мнението си за двойното гражданство и за българската общност тук.

Г-жа Хрингова, нека разговорът ни започне с това как дойдохте в Австрия, защо избрахте да живеете в Клагенфурт? С какво Клагенфурт е толкова специален за вас?

- Преместихме се да живеем в Австрия със семейството ми през 2012 година заради новата работа на съпруга ми. Аз и тогава единственото ни дете, нашият голям син, трябваше да се адаптираме към изцяло новия живот в Австрия, с надеждата за по-добри перспективи.

Всъщност не ние избрахме Клагенфурт, а по-скоро той нас. Позицията, за която съпругът ми кандидатства първоначално беше обявена за Мюнхен, Германия, където беше поканен и на интервю. Но веднага след интервюто му, на следващия ден, го изпратиха с полет за Клагенфурт и му съобщиха, че позицията ще бъде локализирана тук. До тогава, на практика, ние никога не бяхме чували за Клагенфурт, тъй като този австрийски град не е особено известен в България и някак си като че ли попада в сянката на другите областни градове в Австрия.

За човек с Вашето юридическо образование лесно ли започнахте работа?

- Намирането на работа в Каринтия отнема известно време, особено за специалисти, които не работят в сферата на т.нар. дефицитни професии в Австрия (Mangelberufe).

Правното образование по-скоро може да представлява пречка, когато говорим за опит за професионална имиграция в чужбина. Правото е една предимно национално обусловена специалност и аз ясно съзнавах, че нямам много добри шансове за професионална реализация с тази си специалност в Австрия.

Магистратурата ми по Европейско право от Германия също не ми беше от голяма полза за интеграцията ми в Клагенфурт, предвид различните мащаби и някои ограничения на живота в малкия град, сравнен с този в столицата. Именно поради това в последствие аз реших да използвам времената на локдауна по време на коронавируса , за да започна една допълнителна магистратура в Австрия в сферата на ИТ правото и мениджмънта, която успешно завърших в началото на 2023 година.

За съжаление, обаче, сферата в която работя сега, има само леки допирни точки с правото. И все пак правното разбиране за нещата може да е много полезно на човек, независимо в коя сфера работи, защото то дава едни знания за структурата и функционирането на обществото и на практика никога не излиза от мода.

Що се отнася до първоначалното ми постъпване на работа в Каринтия, тогава извадих голям късмет и постъпих на работа сравнително скоро след пристигането ни в Клагенфурт и последвалият период по адаптиране на сина ни към немския език и детската градина. Работата ми беше почти по специалността ми: в отдела за вътрешни разследвания на една локална банка, която беше одържавена по това време и разследваше много лоши кредити от своето минало в опит част от средствата да се върнат в държавния бюджет.

Това беше страхотен старт за мен, който ми даде поглед върху част от австрийската действителност, възможност да работя с клона им в България и същевременно контакти с много нови хора. Мисля, че съвсем скоро след това почувствахме и приехме Клагенфурт като своя нов дом и разбрахме, че ще останем тук задълго. Каринтия ни заплени със своята естественост и уют, незаменими след забързаното ни и стресово ежедневие от последните 10 години в София.

В последствие на света се появи втория ни син и след това се наложи отново да преосмисля приоритетите си като след известно време реших да отворя своя собствена фирма за преводачески услуги и предоставяне на информация и услуги на висококвалифицирани работници и учени, идващи да работят в Австрия предимно от държави извън ЕС.

В работата си в тази ниша имах невероятната възможност да съчетая разбирането си за структурата и функционирането на институциите с моя опит като чужденка в Каринтия и от разстоянието на изминалите 5 години мога да кажа, че това се оказа една много сполучлива комбинация.

Представете Вашата фирма и услугите, които предлагате? Какви са най-честите въпроси, с които се обръщат хората към Вас?
- Регистрирах своята фирма през 2019 година. Тя предоставя специализирани услуги по релокация на висококвалифицирани работници от чужбина по поръчка на австрийски фирми.

Както всички знаем дефицитът на квалифицирани работници в много сфери в Австрия представлява сериозно предизвикателство за австрийските работодатели през последните години и те все по-често прибягват до назначаване на работници от чужбина. С цел бързата им релокация и успешна интеграция, все по-често се използват и услугите на външни подизпълнители за предоставяне на различни услуги.

В моя случай това са услуги свързване с преместването на тези висококвалифицирани чуждестранни работници и техните семейства в Австрия, вкл. регистрации, посещения на ведомства, наемане и настаняване в жилища, откриване на банкови сметки, сключване на всички необходими застраховки, предоставяне на всякаква логистична информация, намиране на места за децата в детски градини и училища, извършване на преводи (от немски на английски език) при посещения на различни институции и т.н.

В изпълнение на подобни поръчки през последните години съм съпроводила над 200 висококвалифицирани работници и учени, пристигащи тук предимно от държави като Индия, Китай, Иран, Италия, Бразилия и др.
Разбира се, много често и българи се обръщат към мен, било то за съвет, било то за предоставяне на услуга или превод, и аз се опитвам да се отзова и да съм полезна на всеки един от тях, доколкото мога.

