Последни статии
- Новини
- Интервюта
- Алтернативни терапии
- Ветеринарна медицина
- Био
- Рехабилитация и СПА
- Съветник
Новата международна кампания на Виенския туристически борд Wanderful Vienna представя австрийската столица като град на културата, изкуството и
-
Октомври 13, 20260 -
Октомври 13, 20260 -
Октомври 11, 20260
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България.
От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
-
Май 08, 20260 -
Май 07, 20260 -
Април 23, 20260
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.
Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
-
Юли 30, 20260 -
Юли 30, 20260 -
Септември 22, 20250
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.
"През януари 1925
-
Октомври 29, 20200 -
Октомври 08, 20200 -
Септември 08, 20200
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена.
Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
-
Февруари 13, 20240 -
Февруари 08, 20240 -
Януари 30, 20240
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark).
По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
-
Юни 14, 20230 -
Април 19, 20230 -
Март 08, 20230
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
-
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260 -
Август 21, 20260
sanusetsalvus.com
Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Опознаването на природата е най-краткия път за достигане до отлично здраве, духовно усъвършенстване и осъзнаване на собствената роля в тъй сложния свят.
Франсоа Волтер
Въведение
Стремежът ни не е да създадем само животопис на Луи ХІV; поставяме си и по-обширна цел. Желаем да се опитаме да обрисуваме за потомците не действията на един-единствен човек, а духа на хората през един век, надминал другите със своето просвещение. Всяко време произвежда герои и политики: всички народи са претърпявали революции; всички истории почти се изравняват помежду си за оня, който иска да запамети просто фактите. Който обаче мисли и – това е нещо още по-рядко – който при- тежава добър вкус, ще отбележи само четири века в световната история. Благословените времена са именно онези, в които из- куствата са били доведени до съвършенство и които, представля- вайки съответно епоха за величието на човешкия дух, са и обра зец за бъдните поколения. Първият от тези векове, увенчани с истинска слава, е ве кът на Филип и Александър, или още на Перикъл, Демостен, Аристотел, Платон, Апелес, Фидий, Праксител; честта се е пад- нала помежду границите на Гърция; тогава цялата останала земя е била варварска. Втората епоха е на Цезар и на Август, в нея се открояват още имената на Лукреций, Цицерон, Тит Ливий, Вергилий, Хораций, Овидий, Варон, Витрувий. Третата е онази, настъпила подир превземането на Констан- тинопол от Мехмед ІІ. Читателят може би ще си спомни, че тога ва в Италия един род на обикновени граждани предприема нещо, което би следвало да бъде дело на кралете на Европа. Медичите призовават във Флоренция учените, които турците пропъждат от Гърция; настъпват славни времена за Италия. Изящните изкуства там се възземат; италианците ги смятат за добродетел, тъй както древните гърци са ги отъждествявали с мъдростта. Всичко клони към съвършенство. Изкуствата, все тъй присадени от Гърция в Италия, нами рат благодатна почва и внезапно принасят плодове. Франция, Англия, Германия, Испания на свой ред пожелават подобни плодове, ала те или не се прихващат при тия климати, или повехват твърде бързо. Франсоа І поощрява учените, но те са само учени; той има своите архитекти, но никой от тях не е Микеланджело или пък Паладио; напразно се опитва да създаде школи в живописта – поканените от него италиански художници не успяват да обучат френски последователи. Тук-там по някоя епиграма и по някое повествованийце съставляват цялата ни поезия. По времето на Анри ІІ единствената ни модерна прозаична книга е произведе нието на Рабле. Накратко, само италианците са имали всичко, като изклю- чим тяхната музика, която още не била усъвършенствана, както и експерименталната философия, също непозната другаде, към която най-сетне прави пробив Галилей. Четвъртият век е онзи, който назоваваме „век на Луи ХІV“, и който от четирите може би най-много се доближава до съвър- шенството. Обогатен от откритията на трите предходни, той осъществява в някои области повече от всички тях, взети заедно. Всъщност всички изкуства не са били възходящо застъпени при Медичите, при Август и при Александър; като цяло човешкият разум се е усъвършенствал. Същинската философия е станала позната през тъкмо това време, и истината е, че между последните години на кардинал Дьо Ришельо, та до онези, последвали смъртта на Луи ХІV, в нашите изкуства, в нашите умове, в на шите нрави, както и в нашето управление се извършва обща революция, която бележи завинаги с безусловна прослава нашето отечество. Благодатното влияние не се ограничава с Франция; то се разпростира и над Англия, пораждайки пример, от който се е нуждаела тогава тази високодуховна и храбра нация; пренесло е изискан вкус в Германия, науки в Русия; оживило е дори позадрямалата Италия – и Европа е задължена за възпитанието и обществения си дух на двора на Луи ХІV. Нека да не си въобразяваме, че в тези четири епохи не е има ло беди и престъпления. Съвършенството на изкуствата, упраж- нявани от мирните граждани, няма как да възпре амбициите на властниците, размирничеството на народите, възникващите по- някога метежни и злостни кроежи на духовниците и монасите. Лошотата на хората е една през всички векове – ала единствено през тези четири епохи познавам велики таланти, които ги отличават. Преди този век, наречен от мен век на Луи ХІV, който започва приблизително с установяването на