Последни статии

  • Новини
  • Интервюта
  • Алтернативни терапии
  • Ветеринарна медицина
  • Био
  • Рехабилитация и СПА
  • Съветник
Октомври 16, 2026
0
Паметта на разкаялия се палач, повярвал в Христос, се почита на 16 октомври. Според църковното предание св. Лонгин бил римски стотник, служил в Юдея
Май 31, 2026
0
Визитка: Галина Найденова-Салхер е родена и израстнала в България. От 2002 година живее в Австрия и е учителка от 2020 година. В момента е
В поредица от статии ще Ви запознаем с работата на Вилхелм Пеликан и неговите лечебни растения.  Той учи химия във Виена и Грац. През 1916 г. е
Подвигът на легендарното куче, както и на още една дузина впрегатни четириноги вълнуват и до днес, оживява във филм.    "През януари 1925
Април 29, 2024
0
Услугата се предоставя от земеделските камари на Долна Австрия, Горна Австрия и Виена. Виена откри онлайн борса за подвижно пчеларство. Идеята е
Паркът Врана се причислява към пейзажните паркове (Landschaftspark). По своeто изпълнение той не отстъпва на известните пейзажни паркове,
Октомври 11, 2026
0
Анализи на древна ДНК разкриват подробности за населението на Централна Европа през Ранното средновековие и показват, че хора с различен генетичен
sanusetsalvus.com

sanusetsalvus.com

Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Ако има рецепта за щастие в златната възраст, те са я намерили.

Сузана Йорданова е едно от най-познатите лица сред младежите, които учат, живеят и работят във Виена.

Полицията в австрийската столица Виена провежда широкомащабна акция заради „повишена опасност от нападение“.

Един от най-значимите манастири в Австрия е създаден, защото един велик владетел от династията на Бабенбергите,

Редица са митовете и легендите за това какво сме дали на света ние, българите. В “50-те български открития и изобретения, които промениха света”  издателство "Труд" се постарахме да подберем истински значимите нововъведения, дело на българи, и да ви запознаем с тях. 

 

Едно е сигурно – българите имаме голям принос за развитието на човечеството. “И ний сме дали нещо на света”, пише гордо Иван Вазов, визирайки азбуката ни – кирилицата. Това е едно от най-големите постижения на българите, но изобретенията ни изобщо не се ограничават с буквите или с киселото мляко.

 

Наши учени са автори на технически изобретения, без които ежедневието ни днес би било немислимо, като компютъра, автоматичната възглавница, автоматичната скоростна кутия др. За съжаление много от тези открития са направени извън България и имената на техните създатели не са познати на широката публика. 

 

Целта на тази книга е да съхрани имената и да запознае с делата на най-великите български изобретатели, както и да даде информация за най-значимите български открития. 

 

Силата на българския дървен топ

Откъс от книгата "50-те български открития и изобретения, които промениха света" 
 
Дървеният топ е българско изобретение. Още през Априлското въстание българското оръдие – измайсторявано най-често от череша, а по-рядко от бук и бряст – успява да даде отпор на круповското. Характерно за българския топ е, че отвътре дулото е облицовано с тръби от ракиени казани, а отвън бъчварски обръчи или насмолени въжета стягат конструкцията.
 
Лафетът е каруцарски колесник, а муницията – каменарски барут и кантарени топузи. Гвоздеи и други метални дреболии служат за шрапнели. “Ръководство за успешен бой с турците” от Иван Кишелски определя дървения топ като основно оръдие. Така Георги Бенковски заръчва направата на черешова батарея. 
 
На млади години Стоил Финджеков, панагюрец, служил в Цариград при големеца Мехмед Али паша, пише: “Аз, Стоил, много влазях в топханите, дето правеха топове, в царапаните в Сераскер капия, във Високата порта най-много”. Като се връща у дома, Стоил отваря коларска работилница, а Бенковски му възлага да направи на пробен топ.
 
След няколко седмици усилен труд моделът е готов. Първият опит с топа е неуспешен обаче, след което Никола Бинбашиев прилага иновацията с ракиените тръби и железните халки. Освен това кантарените теглилки вече се претопявали и отливали в гюлета. 
 
Вторият топ е изкаран на Куйкиния харман между баирите Каменица и Маньово бърдо. И опитът е успешен, а по тази технология са поръчани топчета и в други селища на Средногорието. В Смолско например са издълбани четири от Стоян Балканджийски, Тото Лазаров и Иван Ладжов. 
 
Първото топче “пука” на 24 април и е от смолските. Трясъкът му разгонва изненаданата турска войска. “Тия топове имаха дължина 2–2,5 метра, калибър като на горските топове, стегнати на три-четири места с яки железни халки и поставени върху две колелета, както обикновено биват същинските топове”, описва ги Захари Стоянов. 
 
Априлското въстание от 1876 г. е началото на прелома, стигнал до Освободжението на България.  
 
Алфред Круп, наречен Крал на оръдията, изправя своите оръдия срещу черешовите в боя на 30 април.
 
Стоил Финджеков разказва: “Аз, Стоил, гърмя с топа бърже, падат гюлета в Хафъз-пашовата войска; куршуми като град падат. Видях под Кукла, при Драгулин махала, другата войска в куп. Барутът бе ингилиски, турих гюлета, запалих го. Силен гръм изгърмя. Гюлетата – във войската, на топа скъса се една халка – половината удари в земята, а половината фърчеше въз небето като гарга”. 
 
Днес нямаме автентична черешова реликва. Последният въстанически топ у нас първо е изложен в Народната библиотека и музей. После е пренесен в Етнографския. Оцелял от пожарищата на бунта, изгаря по време на бомбардировките през Втората световна война.
 

Неиздавани на български текстове на италианската журналистка Ориана Фалачи отразяват правата на жените през XX век.

Страница 147 от 563
Top
We use cookies to improve our website. By continuing to use this website, you are giving consent to cookies being used. More details…