със завиден опит в политическия пи-ар. С него разговаряме за неговия път в Австрия и за предизвикателствата в днешния свят.

Г-н Антонов, разкажете ни малко за Вас?

- Роден съм през 2000 година в София, на празника Благовещение – затова се казвам Благовест. Израснах във Враца и на 11-годишна възраст се преместих заедно със семейството ми в Австрия, в град Клагенфурт. Причината за тази крачка беше желанието на родителите ми да ми осигурят по-добро бъдеще и образование.

Завърших с отличие езиковата гимназия „Europagymnasium“ в Клагенфурт – едно от най-ключовите места в моето личностно и образователно развитие. Там изучавах пет езика: немски, английски, испански, латински и старогръцки. Гимназията наред със засиленото езиково обучение, осигуряваше допълнителни форми, в които имахме възможност да развиваме граждански умения, да се задълбочаваме в хуманитарните науки и да се интересуваме от различните аспекти на политиката и нейните процеси.

Бях и председател на ученическия съвет. Началото обаче беше доста трудно – бях единственият чужденец в класа и не знаех дума немски. Изключително съм благодарен за солидарността на съучениците и учителите ми. В тази критична за мен ситуация срещнах помощ и подкрепа от тях – нещо, което ме изпълва с признателност и никога няма да забравя. Това преживяване остава ценен житейски урок, който намира своята рефлексия и в актуалните образователно – интеграционни теми. Свидетели сме на сходна картина, но с обратен знак, която е притеснителна. Знаем данните, че в някои виенски райони има училища, в които почти всеки втори първокласник не владее немски език.

Друг ценен опит, който натрупах в гимназията е свързан с участията ми в олимпиади по философия, латински, старогръцки и политическо образование. Дипломната ми работа посветих на Виена като център на шпионажа по време на Студената война – тематика, която силно ме вълнуваше. Завърших с отличие и през 2019 година се преместих в австрийската столица, за да следвам правни науки.

Откъде този интерес към политиката? А именно към ÖVP? Как Ви забелязаха от партията? Как се преборихте за тази позиция?
- В самото начало на следването ми в Юридическия факултет на Виенския университет се сблъсках с различни политически убеждения на състудентите ми. Най-обезпокоителни за мен бяха крайно левите идеи, изтупани от скрина на историята в началото на 20-ти век. Откровеният троцкизъм на младите австрийски колеги, който представлява чист идеализъм, за мен е ярък контрапункт на постсоциалистическата реалност в родината ми. Това ме подтикна да потърся хора с близки на моите възгледи, базирани в традицията на християндемокрацията с характерната и́ ценностна система и морален компас. Така попаднах в младежката организация на Австрийската Народна партия, където започнах да членувам през януари 2020 година.

През 2021 година участвах в менторска програма, а година по-късно станах стажант в пресцентъра на партията. Оказа се, че хобито ми – да следя новините и политическите процеси – се превърна в работа. Постепенно станах щатен сътрудник, а от януари 2024 година – заместник-говорител на партията. Месец по-късно поех отговорността за комуникацията на предизборната кампания за евроизборите, като работих с водещия кандидат Райнхолд Лопатка. 

След края на кампанията се върнах в партията и участвах в парламентарната кампания, а по-късно получих предложение за работа във Федералното канцлерство. През януари 2025 година бях поканен да се върна в партийната централа като комуникационен експерт, където работех за новия партиен председател и сегашен федерален канцлер Кристиан Щокер.

Нещо, което и до днес ме впечатлява, е, че Народната партия е един жив организъм, в които всеки може да намери мястото си и да разгърне потенциала си. Нужни са желание и хъс за общата кауза, всеотдайност и работа, работа, работа. След 2017-та година в партията се наложи идеята за активно участие на младите хора във вътрешнопартийния живот. Пред тях – от доброволци, които кампанийно раздават брошури – бяха отворени вратите на партийната централа.

Какво Ви дава / какво Ви взема работата?
- Работата ми дава много и изключителни възможности – срещи с хора от различни сфери на обществено-политическия живот, нови приятелства, споени от споделени ценности и разбира се, безценни житейски уроци.

Отне ми немалко време. За ужас на роднините ми, за които по стар български обичай няма по-голям приоритет от „висшето“, се наложи да отложа края на моето с няколко години. Съвременните кариерни предизвикателства пред нас, младите, налагат един по-различен баланс между обучение и практика. Променени са стереотипите за срокове – някои неща са забързани, други забавени. Това важи в голяма степен за кариерното развитие, образованието и семейството. И да не забравяме, че според съвременните концепции ученето е през целия живот.

Защо избрахте вместо икономика/ свой бизнес или кариерно развитие в корпорации/ напр.— политиката?
- Ще Ви отговоря накратко, защото се харесахме. (смее се)

Какво Ви тревожи в днешния политико-икономически свят?
- Притеснява ме, че оптимизмът трудно си пробива път – както при българина, така и при австриеца. А за мен оптимизмът е търпението, което сякаш напоследък се губи. Днес имаме всичко, но нямаме куража на предците ни, преживели две световни войни и 40-годишно разделение в Европа. Днес можем да пътуваме, да бъдем физически навсякъде, но позволяваме хибридните внушения да ни отчуждават, да подозираме дори и най-близките си хора.

С лекота се отделяме от християнските корени на цивилизацията ни, а откъде другаде, ако не от вярата, може да се породи оптимизмът, който да ни даде импулс, да се опитаме да изградим едно по-добро бъдеще?! Оптимизмът не може бъде измерен, не може да бъде вкаран в таблици, не може да бъде възпроизведен от изкуствения интелект. Но оптимизмът трябва да бъде грижливо опазен, за да оцелее – като индивидуалност и общност.

Не по-малко ме притеснява евроскептицизмът, който се загнездва сред хората и в България и в Австрия. Безпокоят ме игричките с бъдещето ни, потенциалните референдуми, беснеещият популизъм. И тук идва ролята на отговорните политици и техните решения. Смятам, че само така отново може да бъде намерен пътя към здравословния за хората и обществата оптимизъм.

Имат ли австрийските журналисти по-специален подход към политиците, кои неща в политическата култура на Австрия Ви допадат?
- Журналистиката в Австрия и България е много различна. В Австрия новините са кратки, фактологични и без излишни емоции. В България медиите често пренасищат аудиторията с трагедии и сензации, което измества вниманието от политическия дебат. Ще Ви дам няколко кратки примера. Централните новинарски емисии в австрийските телевизии продължават не повече от 15 до 20 минути, докато в България вече са толкова дълги, че се налага да ги прекъсват с рекламен блок в частните телевизии. Австрийците не си формират мнението от „говорещи глави“, които ретранслират опорки от сутринта. В този часови пояс медиите им предлагат факти, сервизна и любопитна информация.

Ангажиментът на политиците за отчетност и постоянната обратна връзка с гражданите са важен елемент от политическата култура в Австрия, което ми прави силно впечатление. Свидетел съм от практиката ми, че дори и при малък проблем хората тук звънят или ни пишат имейли, в които ни съобщават за смущението си и очакват отговори и обяснения.

Как се виждате след 10 години?
- След 10 години се виждам пак в Австрия, но със семейство, с деца и със завършено висше образование, а защо не и две? Знам, че политикате е динамична среда, но се надявам едно нещо да остане същото – моята ценностна система. И вярата ми, че с усъвършенстване и упоритост, работа и разум и най-вече с Божията помощ и благословение ще успявам да сбъдвам мечтите си.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков