Градинарството им отдавна се е превърнало в институция в Каринтия. Той е с майка австрийка и съпруга австрийка.

Г-н Тошков, роден сте в Клагенфурт и тук сте пораснал. Откъде идва българското?

- Както моят баща Христо Тошков отбеляза в предишните интервюта, аз пораснах при баба и дядо. Освен, че бяха градинари, моята баба не говореше немски, а само български, и покрай нея научих езика.

А кои бяха децата с които играехте?

-Другарчетата бяха много често децата на работниците в градините на дядо. Това бяха много често хора от Босна, Хърватия и Сърбия. И така се създаде един смесен език. Така научих босняшко-хърватски-сръбски, който мога да говоря, но не винаги мога да ги различавам един от друг.

Вие как видяхте България?

- Аз вече почти 25 години не съм бил в България. За мен бе много хубаво. Това бе друг свят. Първият път, когато бях там като дете, бе много красиво, но се случи и нещо ужасно. Първият път в с. Драганово, откъдето е коренът на моята фамилия, която идва в Клагенфурт през 1927/1928 година, е свързан с една случка. Тогава бях на 5 годинки, но добре го помня. Баща ми имаше Волво и с нея пътувахме за България. На пътя в селото имаше две калдъръмени улици, и колата бе дотук. Децата се събираха около нея и я гледаха с огромен интерес, защото не бяха виждали западен автомобил. Това си го запазих като спомен.

Това, което България има, а го няма в Австрия, е, че хората са много сърдечни и много открити. Като дойдеш там без значение дали си възрастен или дете, нямаш чувството, че ще бъдеш използван. Когато си там, ти си канен гостоприемнно навсякъде и в един момент казваш: "Аз повече и залък не мога да сложа. Достатъчно. Благодаря". Това е красивото на България.
След като пораснах, нямах време да отида пак.

Вашият чичо Антон бе градинар, а баща Ви Христо бе по професия физик, който през свободното време помагаше винаги в градините. Какъв бе Вашият път в градинарството?
- Аз влезнах в градинарството от страничната врата. Имах различни професии през годините. Завърших техническо умилище по електротехника, не ми хареса, но го завърших, след което работих 10 години като келнер и като DJ.

В градинарството помагах още от дете. След като се запознах със съпругата ми Петра, която е австрийка, тя ме заведе все по-близо до градинарството. В последните години моят чичо Антон ставаше все по-зле със здравето, той имаше само една дъщеря, и братовчедка ми искаше да се занимава с недвижими имоти. И така стана, че аз поех изцяло градинарството на фамилията.

През годините направих съответните курсове по градинарство, които се изискват в Австрия, и взех необходимите изпити.

Знаехте ли, че един ден ще работите като градинар?
-Когато станах тийнеджър, исках да уча в училище по гастрономия.Моят баща бе свързан с физиката и той настоя аз също да имам техническа специалност. Родителите ми казаха:"Завърши училището и прави тогава каквото искаш". Така и направих: завърших училишето по електротехника, но не взех матура. Проявих инат, а може би и това бе форма на протест. И тогава, както споменах по-горе, отидох да работя в гастрономията.

Каква е тайната на българското градинарство? Каква е голямата му разлика, сравнено с австрийското градинарство?
- В Австрия навремето има селяни, които отглеждат зеленчуци, ама то бе само зеле, карфиол и броколи. От другата страна бяха селяните, които отглеждаха различни животни. Казват, че австрийският император Франц Йозеф бил веднъж в България. Той видял, че на малки пространства там се отглеждат смесени култури. И казал на българските градинари: "Елате в Австрия и за известно време ще сте освободени от данъци". Това бе една от причините защо толкова български градинари дойдоха към Австрия и Унгария.

Това, което и до днес издига българският градинар е, че предлага изключително разнообразие от зеленчуци. През годините и австрийските градинари се научиха, но ако се върнем само 30-40 години назад, то тогава само българските градинари предлагаха това голямо разнообразие от зеленчуци.

Както баша ми Христо Тошков отбеляза в предишните интервюта, ние предлагаме и до днес 60-70 вида зеленчуци. Това разнообразиее австрийските градинари не го познаваха, имаше една монокултура и толкова. 

Българските градинари са обяснявали на австрийците какъв зеленчук е това, какъв вкус има, как се приготвя. Как е сега при младите хора. Имат ли интерес към този голям избор?

-Абсолютно. Корона пандемията и ерата на дигитализацията също имат принос за това. Хората са много по-отворени към света, повече експериментират. Така е и с подправките. Знаеха магданоза и дребният лук, а също и копъра. Днес идват младите и питат: предлагате ли кориандър, върбинка, търсят едно или друго. Това е великолепно. Когато се движиш само по една линия, тогава ще удариш стената.

Младите хора търсят много салати, искат 5-6 вида салати. По-старите казват: "Искам една зелка от Грац или Butterhäupl, останалите не ги познавам, не ги и ям". Докато младите разсъждават:"Защо да не опитам нещата, ако не ми е вкусно, ще го изплюя".