Има ли услуги, които не предлагате?

- Да, всъщност е важно да направим следното отграничение тук: Предлаганите от моята фирма услуги не са правни услуги, а само един вид предоставяне на общодостъпна информация по определени въпроси, които не попадат в правната сфера. Отделно от това са предоставяните от мен преводачески услуги - на български и английски език, които също не са правна услуга.

Друго важно разграничение е това, че поне до момента моята фирма не предлага услуги по самото набиране на персонал, а само последващата услуга по релокация и интергриране на вече наетия от съответния австрийски работодател персонал.

Тоест, моята функция влиза в действие едва след подписването на договора за назначаването на съответния работник и се изразява в предоставянето на определен пакет от услуги от този момент до окончателното му пристигане в Австрия и заемането на предназначената за него позиция.

По ваше предложение се появява клонът на българското училище в Клагенфурт? Какво означава то за Вас?
- Всъщност много хора бяха въвлечени в тази инициатива и аз по никакъв начин не бих искала да си приписвам тези заслуги еднолично. Факт е обаче, че винаги се старая да помагам с каквото и доколкото мога на българското училище в Клагенфурт и считам, че то е от изключително значение за нашата малка, но сплотена българска общност тук.

Как живее българската общност в Клагенфурт?
- Бих разделила българската общност тук условно на следните две групи: Групата на старите емигранти – градинари и други българи, емигрирали преди или непосредствено след идването на демокрацията в България.

Те са преминали през много трудности, свързани с ограниченията на нелесния тогава емигрантски живот, страхове, лишения и упорит труд. Все пак да не забравяме, че много придобивки, за които ние днес не си даваме сметка, тогава ги е нямало. Например свободният достъп до пазара на труда.

Българските градинари тук са все още много известни с трудолюбието си и с привнесения опит в градинарството в Каринтия, чувала съм за това от много от по-възрастните австрийци, с които съм общувала. Те често свързват България с нашите опитни и трудолюбиви градинари, пристигнали тук още след Втората световна война.

 Другата група е тази на по-новите емигранти, дошли по-късно, след 1989 година, и то най-вече след 2013 година, когато пазарът на работната ръка в Австрия се отвори и за български граждани (към която спада и моето семейство). Тази група аз условно бих разделила също на две части, като едната част от семействата например не желаят или поне не настояват децата им да изучават български език.

Много ми е болно за това и така ми се иска всички деца, които живеят в Каринтия и говорят български да могат и да пишат на български език, да познават кирилицата и българската история. Все пак, България не винаги е била и не по всички показатели е последна в Европа. А да не забравяме, че историята, както и живота е едно колело: днес сме долу, утре горе.

Когато сме в Клагенфурт, какво малко познато бихте ни препоръчали да видим?
- В Каринтия има много живописни места и забележителности, които си заслужава да се видят. Иска ми се обаче да спомена едно място, което не е точно в Клагенфурт, но е много интересно. Това е Тибетският център в Кнапенберг, Каринтия. Знаете ли неговата история? Tой е основан лично от Далай Лама заради неговия дългогодишен съратник в Тибет - австриецът Хайнрих Харер.

Приятелството им е залегнало и в сюжета на филма „7 години в Тибет‘ с участието на Брад Пит. Мисля, че е интересно място да се посети или поне да се знае, че има такова.

Имате ли други идеи за българската общност, която искате да споделите с нас? Разбрахме, че има няколко български семейства, които се връщат обратно в България? Какво мислите за това?
- Да, наистина няколко семейства се завърнаха в България, но като цяло мисля, че бройката на емигрантите от България в Каринтия непрестанно расте. Относно завръщането в България, мисля че никой от българските емигранти не може да изключи съвсем тази вероятност за себе си за в бъдеще.

А имате ли и други бизнес идеи, или този бизнес засега Ви е достатъчен?
- А що се отнася да наличието на нови бизнес идеи при мен - такива винаги се намират. Една такава, която е свързана и със сегашната ми дейност, е може би установяването на контакти и партньорства и с български фирми за подбор на висококвалифицирани специалисти от България. Мисля, че в тази посока и аз бих могла да разширя своята дейност и да се получи много добра симбиоза.

Какво бихте казали в заключение?
- Всъщност бих искала накрая да засегна и един наболял за мен въпрос, а именно: въпросът с двойното гражданство. Както всички знаем Австрия не признава двойното гражданство и много българи са принудени да се откажат от българското си гражданство, ако решат да кандидатстват за австрийско такова.

Надявам се законовата уредбата в Австрия скоро да бъде либерализирана в тази насока, както е например и в Германия. Макар, че съзнавам, че това е малко вероятно. И все пак живеем в една обединена Европа в която ми се ще да погледнем на нещата малко по-мащабно.
Едно интервю на Светлана Желева и Десислав Паяков