с уроци по тенис, изобретател (става дума да машина за пресоване на сняг, а също и идея за това в автомобилите да има черна кутия, подобна на тази в самолетите). Учил е в Австрия педагогика и социология.

Това, което го отличава от другите преподаватели е, че има свой педагогически подход към децата и музикалния инструмент, наречен укулайка (по името на укулелето- оригинален инструмент на Хаваите).

Определя себе си като "особняк, който се опитва да разрешава проблемите по най-безпроблемния начин. Не вървя по течението, но и гледам да не си блъскам главата в стената, защото в това също няма никакъв смисъл. Когато възникне проблем търся да се преодолее по начин, удобен и за работата, и за живеенето, а когато е възможно, интуитивно го заобикалям,“ доверява популярният учител по музика в Клагенфурт.

Така е устроен, че се старае да намира ниши, които не са запълнени. „В България съм бил само музикант, нито съм преподавал музика, нито дори съм си помислял, че ще имам танцово студио в Клагенфурт, макар че съм бил въодушевен от балета, от красивото и изящното, стига човек да иска да го намери, трябва само да погледне наоколо“, посочва още той.

Негов брат е диригентът Владимир Недков, починал във Виена, и сестра му Елка Недкова-майка на певицата Нона Йотова, която създаде прекрасни стихове и бе автор на текстовете на песните на Нона. Тя почина през 2015 г.

Петър Петров е също фен на здравословното хранене, обича сам да прави домашни еко-продукти, т.е обича да експериментира и в областта на кулинарията.

Г-н Петров, търсехте ли дълго себе си ?

- Не съм се замислял. Реагирал съм на ситуацията, такава, каквато е. Още от първия си ден в Австрия никога не съм се чувствал чужденец, а това бе 1976 година Говорех още от началото писмено и говоримо прекрасен немски.
През 1972 г. заминах за Лайпциг като музикант, брат ми – диригентът Владимир Недков, беше вече избягал във Виена. Тогава ни даваха служебни паспорти и като музиканти пътувахме буз проблеми през границата. Така аз минах през Югославия, посетих брат ми във Виена, след което отидох в тогавашната Източна Германия.

Защо станахте музикант?

- Брат ми Владимир бе големия, светлия пример, у дома винаги е имало пиано, майка ми пееше много хубаво.
Това, че бях се записал по паспорт Петър Петров, а не Петър Недков, ми помогна да взема служебен паспорт и да замина за Лайпциг. Една година по-късно, когато трябваше да пътувам вече с частен паспорт, имаше един въпросник: „Имате ли роднини в чужбина?“, и аз написах откровено - Владимир Недков. След една седмица ме викат в милицията и казват: „Ами, той, брат Ви е избягал“, и ме спряха да пътувам за известно време. Това бе през 1976 година. После ми казаха: „Отиди си оправи работите и се върни“. Тогава 7 години не се прибрах в България, докато получа софийско жителство. И започнах да пътувам повече. Когато ми дадоха паспорта за пътуване зад граница, в милицията човекът ми вика: „Като ходиш във Виена, ако чуеш за покушение срещу Тодор Живков, да се обадиш“.

Имахте ли с брат си творческо партньорство?

- Да, аз ходех по неговите стъпки. Учих при неговия учител по тромпет, бай Атанас, който беше тромпетист на Софийската опера. Той ми даваше безплатно уроци, защото бяха колеги. Два пъти седмично бях при него на уроци.
После съм работил и с оркестъра в Шумен, тогава търсеха барабанисти. Бяхме много интересна група, заедно с Тодор Колев, с режисьора Кузман Попов, Недялко Йорданов, и Димитър Бояджиев, тогава направихме „Една жена за всички времена“.

Защо избрахте Клагенфурт?

- Брат ми Владимир винаги е бил мой наставник, с него имахме 14 години разлика и за него аз винаги бях малкият брат. Той имаше много добри контакти с университета в Клагенфурт за Programmierter Unterricht, а също и с един от основателите на този университет - проф. Дитер Карим, който му беше много добър приятел. Така също Клагенфурт много ми хареса. Това бе 1977 година.

