Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Едно ФБ есе на Явора Стоилова, оперна певица, поетеса и праплеменница на големия български поет Пейо Яворов и наследница на забележителния български
-
Октомври 13, 20260 -
Октомври 11, 20260 -
Октомври 11, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Платформата ще помага на над 275 хил. души да подобряват качеството си на живот и да се информират за най-подходящото лечение.
Лекарската камара настоява да бъдат заети още 1400 места за медици, за да е гарантиран достъпът до лекар в цялата страна.
Книгата показва енергийната специфика на всеки ден от годината.Тотем на деня. Аромат на деня. Амулет на деня.
Идеята за тази книга се оформи в многобройните разговори с приятели и познати през годините, когато те споделяха проблемите си и търсеха причините за тях в Съдбата. А когато бяха спокойни и щастливи, забравяха за всичко... до следващия труден миг. („Съдбата ми е такава, просто нямам късмет, защо на мен се случва...“ и т.н.) Решихме да предложим нашия опит в книга, която да подкрепи всеки в приключението на живота-съдба, споделят двамата автори Емил Киров и Елена Геракова.
СЪДБОВНИК е наръчник за всеки ден, в който сме съчетали различни идеи. Всеки нов ден носи в своята звездна аура уникален потенциал. Посредством заложената информация в личната астрална карта на човека и уникалния енергиен модел на деня се създава фин резонанс, който задава специфични енергийни характеристики.
Неподвижните звезди според астрологическата наука правят възможно да надникнем дори 50 години напред. Ден по ден, тези характеристики са закодирани в календара. Разбира се, очертаните тенденции са общи, но отчитането им и съобразяването с тях може да направи дейността ни по-успешна, а осъзнаването на света – по-задълбочено и по-цялостно.
Да опознаем звездния модел на деня, да се съобразим с динамичната астрална карта е път да навлезем по-навътре в тайните на Всемира. Всеки нов ден в нашия живот носи скрито послание, което може да бъде разчетено и да бъде своеобразен импулс в усилието ни да направим този свят прекрасен!
За авторите
Емил Киров е роден през 1968 в гр. Плевен. Расте и се изгражда под влиянието на своята баба, успешен диагностик и лечител. На 11-годишна възраст получава своите първи Таро карти и прави първите си сеанси.
Следва военно инженерство, но впоследствие се посвещава на астрологията, съчетавайки източната и западната традиция. Рисува енергийни картини, пише и издава стихове, завършва магистратура по психология.
Работи като астролог, психолог и лектор в Йога център „Баланс“, Плевен. Автор е на 3 книги.
Елена Геракова е родена през 1951 в гр. Шумен. Завършва Учителския институт в Плевен, а по-късно и философия в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Работи в системата на образованието. Интересите й са в областта на философията, историята, психологията и логиката.
„Мама…” е не просто затрогваща изповед, а свидетелство за силата на обичта и за смелостта на хората, принудени от обстоятелствата да водят живот на изгнаници. Това е книга, написана с много любов и с дълбока признателност към жената, с която голямата певица е имала особено силна връзка.
Успоредно с образа на Илона, живяла нелек живот, без никога да се оплаче, Силви Вартан ни представя и собствените си премеждия и успехи, разказва за началото на певческата си кариера и за нейния апогей, за браковете си с Джони Холидей и Тони Скоти, за баща си, брат си, децата си, за дните и годините, които е живяла до обичната си майка.
Прочутата френска певица и актриса с българо-унгарски корени има зад гърба си 40 милиона продадени албума, 1300 песни, 2000 корици на списания, шест филма и хиляди музикални спектакли в цял свят, а последният й грандиозен концерт у нас се състоя през април 2014 година в зала 1 на НДК, където тя представи албума си „Силви в Нешвил“. Години наред основаната от нея фондация подпомага активно множество инициативи в сферата на детското здравеопазване в България.
Бляскавата книга е на българския пазар, благодарение на издателство „Колибри”.
Откъс от книгата на Силви Вартан - „Мама…“
В прегръдките на мама
Тя изпълва първите ми спомени. Все още не виждам нито баща ми, нито Еди, виждам само нея. Очите ѝ с цвят на мед, дъхът ѝ по бузата ми, прегръдката ѝ, откъдето откривам един странен свят. Мога да кажа, че първата картина, която се е запечатала в паметта ми, е от едно планинско село.
Днес знам, че това е село Лакатник, близо до София. През войната семейството ми бяга от града, от бомбардировките на съюзниците и намира подслон в кацналото на планинския склон селце, където се раждам аз на 15 август 1944. След края на войната продължаваме да наемаме къщата в Лакатник, където прекарваме лятото. Спомням си мрака, който се издига от долината, нощта, която ни застига, и мама, която се катери по стръмната пътека, поемайки дълбоко дъх и шепнейки ми успокоителни думички. Поглеждам през рамото ѝ и зървам дядо, Робер Вартан, таткото на татко. Той трудно ни догонва и от време на време ми маха или ми се усмихва под мустак. Но скоро стигаме до къщата. Влизаме вътре. С изненада установявам колко е студено и се чудя на странната миризма, която се носи във въздуха. Влагата от варосаните стени.
