Филип Зимбардо

В книгата" Ефектът на Луцифер" (издателство" Изток-Запад") се обобщават провеждани в продължение на повече от 30 години изследвания върху факторите, които карат добри хора да стават слуги на злото. Тази трансформация на човешкия характер авторът нарича „Ефекта Луцифер“, наречен на любимия ангел на Бога, който губи благоразположението му и в крайна сметка се превръща в Сатана.

 

Вместо да се предлагат религиозен анализ се правят психологическо обяснение на това как обикновени хора понякога стават зли и извършват неописуеми действия. Като част от този разказ в „Ефектът Луцифер“ за пръв път Филип Зимбардо разкрива цялата история зад Станфордския затворнически експеримент – станало вече класика изследване, което се провежда през 1971 г. В него обикновени студенти бяха разпределени на случаен принцип да играят ролите на надзирател или на затворник за две седмици в симулиран затвор, но надзирателите бързо станаха толкова брутални, че експериментът трябваше да бъде прекратен само след шест дни.

 

Как и защо се осъществи тази трансформация и как се съотнася към неотдавнашни събития като малтретирането на затворници в Абу Граиб в Ирак? Еднакво важно е какво ни казва тя за човешката природа и какво ни подсказва за ефективните начини за предотвратяване на такива злоупотреби в бъдеще.

 

„Последвайте ме в това пътуване, което поетът Милтън би могъл да опише като превръщане на мрака в нещо видимо. Макар често да е трудно да се чете за злото от първо лице, трябва да разберем неговите причини, за да го удържим и да го трансформираме чрез мъдри решения и новаторски общи действия. Всъщност според мен днес няма по-спешна задача пред нас”, смята Филип Зимбардо, почетен професор в Станфордски университет.