Тогава взехме заедно решението аз да дойда тук. Но аз интуитивно вече бях усетил, че идвайки в Каринтия, ще мога да се отделя от него. Владимир Недков бе не само прекрасен диригент, но и музикален теоретик. Но беше много директен в общуването. Владимир можеше да наругае и президента на републиката, и липсата на дипломатичност му пречеше много, въпреки изявения му музикален талант.

Неговата идея, че всеки е музикален, от дете всеки е добре да учи музика и ние, преподавателите трябва да отидем при децата, а не да чакаме те да дойдат при нас, бе много иновативна не само за тогава, но и до ден днешен. И аз досега го правя, започвам от детските градини.

Първото ми жилище бе в Studentendorf, тук преподавах по 7 часа седмично. Часовете бяха нито много, нито малко, а тарифата тогава бе по 100 шилинга на час за преподаване по музика. Това бяха първите ми стъпки.

Завърших педагогика, социология, а също записах романистика, исках да науча и италиански. Какво обаче се случи първият час: преподавателят ни даде по един вестник Corriere della Sera (Куриере де ла Сера), после казва: ще научите това и това, и даде за домашно да се подготви нещо с географска насоченост. Това ми бе сблъскването с тукашното преподаване на италианския език.

А как решихте да отворите и танцово студио в Клагенфурт?
- Гледам обява за аеробика за студенти, отидох на курса, но като музикант и педагог веднага забелязах, че инструкторката играе неритмично. Опитах се да й обясня това, а също и да й кажа, че искам да й помагам (чудя се на акъла си тогава да кажа това на една утвърдена преподавателка по фитнес).

Аз тогава имах ученици по китара, и реших да направя курс  и по танци - имах добри контакти и с лявата фракция на студентите, наех зала и това бе началото на моето танцово студио. То просъществува от 1979 до 2021 година.

След една година се появи и Джейн Фонда с нейната аеробика, една ученичка ми даде нейна реклама в Югославия- „Urlaub in Freien“ ("Отпуска на открито") и аз посетих това събитие.

Имах късмет също, че и годините бяха по-други, за танците, чупките в кръста, от които повечето момичета се изчервяваха, а като исках да поправя някои техни движения, направо спираха да се движат. Курсът бе за възрастта от 21-годишни нагоре.

Под влияние на Джейн Фонда идваха и ме питаха: „,Петре, ако дойда на твоя курс по танци, колко ще отслабна“, а аз им казвам: „Нищо няма да отслабнеш, Джейн Фонда тренира от 4-годишна“.

Разкажете ни повече за този Ваш оригинален музикален инструмент, наречен укулайка?

- Тук отново ще кажа, че и това е по стъпките на брат ми, който използваше на китарата трите струни. Дечурлигата, като ги учех на китарата, удряха по другите струни, които дрънчаха и звъняха и това ме смущаваше много. Тогава ми дойде на ум да направя инструмент с три струни и я нарекох укулайка. Една сутрин, защото ставам рано, ми дойде озарението за този музикален инструмент, но най-напред като укулеле и инструмент с три струни, и бях въодушевен от собствената си идея. Цената му е много достъпна.С него преподавам повече от 13 години. 

Уроците започвам с музикални закачки, а децата си умират за тях, та търся най-прекия път към тяхната душа. Занимавам децата в училищата в Клагенфурт, а рекламата за тези уроци върви и по стария начин, когато имам директорско разрешение правя презентация, и онлайн – с инфо за моя курс.

Разкажете ни повече за брат си - диригента Владимир Недков от Виена?

- Той винаги ми е бил светлият пример. Бе много добър музикант, той и бай Атанас, моят учител по музика ми вдъхнаха любов към българската народна музика, изпълнявана от симфоничните оркестри.Владимир Недков навремето е работил и с големия кларнетист Петко Радев.

Във Виена той имаше много ученици в Kinderfreunde, оттам и почна моята педагогическа кариера, тъй като имам подход към децата. Като дойдох веднага започнах да преподавам по китара в австрийската столица.

Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков