Г-жо Герчева, как Нели Божкова е ангажирана във Виенската Щаатсопер? Благосклонна ли австрийската столица към нейния талант?

- Съдбата играе винаги своя специална игра. Нели пее на сцената на Виенската Щаатсопера за първи път 1975 година със спектакъл на Софийската опера- ролята на Феодор в операта Борис Годунов на Мусоргски.
Тогава не си е представяла, че по-късно това ще бъде нейната оперна къща. 

Kато солистка в операта в Бремен, Нели Божкова пее в Австрия на фестивала в Mörbisch в „Графиня Марица“, ролята на Маня, младата циганка. Поканена е да направи и прослушване във Виенската Щаатсопер. Това прослушване от една страна е весело и странно, и не се случва всеки ден. Директор на операта тогава е Еберхард Вехтер (1987-1992), а негов заместник - Йоан Холендер. Двамата правят прослушването.

Нели Божкова влиза, дава си репертоара и те си пожелават: "Г-жо Божкова, изпейте ни арията на Еболи от Дон Карлос.“ Тя я изпява, и от дъното на голямата зала, в която е прослушването, се чува глас:“ Моля ви, излезте, пийте вода, и елате отново". Тя си помислила: "Не съм жадна, но като казва журито". Излиза и се връща отново. Чува отново глас: "Г-жо Божкова, моля изпейте арията на принцеса Еболи.“ Тя се замислила защо трябва пак да пее, но изпява още веднъж арията.

Отново й казват :"Много Ви благодаря, излезте, пийте вода, и елате отново". Нели Божкова поглежда вече с подозрение към журито и пита корепетитора: "Нещо грешно ли правя, какво става", а той й отговаря: "До този момент всичко е отлично, незнам какво искат!". Тя излиза и се връща отново, за трети път. И отново чува: "Г-жо Божкова, моля изпейте ни "Еболи". Тя леко кипва, без видимо да го показва, и после разказва :"Аз имах много хубав ден, и като ми дойде високия тон, седнах на него и го държах докрая."

След това я прекъсват на този тон, благодарят й и казват, че я вземат като солист във Виенската Щаатсопер, без обаче да й казват защо са я карали 3 пъти да пее арията на „Еболи".Така от сезон 1990 тя е постоянен член на операта. След години, когато организирахме концерта по повод 10-години от смъртта на Нели Божкова, попитах Йоан Холендер за тази случка. Той отговори: "Това бе такъв красив глас, това бе такава интерпретация на "Еболи", че ние искахме да я чуем още веднъж, и още веднъж“...

Малко позабравен факт е, че по това време 2 институции - Виенската Щаатсопер и Виенската Фолксопер са под една шапка, и певците от единият театър пееха в другия и обратното. В Щаатсопер творбите се пееха на оригиналния им език, а във Фолксопер- на немски език.

Във Фолксопер Нели Божкова играе в „Набуко“-Фенена,“Консул“-майката, „Хамлет“-Гертруде, „Хофман“-гласът на майката, „Сватбата на Фигаро“-Марцелина, „Мантията“-Фругола, „Джани Скики“-Цита итн.-общо 10 Роли в 134 спектакъла. Когато се отделиха двете музикални къщи, тя остана в Щаатсопер и за годините там пее повече от 40 роли в над 450 спектакъла между които „Бал с маски“-Улрика, „Бътерфлей“-Сузуки, „Фалстаф“-Куикли, „Питър Греймс“- Мисис Седлей, „Мефистофеле“- Марта, „Саломе“- Херодиадис, „Трубадур“- Азучена и т.н.

Има ли още забавни истории от певческата кариера на Нели Божкова?

- Да, от това време, когато двете музикални институции се управляваха от едно място, има друга интересна история. В историята на Виенската Щаатсопер има една ситуация с невероятния Пласидо Доминго, който по това време прави експеримент да пее в една постановка първо във Виенската Фолксопер, а веднага след това в рамките на една вечер - във Щаатсопер.

Но забавното не свършва дотук: директорът Вехтер кара Пласидо Доминго до сградата на Шаатсопера с трамвай (по всяка вероятност някой му е помагал), където почитателите чакат Пласидо Доминго, където той трябва да пее в следващото представление. Това е рекорд: в една вечер той пее в 2 оперни театъра.

Това е история от 1991 година, в която името на Пласидо Доминго блести, но никой не знае, че има една друга певица, която е пяла в двете музикални къщи в същата вечер, и това е Нели Божкова. Тя пее първо в спектакъла във Фолскопер, но нея не са я качили в трамвая, а в една... полицейска кола, защото е имала повече грим да сменя. Колата се движи със син буркан, и докато пътуват Нели маха своя грим, за да се подготви за новия грим за следващото представление, а полицаите я гледат с няма почуда. Нели Божкова е другият певец, който прави този рекорд: да пее в една вечер в 2 представления,в два театъра и при това с не кой да е, а с Пласидо Доминго!

На следващия ден тя получава благодарствено писмо от директора на операта. Такива бяха времената, много артистични, много по-свободни и не толкова доминирани от бизнеса, колкото са в момента.

Бяха ли ценени българските певци по това време на Запад, и респективно в Австрия и какво бе отношението към тях?

-Българските певци бяха на висока почит и уважение. Николай Гяуров бе един от най-ценените баси във Виена. Те са били много добри приятели с Нели Божкова и в много добри колегиални отношения. Маргарита Лилова, също камерзенгерин във Виенска Щаатсопер, Люба Велич, наричана във Виена "Саломе на нашия, 20-и век", Нели Божкова- камерзенгерин, след нея Красимира Стоянова, Надя Кръстева, Божидар Николов, Калуди Калудов, Емил Иванов итн. Сигурно пропускам имена,но всичките бяха изключително ценени. 

