Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври.
Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
-
Октомври 14, 20260 -
Октомври 13, 20260 -
Октомври 13, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Ако тръгнете с автомобил към най-високия връх в Австрийските Алпи - (3 798 m) ще можете да се полюбувате на алпийската красота в най-чистия й вид,
Специалното събитие на Wien Museum е по повод закриването на нашумялата изложба „Секс във Виена: „Сласт, контрол и неподчинениe". Тези, които не са посетили нашумялата изложба „Секс във Виена: „Сласт, контрол и неподчинениe" могат да го сторят най-късно до 22 януари т.г. като до края на събитието музеят ще работи по изключение с удължено работно време: 10 ч-22 ч. ( от вторник до неделя)
Краят на изложбата ще се отпразнува със специално събитие „Дългата нощ на секса” на 20-и януари (петък) с лекции, презентации, с музикални изпълнения и акции.
Програмата е лъстива и критична, спонтанна и игрива, забавна и спорадична, обещават организаторите.
За музикалното настроение ще се грижи трио Лепши , които ще забавляват публиката със закачливи виенски песни, които ще гъделичкат фантазията Водеща на сцената ще е Люси МакИвъл .
Посетителите ще могат още да се запознат с кураторите на изложбата и с всички, допринесли за това културното събитие да стане факт.
Ева ван Ранден ще донесе полицейски доклади срещу проститутки. По същата тема ще се разговаря и с Макс Еделбахер.
Клаус Пихлер ще разкаже за своите срещи по повод фотосесията, посветена на сексместата във Виена.
Какво съдържа статистиката на града по темата ще поясни Клеменс Химпеле.
Стефан Кюне ще чете откъси от „Златната книга на любовта”.
Стефан Слюпецки и Миезе Медуза ще разкрият любопитни моменти от създаване на любими сексцени в тяхното творчество.
Ули Гладик пък ще довери лесно ли е да се направи кратък филм на тема „Какво правите след секс”.
За „лека нощ” … изненада.
Предвидена е и томбола, един от въпросите, които се падаше досега бе „Какво е написал император Франц Йозеф през 1875 г. на своята любовница Ана Наховски:
„Очаквайте ме в:
А: Театъра
В: Градината
С: Леглото
Входът е свободен!
Не е необходима предварителна резервация!
Запазете си тази дата: 20-и януари 2017 г.
Какво: Дългата нощ на секса
Къде: Wien Museum (Карлсплатц 8)
Начало: 18.30 ч
Финал: 24 ч.
Пред вас е сборник с фолклорни текстове, обединени около образите на змея и неговите близки „роднини“: змеицата, ламята и халата. Както сами ще се убедите, разгръщайки страниците на книгата, змеят е един от ключовите персонажи в нашия фолклор, наследник на древни божества, могъщ и опасен противник, но същевременно почитан като владетел на природните стихии, стопанин на планини, извори и пещери, покровител на селища и родове.
Змеицата и ламята (халата) заемат по-скромно място във фолклорния свят на българите и се смятат главно за вредители и врагове, но образите им също имат своите архаични корени, специфичен облик и богата символика. На по-дълбоко ниво и четирите свръхестествени създания са свързани помежду си и образите им възлизат към древния архетип на митичния дракон.
В сборника са представени почти всички жанрове на фолклорната словесност: като се започне от песните и приказките, мине се през легендите, преданията и устните разкази и се стигне до анекдотите и съвременните вицове, а също и до кратките форми като поговорки, гатанки, клетви и баения. Присъстват също описания на различни празници, ритуали и магически практики, както и вярвания и представи, свързани с колоритните образи на змея, змеицата, ламята и халата.
Книгата е на пазара, благодарение на издателство” Изток-Запад”
Рада на вода ходила
на змеевите кладенци,
ходила и са връщала.
Среща ѝ идат два змея,
два змея, два огняника.
По-стари Рада замина,
по-млади Рада запира
и ѝ стомната напива,
че си на Рада думаше:
– Радо ле, либе Радо ле,
всякой ми вечер дохождаш
и смесна китка донасяш,
таз вечер не си донесла.
Рада си змею думаше:
– Змейно ле, змейно огнейно,
пусни ма, змейно, да мина,
да мина, да си замина,
че лежи болна мама ми.
Колкото болна от болест,
два ката гори за вода.
Змей си на Рада думаше:
– Радо ле, мома хубава,
лъжи ти, Радо, другиго,
ала си змейно не лъжи:
змейно си хвърка високо
и гледа змейно широко.
Сега над вазе прехвръкнах,
майка ти седи в горен кат,майка ти магьосницата,
майка ти омайницата.
За тебе риза съшива,
всякакви билки обшива,
омразни билки, разделни,
дано та, Радо, намразя.
Майка ти магьосницата
магьоса гора и вода.
