В поредица от статии ще Ви запознаем с легендите на Каринтия- българските градинари в Клагенфурт Христо Тошков и синът му Николаус Тошков. 

Христо Тошков разказва фамилната история на 4 поколения градинари в Австрия. Родът Тошков навремето са имали 5 градини и 10 български щанда на пазара в Клагенфурт. Градинарите Тошков в цяла Австрия, и особено в Каринтия са легенда. Няма човек от Клагенфурт, който да не е чувал да тях. Казват, че на Никола Тошков дори се обсъждало да му се предложи поста министър на земеделието във федералното управление.

Австрийците се отнасят с огромно уважение към тях. Нещо повече почти всеки българин, дошъл в Каринтия, е питан от местните: "Познавате ли градинарите Тошков?". За тях от десетилетия шуми и австрийската преса по различни поводи, само с най-бляскави отзиви.

На много места в Клагенфурт градинарите Тошков са имали парцели, които обработвали. През десетилетията земеделието се променило, наемите за парцелите земя не били подновени и така днес много от тях са застроени с жилищни кооперации, търговски обекти и др. Част от тях били и до Вьортерзее.

Споменът за българските градинари е жив, а 51-годишният български градинар Николаус Тошков ревностно продължава занаята и брани името на предците си. 

Градинарите Тошков, които с право днес могат да бъдат наречени последните мохикани сред българските градинари, днес можете да ги откриете в Клагенфурт, от април до октомври на пазара в центъра, а също и на техния адрес, откъдето да си закупите превъзходни зеленмчуци.

Христо Тошков разказва фамилната история на четири поколения градинари в Австрия. Родът Тошков навремето са имали пет градини и десет български щанда на пазара в Клагенфурт.

Защо Клагенфурт?

Във Великотърновски окръг има две села, дали най-много градинари: Едните от с.Поликраище ходели предимно в големите градове на Европа - Виена, Прага, Будапеща, Загреб, а другите- от с.Драганово имали градини в по-малките европейски градчета. Христо Тошков си спомня и Българското градинарско дружество във Виена, на чийто сбирки са ходили многократно на събрания заедно с баща си, който бил в управата му.

"Градинарите много се подкрепяхме, както за работа, така и за празнуване. Баща ми бе организатор на различни събития, идваха всички, не само от Клагенфурт, имаше и двама градинари във Филах, беше много задружно: песни, танци. Това бе през зимата, докато не е започнала още работата по градините. 

Отношенията между градинарите също бяха прекрасни, не само защото бяхме повечето роднини. Бяхме от едно село и се познавахме. Сега последната българска градина е нашата - на Николаус Тошков. Другите клонове на Тошков, които бяха градинари тук, имаха дъщери, които след като се омъжиха, взеха други имена и други професии, и никой не пое вече съществуващите градини. 

Баща ми Никола Тошков, а също и един негов браговчед, бяха единствените, който купиха парцелите, които обработваха. Другите градини бяха под наем, и като не се поднови договорът, бяха дадени за други цели.  Сега с български имена са само трима души - Никола, записан като Николаус, неговата братовчедка Анита и един братовчед Петер, чийто син също е с името Тошков. А като си помисля, че навремето в Клагенфурт имаше 10 български градини и 10 български щанда на пазара.

Защо Николаус?

"Навремето синът ми, като се роди, исках да го е точно като името на татко- Никола, но австрийските власти казаха, че не може, можело само Николаус, и така го записахме", обяснява Христо Тошков.

Нямаше човек, който да не познава баща ми. Той, дори 93-годишен, ходеше на пазара. От 16-годишен до 93. Беше първо на Стария пазар, а после и на новия, сега където е площада. Беше много добър човек и много добър търговец. Навремето нашият дядо е пътувал с кон и каруца до градината и после е разкарвал с нея зеленчуци. Не са знаели немски като са дошли, но са имали сърца, а също и уменията на градинари. Имали сме парцели на различни места в Клагенфурт, дори и до Вьортерзее.

Запознанство с австрийската съпруга

Дойдох в Австрия и тук се запознах с жена ми, чрез един българин, който се ожени за сестрата на жена ми, а аз- за нея. Сватбата ни бе през 1974 г., няколко месеца по-късно се роди и Николаус. Моята жена научи български, готви много хубаво, приготвя и много български ястия, каним наши приятели-австрийци и на българска кухня. Но те напр. не харесват да има кимион в храната.

