За поклонническия път „Рилският Чудотворец“ знам от няколко години, но все нещо ме спираше да се включа. Може би най-вече това, че походът е организиран и се върви в голяма група. Сравнявах го със свободата, която ми дава Камино - да вървя толкова, колкото реша, да спирам, където пожелая, и да следвам единствено себе си. Но силно вярвам, че тези пътеки те "викат“, когато имаш най-голяма нужда да ги извървиш, дори още да не го осъзнаваш. Водена от тази вътрешна потребност това лято реших да се запиша за похода. Имах своите резерви, но се оказа едно истинско преживяване - много по-дълбоко и красиво, отколкото очаквах.

Поклонението на мощите на българския духовен покровител Св. Йоан Рилски започва през 2010 г. като инициатива на Богословския факултет на Софийския университет, в рамките на магистърската програма „Християнско поклонничество“. Оттогава походът се провежда всяка година, а през 2026 г. беше осъществен за 17-ти пореден път. Днес той е част и от инициативата „По пътя на вярата“, чиято цел е да развива мрежа от поклоннически маршрути до свети места в България.

Поклонническият път има благословията на Българската православна църква и подкрепата на Софийската света митрополия. Провежда се в началото на август, като датите са фиксирани. Започва на 1-ви август, с началото на Богородичния пост, от столичния храм "Св. София" и завършва на 6-ти в Рилския манастир, когато честваме Преображение Господне.

Маршрутът следва отчасти пътя, по който някога са били пренесени мощите на светеца до Рилската света обител. За шест дни се изминават около 120 км и се пресичат три планини – Витоша, Верила и Рила. Преминава се през красиви живописни места и няколко села - Ярлово, Белчин и Клисура, където бях изненадана и очарована от топлото кметско гостоприемство към поклонниците. По време на похода се спи на палатки, а при желание и наличие на места всеки може да си резервира място в хижите, в близост до палатковите лагери.

Трябва да спомена и че това не е просто преход - пътуването е силно религиозно. С групата вървят свещеници, като тази година имаше и от други държави, както и католици. С нас вървя през цялото време и Браницкият епископ Йоан. В основата са молитвата и общението. Върви се с кръст, икона и хоругва, извършват се богослужения, пеят се тропари. Организаторите определят похода като един вид "ходеща църква". И въпреки че аз самата не съм към някоя църква или енория, не почувствах разделение. Напротив - бях приета. По време на пътуването вярата не беше нещо далечно и строго, затворено между стените на храма. Тя вървеше с нас по пътеките, смееше се, разговаряше, пееше. Точно така както аз я разбирам и усещам. И през цялото време си мислех как наистина някои пътища идват при нас в точния момент.

На похода имаше хора от различни градове. Повечето се познават от години и върят за пореден път. Имаше цели семейства, много деца и много тийнейджъри. Групата беше наистина голяма - над 200 души, като преобладаващо бяха млади хора. Имаше хора, които се присъединяваха само за някои от дните, а имаше и такива, които идваха само до крайните точки на отделните етапи, оставаха с нас вечерта и на сутринта ни изпращаха по пътя. В организацията участват много хора, повечето не познавам лично, но от сърце им благодаря.

Ден 1
И така, на 1-ви август от базиликата „Св. София“ - един от най-старите храмове в столицата, започна поклонническото пътуване. Камбаната на храма е окачена на дърво пред него - традиция, останала от времето, когато тази раннохристиянска църква не е имала камбанария и така е останало до днес. Освен поклонниците, десетки бяха дошли да видят чудотворната мироточна икона на Света Богородица „Хавайска“, която предния ден беше пристигнала в България. Пред храма ни чакаше и камионът, който щеше да пренася палатките и по-тежкия багаж на участниците през следващите дни.

След Литургията, отслужена от Патриарха, се състоя литийно шествие с иконата и хоругвата на Св. Йоан Рилски. Шествието премина до църквата „Св. Неделя“, а оттам продължи до Ротондата „Св. Георги“. Смята се, че именно в църквата Ротонда през 1469 г., мощите на българския покровител са били оставени няколко дни за поклонение, при пренасянето им от Търново в Рилския манастир.

Аз не успях да се включа в шествието и след като оставих багажа си за транспортиране, се върнах вкъщи и се присъединих към групата по-късно. Голяма част от поклонниците след това се отправят към Княжево, откъдето започва преход към Витоша. Други се качват дотам с автомобили. Аз отидох с автобус до Златните мостове. Оттам тръгнах на кратък, но красив преход - малко повече от час - до хижа „Боерица“. Когато пристигнах, там вече беше камионът с багажа.

Доброволци от групата разтоварваха палатки, раници и всичко необходимо за предстоящите дни. Палатковият лагер беше разположен пред „Боерица“ на 1780 метра надморска височина. Повечето от нас спаха на палатки, макар че в района има и няколко хижи за тези, които са направили предварителна резервация. Аз избрах палатката, заради усещането да съм по-близо до природата. Не бях спала на палатка от много години, вечерите бяха студени, но ми харесва уединението и уюта в това само мое пространство.

След като всички се настаниха, се събрахме до високопланинския параклис, посветен на Св. Йоан Рилски Чудотворец, намиращ се над хижа „Кумата“. Разположен на 1745 м.н.в., той се смята за най-високо разположения храм в България. Аз лично дотогава дори не знаех за съществуването на параклис на Витоша. Няма точни данни кога е построен, но според преданието именно там са пренощували мощите на светеца през 15 век, когато са били пренасяни. Имаше богослужение, а след това среща с организаторите за напътствия и уточняване на програмата за следващия ден. Участниците, които се включвахме за първи път, се представихме пред останалите, а накрая ни прожектираха кратък филм от похода през миналата година.

Беше вълнуващо и мотивиращо да гледам кадри и вдъхновяващи истории от пътя, който предстоеше да извъря. Тогава може би за първи път почувствах, че това не е просто един организиран преход и осъзнах, че си има своя история, хора и памет. Вече по тъмно се върнахме в палатковия лагер, където има и външна чешма със студена планинска вода. Така чудно разхлажда и утолява жаждата след преход, но вечер като си измиеш зъбите с нея, направо ти смразява мозъка. Така започна и първата ми нощ в планината.

(следва продължение)