вторник, 03 Септември 2019 20:53
Регистрирай се за да оставиш коментар
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…