Френската академия , италианците са наричали варвари всички „отвъдпланинци“; нека си признаем, французите донякъде са заслужавали това обидно прозвище. Бащите им са съчетавали романтичната галантност с чисто готска грубост. Не са упражнявали почти никое от изящ- ните изкуства, а това доказва, че и полезните са били пренебрег- вани – когато необходимото бъде усъвършенствано, бързо се насочваме към красивото и милото; не е за чудене, че живописта, скулптурата, поезията, красноречието и философията са били почти непознати за една нация, която инак е имала пристанища край Океана и Средиземноморието, ала не и флота, и която, бидейки до изнемога влюбена в разкоша, е разполагала едва с огра- ничен брой жалки манифактури. Евреите, генуезците, венецианците, португалците, фламанд- ците, холандците, англичаните едни подир други осъществяват търговията в полза на Франция, която си няма понятие от прин ципите ѝ. Когато Луи ХІІІ бива коронясан, той не разполага дори с един кораб; в Париж обитават под четиристотин хиляди души, красят го може би четири хубави сгради; останалите градове в кралството приличат на селищата, каквито виждаме оттатък Лоара. Цялото благородничество си седи сред полята в кули, обкръжени от крепостни ровове, и потиска ония, които обра- ботват земята. Големите пътища са почти непроходими; в гра- довете липсва полиция, държавата няма пари, а правителството почти неизменно не получава кредити от чуждите нации. Редно е да си даваме сметка, че след западането на рода на Шарльоман Франция повече или по-малко тъне в подобна слабост, тъй като никога не се е радвала на добро управление. За да бъде могъща една държава, трябва или народът да раз- полага със свобода, основаваща се върху закони, или авторите тът на владетеля да бъде строг и неподлежащ на противоречия. Във Франция народните слоеве са роби до епохата на Филип Огюст; сеньорите са тирани до времето на Луи ХІ, а кралете, за ети непрестанно да поддържат своето първенство сред своите васали, така и нямат възможност да помислят за щастието на по- даниците си – нито пък власт, та да ги направят щастливи. Луи ХІ прави много за могъществото на кралската длъжност, но нищо за добруването и за прославата на нацията. Франсоа І посява търговията, навигацията, литературата и всички изку- ства; той обаче е твърде нещастен, не успява да ги укорени във Франция и те загиват заедно с него. Анри Велики1 се е канел да изтръгне Франция от бедствията и варварството, в които тя отново е потопена подир трийсетгодишно неразбирателство, ала бива убит в своята столица сред народа, за чието щастие бил започнал да се грижи. Кардинал Дьо Ришельо, зает да подкопава австрийската държавност, калвинизма и благородниците, не се радва на необходимото спокойствие в своята мощ, та да проведе реформи сред нацията; и все пак той поне е започнал това бла- годатно дело. Ето как в продължение на деветстотин години геният на французите неизменно е затъвал под някакво готско управление, сред разделение и граждански войни, без закони и установени обичаи, попроменяйки на всеки два века един все тъй груб език; недисциплинираните високородни лица са познавали само войната и леността; духовниците са живеели сред разсипия и невежество, а народните слоеве не са разполагали с индустрия и са се влачели сред нищета. Французите не взимат участие нито във великите географски открития, нито във възхитителните изобретения на другите нации: книгопечатането, барутът, стъклата, телескопите, пергелът с деления, пневматическата машина, същинското устройство на Вселената не са тяхно достояние; те са организирали рицарски турнири, докато португалците и испанците са откривали и заво- ювали нови светове на изток и на запад от познатия свят. Карл V вече вкарва в Европа съкровищата на Мексико, още преди по- даници на Франсоа І да открият безплодните земи на Канада – и все пак дори покрай малкото, постигнато от французите в началото на шестнайсети век, се вижда на какво са способни те при силно водачество. Възнамеряваме да покажем какви са били при Луи ХІV. Напразно ще бъде очакването тук – повече от изобразяването на предните векове – да се открият внушителните подробности около войните, около превземанията и предаването на градове посредством оръжието и как се е сменяла властта чрез договори. Безброй интересни за съвременниците обстоятелства се губят от погледа на потомците и остава обзорът на главните събития, определили съдбините на империите. Не всичко направено заслужава да бъде описано. В тази история ще се при- държаме към онова, което заслужава вниманието на всяка епоха, което изобразява гения и нравите на хората, което може да бъде поучително и да поощри възлюбването на добродетелта, на изкуствата и на отечеството. Вече представихме Франция и другите държави на Европа преди раждането на Луи ХІV; тук ще приведем големите политически и военни събития през неговото управление. Отделно ще бъде засегнато вътрешното устройство на кралството, твърде важно за народните слоеве. Голямо място ще бъде отделено на частния живот на Луи ХІV, на особеностите в неговия двор и в неговото властване. На други места ще бъдат разгледани изкуствата, науките, напредъкът на човешкия дух през този век. Най- сетне ще стане дума и за Църквата, тъй отдавна свързана с управлението, която ту го отслабва, ту го усилва – и която, бидейки натоварена с поддържането на нравствеността, често се оказва въвлечена в политиката и в човешките страсти.
Проектът е уникален за Европа.
Българските пенсионери, които пребивават в друга държава-членка на Европейския съюз, трябва да имат правото на достъп до здравно лечение като местните граждани.
На 6-май 2017 г. центърът на австрийската столица ще бъде парализиран.
