Томчетата са дело на издателска къща” Изток-Запад”. Произведението на Тит Ливий впечатлява със своята изчерпателност, а заради обема си удивлява и до днес.
Книгите са много полезно четиво и за всички, които изучават латински език.
“Дали ще успея да сътворя едно произведение със значителна стойност, заемайки се да опиша историята на римския народ от нейния зародиш до наши дни? На този въпрос аз нямам ясен отговор, ала дори и да имах, едва ли бих имал смелостта да твърдя подобно нещо, тъй като виждам, че тя е колкото стара, толкова и общоизвестна. Съвременните историци обаче са до един убедени, че са в състояние било да прибавят нещо по-достоверно към нея, било с писателското си умение да надминат грапавото и отколешно слово на своите предшественици. Ала каквото и да ми готви бъдещето, за мен ще бъде немалка радост, ако и аз - доколкото ми стигат силите - се погрижа да бъдат увековечени деянията на най-могъщия народ на света," пише Тит Ливий.

Тит Ливий (59 г. пр. Хр. - 17 г. сл. Хр.) - най-прочутият римски историк, е роден в град Падуа (Северна Италия). Неговата история на Рим е била и днес продължава да бъде едно от най-значителните произведения на античната литература. От всички 142 книги в първоначалния вариант на труда му до нас са достигнали само 35.
Ливий живял и творил през епохата на Август - време на мощ, разцвет и експанзия на римската държава. Неговата история, макар и примесена с легенди и драматизирани епически мотиви, се смята за първокласен исторически извор. Тя е прозорец към римския дух, благодарение на който се заражда и развива най-могъщата държава през Античността.

Ориана Фалачи пише „Гневът и гордостта” (издателство” Сиела”) дни след атентатите на 11 септември 2001 г.

Бездомните да прекарват последната фаза на живота си в една топла среда не е даденост.

В книгата "История на Швейцария" (издателство”Рива”) са обобщени компактно и модерно най-новите проучвания за възникването на Швейцарската конфедерация и е показана нейната поразителна устойчивост, застрашавана от множество разломни линии. Авторът безпристрастно и умерено представя формирането на конфедералните съюзи и легендите за освобождението на страната.

Защо по време на Реформацията верски разединената конфедерация не се разпада? Доколко войната на Сепаратисткия съюз допринася за възникване на федералната държава през 1848 г.? Защо Хитлер не завладява Швейцария през юни 1940 г.? Как в началото на ХХІ в. страната утвърждава мястото си в глобализирания свят?

Известният швейцарски историк Томас Майсен (1962) предлага отговори на тези въпроси. През 2002 г. той става професор в Луцернския университет, а от 2004 г. е професор по нова история в Рупрехт-Карловия университет в Хайделберг. Анализира за в. „Нойе цюрхер цайтунг” работата на Независимата експертна комисия „Берже”, проучваща прехвърлените през Втората световна война в Швейцария еврейски ценности.