Жива е змия хванала
в ново я гърне турила,
със бял я бодил подклала.
Огън под гърне гореше,
змия се в гърне виеше,
виеше, още пищеше,
а мама ти си нарича:
– Както са вие таз змия,
тъй да са вият за Рада,
за Рада турци, българи.
Дано я змейно намрази,
намрази и я остави!
Докле не те е церила,
азе ща да та задигна!Докле туй змейно издума,
и той си Рада задигна,издигна горе в небеса
на високите зъбери,
у широките пещери.
Откъс от сборника с фолклорни текстове "Змей. Змеица. Ламя и хала".
Кои спортни травми през зимата ни дебнат на пистата и как да ги избегнем?
Свалете на телефон или таблет приложението KIBEA, насочете мобилното устройство към фантастичните илюстрации в книгите, раздвижете ги и надникнете отвъд тях. Елате близо, по-близо, изберете си ъгъл и се гмурнете във вълнуващите приключения и превъплъщения на любимите си герои! И това е само началото...
Тайната съставка е в т.нар. добавена реалност, която обхваща илюстрации и от трите книги на албумната фентъзи поредица по едноименната Вагнерова опера. Синергията между традиционния печат и мобилните технологии ни позволява да видим древни истории, разказани или изпети в класически образци, по нов начин. Неочаквани 3D и 2D-ефекти изстрелват читателя на „Рейнско злато“, „Валкирия“ и „Зигфрид“ право в епицентъра на фентъзито за проклятието на пръстена. Да, да, същият, който покосява наред своите властелини и вдъхновява първо композитора Вагнер за операта „Пръстенът на нибелунга“, а сетне и писателя Толкин за романа „Властелинът на пръстена“.
Как става магията и какви са съставките й?
Визуалните технологии разширяват границите си и зрелищните холограмни и анимационни ефекти, с които свикнахме в киносалона, населяват света на книгата. Само че в киното ни трябват специални очила, а тук – съответното приложение на мобилния телефон, таблета и т.н. Всичко, което е необходимо, за да подейства магията на добавената реалност:
•Да свалите на телефон или таблет специално разработеното приложение KIBEA.
•Да насочите мобилното устройство към фантастичните илюстрации на маестро Петър Станимиров в „Рейнско злато“ и/или „Валкирия“, и/или „Зигфрид“ и … да надникнете отвъд тях. Избирате си ъгъл и се гмурвате във фентъзито за древните скандинавски митове и предания.
•Да изпитате гъдела от съучастието си в раздвижването на героя или сцената, доколкото от разстоянието и ъгъла, под който гледате илюстрацията през приложението на телефона или таблета си, зависи и ефектът.
Какъв е въпросният ефект:
Плоската до този момент илюстрация се раздвижва и дописва пред очите ни. 2D-анимационният или 3D-холограмен ефект я превръща в нещо много по-необичайно, информативно и стилно. Да видим:
Тук се отварят и затварят кованите порти на Нибелхайм. Ето го и кралят на нибелунгите – джуджето Алберих, как с трескав поглед се любува на откраднатото злато, а край вълшебния пръстен се вият нишките на изкусно втъканите магии. По клоните на Игдразил – Дървото на живота, блещукат различните светове, които само си мислят, че са единствени. Там главният майстор-ковач замахва с чука и ударът отеква в ушите ни. Ето я и най-личната валкирия Брунхилда да извисява мощната си снага. Край Йорд – Богинята на земята, прелитат със зловещ грак орляци гарвани, а планетите плавно следват орбитата си. И бъдете нащрек – великанът Фафнир, превърнат в змей, сече с мощни криле въздуха и всява ужас у мало и голямо. Тежки сънища морят братоубиеца, повдига се клепачът му и огромно зловещо око се вторачва право в нас.
И това е само началото.
Последната книга от четирилогията – „Залезът на боговете“, ще излезе за Коледа 2017.
„Пръстенът на нибелунга“ на издателство КИБЕА е първата създадена в България многотомна сага с използване на технологията „добавена реалност“. Безплатното мобилното приложение KIBEA бе готово за сваляне на Android още по време на Коледния панаир на книгата 2016 г, а за iOS – до 24 декември 2016. Техническата реализация е на партньорите ни от zetaFORMS и Akashik.space.
Пир за окото, ума и душата, и „Рейнско злато“, и „Валкирия“, и „Зигфрид“ са брилянти от коледната колекция must have на КИБЕА. Омагьосващи истории, сочен език и приказни разказвачески умения, великолепно оформление и илюстрации – вече с добавената реалност на триизмерни герои и анимирани ситуации. Какво повече да искаме читателите от шедьовър, който ще погали сетивото на човека с въображение и вкус.
Това наистина е друга опера, хер Вагнер!
