Клагенфурт пази скъпи спомени за 10-те български градинари: Никола Тошков, Тодор Тошков, Марин Тошков, Петър Тошков, Минко Tошков, Стоян Бъчваров, Петър Петков, Денчо Папазов, Станка, Стоян с техните 10 щанда на пазара. 

Христо Тошков разказва фамилната история на 4 поколения градинари в Австрия. Родът Тошков навремето са имали 5 градини и 10 български щанда на пазара в Клагенфурт. 

Градинарите Тошков в цяла Австрия, и особено в Каринтия са легенда. Няма човек от Клагенфурт, който да не е чувал да тях. Казват, че на Никола Тошков дори се обсъждало да му се предложи поста министър на земеделието във федералното управление. Австрийците се отнасят с огромно уважение към тях. Нещо повече почти всеки българин, дошъл в Каринтия, е питан от местните: "Познавате ли градинарите Тошков?".

За тях от десетилетия шуми и австрийската преса по различни поводи, само с най-бляскави отзиви.

На много места в Клагенфурт градинарите Тошков са имали парцели, които обработвали. През десетилетията земеделието се променило, наемите за парцелите земя не били подновени и така днес много от тях са застроени с жилищни кооперации, търговски обекти и др. Част от тях били и до Вьортерзее.
Споменът за българските градинари е жив, а 51-годишният български градинар Николаус Тошков ревностно продължава занаята и брани името на предците си.

Градинарите Тошков, които с право днес могат да бъдат наречени последните мохикани сред българските градинари, днес можете да ги откриете в Клагенфурт, от април до октомври на пазара в центъра, а също и на техния адрес, откъдето да си закупите превъзходни зеленмчуци.

Преди 100 години

Коренът на Тошкови е от с. Драганово, на 14 км. ог Горна Оряховица. Тошкови били трима братя- Антон (дядото на Христо), Тодор и Марин. Те са били първите български градинари, дошли в Клагенфурт. Годината е 1927/1928 г. Първата градина, която отварят е в едно селце, близо до Клагенфурт - Krottendorf. Започват да обработват градините, а след тях идват и техните синове в Клагенфурт.

Бащата на Христо- Никола пристига в Австрия през 1935 година, бил е 16-годишен. Неговият брат Георги, който по-късно решава да се върне в България, а също и третият брат Тодор, който остава трайно в Клагенфурт, поемат след време градините като всеки син наследява градината на своя баща. Братята Никола и Тодор са имали заедно градина, която обработват, заедно изкарват и Втората световна война.

Никола /роден през 1919 г./ се прибира само в България през годините 1941/42 , за да изкара казармата и след това се връща пак в Клагенфурт. Отделя се от брат си през 1946 година.  

"След казармата татко се оженва за майка ми Йонка, годината е 1943. Тя идва в Клагенфурт, но започват бомбардировките на града. Майка ми е била бременна и поради тази причина се прибира в България, докато татко остава тук. В България се ражда брат ми Антон (05.08.1944). През декември 1946 година семейството се събира в България, татко си идва и остава до януари 1947 година. След това трайно се установява в Клагенфурт.

След това съм се родил аз (през септември 1947), също в България", разказва Христо.

После нас вече не ни пускаха да пътуваме до Австрия и сме израснали в България самички, с баба. Тя бе голяма билкарка, а знанията й беше наследила от майка си, също знахарка. Чакахме дълго, докато се събере семейството ни: аз съм бил на 3 месеца, брат ми - на 3 години, а майка ми в България всяка година подавала документи да дойде в Австрия. Един от милицията дори й казал откровено: "С децата няма да те пуснат никога!".

И тя тръгва сама. Но с времето осъзнах, че нейното отсъствие ми е помогнало да изградя други качества- напр. да съм напълно самостоятелен, отговорен, да разчитам на себе си, да вземам решения бързо и сам. Баба ми по бащина линия, тогава бе 72-годишна, много съм й помагал, а на село работа много, всичко, което съм можел, съм правил. После тези качества, които бях изградил като тийнеджър, ми помогнаха и за живота в Австрия.

През 1959 г. майка напусна България и ние с брат ми останахме само с баба в с.Драганово. Като пораснахме, брат ми замина да учи в София, а аз след гимназия, после - в казармата, след което записах да уча история във Великотърновския университет. 

Татко все от снимки го познавах и когато бях на 16-години го видях за първи път. През 1963 г. той се беше прибрал, и от гимназията ме извикаха и ми казаха: "Баща ти е тук!". Прибирам се вкъши тичешком и гледам един човек с балтон, шапка, много представителен на вид.

През май 1969 г. ми разрешиха да дойда в Австрия.

Клагенфурт отблизо

За първи дойдох в Австрия през 1964 година, това бе от 4 до 24 септември. Улици, булеварди - блестят от чистота, подредено, но най-бях впечатлен от това, че хората не си заключваха автомобилите. Заминах си
обратно, защото започваше учебната година. Дойдох пак на следващата година, през 1965 г. и стоях един месец.Пътувах заедно с баба ми по майчина линия. Тогава направихме с татко обиколка из цяла Австрия: Инсбрук, Залцбург, Виена. Пак тогава се запознах с градинари от цялата алпийска страна.

Събиране на семейството през 1969 година

Първо в Австрия дойде брат ми - през 1966 г., а аз последен дойдох в Клагенфурт. Бях 23-годишен. Цялата ни фамилия се събра през 1969 година. Денят бе 7 май 1969 г. И аз останах тук. Записах да следвам
физика в Грац, немски започнах да уча, трябваще преди това да направя австрийска диплома за училище, защото моята не се признаваше. Но постоянно бях в градината на родителите. Бяха години, когато ги нямаше големи магазини и зеленчуците бяха много търсени. Мога да ги сравня като "златото" на храната", спомня си Христо Тошков.

Нашата къша татко бе започнал да я строи през 1967 година, а в градината работеше до 1982. След това цялата градина пое брат ми - до 2007 година, след което градината мина в ръцета на моя сина- Николаус.

Кариера в Австрия

Христо Тошков работи във Филипс, прави кариера и остава там, докато се пенсионира."Но винаги помагах в градината. Цяло лято - в градината, през зимата- щом съм свободен, пак в градината. Отначало имахме работници от Македония, а през последните години- от Хърватска.

Татко се радва на дълъг и хубав живот, живя до 99години, а мама - до 94 г., и заедно имаха 75 години семеен живот, нещо, което се случва много рядко.

Брат ми Aнтон почина през 2023 г., а неговата дъщеря Анита се занимава с наеми и недвими имоти във фамилията. Синът ми Николаус е изцяло  градинар. Навремето с брат ми така решихме: градината и имотите да останат направо на двете деца. Аз почти не идвам в градината: делегирал съм на моя син
цялата отговорност, без да му се намесвам за нищо".

(следва продължение) 

Светлана Желева,
Десислав Паяков

Авторите на интервюто изказват голямата си благодарност на Надя Хрингова и Росица Иванова от Клагенфурт за възможността да осъществим тези статии.