Wiener Staatsoper дава наистина уникалната възможност да се работи с диригенти, режисьори и певци от най-висок ранг. Партнирала е с Павароти, Доминго, Хемпсън, Шиков, Криста Лудвиг,Агнес Балтса, Самуел Рейми, Николай Гяуров, Лео Нучи,Хуан Диего Флорес, Елиане Коело и много, много други.

„Винаги се стремя в рамките на общата режисьорска и музикална концепция да намеря своя прочит, своето лице на образа.Изпитвам вълнение и трепет преди всеки спекракъл, дори да изпълнявам полята за 101 път.Артистът не бива да загубва радостта от сцената. Отговорността към публиката за мен е еднаква , все едно в кой театър пея.“-думи на Нели.

На кои сцени още се изявява? С кои големи имена си партнира? Беше ли щастлива, удовлетворена от своята кариера.

- Нели Божкова пее в Барселона, Москва, Цюрих, Франкфурт,Мюнхен, Амстердам, Токио, Рим, Залцбург, Сиатъл, Торино, Страсбург и т.н. Работила е със световноизвестни диригенти като Клаудио Абадо-Марина от Борис Годунов; Сейджи Озава-Фалстаф, Саломе, Януфа; Рикардо Мути-Мефистофеле; Зубин Мета-Трубаду;,Ширмер, Дохнани итн. и естествено с всички диригенти на операта от това време.

По време на репетициите на "Мефистофеле" във Виенската Щаатсопер, диригентът Рикардо Мути имал забележки към ансамбъла и им казал: "Вижте Нели, така се пее на италиански". Това е една оценка за Нели, дадена от Рикардо Мути, която е изключително признание.

Удостоена е с титлата камерзенгерин на 29.06.1998, която е и голямо признание за Нели и приносът ѝ за виенската Щаатсопер. По-късно Йоан Холендер, като директор на операта, организира турне на Виенската Щаатсопер в София, и това бе нейният последен голям гастрол в България. Това бе и нейната голяма, последна среща с българската публика. Медиите също го отразиха подобаващо.

Как Нели приема новината за заболяването си?

- Това за нея бе истински шок. Точно тогава тя се намираше в репетиции на комичната опера от Джакомо Пучини „Джани Скики“. Искаха да я оперират веднага,но тя поиска отсрочка от 4-5 дни, за да направи премиерата, и веднага след това влезе в болница за операцията. До последно тя работеше, имаше невероятна издръжливост, и психическа, и физическа, в нея никога не угасна артистичното пламъче.

След химиотерапия, тя се изправяше и пееше. И когато съм я питала как успява, тя отговаряше: "Не е въпрос на сила, на техника е!". И гласът й звучеше много младежки, много стабилен, нямаше умора, беше много красиво до край. Нейният последен спектакъл бе на 6.12.2003 година. Тя почина на 26-и февруари 2004 във Виена и е погребана на Виенските централни гробища.
Независимо от болестта Нели се бори до последно и не се предаде.

След първия етап от битката с рака, когато се смяташе, че болестта е овладяна, с приятелка отидохме да я вземем от Bad Тatzmansdorf и попътно видяхме една табелка: „Венеция“. Решихме да попитаме Нели дали не иска да отпразнуваме нейното оздравяване с едно пътуване до Венеция. Нели се съгласи, бе толкова щастлива, ходеше с камерата, снимаше, всичко, което й хареса, това бе все едно ново начало.

Спомням си и още едно нейно участие. В Страсбург правеха "Евгени Онегин" само на руски език, с певци от Русия и бившите руски републики. Невероятно силен състав. Тя бе единствената, която не бе рускиня, но критиката не можеше да отличи нейния руски на сцената от този на певците, за които бе матерен език. Спектакълът пожъна голям успех. Аз я посетих, гледах едно представление, беше много красиво, и независимо, че Нели вече знаеше, че предстои втора битка с рака тя не се предаваще.

Беще в невероятна форма и колегите я обичаха много,а и тя тях, носеха я на ръце, буквално. На сцената и в работата Нели не даде да се разбере, че нещо й тежи, че болестта напредва, макар, че на 4 очи се тревожехме: сега какво ли ще стане, какви ли ще са изследванията и т.н.Тя не показа тревога на сцената, тя бе артист, който живее с изкуството и изкуството живееше в нея.

Нели записва 3CD- Дворжак „Русалка“-Йежибаба,Дворжак „Стабат Матер“,Пучини „Мадам Бътерфлай“-Сусуки, с диригент Александер Рахбари (ученик на Караян).

И още малко от пресата за Нели Бошкова:

„Nelly Boschkowa wiederum ist der pure Luxus als Marzelline.“
„Nelly Boschkowa war bei ihrem Debüt als Marfa(Wiener Staatsoper)glaubwürdig und hörenswert.“
„Nelly Boschkowa als muntere Mrs.Quickly, endlich wieder eine Sängerin, die bei Stimme ist in diese Partie.“
„In Mittelpunkt der Aufführung stand Nelly Boschkowa als beeindruckend elegante Carmen stilsicher in ihrem Gesang.“

„Nelly Boschkowa als vollbärtige Baba der Türke war wunderbar; keine bloße Karikatur, sie sang mit großer Virtuosität und spielte mit einem komischen Pathos, welcher der Figur Würde und Überlegenheit verlieh.“
„Die Vielseitige Nelly Boschkowa(Herodias), von Del Monaco (regie) zur Untätigkeit verurteilt, strahlte aus dem hinteren Teil der Bühne wunderschöne Klänge aus.“

Нейни записи може да се чуят в YouTube канал Optima Art.