Вероятно съм потръпнала от студа, защото мама ме притиска толкова силно, че чак ме заболява, и ме обсипва с целувки. Прекосяваме една бяла стая, осветена от гола крушка, която виси от тавана, мама отива до прозореца и го отваря към нощта и светлините на селото долу в ниското, като не спира да ми говори, да ме гали по бузата и да ме целува. Сега, от разстоянието на времето, защо ли си въобразявам, че ми казва да поемам дълбоко планинския въздух? Сигурно, защото безброй пъти ми го е повтаряла впоследствие.
Ето ме отново в нейните прегръдки, но вече сме в София, в дядовата къща, където живеем. Излязла на верандата, мама ми показва нещо навън: снежинки колкото носни кърпички падат бавно от небето и полека покриват градината. Протягам ръка да ги докосна, мама открехва прозореца и ми позволява да си покажа ръката навън. Една кърпичка кацва на дланта ми и за миг остава там, мама прихва, виждайки смаяното ми изражение, целува ръчичката ми и духа отгоре й, за да я стопли. Двете се забавляваме да ловим снежинки и скоро аз се заливам в радостен смях. По-късно, вече съм проходила, влизам в кухнята, където мама и баба Славка заквасват млякото. Във въздуха се носи топла влага, двете жени са препасали дълги престилки; покрили са с одеяло съдовете със свареното мляко. Аз много искам да разбера каква тайна се крие под одеялото. Баба ми е забранила да се доближавам.
Предупредила ме е: ако повдигна одеялото, няма да има кисело мляко. Отдолу се трудят магьосници, те не желаят да им се пречка никой, а млякото няма да се подкваси, ако се намеся. Страхът е ново и опияняващо чувство, навъртам се край съдовете със свареното мляко, знам, че мога да повдигна крайчеца на одеялото, убедена съм, че няма да ми се случи нищо лошо, че нито магьосниците, нито някой друг може да ми навреди, защото мама е до мен.
Мама отговаря на всичките ми очаквания. Тя олицетворява сигурността, един поглед ми е достатъчен, за да видя колко ме обича, какво безценно съкровище съм за нея и как бди над мен. Затова си мисля, че светът свършва с оградата на градината на дядовата къща и тъй като нямам усет за отминаващото време, си представям, че животът няма край и моят ще протече тук, в тази къща и тази градина под грижовния и всевиждащ взор на моята майка.
Бях твърде малка, за да знам, че на два пъти мама е била на ръба да ме изгуби, факт, който можеше да подкопае сляпото ми доверие в нейното всемогъщество.
Първия път се случило, когато съм била на година и половина и съм се разболяла от скарлатина. Войната току-що била свършила и болестта покосявала много деца, защото антибиотиците по това време още не били открити. Спомням си мрачната болнична стая, прегръдките на мама и някакво ревящо дете на съседното легло. „Баща ти отиде в града да се опита да намери серум – ми разказваше тя впоследствие. – Температурата ти продължаваше да се покачва. Вечерта ти вече не реагираше, отиваше си. Притисках те в прегръдките си, беше се отпуснала като вързопче парцали, а аз се разтърсвах от ридания. Тогава коленичих пред моята Богородица и потънах в молитви. Умолявах я да те спаси. Не спирах да се моля. На сутринта ти вече дишаше по-леко. Няма да забравя този ден, беше 18 декември 1945 година. Не мога да го забравя…“
Истината е, че това което е помогнало за моето спасение, на мястото на антибиотиците и извън молитвите, със сигурност е било майчиното мляко, защото мама ме е кърмила, докато съм навършила две години.
Дълго време след това, попадайки след смъртта ѝ на един текст, в който описваше детството си – за Еди и мен, нейните „скъпи дечица“, осъзнах в цялата пълнота ужаса, който е изпитала, след като е разбрала, че имам скарлатина. И тя едва не умряла от същата болест в края на Първата световна война, когато хората изобщо нямали с какво да се лекуват. „Взеха ме в болница – пише тя. – Била съм в безсъзнание няколко дни. Не пускали никого на свиждане, дори скъпата ми майка. След няколко дни треската спаднала и когато най-сетне съм отворила очи, било, за да видя как отнасят съседката ми по легло, покрита с бял чаршаф. Току-що била издъхнала.“
През 45-та мама мислено изживяла отново онзи ужас, молила се на Богородица да ме спаси и молитвите ѝ били чути. През целия си живот тя не спря да повторя, че е станало чудо. Би било по-правилно да напиша, че се е молила на „своята Богородица“, защото мама никога не се разделяше с гипсовата иконка на Богородица с младенеца, държеше я окачена над леглото си дори в най-страшните години на сталинизма, когато хората „изчезваха“ по далеч по-незначителни причини.
Неспособна да ме спаси от болестта със силата на любовта си, няколко години по-късно мама ми даде ново доказателство за своята доброта, по-скоро за своята крехкост, която би трябвало да ми отвори очите за житейските опасности, да не кажем за възможните житейски трагедии.