Тази промяна във вкусовете, свързана ли е с пътуването по света?
-Да, но въпреки това съм на мнение, че телевизията и различните медии доведоха нещата дотам, че хората да експериментират с различни вкусове.

Да се върнем още веднъж към България. Как е с българите, които идват сега към Австрия?
-Има голяма разлика. Нарича се отчуждаване („fremdeln“) и може да се сравни с момента, когато едно малко дете за първи път вижда чужди хора. Преди българската общност наистина бе общност. Сега това сякаш пак се връща. Един пример: наскоро узнах, че на 500 метра от нас живее едно българско семейство, което изобщо не знаеха за нас.

Преди бе така: хората идваха тук и казваха: да потърсим и други българи в Клагенфурт. Този феномен се наблюдава и при австрийците в блоковете: едно време всеки познаваше всеки, днес не знам как изглежда съседа ми. И сега, българите, които идват, сякаш не търсят да се сближат с други българи. Дори да се представят един на друг, това сближаване, задружност, която беше, няма да се върне.

Когато мислите за бъдещето, какво ще остане от българското?
- Какво ще остане-незнам, но българската кухня е нещо особено.Единственото, което намирам за малко тъжно е, че е толкова непозната.Тя е великолепна, много добра кухня, в която се открива смесица от турско, гръцко, руско, унгарско и френско влияние. Съжалявам, че толкова малко хора познават българската кухня.

Хората се запознават с България през Турция, през Сърбия или Гърция, но страната остава все още "бялото" петно, така ли е ?
- Точно. Единственото, което хората знаят е Варна и Черноморието, и това е всичко.
Може ли да вмъкнем: в Тайланд също се предлага българско кисело мляко, но в много малки опаковки. Разказва се как човек може да стигне 100 г, ако хапва редовно от продукта с лактобацилус булгарикус.

Мислите ли, че чрез градинарските продукти може да се подпомогне за разширяването на туризма?
-Нито да, нито не. Това може да стане чрез кухнята хората да се запознаят със страната.
Понеже споменахме Тайланд, която имаше стигма на секстуризма, но много хора, вкл. и ние, с моята съпруга не отиваме там затова, а заради кухнята. И това е една възможност чрез кулинарното изкуство също да се привлекат много хора към България не само по морската ивица, но и във вътрешността на страната. Много хора напр. пътуват до Словения и Хърватска именно заради кухнята.

Културата в България е също нещо, което може да привлече туристи, има толкова неща, които да се видят.

Досега говорихме само за българските зеленчуци, а какво да кажем напр. за българската луканка?

-И суджук! Това е нещо, което съседите на моите родители и приятели винаги си желаят. И винаги, когато някой тръгва към България, заръките са да се донесе от българските суджуци и луканки. Това е останало от древността, от татарите, на немски се казва "месото на конника" („Reiterfleisch“) и хората много го обичат. Същото важи и за прочутия български кашкавал, а също и хубавото българско сирене.

А какво ще кажете за гроздето и виното. И Австрия, и България правят прекрасно вино...
-Българският мавруд е едно от любимите ми вина. Повече български вина идват към Австрия, отколкото обратното. Българските вина са по-тежки.

За вината от Мелник някои казват, че това са древни гръцки сортове, които човек трябва да ги разрежда с вода. Виждали сме как виното се слага в хладилника, за да се пие леденостудено...
- Ами и това го има. В Италия напр. видях да ми носят вино Valpolicella заедно с кофичка с лед.

Има ли нещо по което си приличат българите и каринтийците?
-Инатът (смее се).

Какво бихте казали за каринтийския диалект?
-Диалектът на Каринтия е един от най-красивите в Австрия. В продължение на 9 поредни години бе начело на една класация. В българския език откривам също една мелодичност. Когато говорим на български, отстрани хората си мислят, че ние спорим или се караме. Ние говорим много с ръцете, в Каринтия също. Обичаме също да сме в компания, особено с хора, които харесваме. С останалите -трябва ни много време, за да се доближим до тях.

Какво да кажем за Виенския диалект, а също и Тиролския, където той е част на личността, сравнен с този на Каринтия?
-При тиролците е така, че те казват: "Аз идвам от Тирол и съм си тиролец, дори да живея 30 години в Каринтия". За хората от Каринтия е същото, във Виена е малко по-тежко.

Дъщерята на един приятел веднъж ми каза: "Чичко, аз говоря по австрийски"...
-Ние през лятото имаме много стажанти, работят при нас, те не говорят вече диалекта на Каринтия. Хора, които са родени в Клагенфурт и Волфсберг говорят този немски на студентите. Диалектът се променя.

И последен въпрос: разкажете ни някоя забавна история от живота на пазара.
-Имахме една клиентка, която видя нашата рукола, която не е пръскана. И ни попита: "Защо салатата има дупки?" И ние й обяснихме, че това е специален сорт рукола, при който дупчиците са за това маринатата да влезне по-добре в салатата." Хайде, дай руколата тогава!", отговори тя.
Светлана Желева,
Десислав Паяков