Различен свят

На по-старото поколение днес нашата продукция им се вижда по-скъпа, гледат първо цената, но младите хора, които са ориентирани повече към екологичния начин на живот, домашно отгледаните зеленчуци, ни търсят много. Николаус разви търговията в тази посока: неговата клиентела са предимно млади хора, само напролет, когато продаваме и разсад, имаме клиентела от всички възрасти.

Конкуренцията сега е много голяма. Преди бе много по-лесно и с работниците, които наемахме, сега бюрокрацията е голяма. Преди дни напр. трябваше да обознавачаме един кран на земята, че можело някой от работниците да се спъне. За работниците, които наемаме, се изисква да направим специален обучителен курс, който работодателят плаща.

Истина е, обаче че днес земята се работи по-леко, преди имаше много ръчен труд. Беше по-тежко, но разходите бяха по-малко. Сега е обратното. Преди зависехме много от капризите на времето - суша, дъжд.
Щом падне дъжд, цялото семейство плюс работниците, отивахме да садим, бяхме задружни, един на друг си помагахме много, нямаше спорове, скандали..", връща лентата назад Христо Тошков.

Земеделски тайни

В Австрия най-много се търсеха и се търсят салатите. Градина Тошков засажда още пипер, домати, зеле, карфиол, брюкселско зеле и предлага над 60 вида зеленчук, в това число и различни видове подправки- магданоз, босилек, мента... "Пиперът, който предлагахме беше 6-7 вида, доматите - 8-10 вида, сега често ни питат за Erdbeertomaten.

Преди много отглеждахме карфиол, но сега в търговските вериги се внася в големи количества и ние го произвеждаме в малки количества. Карфиолът изисква 8 седмици да стане, след като се засади. Навремето се опитахме да предложим и българските бели тикви, но нямаше интерес към тях. 

Преди българските градинари учеха австрийците, които питаха: "Това какво е?", "Как се приготвя?"," А какво е на вкус?". За дългия пипер най-често задаваният въпрос бе : "Това люти чушки ли са?", учи ли сме хората как да го готвят: така се правят пълнени чушки, така се правят печени чушки... 

Доматите не трябва да се слагат в хладилник, губят си вкуса. Дори и през лятото не ги слагайте в хладилник, а търсете по-хладно място, съветва домакините Тошков. Работим с български семена, старите сортове - Идеал, Биволско сърце...

Моята снаха Петра също измисли чудесен начин да промотира зеленчуците: прави прекрасно аранжирани кошници със зеленчуци като подаръчни.

Благодетели с голям замах

Това, което малко се знае, че градинарите Тошков са големи благодетели. Те са дали значителна сума за паметника на Асеневци във В.Търново. 

Всички от фамилията са помагали и помагат много на с. Драганово. Училището е оборудвано с компютри, закупени от тях. Антон Тошков  е направил детска градина в с.Драганово, но я затворили наскоро поради липса на деца. Никола Тошков-баща  е направил изцяло със свои средства няколко км. асфалтов път в
селото преди години. За да има селото линейка с оборудване, също е с лични средства на фамилия Тошкови.

Дарявали са на кмеството, на читалището, което развива голяма самодейност - театрални постановки, танцов състав и хор, и когато не достигат средства да се плати транспорта за изявата, се обръщат за помощ към нашите градинари в Клагенфурт. В знак на благодарност, Никола Тошков-баща има 2 паметни плочи в селото като най-голям дарител на с.Драганово.

България –в сърцето завинаги

"Обичам да се прибирам в България, не само да се срещна с приятели, имам връзка с родината, тук съм роден. Но въпреки това, ми е трудно да живея в България, защото съм свикнал на по-друг стандарт".
На всяка 2-3 година си ходя в България. Имам един приятел австриец, който много обича България, и двамата заедно отиваме там, без жените.

"Като се обърна назад, чувството е много хубаво, хубави времена бяха, сега пак продължаваме тази традиция да се събираме. Не можем да се оплачем: бяхме приети, намерихме приятели, имаме поминък...", обобщава Христо Тошков.

(следва продължение) 

Светлана Желева,
Десислав Паяков

Авторите на интервюто изказват голямата си благодарност на Надя Хрингова  и Росица Иванова от Клагенфурт за възможността да осъществим тези статии.