Бяхме във Варна, на брега на Черно море, през август 1948 г. Бяхме наели къща да си починем за няколко дни и въпросната вечер баща ми щеше да ни води на цирк. Мама сякаш е пред очите ми, оправя си прическата пред огледалото на тоалетката. След малко аз излизам от стаята, слизам до градината и понеже пътната врата е отворена, пресичам улицата и тръгвам към плажа. После всичко ми се губи. Колко ли дълго съм вървяла покрай водата, преди да забележа, че чорапките ми са изцапани с пясък, а празничните ми обувки са целите мокри? Спомням си обаче колко се притесних от вида на чорапките ми, затова реших да намеря чешма и поех обратно нагоре към улицата.
Междувременно, моите родители са установили, че ме няма. Варна е курортен град, който привлича хиляди хора през лятото. Съвсем скоро съм отпразнувала четвъртия си рожден ден. Плажът е огромен, тесният път покрай морето е задръстен от файтони и велосипеди. Мама ми разказа след това, че в продължение на няколко часа през ума им минали какви ли не ужасии. Докато баща ми вдига на крак милицията, тя се мята на колелото си и хуква да ме търси.
Тя първа ме забелязва. Аз съм боса и пера чорапките си в коритото на чешмата. Мама хвърля колелото на земята и коленичила до мен, ридае и ме обсипва с целувки. Чувам я как повтаря: „Миличката ми, малка моя, толкова се изплаших!“. За пръв път виждам мама да плаче. Изненадана съм, дори съм леко объркана, но нищо повече. Риданията ѝ все още не разклащат установения ред в моя свят.
Четири години по-късно, когато напускаме България и отново виждам майка ми да плаче във влака, нейните сълзи ознаменуват за мен края на ранното ми детство.
Банката за майчино мляко го продава по лекарско предписание на цена от 7.28 евро.
Книгата е на шотландския учен д-р Малкълм Кендрик (издателство”Изток-Запад”).
Трябва ли да пазим диета, за да се спасим от инфаркт и инсулт? Тлъстите храни покачват ли холестерола и причиняват ли атеросклероза? Холестеролът ли ни убива, или нещо друго? Ако пием статини и пазим строга диета, ще живеем ли по-дълго? Отговорът на д-р Кендрик е: Не! Не! Не!
В тази разтърсваща книга шотландският лекар се опитва да разбие (и до голяма степен успява) властващата в науката и на пазара теория, че „лошият холестерол“ се натрупва в артериите, запушва ги и причинява инфаркт, инсулт и гангрена. Не си мислете обаче, че отричането е лаическо или тип вестникарски скандал. Напротив, приведени са многобройни доказателства и огромно количество факти от редица проучвания по проблема, поставящи под съмнение или направо отричащи холестеролната теория за атеросклерозата. Независимо от свободния и нестандартен стил, книгата е сериозно научно изследване на про блема за причината и лечението на това заболяване.
Измама може би има, но тя не е съзнателна. Така, както Маркс, сътворявайки учението за комунизма, не е предполагал, че ще убие милиони хора и ще съсипе живота на стотици милиони, така и привържениците на „холестеролната теория“ се стремят да помогнат на човечеството в лечението на най-страшната и смъртоносна болест – атеросклерозата. Да, всеки учен се стреми да докаже своите теории и понякога изкривява истината.
От друга страна, комерсиализирането на медицинската наука е безспорно важен проблем, но далеч по-сериозният проблем е митологизацията на дадена научна теза. Напр. приемаме, че холестеролът е вреден за човека, защото причинява атеросклероза и трябва да пием хапчета,да пазим диета, за да понижим неговото ниво. Прекрасно, но францу зите, които ядат каквото им харесва и имат висок холестерол, живеят по-дълго и имат много по-ниска честота на сърдечно-съдови забо лявания от австралийските аборигени, които имат много нисък хо лестерол, но въпреки това мрат като мухи от инфаркт и инсулт! Т
ака животът разбива мита за холестерола, а човекът, който доказва това толкова убедително, е д-р Кендрик. Но защо този лекар ни изглежда по-скоро луд, отколкото сериозен учен? Дали всички, които плюят срещу вятъра, не изглеждат така? Атеросклерозата е сложен патологичен процес, за който в момента има различни теории.
Книгата на д-р Кендрик се чете на един дъх. Стилът е блес тящ, хуморът – брилянтен, въпросите, които повдига – твърде сериозни. Бъдещето ще покаже дали и доколко е прав. Най-ценното в тази книга е нестандартното, алтернативно мислене. Научната истина е нещо трудно постижимо, а нейното постигане – дълъг и труден процес. Тя не трябва да зависи от авторитети, пари, митове и мода. Свободната научна мисъл е една от най-ценните придобивки на човешката цивилизация. Д-р Кендрик я притежава.
Всеки, който търси истината, не се прекланя пред авторитети и не се плаши от неудобни въпроси, ще хареса тази книга.